№ 238
гр. Варна, 05.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Даниела П. Костова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600186 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.
Жалбоподател-частен обвинител и граждански ищец Д. Д. П. със
съгласието на родител и законен представител Ж. П. П., редовно
призовани, не се явяват. Не се явява и техният повереник адв.Р. П. Л..
Жалбоподатели-подсъдими С. Р. С. и А. Д. Д., редовно призовани, явяват
се лично и с адв.О. В. А. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен.
Адв.П. Г. В. от АК – ВАРНА, редовно призован не се явява.
ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ВАРНА, редовно
призовани, не се представляват.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: - Ще ме представлява само адв.О. А..
ЖАЛБ.-ПОДС.Д.: - Ще ме представлява само адв.О. А..
АДВ.А.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
С оглед установеното, че веществените доказателства не са
1
предявени на страните
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ,
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства
по описа на лист 33 в НОХД № 511/2024 г. на Окръжен съд Варна.
ПРОКУРОРЪТ: - Запозната съм с ВД, не желая да бъдат възпроизведени
записите, гледала съм ги.
АДВ.А.: - Не желая да се възпроизвеждат записите от дисковете, запознат
съм, а има и видеотехническа експертиза по делото.
В съдебната зала се явява адв.Л., повереник на пострадалия.
АДВ.Л.: - Не желая да се възпроизвеждат записите, запозната съм. Няма
да соча доказателства, нямам искания за отвод.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни
следствени действия.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
Окръжна прокуратура - Варна в определени части от него.
Спорът в настоящото производство считам, че е досежно това дали
нанесените телесни повреди на пострадалия Д. П. са нанесени по хулигански
подбуди или са били провокирани от личен мотив, както е приел
първоинстанционния съд.
Аз считам, че производството по делото е изяснено изцяло от фактическа
и правна страна чрез събраните множество доказателства, разпити на
свидетели, приобщените експертизи, а и от приобщените днес материали.
Считам, че протеста на Окръжна прокуратура - Варна в частта за
осъждане на подсъдимите по т.12 на чл.131, ал.1 от НК е основателен и го
поддържам в тази част.
В случая Окръжен съд - Варна е приел, че е налице и личен мотив, а този
извод остава изолиран от събраните по делото доказателства. И също той е в
противоречие с константната съдебна практика.
В случая тази практика приема, че дори и да е налице личен мотив когато
действията на подсъдимите са по същество е хулиганска подбуда и когато
дейците съзнават този техен характер и допускат настъпване на обществено
опасните последици, засягащи обществените отношения, свързани с тяхната
защита, следва да се приеме, че е налице хулиганство.
В случая Окръжен съд – Варна превратно е тълкувал задължителната
2
съдебната практика за личен мотив, който изключва хулиганството, т.к. в
случая се касае за една саморазправа от позицията на силата на възрастта и на
униформата от страна на двамата подсъдими на публично място, без да се
съобразяват с множеството посетители в следобедния час. Тези действия са
приети от Окръжен съд като нетърпими, с хулигански характер, като
непристойна проява, а също така са оценени и физическите наранявания върху
пострадалия като физическа агресия, но в крайна сметка е приел, че личния
мотив изключва хулиганския характер на тези действия. Този извод считам, че
е вътрешно противоречив и в този смисъл този извод е довел до превратно
тълкуване и превратно приложение на материалния закон.
В случая всички ние и като общество и като юристи приемаме, че това са
непристойни прояви. В крайна сметка тези прояви, дори и умисъла на двамата
подсъдими да не е бил директно насочен към това да наруши по хулигански
начин да засегне тези обществено опасни последици и да засегне тези
обществени отношения в крайна сметка следва да се има предвид
разпоредбата на чл.11, ал.2, относно евентуалния умисъл, защото в случая е
важен резултата, който са постигнали двамата подсъдими.
В този смисъл аз поддържам протеста и Ви моля да отмените
оправдателната присъда по т.12, на чл.131, ал.1 от НК по отношение и на
двамата подсъдими и да ги признаете за виновни по този пункт на
обвинението.
По отношение на аргументите за отпадане на приложението на чл.55 от
НК при определяне на наказанието.
Поддържам протеста и в тази част като считам, че Окръжен съд
неправилно е приел, че е налице разпоредбата на чл.55 от НК, т.е. да са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение и на двамата
подсъдими.
Кои са смекчаващите отговорността обстоятелства, това са младата
възраст на единия от подсъдимите, чистото им съдебно минало и това е и по-
малката активност на единия от подсъдимите при извършване на деянието.
В случая не са налице основанията на чл.55 от НК, т.к. не може да се
приеме, че това са, изброените от съда смекчаващи обстоятелства са
многобройни по своя характер.
В този смисъл аз Ви моля да уважите протеста по отношение на искането
завишаване размера на наказанието, така както е поискал прокурора в
първоинстанционния съд, а именно за престъплението по чл.143 от НК в
рамките на 3 години лишаване от свобода, а за останалите две престъпления
лишаване от свобода в размер на 6 месеца.
Не поддържам протеста в частта, в която се иска ефективно изтърпяване
на наказанията, считам, че макар липсата на изразена критичност към
извършеното от страна на подсъдимите останалите смекчаващи отговорността
обстоятелства са налице, изброени са от Окръжен съд и не е необходима
изолация на подсъдимите от обществото.
3
По отношение на жалбата на гражданския ищец и частния обвинител
изцяло я поддържам по изложените съображения като ги споделям напълно.
По отношение жалбите на подсъдимите същите са бланкетни и не мога да
взема отношение, очевидно с тях се иска оправдаване.
Считам, че събраните по делото доказателства са в такъв обем, че в
никакъв случай не може да се говори за оправдаване на подсъдимите.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
АДВ.Л.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло подадената
жалба от мен жалба срещу първоинстанционната присъда на Окръжен съд –
Варна, както по отношение жалбата срещу оправдателната присъда, така и по
отношение направеното от нас искане за завишаване на наказанията, които са
наложени спрямо двамата подсъдими.
Изслушвайки становището на представителя на Апелативна прокуратура
– Варна допълвам, че до някъде се присъединявам към изразеното мнение по
отношение оправдателната присъда, но искам да обърна внимание, че освен
нашето становище, че е налице осъществена лека телесна повреда по
хулигански причини. Не следва да забравяме, че обект на всички
престъпления, а те не са малко, изброени са в обвинителния акт, три на брой е
едно лице навършило едва 12 години, което лице в един момент се е оказало
абсолютно беззащитно и безпомощно на публично място.
Да, безспорно е, че установявания правен ред и установените обществени
отношения са нарушени от страна на двамата подсъдими грубо погазени, но не
следва да забравяме, че интересите на децата са на първо място и, че тези деца
са част от обществото и то такава част от обществото, която законодателя и в
други нормативни актове е издигнала на първо място.
Разбирам становището на кО.ите защитници, които се опитваха по време
на целия процес да направят всичко възможно техните подзащитни да бъдат
оправдани, но лично аз не намирам никакви оправдания в действията на две
лица, които в ролята си на охранители, т.е. те са призвани под определена
норма и посредством норми определени в други трудови правоотношения да
спазват реда, а не да го нарушават и то употребявайки сила, която в
конкретния случай не е била необходима.
Видно от събраните доказателства, а именно СМЕ, приложените от нас
снимки на детето след инцидента, изслушания експерт, психолог,
изслушаните свидетели, поведението на двамата подсъдими е било толкова
агресивно и неприемливо, че това дете се е оказало в един момент не само
набито, но и пресирано от лица, които са нито на възраст, нито на килограми
равнопоставени на него, така, че не можем да говорим под никаква форма на
саморазправа. Дори бяха изтъкнати доводи от страна на защитата, че неговото
поведение е било недопустимо, но единственото недопустимо нещо, да може
да е имало израз неприличен, непристоен по отношение на единия от
охранителите, но в никакъв случай едно дете не е започнало физическа
саморазправа с охранител или с който и да било друг и не е нарушило
4
обществения ред под никакви форма.
От видеотехническата експертиза се вижда как детето е дърпано и
влачено към единия от аварийните изходи на съответния търговски център.
Ако това влиза в служебните задължения на охранителите ще се съглася, но
смятам, че е недопустимо.
От сигнал подаден на 112 от свидетел, който така и не можахме да
разпитаме, но това не е най-същественото от предходното съдебно следствие,
се вижда, че тези действия от страна на охранителя са непосредствено
възприети от него като очевидец, че никой не се намесва и не помага на едно
абсолютно беззащитно същество. В края на краищата всеки възрастен човек,
навършил 18 години, дееспособен, това е абсолютно доказано би трябвало да
осъзнава, че чрез своите действия или бездействия какви правни последици
ще възпроизведе.
Ето защо считаме, че всички престъпления, независимо от техния
характер, независимо от тежестта на обществената опасност са извършени
абсолютно умишлено с ясното съзнание, че тези двама души облекли
униформата на съответната охранителна фирма извършват действия, които
въобще не са в техния кръг на служебни задължения, които грубо показват
интересите както на едно лице едва навършило 12 години, така и обществения
ред.
Ето защо считам, че всяко едно от престъпленията, които са първоначално
посочени в обвинителния акт и за които е привлечено съответно всяко едно от
подсъдимите лица под наказателна отговорност е осъществено с ясната мисъл
какво точно като правни последици те ще предизвикат.
Липсата на критичност като елемент от мотивите на съда за налагане все
пак на определен по вид наказание няма да коментирам, бяхме свидетели на
различни нападки по отношение родителите на пострадалия, това не е
предмет на обсъждане в настоящото производство.
Намирам, че наказанията наложени по отношение и на двамата
подсъдими са изключително ниски и не покриват критериите на законодателя,
които са визирани по отношение целите на наказанията в материалния закон.
По отношение на оправдателната присъда, както доста подробно и
аргументирайки се с константната съдебна практика представителя на
Апелативна прокуратура беше изчерпателен и не намирам за нужно да ги
повтарям.
По отношение на определянето на наказанието при наличието на
предпоставките по чл.55 от НК аз лично намирам, че не следва да се прилага
тази норма до толкова до колкото постР.лото от престъплението е малолетно
лице и до толкова до колкото обществената опасност е завишена и под
никаква форма не може да бъде санирана само защото двамата подсъдими
имали чисто криминално минало, което по отношение на единия даже е доста
спорно обстоятелство. В хода на ДП беше изискана от нас справка по
отношение други ДП като за подсъдимия С. беше потвърдено, че това не е
5
единствената проява на физическа саморазправа, независимо от факта, че
същия работи в охранителна фирма.
Намирам, че от събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства извода на съда за наличие на осъществени деяния
така както са повдигнати в първоначалния обвинителен акт са абсолютно
безспорни и считам, че с оглед защитата както на обществения интерес така и
на пострадалия, който и към настоящия момент е непълнолетен биха могли да
бъдат постигнати единствено и само целите на наказанието като същите
наказания бъдат завишени, така, че да се гарантира, че тези деяния няма да
бъдат осъществени отново и така, че да се гарантира този обществен интерес
занапред.
По отношение предявения граждански иск, който беше уважен частично
от страна на окръжен съд, моля да го уважите в пълен размер, както сме
посочили целта не е лична облага, целта е да се постигнат посредством всички
средства на закона, независимо дали гражданско правни или гражданско
правни, така, че по някакъв начин да се възстанови баланса между
наказанието и престъплението по отношение на лицето, което представлявам
като повереник.
АДВ.А.: – Уважаеми Апелативни съдии, от името на подзащитните ми
съм предявил пред Вас жалби, в които Ви моля да прецените, че
първоинстанционната присъда е необоснована и неправилна и като такава Ви
моля тя да бъде отменена и да постановите нова, с която подсъдимите да
бъдат оправдани.
За съжаление в това производство още от ДП започва едно разследване,
което в никой случай не може да бъде наречено обективно, всестранно и
пълно и това се вижда от обстоятелството, че още тогава в ДП разследващия
полицай, според нас е нарушил задължението си да събира доказателства,
както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на хората, които бъдат
обвиняеми.
На местопроизшествието и събитията описани в обвинителния акт е
имало множество други свидетели, които реално биха описали обстановката,
каквато реално е била тогава там, която обстановка до голяма степен се
разминава с описаното в обвинителния акт. Разследващия полицай е разпитал
само тези свидетели, които са устройвали обвинителната теза и се е
съсредоточил със събиране на доказателства само очевидно под диктовката на
прокурора от Районна прокуратура тогава, в последствие поради неизвестни
от нас причини се е стигнало до извод, че се касае за престъпление по чл.143
от НК, което е от компетентност на Окръжна прокуратура, която е започнала и
да го наблюдава.
Т.к. и нещо, което успя да се случи и от ДП и пред първата инстанция се
описва една обстановка, която днес и защитника на гражданския ищец и
частен обвинител се опита да Ви внуши, че без никаква причина
подзащитните ми са решили да се саморазправят с едно невинно 12 годишно
6
дете.
Отстрани погледнато като гражданин, като родители, каквито сме всички
ние това действително изглежда отвратително. Дали обаче е така.
На първо място припомням само, че през този период от време и след
това в страната ни добиха общественост много подобни прояви на малолетни
и непълнолетни лица в търговски центрове, прояви отличаващи се със своята
бруталност и със своята безпардонност. Именно в този контекст и двамата
подсъдими са описали в ДП и описаха и пред първата инстанция, че причина
да се намесят в тази ситуация е било нарушаването на обществения ред от
страна на тези малолетни деца. Те не са се намесили просто от скука, защото
нямало какво да правят.
Тези неща разбира се биха могли да бъдат потвърдени от свидетели, тези
обстоятелства биха могли да бъ9дат потвърдени от свидетели каквито е имало
и каквито обаче естествено разследващите органи не са си направили труда да
съберат, т.к. това не е устройвало тезата на обвинението.
Защото съгласете се, няма логична причина, двама охранители се
насочват към една група лица и започват да се саморазправят с тях ей така без
никаква причина.
В този смисъл и аз не съм съгласен с подхода, който виждам в мотивите на
Окръжен съд изцяло безкритично предоверяване на твърденията на тримата
малолетни и респективно категорично отхвърляне на всяко твърдение от
двамата подсъдими с тезата, че това е тяхна защитна позиция.
В този смисъл, ако бъде възприето в този контекст това, което Ви казвам,
ще бъде разбрано и защо са били подобни действията на двамата охранители.
Разбира се в определена фаза от техните действия те може да са
превишил правата си, може да не са преценили точно възникналата ситуация,
но тя в никакъв случай не е точно такава каквато е описа в обвинителния акт.
Освен това едно обстоятелство, което няма как да бъде установено от Вас
чисто физически, но аз съм склонен да се доверя на твърденията на
подзащитните ми, че постР.лото лице в никакъв случай не е приличало на 12
годишно. Те са го възприели като човек с поне 3-4 години по-възрастен от
това.
Освен това в последствие се установява в ДП, че става въпрос за човек,
който е много добър състезател по бойни спортове и в този смисъл стремежа
на процесуалния представителя на гражданския ищец и частен обвинител да
внуши, че едва ли не там става въпрос за саморазправа с едно беззащитно
дете, което нямало кой да му помогне, което се лутало безпомощно и т.н. може
да звучи добре като негова защитна теза, но не отговаря на фактите и
истината.
На следващо място, това което представителя на апелативна прокуратура
спомена пред Вас, аз между другото аплодирам обстоятелството, че
представителя на Апелативна прокуратура не поддържа протеста по
7
отношение на искането за ефективно наказание, рядко ставам свидетел на
подобни събития в прокуратурата и в този смисъл го оценявам от тази гледна
точка, т.к. дори и хипотетично, въпреки, че тезата ни е, че двамата подсъдими
следва да бъдат оправдани поради недоказаност на обвиненията, които ни
бяха повдигнати и поддържани до последния момент, все пак ако се
абстрахираме от този факт и се съгласим с тезата на първоинстанционния съд
считам, че съвсем правилно и законосъобразно първоинстанционния съд
прецени, че в случая, ако обвинението се счита доказано, то безспорно е
доказано и наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, което го
мотивира и да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. И тези многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства не са едното, което спомена
прокурора и до там спря, че били с чисто съдебно минало. Съдът ясно и точно
е посочил в мотивите си няколко, които са безспорен факт и не само чистото
съдебно минало, младата възраст на двамата подсъдими, изключително
добрите характеристични данни, които за съжаление на разследващия
полицай той не е могъл да предотврати събирането на добри характеристични
данни.
Мисля, че беше посочено в мотивите на Окръжен съд и продължителния
период от време който е минал от датата на извършване на деянието.
Така, че безспорно е, че са налице основания за прилагане на чл.55 от НК,
ако в края на краищата прецените, че обвиненията са доказани по безспорен и
категоричен начин, който законодателя изисква.
По отношение на това дали е правилно оправдаването от страна на
първоинстанционния съд затова, че не са налице хулигански подбуди за
извършване на деянието, според и това е абсолютно безспорен факт, т.к. в
никакъв случай мотивите на подзащитните ми, ако приемем, че фактите са
такива, каквито са описани в обвинителния акт дори и от там се вижда, че
мотивите на двамата подсъдими в никакъв случай не са били да нарушат
обществения ред. Това са двама охранители в МОЛ-а, които работят на
работното си място и техния мотив бил да нарушат обществения ред, да
демонстрират презрението си към въпросния обществен ред, да демонстрират
презрението си към обществото, да демонстрират това каквото си искат. Това
са абсолютно измислени изводи на базата на някакъв обвинителен укор.
Така, че съвсем правилно Варненски окръжен съд прецени, че в
конкретната ситуация в никакъв случай двамата подсъдими не са имали
някакви хулигански подбуди за да извършат каквото и да е.
Процесуалния представител на гражданския ищец се позова на видео-
техническата експертиза от която се виждало какво било станало, защо било
станало. Всички в залата знаем, че въпросната видео техническа експертиза и
от приложените към делото записи не могат да бъдат правени никакви правно
релевантни изводи, поради невъзможността да бъдат разпознати което и да
било от лицата, а какво става за някакви конкретни действия.
Беше подхвърлено с цел да Ви бъде внушено на Вас естествено нещо
8
негативно свързано с единия от подсъдимите С., че имал, било доказано в ДП,
че той имал и други прояви на насилие. Пълна измишльотина, която не е
неподкрепена с никакви доказателства, чиято цел е да Ви бъде внушено
негативно отношение към подсъдимия. И в самия обвинителен акт няма
посочени такива обстоятелства за да си позволява някой сега в момента да ги
възпроизвежда пред Вас.
По безспорен начин по време на първоинстанционното производство,
въпреки, че виждам, че в мотивите си ВОС се е позовал на това, но двамата
подсъдими, които са работили в този МОЛ категорично заявиха и това се
вижда от направения оглед на местопроизшествието, че на практика в
обвинителния акт, а и в мотивите на съда се описва някакво помещение, значи
след влизането в аварийния коридор, на три метра в ляво били влезли в
някакво помещение, в което те се били саморазправяли. Такова помещение не
съществува, каквото е описано от пострадалия, в последствие възприето и от
ВОС и този факт много лесно можеше да бъде установен при по-прецизно
разследване.
Очевидно е, а безспорен факт е, че при подобни производства се оформят
две групи свидетели, две групи доказателства ако щете, едните в подкрепа на
обвинението, другите в подкрепа на защитата, на които съдът следва да
прецени и да даде вяра. Очевидно е, че първоинстанционния съд е решил
безкритично да даде изцяло и да се довери изцяло на тези доказателства,
които са му представени от страна на прокуратурата, които обаче са
едностранчиви и преследващи единствено и само доказване на обвинителната
теза.
В този смисъл уважаеми Апелативни съдии, ще поискам от Вас това
което съм посочил и във въззивната жалба да прецените, че обвинението
срещу двамата подсъдими не е доказано по безспорен и категоричен начин и
като такова следва подсъдимите да бъдат оправдани, респективно
първоинстанционната присъда отменена.
В този смисъл логично е да поискам от Вас и гражданския иск също да
бъде отхвърлен като недоказан.
Моля Ви да се произнесете в този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ – На първо място досежно твърденията на
защитата, че в случая ставало въпрос за провокация, за нарушение на
обществения ред, за което именно са се намесили двамата подсъдими. Считам,
че това е една защитна версия, но дори и да го обсъждаме като реално
случило се положение аз питам това ли е начин за възпитаване на деца, за
извеждане на нарушител, с „извлачване“ и „суркане“ на пострадалия от двама
големи мъже на общественото място.
Провокация има в случая, но тя не е от страна на пострадалия, а от страна
на подсъдимия С. и това се вижда на видеокамерите, че той отива към децата
и влиза с тях очевидно в комуникация. Вместо да им направи забележка или
да ги съпроводи, ако действително има някакво счупване на врата или т.н. той
9
започва да провокира инцидента и спора очевидно с неудобните въпроси, с
неподходящи намеци към тези 12 годишни деца. И това не е само въз основа
на показанията на пострадалия, това е въз основа на показанията на
останалите присъствали там свидетели, малолетни, били те и приятели на
пострадалия.
Ако пострадалия лъжеше то тогава СПЕ, наред с всички обяснения и
заключения, относно самия характер на пострадалия самия му манталитет и
как той реагира на фрустрации на стрес, че е затворен и евентуално подхожда
само вербално, не физически към отсрещната страна нямаше тази СПЕ освен
да каже, че той може да дава достоверни показания, нямаше да установи
уврежданията, ако той лъже пострадалия, нямаше да се установят
многобройните увреждания в психиката, които са довели до тревожно
депресивно разстройство, оформило се е разстройство в адаптацията,
нарушаване на социалното функциониране, които забележете Окръжен съд е
приел след разпита на вещите лица, че те не са преодолени и към момента.
Ако някой лъже това ще бъде установено от експерта.
В подкрепа на доводите ми за разрез на заключенията на съда с трайно
установената а съдебна практика посочвам за прецизност решение №
100/18.09.2020 година на ВКС по НД № 329/2020 година на трето НО, което е
с докладчик Красимира Медарова, което дава отговор на поставените от
защитата въпроси.
АДВ.А.: /дуплика/ - Прокурора си противоречи в изказването си, т.к.
казва, че дори и да има нарушаване на обществения ред не е това начина да
бъдат възпитавани тези деца.
Това не било начина за възпитание на децата, значи работата на
охранителите е не да възпитава децата, работата на охранителите е когато се
натъкнат на някакво нарушения, в случая според прокурора увреждане да
направят така, че това да приключи и съответно при тяхната разпоредба,
понеже беше драматично споменато извличане и т.н. начина е да се
предотврати това е като съответния нарушител бъде отстранен от мястото
където извършва нарушението. И при условие, че той не се подчинява
естествено е, че начина е чрез физическа сила когато се наложи това да се
случи без значение на каква възраст е и какво точно се е случило.
АДВ.Л.: /реплика/- Ролята на повереника не е да защитава лице
извършило престъпление, а лице, което е постР.ло от престъпление и ако
кО.ите, защитници имаха нещо против водещия разследването още на фазата
на ДП щяха да направят всичко възможно да го отведат или да посочат
доказателства, включително и свидетели, които да докажат обратното.
По отношение на разследващия бяха проведени допълнително проверки
по силата на подаден от тях сигнал, които доказаха, че е абсолютно
безпристрастен, освен това е изпълнена една особена норма на закона, а
имено, че същия е с достатъчно добра квалификация, има профил, че може да
работи с лица, които не са навършили 18 години. По отношение съмненията за
10
безпристрастност на воденото разследване мисля, че всички срокове са
изтекли.
По отношение на твърденията, че видите ли съдебно видео техническа
експертиза не било никакво доказателство, че не е изгодна на обвиняемите,
респективно на подсъдимите, но същата е факт и по никакъв начин не е
оспорена.
Да, възможно е в МОЛ-а да е имало хиляди свидетели на случилото се.
Беше посочено, че много лица проявяват агресия, непълнолетни лица, но да не
забравяме, че именно в този МОЛ във Варна имаше убит човек, който е
бездомен, клошар от същата фирма, така, че да не си говорим такива неща.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: - Ще започна с последното, което чух от адвоката на
постР.лото лице, фирмата не е същата и това може да се провери.
За ситуацията мога да кажа следното:
Минаха доста години, виждам при рутинен обход момчета, които ритат
аварийна врата и чупят дръжката, отивам, правя им забележка, те се отнасят
грубо, непристойно, не разбират какво точно им обяснявам.
Човека, който се обажда на 112, главния свидетел, се обажда 20 минути
след случката, това го има по делото по часове.
Другото, което е нали се правят внушения, че съм на правил нещо, този
човек, който подава сигнала е с пет криминални регистрации, осъждан за
наркотици и т.н. и Вие може да прецените до колко е надежден като свидетел.
ПостР.лото лице Д. също може да се провери официално в сайта на
федерацията преди случката и след случката се явява на състезание, като два
месеца след случката печели второ място в България по боен спорт. Това също
на мен ми звучи странно при положение всички тези експертизи, които са
направени за менталното му състояние, че той е имал проблеми и се явява на
боен спрат. Агресивен му е спорта.
Искам да кажа, че момчето когато го видях за първи път той беше с
превръзка, т.е. има някакви предишни наранявания, които е трудно да се
установи от кога са, но ги имаше.
ЖАЛБ.-ПОДС.Д.: - Нямам какво да кажа, придържам се към казаното от
адвоката ми и кО.ата.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.-ПОДС.Д.: - Искам да бъда оправдан.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: - Искам да бъда оправдан.
В 10:55 часа СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и указа на страните
да се явят в съдебната зала в 11:30 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание, се произнесе с нова присъда, подписана
от всички членове на състава както с електронен подпис, така и на хартиен
носител, която председателят на състава обяви публично и разясни на
страните срока и реда за обжалването й пред Върховния касационен съд на
11
Република България.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11:35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12