№ 53
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211800600321 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260004/17.03.2021 г., постановена по НЧХД № 109/2020 г.
по описа на РС И., състав на този съд е признал, както следва:
- подсъдимата ПЛ. В. П. за виновна в това, че на 28.01.2020 г. в гр. И.,
около 15.30 часа пред „Фе-кафе“ в централната градска част на града в
съучастие с М. ИВ. ХР. е причинила на Д. Р. Ц. – 19 – годишна от гр. И., лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в лявата челна
област на главата с околно кръвонасядане и травматичен оток, което
увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от
НК съдът я освободил от наказателна отговорност и наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.;
- подсъдимата М. ИВ. ХР. за виновна в това, че на 28.01.2020 г. в гр.
И., около 15.30 часа пред „Фе-кафе“ в централната градска част на града в
съучастие с ПЛ. В. П. е причинила на Д. Р. Ц. – 19 – годишна от гр. И., лека
1
телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в лявата челна
област на главата с околно кръвонасядане и травматичен оток, което
увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от
НК съдът я освободил от наказателна отговорност и наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
С присъдата двете подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на Д.
Р. Ц. обезщетение за причинените в резултат на престъплението
неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, като
гражданският иск е отхвърлен за разликата до 3000 лв. като недоказан по
размер.
Съдът осъдил всяка от подсъдимите да заплати на Д.Ц. направени по
делото разноски в размер на 1975 лв. В тяхна тежест е възложена държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 80 лв. и сумата от
237.90 лв. разноски за вещо лице, както и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че не ги внесат доброволно.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е депозирана
въззивна жалба от частния тъжител Д.Ц., чрез повереника адв. Б.Т., с
оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание глоба и
увеличаване размера на присъденото обезщетение до пълния предявен от
3000 лв. Счита се, че наложеното административно наказание глоба не
съответства на действителната обществена опасност на деянието и
извършителите, както и на отегчаващите отговорността на последните
обстоятелства, за каквито се считат множеството нанесени от тях удари,
силата и посоката им, респ. причинените от ударите множество травматични
увреждания, като се иска глобата да бъде наложена за всяка от подсъдимите в
пълния предвиден от закона размер от 5000 лв. Подчертава се, че деянието е
извършено на обществено място и постъпката на подсъдимите е
скандализираща. С аргумента, че случаят е оставил негативно отражение
върху поведението на пострадалата, която е била в депресивно състояние в
значителен период от време, се иска уважаване на гражданския иск в пълния
му предявен размер.
2
Повереникът адв. Т. поддържа пред въззивния съд жалбата, на
изложените в нея доводи. Допълнително се изтъква, че следва да бъде
отчетена липсата на критичност у двете подсъдими към извършеното.
Повереникът адв. Б. също счита, че събраните по делото доказателства
са обстойно и поначало правилно анализирани от първоинстанционния съд, с
изключение на приетото от съда, че мотивите за нанесения побой са свързани
с разпространяваните от частната тъжителка слухове по адрес на двете
подсъдими, което според повереника не отговаря на действителността.
Присъдата е обжалвана в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от
подсъдимите П.П. и М.Х., чрез защитника им адв. Т.Р.. Твърди се, че
присъдата е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Необосноваността на присъдата се сочи
такава поради противоречието на събраната доказателствена съвкупност,
която не установява двете подсъдими да са нанасяли каквито и да било удари
на пострадалата, с изводите на съда за доказаност на обвинението. Твърди се,
че съдът не е обсъдил подробно и задълбочено възраженията и доводите на
защитата и е нарушил принципа за търсене на обективната истина по делото.
Като изключително съществено процесуално нарушение се изтъква
обстоятелството, че в диспозитива на присъдата съдът се е произнесъл по
част от повдигнатите на подсъдимите обвинения и ги е признал за виновни
само относно нанесените по главата на пострадалата телесни увреждания, а
по отношение на другите повдигнати с тъжбата обвинения няма нито
осъдителен, нито оправдателен диспозитив – което води до невъзможност да
бъде установена действителната воля на съда и ограничава в значителна
степен възможността на страните да упражнят процесуалните си права.
Оспорват се присъдените на пострадалата разноски, поради
представянето им след пледоарията на повереника.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова
(въззивна) такава, с която двете подсъдими да бъдат оправдани по
обвинението, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените.
Пред въззивния съд защитникът адв. Р. сочи наличието на допуснато от
3
първоинстанционния съд особено съществено процесуално нарушение,
каквото се явява липсата на произнасяне от страна на съда по отношение на
всички предявени с тъжбата обвинения срещу подсъдимите, което води до
неяснота невинни ли са подсъдимите по тези обвинения, или са признати за
виновни - още повече, че в мотивите към присъдата съдът е приел, че освен
по главата са нанесени удари и по тялото на пострадалата.
Подсъдимите М.Х. и П.П. се присъединяват към становището на
защитника си, а в последната си дума пред съда молят да бъдат оправдани по
обвиненията.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
На 20.02.2020 г. от Д. Р. Ц. е депозирана в РС И. частна тъжба срещу
П.П. и М.Х., за извършени от тях на 28.01.2020 г. Според направеното в
тъжбата изложение на обстоятелствата, на същата дата пред заведение „ФЕ –
КАФЕ“ в гр. И. двете подсъдими пожелали да разговарят с пострадалата и
когато тя отказала, неочаквано Х. я хванала за косата (лявата тилна област) с
дясната си ръка и откъснала кичур от косата й, след което й нанесла удари в
главата и лявата предмишница. След това подсъдимата П. хванала Ц. за
ръцете, нанесла й удари в областта на устните и лявата буза и я изритала в
лявото бедро. Твърди се в тъжбата, че в резултат на действията на всяка от
подсъдимите пострадалата Ц. получила телесни увреждания, изразяващи се в
контузия на главата - в лявата челна област, в окосмената част на главата
наличие на травматичен оток и кръвонасядане със синкав цвят с размер 4х3
см, а сред него разкъсно-контузна рана с размери 1х0.8 см; в лявата тилна
област в окосмената част на главата оток и мораво кръвонасядане с размери
2х2 см, оточни устни, по лявата буза червеникаво кръвонасядане с размер 4х2
см; по предната лява част на гърдите до гръдното зърно синкаво
кръвонасядане с размери 12х9 см; по предна повърхност на лявата
предмишница срединно синкавомораво кръвонасядане с размер 9х7 см; по
страничната повърхност на лява мишница, в долната трета кръвонасядане с
4
размери 11х6 см с моравосинкав цвят; по дясното бедро в средна трета
странично мораво кръвонасядане с размери 15х6 см.
С тъжбата е предявено обвинение срещу подсъдимата М.Х. в това, че на
посочените дата и място чрез дърпане на косата в лявата тилна област
нанесла на пострадалата Д.Ц. разкъсно-контузна рана – лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК; и в това, че в съучастие с подсъдимата
П.П. нанесла удари с юмруци в главата и лявата предмишница, причинили на
пострадалата болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление
по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Предявено е обвинение с частната тъжба и срещу подсъдимата П.П. в
това, че на посочените дата и място като извършител в съучастие с М.Х.
нанесла на Д.Ц. удари в областта на устните и лявата буза, и чрез ритник в
дясното бедро причинила на пострадалата лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С разпореждане от 24.02.2020 г. състав на РС И. оставил без движение
подадената частна тъжба, като приел, че е налице неяснота в
обстоятелствената й част, относно причинените от страна на П.П. увреждания
на пострадалата, като освен това се твърди, че част от уврежданията са
причинени в съучастие, но са описани различни по вид и характер телесни
увреждания, което несъмнено би затруднило подсъдимите да разберат в какво
точно престъпление се обвиняват.
В указания от съда срок частната тъжителка Д.Ц. е подала молба до
съда, в която е уточнила, че обвинява П.П. в това, че на посочените по-горе
дата и място като извършител в съучастие с М.Х. е нанесла удари в областта
на устните и лявата буза и ритник в дясното бедро на Ц., с което умишлено й
причинила лека телесна повреда, изразяваща се в оточни устни и червеникаво
кръвонасядане по лявата буза с размери 4х2 см, както и мораво кръвонасядане
по дясното бедро в средна трета с размери 15х6 см, причинявайки на Ц. болка
и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.
ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Обвинението срещу подсъдимата М.Х. с направеното уточнение от
тъжителката касае посочените вече дата и място, като Х. е обвинена за това,
5
че дърпайки Ц. за косата (лявата тилна област) й нанесла разкъсно-контузна
рана, с което умишлено й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
травматичен оток и кръвонасядане със синкав цвят с размер 4х3 см, а сред
него има и разкъсно-контузна рана с размери 1х0.8 см, причинявайки по този
начин на Ц. временно разстройство неопасно за живота; както и като
извършител в съучастие с П.П. нанесла на Ц. удари с юмруци в главата и
лявата предмишница, с което умишлено причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в оток и мораво кръвонасядане в лявата тилна област в
окосмената част на главата с размери 2х2 см и синкавомораво кръвонасядане
по предната повърхност на лявата предмишница средно с размери 9х7 см, по
предната лява част на гърдите има синкаво кръвонасядане с размери 12х9, по
страничната повърхност на лявата мишница има кръвонасядане с размери
11х6 см. с моравосинкав цвят, причинявайки на Ц. болка и страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл. 130, ал. 2, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения от Д.Ц. солидарно срещу М.Х. и П.П. граждански иск в размер на
3000 лева – обезщетение за причинените от тях неимуществени вреди болка и
страдание, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.01.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Установява се от доказателствата по делото следната фактическа
обстановка.
Подсъдимите П.П. и М.Х. били приятелки и се познавали с Д.Ц., с
която в някакъв период от време също били приятелки. След завършване на
средното си образование двете подсъдими заминали за Н., а при завръщането
си в Б. дочули от свои познати, че Ц. е твърдяла, че в чужбина двете се
занимавали с проституция.
На 28.01.2020 г. в ранния следобед двете подсъдими П.П. и М.Х. се
намирали в заведението „ФЕ - КАФЕ“ в центъра на гр. И., находящо се на
площада пред сградата на общината. Заедно с тях били свидетелите П. А. и С.
Г., а на съседна маса седели частната тъжителка Д.Ц. и свидетелката Г. Б.а.
Сервитьорка в заведението била свидетелката С. Ц., а барманка –
свидетелката И. Ц..
6
Около 15,30 часа Д.Ц. и свидетелката Г. Б.а напуснали заведението.
Свидетелките А. и Г. продължили да стоят вътре., а непосредствено след Ц. и
Б.а от заведението излезли подсъдимите П.П. и М.Х.. Последните повикали
при себе си Д.Ц. и поискали да разговарят с нея. Ц. отказала да говори с тях и
тогава подсъдимата М. Х. я хванала за косата, отскубнала кичур и я ударила с
ръка по лицето. Свидетелката Б.а хванала подсъдимата Х., за да преустанови
последната действията си върху Ц., и в същия момент подсъдимата П.П. също
започнала да удря Ц. в различни части на тялото и по главата.
По това време свидетелките Б. С. и Л. С. (майка и дъщеря) се намирали
в тото пункт, разположен на около 30 - 35 метра от входа на заведението,
където работела първата от тях. Л. С., която познавала страните по делото,
видяла през прозореца на вратата на пункта как пред „ФЕ КАФЕ“ първо
подсъдимата М.Х., а впоследствие и подсъдимата П.П. нанасят удари на Д.Ц..
Тя повикала майка си, която по това време се намирала на гишето в тото –
пункта. Майка й станала от мястото си зад гишето и се приближила до
прозореца, като също видяла как П. П. удря Д.Ц..
След това подсъдимите преустановили побоя и се върнали в
заведението, а пострадалата Ц. и свидетелката Б.а се насочили към главната
улица на гр. И.. По пътя Д.Ц. позвънила по телефона на майка си Б. Ц. и й
казала за случилото се. Б. Ц. се притеснила от чутото, пресрещнала дъщеря си
в района на бившия хотел „Е. С.“ и я видяла разчорлена, разплакана и видимо
разстроена.
След това свидетелката Б. Ц. тръгнала към „ФЕ КАФЕ“, като в момента,
в който стигнала дотам, от заведението излезли двете подсъдими и
свидетелите С. Ц. и С. Г.. Б. Ц. поискала обяснения за случилото се от П.П. и
М.Х. и двете не отрекли, че са нападнали дъщеря , а свидетелят Г. казал, че
не е предполагал, че те ще нападнат Д. и затова не се намесил. На въпроса на
Ц. защо са били дъщеря й подсъдимите й казали, че са направили това,
защото Д. е говорила пред общи техни познати, че двете са работили като
проститутки в Холандия.
Пострадалата Д.Ц. се прибрала у дома си и споделила и с баща си –
свидетеля Р. Ц., за нанесения от двете подсъдими побой. Двамата заедно
отишли до „ФЕ КАФЕ“ и бащата поискал да разговаря с двете подсъдими, за
да изясни причината за случилото се – като от тяхна страна му било заявено,
7
че могат да правят каквото си искат, след като Д. разпространява слухове за
тях.
Тогава Р. Ц. и съпругата му Б. Ц. завели дъщеря си в РУ на МВР - И., за
да подаде жалба. Там свидетелката С. И. (инспектор „Детска педагогическа
стая“ в РУ на МВР-И.) провела беседа с Б. Ц. и Д.Ц., след което поканила
пострадалата за снемане на сведения. Д.Ц. била разстроена и споделила със
свидетелката И., че я боли главата.
Междувременно свидетелката Б. Ц. се посъветвала с адвокат и
позвънила на д-р Д. Я. с молба за издаване на медицинско свидетелство.
Последният я уведомил, че от МБАЛ И. не издават такива свидетелства и
тогава Ц. позвънила по телефона в отделението по съдебна медицина в гр. П.,
откъдето обяснили, че дъщеря й трябва да отиде на преглед във ФСМП –
И., а на следващия ден да се яви в МБАЛ П. за освидетелстване.
След подаването на жалбата в РУ на МВР - И. Д.Ц. и родителите й
отишли във ФСМП И., където Д.Ц. била прегледана и бил издаден фиш за
спешна медицинска помощ, в който била отразена диагноза контузия на
главата. На следващия ден тя посетила отделението по съдебна медицина в
МБАЛ П., където след извършен преглед било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 21/2020 г. и в него били отразени установените обективни
находки: травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в
окосмената част на лявата челна област на главата; в лявата тилна област в
окосмената част на главата - оток и мораво кръвонасядане; леко оточни устни,
кръвонасядане по лявата буза. При освидетелстването били констатирани и
описани и кръвонасядания по предната лява част на гърдите до гръдното
зърно, по предната повърхност на лявата предмишница, по страничната
повърхност на лявата мишница и по дясното бедро. В обобщение в СМУ било
посочено, че при прегледа са установени разкъсно-контузна рана по главата,
травматичен оток и кръвонасядане по главата и лицето, както и
кръвонасядания по тялото и крайниците.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на съдебното
следствие пред РС И. съдебно медицинска експертиза е видно, че на
пострадалата Д.Ц. са били причинени разкъсно-контузна рана в лявата челна
област на главата с околно кръвонасядане и травматичен оток, което
представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и
8
кръвонасядания по тялото и крайниците, които наранявания са довели до
болка и страдание. Констатираните травматични увреждания са получени в
резултат на множество удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито са и
частите на човешкото тяло. Според заключението, уврежданията са отзвучали
за срок от около 20-25 дни без да останат трайни или постоянни последици за
здравето и живота на пострадалата Ц.. В разпита си пред
първоинстанционния съд експертът е уточнил, че в медицинската
документация не са описани увреждания, които могат да бъдат получени
вследствие на откъснат кичур коса, както и че констатираните увреждания
могат да бъдат получени както от удари, нанесени от едно лице, така и от
повече лица.
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция изведе от гласните
доказателства – показанията на свидетелите Г. Б.а, Л. С., Б. С., Б. Ц., Р. Ц. и С.
И., които са последователни, логични и взаимно подкрепящи се и
кореспондират с писмените доказателства съдебномедицинско
удостоверение, разпечатка за мобилни номера и полицейска преписка, и
заключението на СМЕ. Съдът законосъобразно е съобразил, че предвид
подкрепата им от други доказателствени източници, показанията на
свидетелите Б.а (приятелка на пострадалата), Б. Ц. и Р. Ц. обстоятелството
(родители на пострадалата), следва да бъдат приети за достоверни,
независимо от близките отношения на тези лица с Д.Ц.. Свидетелите Г. и А.,
които са в близки отношения с двете подсъдими, също не отричат, че пред
заведението е възникнало пререкание между тях и пострадалата, макар да
твърдят, че то е било без физическо съприкосновение.
Присъствието на свидетелката С. Ц. пред заведението в момента на
физическия сблъсък е отречено от всички останали гласни доказателства и
дори от показанията на свидетелите А. и Г., поради което с основание
първоинстанционният съд не им се е доверил. Колебливостта на свидетелката
И. Ц. и противоречието на заявеното от нея с останалите доказателства по
делото също е отчетена законосъобразно от районния съд при сторения
анализ на гласните доказателства в мотивите към постановената присъда.
Първоинстанционният съд е положил дължимите усилия за всестранно,
пълно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, вкл. чрез
9
извършване на оглед на местопроизшествие за установяване на
обстоятелства, които са от значение за правилното му решаване. В хода на
процесуалното действие е било установено, че от вътрешността на
заведението „ФЕ КАФЕ“ има видимост към пространството пред входа,
доколкото входната врата е от прозрачно стъкло, т. е. обективно намиращите
се вътре свидетели са могли да възприемат случващото се. Установено е също
така, че през стъклото на вратата на тото – пункта има видимост към входа на
заведението и пространството пред него и следователно свидетелките Б. и Л.
С. също са могли да видят какво става пред заведението.
Правната теория и съдебната практика са последователни в разбирането
си, че под разстройство на здравето извън случаите на тежки и средни телесни
повреди законът има предвид всички увреждания на организма, които са
довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно
или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на
организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите
функции извън болката и страданието (случаите на наранявания на кожата,
насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-
лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба
на съзнанието, контузни рани и много други). При леката телесна повреда с
причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето увреденият
претърпява само краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото, като по своята същност
болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е
продължителен процес на болката. (вж. Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС).
Поначало тъжбата трябва да съдържа обстоятелствата на
престъплението и в конкретния случай такива обстоятелства са изложени.
Подобно на обвинителния акт, и за преследваните по реда на частното
обвинение престъпления се изисква от лицето, което се легитимира като
пострадало, да очертае в тъжбата рамките на предмета на доказване в
съдебната фаза на наказателния процес (по арг. от ТР № 2/02 г. на ОСНК).
Следователно, необходимо е частният тъжител да изложи подробно
10
релевантните за инкриминираното престъпление факти, времето, мястото и
начинът на извършването му, данни за неговия автор, както и всички други
обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на дееца – за да
може на последния да бъде осигурено правото пълноценно да се защитава по
повдигнатото му с тъжбата обвинение. Задължение на съда е да уточни или
поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от описаните в
тъжбата фактически признаци, и съответно да даде правилна формулировка
на изложеното в тъжбата обвинение – т. е. не частният тъжител определя
квалификацията на деянието, а съдът следва да квалифицира фактите, които
се вменяват във вина на лицето, срещу което е подадена тъжбата. (в този
смисъл Решение № 472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о.,
докладчик съдията Л. С., Решение № 4 от 26.02.2009 г. по н. д. № 636/2008 г.,
III н. о., докладчик С. Р. и др.).
В настоящия казус фактологията по делото е установена от
първоинстанционният съд всестранно и пълно. Съобразно тази фактология,
съдът законосъобразно е квалифицирал деянието по по-тежката правна
квалификация – тази за причиненото с разкъсно-контузната рана в лявата
челна област на главата с околно кръвонасядане и травматичен оток временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по чл. 130, ал. 1 от НК, в случая
извършено в съучастие от подсъдимите. Задружната престъпна дейност на
подсъдимите Х. и П. и общността на умисъла им за нанасяне на телесната
повреда са несъмнени, както правилно е посочил районният съд, и поради
това не е необходимо установяването на автора на удара, причинил
съставомерния вредоносен резултат. Позоваването на първоинстанционния
съд на съдебната практика, според която съизвършителство по смисъла на чл.
20 от НК е налице и когато всеки един от съучастниците осъществява отделни
елементи от престъпния състав, като съзнава, че другите му съучастници
извършват другите елементи на престъплението, без да е необходимо пряко и
непосредствено да е причинил вредоносния резултат, е коректно и в
съответствие с изискванията на закона. Следователно, верен е направеният в
мотивите към присъдата извод, че независимо от това коя от двете подсъдими
е нанесла удара, който е причинил разкъсноконтузна рана в лявата челна
област на главата, с околно кръвонасядане и травматичен оток, щом и двете
подсъдими са нанесли удари на Д.Ц., всяка една от тях следва да носи
отговорност за причиненото телесно увреждане, а конкретният принос може
11
да има отношение за индивидуализацията на отговорността на всеки от
съучастниците, но не и за нейното възникване.
Останалите констатирани увреждания – кръвонасядания по тялото и
крайниците на пострадалата Ц., причинили й болка и страдание, също
покриват медикобиологичния критерий за лека телесна повреда, но са по-леко
наказуеми по ал. 2 на чл. 130 от НК, поради което се поглъщат от правната
квалификация на леката телесна повреда по ал. 1 на същия текст. Поради това,
осъждайки всяка от подсъдимите Х. и П. за причинените телесни увреждания
в областта на главата, покриващи медико-биологичния критерий за лека
телесна повреда временно разстройство на здравето неопасно за живота,
първоинстанционният съд не е допуснал процесуалното нарушение, съзряно
от защитата на подсъдимите – липса на произнасяне по част от повдигнатите
с частната тъжба обвинения, досежно причинените на крайниците и тялото на
пострадалата увреждания. Както вече е отбелязано по-горе в настоящото
решение, задължение на съда е да уточни или поправи погрешната
квалификация на деянието, изхождайки от описаните в тъжбата фактически
признаци, и да даде правилна формулировка на изложеното в тъжбата
обвинение. Доколкото именно получените увреждания по главата на
пострадалата определят квалификацията на деянието, то не е необходимо в
диспозитива на присъдата да бъдат изрично описвани и погълнатите от нея
увреждания, изпълващи състава на по-леката правна квалификация.
Според въззивния съд, с оглед предмета на делото е ирелевантно за
настоящия случай, дали действително пострадалата Д.Ц. е разпространявала
слухове за извършвани от двете подсъдими Х. и П. сексуални услуги в
чужбина. По делото са събрани достатъчно гласни доказателства, че у
подсъдимите е била оформена представата за направени от пострадалата
изявления в посочения смисъл и е несъмнено, че убеждението на
подсъдимите в истинността им е повода те да поискат разговор с
пострадалата и мотива им за нападението над нея, а видно от гласните
доказателства, и комуникацията между страните по делото и свидетелите
пред „ФЕ КАФЕ“ е била на тази тема.
По делото няма данни, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, подсъдимите Х. и П. да са се намирали в
състояние на физиологичен афект. Те са съзнавали общественоопасния
12
характер на действията си, предвиждали са вероятното настъпване на
общественоопасните последици и са се съгласили с тях, като пряката им цел е
била да причинят увреждане на пострадалата – т. е. са действали с пряк
умисъл и всяка една от подсъдимите е съзнавала както собственото си
участие, така и участието на другата в нападението над пострадалата.
По изложените съображения законосъобразен и правилен е изводът на
първостепенният съд, че подсъдимите М.Х. и П.П. са осъществили състава на
престъплението, за което им е повдигнато обвинение от страна на частната
тъжителка Д.Ц..
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че
районният съд, при приложение на материалния закон, законосъобразно е
преценил, че са налице кумулативните предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл. 78 а от НК – и двете подсъдими са пълнолетни лица, за
извършеното от тях умишлено престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимите не са
осъждани за престъпления от общ характер и не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК. Като смекчаващи
отговорността на всяка от подсъдимите съдът е отчел чистото им съдебно
минало; ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние;
обстоятелството, че и двете са в младежка възраст, при която емоциите често
са трудно контролируеми; отсъствието на значителни вредни последици за
здравето на пострадалата Денева; както и това, че двете подсъдими имат
сравнително равностойно участие в извършването на деянието, доколкото
всяка една от тях е нанасяла удари спрямо пострадалата. Поради изложеното
първоинстанционният съд е приел, че и наказанието на подсъдимите следва
да бъде глоба в еднакъв размер.
Според въззивния съд, поначало при определяне на конкретния размер
на наложеното по реда на чл. 78 а от НК наказание глоба би следвало да се
отчетат нанесените удари по тялото и крайниците на Ц., вследствие на които
тя е получила кръвонасядания по тялото и крайниците, причинили й болка и
страдание, доколкото това се явява отегчаващо отговорността обстоятелство.
Въпреки това, в конкретния случай наказанието глоба в минималния
допустим от закона размер и за двете подсъдими е правилно определено от
районния съд, тъй като се касае за лица в млада възраст, която е спомогнала в
13
голяма степен да отчетат като истинна получената чрез трети неустановени
лица информация за разпространявани от пострадалата слухове, а и по делото
няма данни за получавани от страна на П. и Х. доходи. Наказанието глоба в
размер на 1000 лева и според настоящия съдебен състав би имало нужния
предупредителен и възпиращ ефект спрямо всяка от подсъдимите и би
спомогнало те да преосмислят занапред своето поведение.
Що се отнася до обезвредата на причиненото телесно увреждане, с
оглед приетото по-горе относно съставомерността и правната квалификация
на деянието, извършено от страна на подсъдимите П.П. и М.Х. – такова по чл.
130, ал. 1 от НК спрямо Д.Ц., законосъобразно районният съд е приел, че са
налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за основателността на
гражданския иск. Цитираната разпоредба намира приложение, както е
отбелязал съдът, когато са налице виновно и противоправно поведение, вреда
и причинна връзка между тази вреда и деянието. Извършеното от
подсъдимите е противоправно, а за гражданския ищец Ц. са настъпили
неимуществени вреди, които са пряко следствие от действията на Х. и П.. При
определяне размера на дължимото обезщетение с оглед разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, е приел, че справедлива обезвреда за претърпените от Д.Ц. болки,
страдания, негативни емоции и стрес е сумата от 2000 лева, присъдена ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 28.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като обезщетението се дължи солидарно от
двете подсъдими. Въззивният съд изцяло се съгласява с изложените
аргументи в тази насока. За разликата до 3000 лева предявеният граждански
иск правилно е отхвърлен като недоказан по размер, тъй като интервенцията
върху телесната неприкосновеност на пострадалата не е в значителна степен,
няма последващ ексцес в здравословното състояние, и няма към момента
каквито и да е последици за здравето на Д.Ц..
Предвид изводите на съда за виновността на подсъдимите Х. и П. в
извършване на престъплението, законосъобразно са им възложени
осъществените в хода на производството разноски, определени от
първоинстанционния съд в съответствие с данните по делото, а така също и
заплащането на държавна такса върху уважената част от гражданския иск. По
отношение разноските за адвокатски хонорар, законодателят не е предвидил
14
сред разпоредбите на НПК възможността за редукцията им поради
прекомерност, каквато претенция се заявява от защитника, поради което
предвид представените писмени доказателства за заплащането на сумата от
3950 лв. и сввоевременното заявяване на искането за разноски пред районния
съд, сумата се явява правилно възложена на подсъдимите, съответно по 1975
лв. за всяка от тях.
Воден от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК и чл. 338 от
НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260004/17.03.2021 г., постановена по
НЧХД № 109/2020 г. по описа на РС И..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15