№ 16545
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110170351 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ
и чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл.13, ал.1 от НСОРЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. В.
Д., ЕГН **********, срещу Н С А В Л, БУЛСТАТ ******, с която моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № ЗП 989/29.10.2024 г., с която
му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ и да осъди ответника да му заплати
сумата от 1473 лв., представляваща награда в размер на една основна месечна работна
заплата, дължима въз основа на прието решение по т. 2 от дневния ред на заседание на
Академичния съвет на Н В Л, проведено на 22.10.2024 г. – „Приемане на решение за
награждаване на преподаватели и служители по повод 1-ви ноември – Ден на народните
будители, и 15-и ноември – Ден на Академията, на основание чл. 23 и чл. 24 от Вътрешните
правила за работна заплата на Н В Л да се изплатят награди в размер на до една основна
месечна работна заплата на работещите по списъчен състав към 01.11.2024 г. в Н В Л
преподаватели и служители“.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е възникнало трудово
правоотношение въз основа на Трудов договор № 1 от 15.01.2014 г., по силата на който
ищецът бил назначен на длъжност „Шофьор на лек автомобил до 9 места“. Сочи се, че с
Допълнително споразумение № 535 от 28.09.2018 г. длъжността на ищеца била изменена на
„Шофьор – снабдител“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 910 лв. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 46 %, в размер на
418,60 лв. при нормирано работно време – 8 ч. В споразумението била включена клауза,
според която ищецът изпълнявал задълженията на „Шофьор – автобус“ и „Шофьор на лек
автомобил“ до назначаване на работник на щат за длъжността „Шофьор – автобус“, както и
клауза за редуциране размера на основната работна заплата до сумата от 680 лв. Твърди се,
че с Допълнително споразумение № 473 от 05.10.2022 г. страните се договорили ищецът да
изпълнява длъжността „Шофьор – снабдител“ с основно месечно трудово възнаграждение в
1
размер на 1232 лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит в размер на
432,43 лв. Поддържа се, че със Заповед № ЗП 989 от 29.10.2024 г. на ищеца му е било
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. В заповедта било посочено, че с
бездействието си ищецът е нарушил трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
124, пр. първо КТ, изразяващо се в „неизпълнение на възложената работа“, под формата
на отказ от превоз на студенти – специалност футбол, до с. Рилци, обл. Благоевград и
обратно, поради липса на документ за професионална компетентност за управление на
автобус категория D; нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ вр. чл. 126, т. 7 КТ, изразяващо се в
„неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ под формата на неизпълнение
на Заповед за командироване № 468/ 11.10.2024 г. на ректора на Н; нарушение на чл. 187, ал.
1, т. 8, изр. първо КТ, вр. чл. 126, т. 9, предл. първо КТ, изразяващо се в „злоупотреба с
доверието на работодателя“, под формата на ненавременно уведомяване на горестоящите
ръководни органи относно липсата на документ, който възпрепятства изпълнението на
трудовия договор.
Ищецът оспорва да са налице сочените в процесната заповед нарушения на трудовата
дисциплина. Поддържа, че към 2018 г. е бил назначен на длъжността „Шофьор – снабдител“,
за заемането на която не е било необходимо да притежава категория D. За да може да
изпълнява и длъжността „Шофьор – автобус“, освен притежаваната от ищеца категория D,
следвало да се снабди и с допълнителни документи, с оглед което били предприети
необходимите действия за снабдяване с удостоверение за професионална компетентност и
карта за квалификация на водача, като ответникът заплатил направените разходи. Твърди се,
че в допълнителното споразумение от 05.10.2022 г. не били предвидени за ищеца
задължения на „Шофьор – автобус“. Поддържа, че през месец март и април 2024 г. ищецът е
уведомил многократно прекия си ръководител, че картата му за професионална
компетентност изтича през месец май 2024 г., и че ако ръководството желае от него да
изпълнява трудови задължения по управление на автобус, следва да го информира и заплати
необходимите разходи, както работодателят е сторил първоначално през 2018 г. Поддържа,
че била издадена от ответника Заповед за командироване № 468/ 11.10.2024 г., въпреки че
ищецът не е притежавал документ за професионална компетентност към тази дата. Не
оспорва, че не е изпълнил процесната заповед за командироване. Поддържа, че за едно и
също обстоятелство са му наложени две наказания. Освен това твърди, че в процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание не се съдържала информация кога точно
било извършено твърдяното нарушение. Поддържа се, че с наложената на ищеца заповед за
дисциплинарно наказание същият е бил лишен от възможността да получи награда в размер
на една основна месечна работна заплата, дължима въз основа на прието решение по т. 2 от
дневния ред на заседание на Академичния съвет на Н В Л, проведено на 22.10.2024 г.,
доколкото попадал в изключенията за прилагане на решението. С оглед изложеното моли за
отмяна на дисциплинарното наказание и присъждане на полагаемата му се награда.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.
Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи Трудов договор № 1
от 15.01.2014 г., сключен между страните. Моли за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи. Моли за допускане и
на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелството около
уведомяването на ответника от ищеца за изтичащата карта за професионална компетентност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н С А В Л, БУЛСТАТ ******, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими, респ. – неоснователни.
Поддържа, че липсвал правен интерес за завеждане на иска за отмяна на процесната заповед,
доколкото между страните било прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Сочи, че решението на Академичния съвет по Протокол № 7/ 22.10.2014 г., т. 2, на Н, е за
заплащане на награди в размер на до една основна месечна заплата, като наградите се
2
определяли със заповед на ректора на Н, по предложение на ръководителите на съответните
структурни звена, съгласно чл. 23, ал. 1 ВПРЗ на Н, което било въпрос на преценка на
работодателя. Твърди, че ръководителят на служба „Автотранспорт“ не бил предложил
ищеца за получаване на награда, като дори в обратния случай – отпускането на награда
зависела от волята на работодателя. По същество счита, че процесната заповед е издадена
при спазване на всички формални изисквания за осъществяване на процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание, като същата е връчена в срок, при условията на отказ. Оспорва
като неоснователно твърдението на ищеца, че същият е изпълнявал длъжността „Шофьор –
автобус“ до сключване на допълнително споразумение от 05.10.2022 г. Посоченото
споразумение и предходно сключените от 09.01.2019 г., 23.01.2020 г. и 05.01.2021 г. били
сключени на основание чл. 118, ал. 3 КТ за увеличаване на работната заплата. Оспорва
твърденията на ищеца, че е следвало да се заплатят от страна на работодателя разходите за
подновяване на удостоверение за професионална компетентност за преминато периодично
обучение на водача. Поддържа, че не било предвидено нормативно изискване работодателят
да инициира процедури и поема разходи по поддържане и повишаване на професионалната
квалификация на работника/ служителя. Поддържа, че ищецът е следвало да уведоми по-
горестоящите ръководни органи – Директор АСД, Помощник- ректор, Ректора, за
невъзможността да заплати сам подновяването на „Карта за квалификация на водача“.
Твърди, че в процесната заповед и в поканата за писмени обяснения са били посочени
периодите, в които са извършени твърдените нарушения. Оспорва иска за заплащане на
награда и по размер, като посочва, че определянето на сумата по допълнително материално
стимулиране не подлежи на съдебен контрол. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.
Възразява срещу допускането на т. 2 от искането за назначаване на ССчЕ. Възразява срещу
искането за допускане на разпит на свидетел. Моли за допускане на ССчЕ, която да отговори
на поставените в ОИМ задачи. Моли за допускане и на един свидетел, при режим на
довеждане, за установяване на обстоятелството по случая и по Докладна записка № СЛ-
3903/14.10.2024 г. от Н Я – ръководил служба „Автотранспорт“.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че между тях в периода от 15.01.2014 г. до 14.12.2024 г. е
съществувало трудово правоотношение, въз основа на Трудов договор № 1 от 15.01.2014 г.,
по силата на който ищецът е назначен на длъжност „шофьор, лек автомобил“ към Н, отдел
„Автотранспорт“. През годините на действие на трудовото правоотношение, същото било
изменяно с множество допълнителни споразумения, подписани между страните, в едната
част по отношение промяна в размера на ОТВ, а с другите по отношение на заеманата от
ищеца длъжност.
По делото са приети като доказателства трудовия договор № 1/15.01.2024 г.,
длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор“, връчена на ищеца на 15.01.2014 г.,
Допълнително споразумение № 119/01.08.2014 г., въз основа на което страните се уговорили,
служителят Д. да заеме длъжността „Шофьор-снабдител“ с ОТВ в размер на 613,00 лв., като
се задължил да изпълнява задълженията на снабдител, да носи материална и финансова
отговорност за поверените му парични средства и материални активи.
С последващо допълнително споразумение № 481/17.01.2018 г., страните се
споразумели за нов размер на ОТВ от 680,00 лв.
По делото е приета Докладна записка от 18.09.2018 г. от Н Я – ръководител служба
„Автотранспорт“ до ректора на Н, с която предлага до намиране на подходящ служител,
който да заеме свободната щатна длъжност за „Шофьор, автобус“ предвидената за нея в
щатното разписание ОРЗ да бъде разпределена между останалите шофьори в отдела, сред
3
които и ищеца Д. Д. /с 230,00 лв./. Видно от резолюция на Ректора на Н върху посочената
докладна записка, е разрешено на служителите в отдел „Автотранспорт“ да се възложат
допълнителни задължения да изпълняват длъжност „Шофьор, автобус“ с ОРЗ от 910,00 лв.,
а с назначаването на щатен служител на тази длъжност, работната заплата на заемалия я до
момента ищец, да се редуцира до ОРЗ за „шофьор, снабдител“.
С допълнително споразумение № 535/28.09.2018 г., считано от 01.10.2018 г., подписано
между страните, ищеца Д. бил назначен на длъжност „Шофьор-снабдител“ с ОРЗ от 910,00
лв., като в т.10 от ДС било уговорено, че му се възлага „Да изпълнява и задълженията на
„Шофьор, автобус“ и „Шофьор, лек автомобил“ до назначаване на служител на щат за
длъжността „Шофьор, автобус“, както и че „с назначаването на щатен служител за
длъжността „Шофьор, автобус“, ОРЗ на Д. ще се редуцира към действащата към
30.09.2018 г. такава от 680,00 лв.“.
На ищеца е връчена срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността
„Шофьор, автобус“ едва на 25.09.2023 г.
С последващите допълнителни споразумения от 09.01.2019 г.; 23.01.2020 г.;
05.01.2021г., 05.10.2022 г. и Заповеди от 16.11.2023 г.; 07.06.2024 г. и от 25.09.2024 г на
Ректора на Н, въз основа на решения на Академичния съвет, са се изменяли единствено
размера на ОРЗ и допълнителното възнаграждение за прослужено време, като последната
ОРЗ за заеманата от ищеца длъжност е в размер от 1743,00 лв.
Установява се от приетите по делото Заповеди № 182/02.05.2023 г.; № 463/06.10.2023 г.
и № 124/22.03.2024 г., приети като неоспорени от ищеца, че последния е бил командирован
за изпълнение на задълженията си като шофьор, автобус, за превоз на студенти до различни
населени места в страната, в изпълнение на които ищеца е превозвал студенти от Н със
служебния автобус. Тоест установява се по делото, че най-късно до 22.03.2024 г., ищецът е
изпълнявал длъжността „Шофьор, автобус“ и е получавал определената за тази длъжност
основна работна заплата.
Установява се от приетата по делото Докладна записка за поемане на финансово
задължение от 23.05.2019 г., изготвена от Н Я, ръководител Служба автотранспорт в Н, че
последния е предложил на ръководството на Н да поеме финансово задължение за
заплащане на професионалната компетентност на Д. Д., с оглед необходимостта от
подмяната й. След издадено разрешение от Ректора на Н, в изпълнение на същото на Д. бил
отпуснат служебен аванс в размер на 300 лв., от която сума същия изразходвал 285, 40 лв.,
за проведено допълнително обучение като водач на МПС и получаване на Карта за
квалификация на водач.
Видно от Докладна записка от 08.10.2024 г. от ръководител катедра „Футбол и тенис“
за 13.10.2024 г. възникнала необходимостта от превоз с автобус на група студенти от 18-20
човека до с. Рилци, обл. Благоевград, на която докладна, ръководителя на отдел
„Автотранспорт“ Н Я отбелязал собственоръчно, че може да осигури транспорт за 13 човека.
В изпълнение на заявката за транспорт, Я издал Докладна записка от 10.10.2024 г. и
Командировъчна заповед № 468/11.10.2024 г., с която възложил изпълнението на превоза на
студентите до с. Рилци на ищеца Д. Д.. Върху докладната записка, ищеца Д. собственоръчно
вписал като забележка „нямам от май месец професионална компетентност“ и се
подписал.
Последното било възприето от Н Я като „отказ“ от изпълнение на задълженията на
ищеца като шофьор на автобус, да изпълни възложения му превоз до с. Рилци, поради което
Я изготвил нова Докладна записка с вх. № 3903/14.10.2024 г., с която уведомил Ректора за
отказа на Д. да изпълни възложената му задача и поискал да се предприемат съответните
мерки по отношение работата на Д. като „Шофьор, снабдител“, с вменени допълнителни
задължения „Шофьор, автобус“, тъй като същия отказвал да „поднови професионалната си
4
компетентност“, което препятствало да му се възлагат задачи, свързани с управлението на
автобус.
Въз основа на тази докладна на Я е започнала дисциплинарна процедура за
установяване на извършено от ищеца Д. дисциплинарно нарушение и съответно за налагане
на дисциплинарно наказание.
С покана изх.№ 723/18.10.2024 г. на Ректора на Н, адресирана до Д. Д., на последния са
поискани писмени обяснения относно извършени от него нарушения на трудовата
дисциплина по см. на чл.187, ал.1, т.3 и т.7 от КТ, изразяващи се в „отказ да извърши превоз
на студенти до с. Рилци със служебен автобус“ и „неизпълнение на командировъчна заповед
№ 468/11.10.2024 г. с посочен мотив, че няма от м. май професионална компетентност за
управление на автобус, категория Д“. Описаните по-горе нарушения, сп. Работодателя
представлявали също и нарушение на основните задължения на служителя съгласно
подписаното допълнително споразумение от 01.10.2018 г. за длъжността „Шофьор, автобус“
и Длъжностната характеристика за тази длъжност.
На 21.10.2024 г., ищецът е дал подробни писмени обяснения в отговор на връчената му
на 18.10.2024 г. покана, като е изложил своето становище във връзка с вменените му
нарушения на трудовата дисциплина. Според Д., въпреки, че той притежава категория „Д“,
за да управлява фактически автобус е необходимо допълнително да има и Удостоверение за
професионална компетентност, което ДАИ издава на всеки, който притежава свидетелство за
управление на МПС с категория по-висока от „В“, като за всяка отделна категория,
професионалната компетентност е отделна и с различна цена. Тъй като ищецът притежавал
собствен камион, бил заплатил лично, със собствени средства професионалната
компетентност за него, но управлението на автобус било свързано с изпълняваната при
ответника длъжност и то за определено време, докато се назначи щатен служител, поради
което не считал, че подновяването на удостоверението за професионална компетентност,
което му е нужно за да управлява автобус, следва да се плаща и подновява по негова
инициатива, а било ангажимент на работодателя, тъй като не знаел какви са намеренията на
последния за тази длъжност. Отделно, ищецът изтъкнал, че своевременно е уведомил прекия
си ръководител, в лицето на Н Я, още в началото на м. март 2024 г. за изтичащата му през м.
май 2024 г. професионална компетентност, който обаче не предприел никакви действия за
подновяването й. Отрича да е отказал да изпълнява задълженията си.
Със заповед № 989/29.10.2024 г., след като взел становището на гл. юрисконсулт и
ръководителя на служба „Човешки ресурси“ при Н, Ректора на Академията, в качеството си
на работодател, наложил на служителя Д. дисциплинарно наказание „Забележка“, като не
приел за основателни дадените от него обяснения, а приел, че последния е извършил
нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 /за неизпълнение на възложената
работа, изразяваща се отказ от превоз на студенти специалност футбол до с. Рилци, обл.
Благоевград и обратно, поради липса на документ за професионална компетентност за
управление на автобус, категория Д/ по чл.187, ал.1, т.7 от КТ /за „неизпълнение на
законните разпореждания на работодателя“ изразяващи се в неизпълнение на
командировъчна заповед № 468/11.10.2024 г./ и по чл.187, ал.1, т.8, изр. 1 от КТ /за
„злоупотреба с доверието на работодателя“ изразяващо се в ненавременно уведомяване на
горестоящите ръководни органи за липсата на документ, който възпрепятства изпълнението
на трудовия договор, въпреки че в резултат на същия Д. е получавал по-високо трудово
възнаграждение за длъжността „Шофьор, автобус“ за периода от м. юни 2024 г. до м.
октомври 2024 г./.
С допълнително споразумение № 166/30.10.2024 г. било отменено задължението на
ищеца Д. да изпълнява длъжността „Шофьор, автобус“ считано от 01.11.2024 г., както и
заплащането за тази длъжност, съгласно резолюция на Ректора на Н, към писмените
обяснения с № СЛ-4046/21.10.2024 г. Утвърдена била нова длъжностна характеристика за
5
длъжността „Шофьор, снабдител“, която била връчена на ищеца на 30.10.2024 г., при
условията на отказ.
Със заявление вх. № Сл-4590/14.11.2024 г., ищецът поискал да бъде прекратено
трудовото му правоотношение с ответника по взаимно съгласие. В резултат, на осн. чл.325,
ал.1 от КТ, със Заповед № 61/02.12.2024 г., смитано от 14.12.2024 г., бил прекратен трудовия
договор между страните по делото.
По делото са приети като доказателства Вътрешни правила за работна заплата,
утвърдени през м. март 2024 г. от Ректора на Н, съгл. чл.23, ал.1 от които „в рамките на
средствата за РЗ, могат да се получават парични и предметни награди за много добро
изпълнение на служебните задължения или други събития. Наградите се определят със
Заповед на Ректора на Н по предложение на ръководителите на съответните структурни
звена“, а съгл. алинея втора „общия размер на съответната парична награда която може да
получи едно лице, не може да надвишава индивидуалната му основна работна заплата“.
Видно от Протокол № 7 от заседание на Академичния съвет на Н, от 22.10.2024 г., по т.
2 от дневния ред, на осн. чл.23 и чл.24 от Вътрешните правила за работна заплата на Н, е
било взето решение във връзка с Деня на народните будители – 1-ви ноември и за 15-ти
ноември – Ден на Академията, в рамките на планираните средства за работна заплата за
2024 г., „да се изплатят награди в размер на до една ОМРЗ на работещите по списъчен
състав към 01.11.2024г., преподаватели и служители в Н, с изключение на изрично
посочените категории, сред които и по т.3 „преподаватели и служители, които имат
наложени дисциплинарни наказания по КТ за календарната 2024 г.“ сред които попадал и
ищеца Д. Д., предвид наложеното му със заповед от 18.10.2024 г., наказание „забележка“.
С Докладна записка с вх. № Сл-4136/28.10.2024 г., Н Я, ръководител на Служба
„Автотранспорт“ до Ректора на Н, предложил, във връзка с Деня на народните будители – 1
ноември и празника на Академията – 15.11.2024 г., и поради доброто обезпечаване
транспорта на студенти и преподаватели за участие в учебната и спортно-състезателната
дейност, да бъдат наградени с до една месечна работна заплата шофьорите от Служба
„Автотранспорт“ В А, В Г П П и В В., т.е. всички без ищеца Д. Д..
По делото е прието заключение по допуснатата от съда ССчЕ, съгласно което в периода
между 22.10. и 28.10.2024 г. основната месечна работна заплата на ищеца Д. е възлизала на
1 743 лв., до който размер е бил увеличен и предявения от него иск по чл.128, т.2 вр. чл.13,
ал.1 от НСОРЗ.
Видно още от заключението, за периода от м.06.2024 г. до м.10.2024 г., при ОМРЗ от
1743 лв., ищецът е получил възнаграждения в размер на общо 11 989, 42 лв. За същия
период, в случай че ищецът не е получавал надбавката за длъжността „Шофьор, автобус“
той би получил сп. вещото лице 6215,68 лв., изчислена при ОМРЗ от 900,00 лв. Съдът не
споделя този извод на вещото лице, тъй като по делото е прието като доказателство
Допълнително споразумение № 166/30.10.2024 г., съгласно което ОРЗ за длъжността
„Шофьор, снабдител“ с отпаднали задължения за шофьор на автобус, възлиза на 1473,00 лв.,
а не 900 лв., колкото е приело вещото лице. Следователно, разликата която се явява само
между двете ОРЗ /за шофьор снабдител и шофьор на автобус/ възлиза на 270,00 лв./месечно,
а не в размер на 5 773, 74 лв.
В хода на производството са разпитани като свидетели и водения от ищеца Р О М, и
водения от ответника св. Н О Я.
От показанията на св. М, се установява, че същия е присъствал поне два пъти на
разговор между ищеца Д. и прекия му ръководител Н Я, в който на предупреждението на Д.,
че през м. май същата година му изтича професионалната компетентност за управление на
автобус, Я го уверявал, че „има време, ще я оправим“. Според св. М, тези разговори са
станали първия още през зимата, някъде м. февруари или март, а втория разговор през
6
пролетта, април-май 2024 г. След тези разговори, свидетелят твърди, че ищецът повече не е
возил никой със служебния автобус.
От показанията на св. Я се установява, че същия е пряк ръководител на ищеца Д., бил
е уведомен за изтичащата проф. компетентност на Д., но го уведомил, че подновяването й,
било негов ангажимент /на служителя/. Свидетелят е наясно, че ако не притежава такъв
документ, служителя Д. няма право да управлява автобус. Въпреки това, признава, че е
издал именно на Д. командировъчна заповед през м. октомври 2024 г., за превоза до с.
Рилци, тъй като „предполагал, че Д. си е подновил компетентността, след като
получава за тази длъжност допълнителна заплата“. След като получил отказа на Д. да
изпълни командировъчната заповед, уведомил Ректора, който впоследствие го наказал.
Относно получените парични награди за Деня на будителите споделя, че лично е предложил
останалите шофьори за награда, като ищеца не бил включен в Списъка поради полученото
дисциплинарно наказание. Не е сигурен дали другия шофьор, изпълняващ длъжността
„шофьор, автобус“ - П П си е подновил свидетелството лично, но предполагал, че е така,
тъй като последния продължил да изпълнява задълженията си без прекъсване, въпреки че
през 2019 г. и на него му било издадено Свидетелство за проф. компетентност на разноски
на работодателя. Категоричен е, че е отговорност на служителя да си следи и подновява
своевременно компетентността и то на собствени разноски. За Академията не съществувало
такова задължение. Свидетелят Я заявява също, че до м. октомври 2024 г. не се е налагало
ищеца Д. да управлява автобус, тъй като редувал шофьорите и така им се падало по не
повече от 1 път месечно да карат служебния автобус.
При проведената между двамата свидетели, разпитани по делото, очна ставка, се
установи категорично, че св. М действително е присъствал на разговори между ищеца и св.
Я, като негов пряк ръководител, с изложеното по-горе съдържание, а именно, че ищеца е
уведомил своевременно ръководителя си за изтичащата си професионална компетентност,
на което Я му отговарял, че „ще я оправят“. На въпрос на съда, св. Я пък отговори, че
действително е „мислел да предложи Академията да плати отново свидетелството за
професионална компетентност на Д., но не го бил направил“.
Други доказателства, които да са относими към релевантни по делото, факти и
обстоятелства, и касаещи законосъобразното развитие на започналото срещу ищеца
дисциплинарно производство за налагане на наказание, не са събрани и не следва да се
обсъждат.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Относно иска по чл. 357 КТ:
С процесната Заповед № 989/29.10.2024 г., Ректора на Н, проф. К П, в качеството си на
работодател на ищеца Д. В. Д. е наложил на последния дисциплинарно наказание
"забележка". По така наведените с исковата молба доводи за незаконосъобразност на
заповедта, съдът намира следното:
Твърденията за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, очертаващи
основанието на предявения иск, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с твърденията, че
ищецът не е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина – по чл. 187, ал. 1,
т. 3 КТ, вр. чл. 124, пр. първо КТ, изразяващо се в „неизпълнение на възложената работа“,
под формата на отказ от превоз на студенти – специалност футбол, до с. Рилци, обл.
Благоевград и обратно, поради липса на документ за професионална компетентност за
управление на автобус категория D; нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ вр. чл. 126, т. 7 КТ,
изразяващо се в „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ под формата
на неизпълнение на Заповед за командироване № 468/ 11.10.2024 г. на ректора на Н;
нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 8, изр. първо КТ, вр. чл. 126, т. 9, предл. първо КТ, изразяващо
7
се в „злоупотреба с доверието на работодателя“, под формата на ненавременно
уведомяване на горестоящите ръководни органи относно липсата на документ, който
възпрепятства изпълнението на трудовия договор, нито същите са извършени виновно, както
и че е нарушена разп. на чл.195 от КТ, като в заповедта за наказание не се сочели данни кога
точно са извършени нарушенията.
На първо място, съдът счита, че в проведеното дисциплинарно производство, е била
спазена процедурата по чл.193 от КТ, като преди налагане на дисциплинарното наказание,
ответникът е изискал обяснения от служителя за вменените му дисциплинарни нарушения
от 11.10.2024 г., а ищеца е дал подробни писмени обяснения за тях. Видно от депозираните
обяснения, ищеца е разбрал ясно и точно за какви нарушения му се искат обяснения и за
които е инициирано дисциплинарно производство срещу него, като е дал конкретни и ясни
отговори по отношение на същите, отричайки виновно да е извършил което и да е от
вменените му нарушения на трудовата дисциплина.
На следващо място, съгласно чл.195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и
да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от
друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по
същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което
следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ ( в
този смисъл решение № 1506/10.12.1999 г. по гр. дело № 408/99 г., решение № 23 от
13.04.2001 г., ВКС, III г. о. и др.). Особено съществено изискване към мотивирането на
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и
времето на извършването му. Съдът намира, че процесната Заповед № 989/18.10.2024 г. на
Ректора на Н, отговаря и на тези изисквания. Видно от съдържанието на заповедта,
отразените в нея нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и точно, и именно за
тях служителят е дал писмени обяснения. Работодателят не е приел за основателни
изложените от служителя аргументи, като е приел, че е налице виновно бездействие от
негова страна по отношение на задълженията му да подновява своевременно и за своя
сметка професионалната си компетентност за управление на автобус.
Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа
отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици,
заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е дисциплинарно
наказващият орган и притежава дисциплинарна власт, която представлява неразделна част
от неговата работодателска власт. Дисциплинираната отговорност се реализира в рамките на
дисциплинарно производство, което се развива под формата на сложен динамичен
фактически състав – съвкупността от последователно извършвани правни действия,
насочени към установяване на правонарушението, определяне и налагане на
дисциплинарното наказание. При трудов спор относно законността на наложено
дисциплинарно наказание, когато работникът или служителят оспорва, че е извършил
дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаното в
заповедта дисциплинарно наказание е извършено от работника (в този смисъл Решение №
68 от 3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 94 от 30.05.2013
г. на ВКС по гр. д. № 646/2012 г., IV г. о., ГК). Вменената от закона доказателствена тежест
задължава работодателят да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или
8
непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му
задължения. Във всеки конкретен случай се прави преценка за наличието на вина (в този
смисъл Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение №
241 от 22.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 5133/2023 г.).
Съдът не споделя извода на работодателя в тази връзка, като първо счита, че липсва
виновно поведение у работника при отказа да изпълни командировъчната заповед за
11.10.2024 г. и да превози студентите от специалност футбол до с. Рилци, обл. Благоевград,
управлявайки служебния автобус, при липса на изискуемите документи. Съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „Шофьор, автобус“ изискванията за заемане на
длъжността са „да притежава правоспособност за управление на МПС, категория Д“, а
основните отговорности присъщи за длъжността са: спазване на правилата за движение по
пътищата, като предотвратява и свежда до минимум рисковете от произшествия;
безопасния превоз на пътниците до съответния обект и др. като длъжността е пряко
подчинена на Ректора, Помощник ректора, Директор АСД и Ръководител Служба
„Автотранспорт“. По делото няма данни ищецът да е нарушил задълженията и
отговорностите си във вр. с връчената му длъжностна характеристика. В същата липсва
вменено задължение, освен притежаваното свидетелство за управление на МПС, категория
Д, служителят да следва за своя сметка да подновява и Свидетелството за професионална
компетентност, още повече, че същия изпълнява тази длъжност временно, до заемането й от
щатен служител. Ищецът няма как да е наясно кога работодателят ще назначи друг
служител, за постоянно на свободната щатна длъжност. Поради тази причина е длъжен
единствено да уведомява своя пряк ръководител за пречките, които възникват пред
законосъобразното и правомерно изпълнение на вменените му с допълнителното
споразумение от 01.10.2018 г. задължения като шофьор на автобус. В случай, че
работодателят не е имал финансова възможност да поднови въпросното свидетелство за своя
сметка, следвало е прекия ръководител на ищеца изрично да го уведоми за това, както и че
следва лично да предприеме действия и заплати издаването на последващото свидетелство.
В случай, че и ищецът е нямал финансова възможност за това, действията които е следвало
да предприеме прекия ръководител, в лицето на св. Я е да изготви докладна за ново
изменение на трудовия договор и отпадане на задълженията на Д. като шофьор на автобус.
Бездействайки в един продължителен период, въпреки своевременното му уведомяване за
липсата на конкретен документ, възпрепятстващ пълното и точно изпълнение на
задълженията на ищеца като шофьор на автобус, прекия му ръководител св.Я, е опитал да
прехвърли вината за собственото си бездействие, на ищеца, посредством командироването
му на 11.10.2024 г. Самият св. Я потвърди пред съда, че е мислел да предложи на
Академията отново да плати подновяването на свидетелството за професионална
компетентност на ищеца Д., но не го е направил.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищеца установи в производство безспорно, че
същия своевременно /още през м. март 2024 г./, съвестно и съзнателно е уведомил прекия си
ръководител – св. Я, че през м. май 2024 г. изтича валидността на професионалната му
компетентност за управление на автобус, кат. Д, като същия е бил подведен от началника си,
че свидетелството му ще бъде подновено отново за сметка на работодателя, както е станало
през 2019 г., когато на ищеца и останалите шофьори са възложени допълнителни функции и
задължения, за управление на служебния автобус. Показанията на св. М, които съдът
кредитира напълно като обективни, ясни и конкретни, кореспондиращи и с писмените
доказателства, а и с изложеното от св. Я, че е възнамерявал да предложи на ръководството
на Академията да подновят служебно свидетелствата за професионална компетентност на
шофьорите, които управляват автобус, сочат недвусмислено, че изложеното от ищеца в
писмените му обяснения не е просто защитна теза, както работодателят е възприел, а е
обективно поднасяне на фактите от действителността, така както са се случили в периода от
9
м. март 2024 г. до м. октомври 2024 г., когато е била издадена процесната командировъчна
заповед. Последната е издадена именно в резултат на докладна записка на ръководителя на
служба „Автотранспорт“ – св. Я и то след като същия е бил наясно, че служителят Д. е в
обективна невъзможност да я изпълни. Разпоредбата на чл.186 от КТ сочи, че само
„виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина“.
Такова в случая не се установява.
Не на последно място, съдът счита още, че работодателят не е събрал и оценил всички
необходими доказателства, с оглед преценката на тежестта на нарушението и кореспондира
ли същото с наложеното наказание. Задоволил се е да цитира единствено част от изложеното
от служителя и становището на гл. юрисконсулт, но не е изискал повторно обяснения от
ръководителя на ищеца – св. Я, с оглед изложеното от ищеца твърдение, че от м. март 2024
г., няколкократно е уведомявал ръководителя си за изтичащата професионална
компетентност, по което му действие няма адекватно решение от страна на прекия
ръководител – нито е уведомено ръководството, нито писмено е указал на ищеца, че следва
лично и за своя сметка да поднови въпросното свидетелство за професионална
компетентност. Правилно, ищецът е отбелязал и в обясненията си до работодателя, че той
няма автобус и в случай, че Н няма също необходимост в бъдеще от неговите услуги като
шофьор на автобус, то и за ищеца липсва интерес, и необходимост от подновяване на
въпросния документ със собствени средства.
В случая ищеца отрича да е осъществил противоправно и виновно поведение,
съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест
на ответното дружество – работодател бе да установи, че такова е било налице, за което е и
ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя.
Настоящият състав счита, ответникът не ангажира в производството доказателства, с
които да установи противоправно поведение от страна на ищеца, представляващо виновно
неизпълнение на трудовите му задължения. В случая не е налице противоправност, т. е.
обективно несъответствие между правно дължимото и обективно осъщественото поведение.
Липсват доказателства, ищецът да е отказал да изпълни законно нареждане на работодателя
си. Напротив, същия писмено, за пореден път е уведомил ръководителят си, че му липсва
въпросното свидетелство за професионална компетентност, поради което е в обективна
невъзможност да изпълни възложения му курс, със служебния автобус.
Нарушението на трудовата дисциплина, което работодателят свързва с негативния
резултат, трябва да е доказано по несъмнен начин - всеки пропуск в доказването ползва
работника или служителя. Ответникът, комуто съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК принадлежи
доказателствената тежест, не установи по делото, че ищецът е извършил вменените му с
процесната заповед дисциплинарни нарушения, квалифицирани като чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. чл. 124, пр. първо КТ, изразяващо се в „неизпълнение на възложената работа“, под
формата на отказ от превоз на студенти – специалност футбол, до с. Рилци, обл. Благоевград
и обратно, поради липса на документ за професионална компетентност за управление на
автобус категория D; нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ вр. чл. 126, т. 7 КТ, изразяващо се
в „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ под формата на
10
неизпълнение на Заповед за командироване № 468/ 11.10.2024 г. на ректора на Н; нарушение
на чл. 187, ал. 1, т. 8, изр. първо КТ, вр. чл. 126, т. 9, предл. първо КТ, изразяващо се в
„злоупотреба с доверието на работодателя“, под формата на ненавременно уведомяване на
горестоящите ръководни органи относно липсата на документ, който възпрепятства
изпълнението на трудовия договор. След като работодателят не е провел такова пълно
доказване, дисциплинарното наказание не е законосъобразно наложено (в този смисъл
Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о; Определение № 291
от 13.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4080/2019 г., III г. о., ГК).
В заключение, следва извода, че от страна на ответника незаконосъобразно е наложено
на ищеца дисциплинарно наказание "забележка", без същият да е извършил твърдените от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина, посочени в Заповед № 989/29.10.2024 г.,
поради което и същата подлежи на отмяна.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ:
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудовото правоотношение през
периода, за който се претендира допълнително трудово възнаграждение, полагането на труд
през този период; настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар. „награда“ през
процесния период и нейния размер, както и падежа на това задължение.
Спорен по делото е въпросът дали в правната сфера на ищеца Д. Д. би се породило
правото да изисква и получи допълнително възнаграждение, под формата на парична
награда в размер до една основна месечна работна заплата, в случай, че не му бе наложено
дисциплинарното наказание със Заповед № 989/29.10.2024 г., която с настоящото решение,
съдът отмени като незаконосъобразна?
Допълнителните трудови възнаграждения за разлика от основната заплата се изплащат
за специфични страни на полагания труд, установени от КТ или от НСОРЗ. Те са различни
видове и всяко от тях се дължи, доколкото е налице съответното основание, на което
съответното допълнително възнаграждение се дължи от работодателя – чл. 13, ал. 2 НСОРЗ.
Една част от тези основания са изрично предвидени в КТ и НСОРЗ, като с колективен
трудов договор, вътрешните правила за работната заплата в предприятието или с
индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 13 НСОРЗ могат да се определят и други
допълнителни трудови възнаграждения.
Допълнителните трудови възнаграждения не са изчерпателно установени и страните
могат да ги договарят свободно /за разлика от задължителните възнаграждения с постоянен
характер/. В този смисъл, условията, при които възниква правото за тяхното получаване,
както и реда, начина и сроковете за тяхното заплащане, са изцяло в рамките на договорната
свобода. Доколкото работодателят и работникът не са ограничени от императивни правни
норми, същите могат да договорят различни видове допълнителни възнаграждения, в това
число и поставени под определени условия, както и да изменят размера и начина им на
плащане впоследствие.
Сумите за допълнително материално стимулиране не са постоянен елемент от
трудовото възнаграждение и такива суми се дължат на работника само и доколкото
11
съответният ръководител ги е определил по размер и изявлението за определяне на размера е
достигнало до работника, но сумите не са изплатени. Определянето на тези суми е от
изключителна компетентност, която е дискреционна и не подлежи на съдебен контрол,
относно това кои служители и за какви периоди да получат допълнително материално
стимулиране, т. е. това не е задължение на компетентния орган, на което да кореспондира
притезателното право на служителя да получи определено възнаграждение.
В настоящия случай, след решението на Академичния съвет, по силата на което е
решено във връзка с Деня на народния будител (1-ви ноември) и Деня на Н (15-ти ноември)
в рамките на планираните средства за работна заплата за 2024 г., да се изплатят награди в
размер на до една ОМРЗ на работещите по списъчен състав към 01.11.2024г.,
преподаватели и служители в Н, с изключение на изрично посочените категории, сред
които и по т.3 „преподаватели и служители, които имат наложени дисциплинарни наказания
по КТ за календарната 2024 г. за да се реализира правото на всеки служител да получи
определената награда и конкретния й размер, е следвало всеки ръководител на служба да
изготви предложение до Ректора, в което да посочи поименно служителите, които предлага
за награда. В този смисъл, дори и при липса на наложено дисциплинарно наказание за
ищеца Д., получаването на паричната награда през 2024 г. не се явява за него сигурно
събитие, тъй като е поставено в зависимост от преценката на прекия му ръководител. Тя пък
от своя страна не подлежи на съдебен контрол.
Следва да се посочи, че е налице трайна съдебна практика, намерила израз в редица на
ВКС, като решение № 762/22.11.2010 година, постановено по гр. д. № 1412/2009 година,
решение № 847/14.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1558/2009 година, решение №
55/12.03.2014 година, постановено по гр. д. № 4256/2013 година, решение № 176//10.01.2019
година, постановено по гр. д. № 3658/2017 година и решение № 100/08.07.2020 година,
постановено по гр. д. № 4564/2019 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също
така и в решение № 814/08.09.2010 година, постановено по гр. д. № 473/2010 година и
решение № 1037/15.09.1993 година, постановено по гр. д. № 638/1993 година, двете по описа
на ВС, ГК, ІІІ г. о., Определение № 882/15.11.2018 година, постановено по гр. д. № 3116/2018
година по описа на ВКС, ГК, ІV г. и др., съгласно която бонусите (награди) за постигнати
резултати индивидуални или общи, съставляват възнаграждения, които се включват в
заплатата над основното трудово възнаграждение. Когато заплащането на премията е
регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и критерий за
получаването й е извършената работа (постигнати резултати), а не само времето, през което
работникът е предоставил работната си сила, то се касае за възнаграждение над основната
работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното-по чл. 17, ал. 1, т. 2
от НСОРЗ. То се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в
който ще се плаща. Те пък следват от договорите и вътрешните правила по чл. 13, ал. 1 от
НСОРЗ. Съдът няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или
не, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори,
допълнително премиално възнаграждение. С такива правомощия съдът разполага, когато
12
плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и
определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не и
когато целевия бонус не е с постоянен характер, и неговото изплащане не е безусловно.
Сумите за допълнително материално стимулиране не са постоянен елемент от трудовото
възнаграждение и такива суми се дължат на работника само доколкото съответният
ръководител ги е определил по размер и изявлението за определяне на размера е достигнало
до работника, но сумите не са изплатени.
По делото е приета като доказателство, Докладна записка от 28.10.2024 г. (която като
време, дори предхожда издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание от 29.10.2024 г.) с която прекия ръководител на ищеца – св. Н Я, като
ръководител на служба „Автотранспорт“ е предложил на Ректора служителите, които да
бъдат наградени с до една ОМРЗ, като от този списък изрично е изключен ищеца Д. Д.,
въпреки че към този момент същия все още не е бил наказан /заповедта му е връчена едва на
30.10.2024 г./. Следователно, дори и при липса на наложено дисциплинарно наказание,
решението за изплащане на парична награда на ищеца, е резултат от преценката на прекия
ръководител и впоследствие на Ректора на Академията. Техните решения обаче не подлежат
на съдебен контрол и преценка за законосъобразност.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е
възниквало право да получи парична награда в претендирания размер от 1743,00 лв. и иска
му в тази част подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Относно разноските за производството:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира съдебни разноски, съгласно представен Списък по чл.80 от ГПК в
общ размер от 933 лв., представляващи заплатено в брой при подписване на ДПЗС от
11.11.2024 г., адвокатско възнаграждение. Същото е определено за цялостно процесуално
представителство по делото, без разграничаване по отношение на обективно съединените
искове. Съдът приема, че по неоценяемия иск дължимия размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 400 лв. и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважаване на иска
по чл.357 от КТ, на ищеца ще следват да се присъдят разноски до този размер от 400 лв.
Ответникът от своя страна също претендира разноски, като представя Списък по чл.80
от ГПК, съгласно който същите възлизат на 1060,00 лв.,от която сума 960 лв. – адвокатско
възнаграждение, а 100 лв. – заплатен депозит за експертизата.
На ответникът, с оглед частичното отхвърляне на исковете предявени от ищеца, в
частност осъдителния иск, заявен в размер от 1473 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, се следват
съдебни разноски до размер от 100 лв., представляващи заплатения депозит за експертиза,
допусната във вр. с отхвърления иск по чл.128, т.2 от КТ. По делото липсват доказателства за
реално заплащане от страна на Н на уговореното с адв. В. адвокатско възнаграждение. В
приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че същото е с договорен
размер от 960 лв., но се дължи по банков път, по посочена банкова сметка. Преди
приключване на устните състезания, не са представени доказателства от ответника, за
реалното заплащане на уговореното възнаграждение, поради което и такова не следва да му
се присъжда.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС държавна такса в размер на 80 (осемдесет) лв., дължима за уважения иск по чл.357 от
13
КТ.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗП 989/29.10.2024 г. на Ректора на Н В Л, с която е наложено на
Д. В. Д., ЕГН **********, дисциплинарното наказание "забележка", като
незаконосъобразна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д., ЕГН ********** срещу Н С А В Л, БУЛСТАТ
****** иск по чл.128, т.2 от КТ вр. чл.13, ал.1 от НСОРЗ за заплащане на сумата от 1743,00
лв., след увеличението на иска, представляваща награда в размер на една основна месечна
работна заплата, дължима въз основа на прието решение по т. 2 от дневния ред на заседание
на Академичния съвет на Н В Л, проведено на 22.10.2024 г. – „Приемане на решение за
награждаване на преподаватели и служители по повод 1-ви ноември – Ден на народните
будители, и 15-и ноември – Ден на Академията, на основание чл. 23 и чл. 24 от Вътрешните
правила за работна заплата на Н В Л да се изплатят награди в размер на до една основна
месечна работна заплата на работещите по списъчен състав към 01.11.2024 г. в Н В Л
преподаватели и служители, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н С А В Л, БУЛСТАТ ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Студентски град, ул. „... представлявана от Ректора проф. К
П да заплати на Д. В. Д., ЕГН ********** сумата от 400. 00 лв. (Четиристотин лева)
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството, за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Д. В. Д., ЕГН ********** да заплати на Н С А В
Л, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Студентски град, ул.
„... представлявана от Ректора проф. К П сумата от 100 лв. представляваща сторените от
ответника в производството, съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Н С А В Л, БУЛСТАТ ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Студентски град, ул. „... представлявана от Ректора проф. К
П да заплати държавна такса в размер на 80 (осемдесет) лв. по сметка на Софийския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14