Определение по дело №144/2025 на Административен съд - Силистра

На именното повикване в 9:30 часа и повторното повикване в 9:35 часа страните се представиха така:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: К. Р. Б. – редовно уведомен, не се явява, за него се явява адв. К. У., с пълномощно приложено по делото.

 

ОТВЕТНИК: Началник сектор към Областна дирекция на МВР – Силистра, Районно управление - Силистра – редовно уведомен, не се явява, Представлява се от главен юрисконсулт В. А., надлежно упълномощена и приета от съда от днес.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

 

АДВ. У.: Моля да дадете ход на делото.

 

ЮРИСК. А.: Моля да дадете ход на делото.

 

Съдът, отчитайки липсата на процесуални пречки за разглеждане на жалбата в настоящото съдебно заседание

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Производството по делото е образувано по жалба на К. Р. Б., [ЕГН] с постоянен адрес: гр. Силистра, [улица], подадена чрез адв. К. У. от АК - Силистра, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1886-000027/24.03.2025 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Силистра, РУ Силистра, за прилагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). ПАМ представлява „временно отнемане на СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.

В жалбата се изтъква, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради наличието на пороци при издаването й по смисъла на чл. 146, т. 3 - 5 от АПК. Акцентира се, че резултатът от теста, извършен с техническо средство, не е годно доказателство за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като такова се явява единствено химико-токсилогично изследване, което в случая е направено, но след датата на налагане на ПАМ. По тези съображения се моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски по делото, в това число и за адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от лице, адресат на този акт, който има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, съдържаща необходимите форма и реквизити и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, на административния орган е указано, че е необходимо да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

С разпореждане № 622/13.05.2025г. са очертани правните рамки на спора и са дадени указания към страните за попълване на делото с допълнителни доказателства.

Жалбата е подадена съгласно правилото по чл. 152, ал. 1 от АПК и при изпращането ѝ в съда ответният орган е представил административната преписка.

 

АДВ. У.: Поддържам изцяло така подадената жалба. Моля да приемете представените писмени доказателства към нея.

 

ЮРИСК. А.: Оспорваме изцяло подадената жалба. Считаме същата за неоснователна, недоказана.

Правя искане за спиране на делото, тъй като считаме, че са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

 

АДВ. У.: Представям оригинал на договор за правна помощ и съдействие, както и оригинална справка от Медицинска лаборатория „Рамус“. Отбелязвам, че по преписката има представена такава, но същата я представям за справка, след което моля да ми бъдат върнати оригиналите. Предоставям на съда копие от цитираната справка, заверено с подпис и „Вярно с оригинала“.

Представям списък за разноски съгласно чл. 144 от АПК във връзка с чл. 80 от ГПК.

Моля да бъдат приети представените доказателства.

 

ЮРИСК. А.: Изложих искането за спиране на производството на делото. Представям молба за спиране на делото, поради наличие на преюдициален въпрос или такъв, който е свързан с предмета на настоящото дело. В молбата подробно съм описала мотивите, поради които правим искане за спиране на съдебното производство по настоящото дело.

Моля да ни предоставите възможност да представим информация свързана с образуваното досъдебно производство (ДП) №1886 ЗМ №138 / 23.03.2025 г. по описа на РУ към ОДМВР гр. Силистра.

 

АДВ. У.: Номерът на прокурорската преписка(ПП) е: ПП № 802 от 2025 г.

 

ЮРИСК. А.: По доказателствата комплектовани в административната преписка: Считам същите за относими и нямаме възражение относно тяхното приемане. По доказателството, представено от жалбоподателя – резултати от частната лаборатория „Рамус“ считаме, че не би следвало да се допуска и приобщава по делото, тъй като същото не е годно доказателствено средство, тъй като не е извършено по реда, който е описан в Наредба № 1, поради което считаме, че не следва да бъде допускано като годно доказателствено средство.

 

АДВ. У.: Категорично моля да бъде допуснато въпросното доказателство и ценено в производството, тъй като същата справка е предоставена по електронен път, както стана ясно. Касае доброволно дадена проба от жалбоподателя от урина, в независима лаборатория „Рамус“ за изследване наличие на шест броя наркотични вещества, относително скоро след установяване на деянието описано в АУАН, приложен делото. Отчетени са отрицателни резултати, включително за процесното вещество „амфетамин“. Дори тези проби да не са взети и изследвани по реда на Наредба № 1 / 2017 год., цитирана от ответната страна, при издаването и прилагането на справката към делото като писмено доказателство, намирам за необходимо и относимо за правилното решаване на спора, тъй като е противопоставимо на отчетения до момента неокончателен резултат от полевия наркотест „Дрегера“, ползван от полицейските органи. Считам, че това е така, защото в урината наркотичното вещество „амфетамин“ се отлага и се съдържа по-дълго време отколкото слюнката, а полевият тест с дрегера се извършва при анализ основан на слюнка. Фалшиво положителните резултати, дадени от такива технически устройства, не са изолиран случай и не следва да бъдат зачитани, поради което не следва преждевременно да се издават ЗППАМ за отнемане на СУМПС без да изчака резултата на медицинското изследване на биологичните проби взети по надлежния ред.

Моля за вашето произнасяне за приобщаване на това доказателство.

 

СЪДЪТ:

По възражението за недопускане на комплектованото в административната преписка доказателство, а именно – резултатите от лаборатория „Рамус“, съдът намира , че доказателството следва да бъде прието. Същото се съдържа в административната преписка, а значението на съдържанието и значението му като документ следва да се цени в хода на доказателствения процес.

Ето защо, съдът намира, че компелктованите по делото доказателства, както и тези представени в днешното съдебно заседание, са относими, допустими и необходими, и следва да се приобщят към доказателствения материал по делото, поради което на основание чл. 157 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени фотокопия на документите, представени по делото, както следва: Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2025 г. ведно с пълномощно за процесуално представителство; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1886-000027 от 24.03.2025 г., издадена от началник сектор към ОДМВР Силистра, РУ-Силистра; Резултати от СМДЛ “Рамус“ от 24.03.2025 г.; Разписка № 0200025250471260 от 04.04.2025 г. - вносна бележка за платена държавна такса - ЦКБ; Извлечение от получено съобщение подадено на 04.04.2025 г.; Справка за нарушител/водач; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1886-000027 от 24.03.2025 г., издадена от началник сектор към ОДМВР Силистра, РУ-Силистра; Акт за установяване на административно нарушение серия GA, Акт №1108339, издаден от младши инспектор при РУ Силистра, ОДМВР-Силистра; Талон за изследване № 0154780 от 23.04.2025 г.; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с УРИ 1886-5756 от 25.03.2025 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1886-000028 от 24.03.2025 г., издадена от началник сектор към ОДМВР Силистра, РУ-Силистра; Писмо от началник РУ-Силистра до отдел „Разследване“ - ОДМВР – Силистра УРИ 1886р-5841 от 26.03.2025 г.; Мотивирана резолюция № 25-1099-М000060 от 28.03.2025 г., издадена от началник сектор ОДМВР Силистра, сектор „Пътна полиция“; Служебна бележка УРИ 342р-10493 от 02.08.2019 г., издадена от началник сектор КАПОЧР към ОДМВР-Силистра; Заповед № 342з-1315 от 30.12.2021 г., издадена от ВПД директор, старши комисар към ОДМВР – Силистра; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., издадена от министъра на МВР; Молба от процесуалния представител на жалбоподателя, входирана в АС-Силистра под № 821 от 09.05.2025 г.; Пълномощно за процесуално представителство с УРИ:342-4623/2025 г. от 19.03.2025 г.; Молба от процесуален представител на началник сектор ОП в РУ –Силистра при ОДМВР – Силистра от 05.06.2025 г.; Резултати от СМДЛ „Рамус“ ООД с идентификатор:ID 17713965 от 24.03.2025 г.; Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2025 г. ведно с пълномощно за процесуално представителство и списък за разноски съгласно чл. 144 от АПК във връзка с чл. 80 от ГПК.

 

ЮРИСК. А.: Поддържам искането си за спиране на съдебното производство до приключване на ДП № 1886 ЗМ 138/23.03.2025 г., респективно на прокурорска преписка № 802/2025 г. на Районна прокуратура гр. Силистра. Подробните мотиви са изложени в писмената молба, която съм представила в настоящото съдебно заседание.

 

АДВ. У.: Получих препис от молбата и правя следното възражение:

Уважаема госпожо председател, моля да отклоните като неоснователно искането на представителя на ответната страна за спиране на административното производството позовано на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от АПК във връзка с чл. 144 от АПК. Посочената съдебно-химическа експертиза е можело да бъде представена вече по настоящото дело от ответника. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, тежестта на доказване в административното производство лежи върху органа, издал оспорения акт, което е указано изрично с разпореждането, което цитирахте в началото на заседанието, а именно Разпореждане № 622 от 13.05.2025 г., издадено по настоящото дело. Посредством осигуряване на въпросната експертиза презумптативната доказателствена сила на издадения АУАН съгласно чл. 179, ал. 2 от от ЗДвП, може да бъде потвърдена или опровергана, но такава не е представена от страна на органа, издал оспорения му акт или процесуалния му представител, с което за момента същият не е изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 1 от АПК. Смея дръзко да считам, че тази възможност вече е преклудирана, макар и подобен извод да не е популярен в действащата съдебна практика и бих желал да се аргументирам защо смятам така. Съображенията ми са следните: От установяване на деянието са изтекли повече от две месеца и половина, а максималният законов срок предвиден в чл. 234, ал. 1 от НПК,в който следва да се проведе разследването по досъдебното производство, е двумесечен. Същият е напълно достатъчен за събиране на нужните доказателства по наказателното производство, което е без фактическа и правна сложност, каквото представлява образуваното по случая. В този законов срок следва да е назначена въпросната експертиза, да е определен срок за нейното изготвяне съгласно чл. 145, ал. 2 от НПК и да е спазен този срок, щом е законово предвидено изричното му посочване в цитираната разпоредба. В противен случай същата ще бъде изготвена извън определения от разследващия орган процесуален срок, което би съставлявало и вече вероятно съставлява допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранените, тъй като няма процесуален ред и механизъм за удължаване срока на експертизата от страна на разследващия орган или прокурора, а само за удължаване срока на разследване. Струва ми се, че в подобни случаи, а и в конкретния, разследващият орган е могъл да се позове на правомощията си по чл. 159, ал. 1 от НПК и с основано на същия свое постановление да изземе от болницата „МБАЛ“ Варна при ВМА въпросната експертиза, след изтичане на определения срок за нейното изготвяне. Тогава да я вземе, срокът най-вероятно е изтекъл. Както вече бе уточнено, такава експертиза е следвало да бъде представена в днешното съдебно заседание, най-късно, а не да се търсят възможности от страна ответника да се проточва излишно дълго административното производство, с аргумент, че не била готова и да я изискваме, и да чакаме, и да се съобразяваме с натовареността на вещото лице и прочие, което необоснована правят органите на разследване. Всъщност, обстоятелството, че тази експертиза до момента не е изготвена, не може и не следва да се преценява в неблагоприятен аспект за жалбоподателя в настоящото производство, тъй като той не разполага с никакви лостове да предизвика произнасянето по нея, нито по отношение на нейното срочно изготвяне. Следователно, с издаването на оспорения акт, освен непостигане на изрично предвидените цели на чл. 171 от ЗДвП, необосновано е допуснато от страна на административния орган ограничаване правната сфера на жалбоподателя, до степен такава, че наложеното му административно ограничение буквално да се родее с наказание, което е неправилно и продължава неоправдано дълго време, и което моля да вземете под внимание като отклоните искането на ответната страна за изискване тепърва напред във времето за тази експертиза. Намирам, че искането за приобщаване на въпросната експертиза е неоснователно, тъй като е отправено в момент, в който е следвало да бъде вече осигурена от ответника. Затова считам, че същото искане е недопустимо, неоснователно и не е необходимо и като такова следва да бъде отклонено от съда. Повече от две месеца са изминали. Органът, упълномощен да издаде оспорената заповед, е следвало да се съобрази с всички тези обстоятелства и да не издава прибързано същата. Предвид горното, ако не се релевират други искания от ответната страна за представяне и събиране на доказателства в днешното съдебно заседание, Ви моля, да дадете ход по същество, тъй като аз няма да соча други доказателства, след което да обявите делото за решаване. Алтернативно, ако уважите искането на ответната страна за изискване на експертизата от „МБАЛ“ - Варна към ВМА или цитираното ДП, считам, че без особени затруднения същите биха могли да я представят в срок от около 15 дни, срок, който намирам за напълно достатъчен за изискването от страна на съда, и изпращането ѝ за прилагане по делото. Затова моля при евентуално уважаване на това искане, следващото съдебно заседание да бъде насрочено възможно най-скоро, като предлагам да не е по-късно от 20 дни, като същото следва да бъде съобразено с ангажиментите на съда и ако тогава не е представена експертизата Ви моля да дадете ход по същество и да обявите делото за решаване, като тежест давам на първото от исканията си.

В този смисъл моля за вашето произнасяне.

 

ЮРИСК. А.: Във връзка с изложените аргументи на процесуалния представител на жалбоподателя заявявам, че химико-токсикологичната експертиза се назначава само и единствено по наказателното производство. Административният орган не разполага с никакви други опции и възможности, за да се снабди с това доказателство. След като жалбоподателят е оспорил резултата, който е установен с DrugTest по Наредба № 1 от 2017 г., то същественият факт, който следва да съобрази съдът при решаване на спора, е резултатът от химико- токсикологичното изследване.

По отношение на забавянето на сроковете: административният орган няма вина за това. Това е от съществено значение и за жалбоподателя, тъй като той е оспорил, но в конкретния случай той не представя никакви доказателства в защита на тезата си – че не е употребил упойващо средство или алкохол. Едно годно доказателствено средство , а именно DrugTest, е установил този факт. Ето защо намирам, че искането ни за спиране на съдебното производство по настоящото дело е меродавно.

 

АДВ. У.: Не съм съгласен със становище на главния юрисконсулт на ОД на МВР гр. Силистра, тъй като ние сме представили годно доказателство, както стана реч по рано, това е въпросната справка от лаборатория „Рамус“, която абсолютно доказва, че в урината, в която по-дълго се съдържат и разпадат амфетамини и всякакви други наркотици, е с отрицателен резултат. А слюнката, която е отчетена от полевия наркотест, от дрегера на полицията, там е положителен резултатът. Считам, че тежестта на доказване лежи на органа издал оспорената заповед. След като е издал тази заповед, следвало е да съобрази тези неща, да се снабди и да представи доказателства най-късно в днешното съдебно заседание, така както е указал съдът.

Отново акцентирам върху обстоятелството, че не са спазени задълженията на изрично предвидените цели на чл. 171 от АПК от страна на органа, издал заповедта. Искането е неоснователно и колкото и да няма установена такава практика в съдилищата, доколкото съм запознат, считам, че е време след задълбочен анализ на споделените доводи, да помоля съда да даде ход на делото по същество.

 

СЪДЪТ намира, че казусът, който е в основа на предмета на настоящото дело, е пряко свързан с въпроса, който се изследва по ДП № 1886 –ЗМ - 138 от 23.03.2025 г. по описа на РУ на МВР към ОДМВР - Силистра, респективно Пр.Преписка № 802 от 2025 г. по описа на Районна прокуратура - Силистра. Резултатите от съответните видове проверки са обективирани в документи, които следва да се ценят с оглед на всички обстоятелства по делото. Един от тези резултати представлява резултатът от химико-токсикологичното изследване по медицинската експертиза, която е назначена по цитираното по-горе досъдебно производство ,респ. по прокурорската преписка.

В тази връзка настоящият състав счита, че е налице по аналогия хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съгласно която съдът спира производство, ако е налице друго аналогично производство, чиито предмет е свързан с предмета на настоящото дело. Аналогията в случая е уместна, защото процесната ПАМ е административен акт, който е свързан от материално-правна гледна точка с простъпката/административното нарушение/ престъплението по цитираната по горе проверка/преписка/досъдебно производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА производството по адм. дело № 144 от 2025 г. по описа на Административен съд – Силистра до приключване на ДП № 1886 ЗМ – 138 / 23.03.2025 г., представляващо ПрПреписка № 802 / 2025 г. по описа на Районна прокуратура Силистра.

ЗАДЪЛЖАВА Районна прокуратура Силистра в 7-дневен срок от приключване на ПрПреписка № 802 / 2025 г. по описа на същата, да уведоми АС- Силистра за резултатите от химико-токсикологичното изследване, като приложи и основните документи, касаещи изхода на ДП – медицинската експертиза и магистратските актове за това дали съответното производство е висящо или прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от днес.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се връчи на Районна прокуратура - Силистра за изпълнение.

След получаване на данните от Районна прокуратура - Силистра делото да се докладва за възобновяване.

Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, приключило на 05.06.2025 г. – 10:05 часа.