№ 3858
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100510978 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.07.2022 г., гр.д. 72129/21 г., СРС, 145 с-в осъжда „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД на основание чл. 411, изр. 2 КЗ
сумата от 698.50 лв., представляваща регресно вземане за вредите по
автомобил „Шкода Октавия“, рег. № СВ **** АХ, в резултат на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 26.03.2019 г., в гр. София, на
кръстовището на бул. „Овча купел“ и бул. „Цар Борис III“, ведно със
законната лихва от датата, когато е подадена исковата молба (16.12.2021 г.)
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 145.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2019 г. до
12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 15.12.2021 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 633.98 лв. - разноски съобразно уважената част от исковете,
отхвърля иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 773.35 лв., както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 165.00 лв., като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата от
1
77.00 лв. – разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Счита, че неправилно
не са кредитирани показанията на свидетеля Е.К., подкрепени от скицата на
двустранно подписания протокол за ПТП, относно наличието на две пътни
ленти в една посока, по които са се движили двете МПС-та, без увреждащото
да се е движило по трамвайната лента. Няма нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
нито на чл. 72 ППЗДвП, т.к. увреждащият автомобил не е пропуснат от
увредения, въпреки наличието на възможност за това. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият – ищецът „А.Б.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
2
Механизмът на ПТП от 26.03.2019 г. се установява от съдебно-
автотехническа експертиза, показанията на свид. С., водач на увредения
автомобил, както и отчасти от показанията на свид. Е.К., водач на
увреждащото МПС и двустранния констативен протокол, в
кореспондиращата им част.
Основна причина за ПТП е обстоятелството, че при светване на зелена
сигнал от светофарната уредба, увреденият товарен автомобил „Шкода
Октавия“ навлиза направо в кръстовището от своята лента, като от лявата му
страна, увреждащият автомобил „Волво“, имуществено застрахован при
ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, навлиза в кръстовището, но не от съседна
пътна лента, каквато няма, а от позиция на трамвайната линия. За да
преодолее пресичането на траекторията си от насрещно движещи се МПС-та,
междувременно извършващи ляв завой, водачът на увреждащия автомобил
„Волво“ предприема отклонение надясно и реализира ПТП с товарния
автомобил, застрахован по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ищеца ЗАД „А.Б.“ АД. Вещото лице установява съществуването на пряка
причинно-следствена връзка между механизма на пътния инцидент и
имуществените вреди.
По реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на свидетеля С.,
водач на увредения товарен автомобил и отчасти на свидетеля Е.К., водач на
увреждащото МПС в кореспондиращата им част, доколкото са подкрепени от
констатациите в заключението за механизма на ПТП, включително за
разположението на пътните ленти и трамвайната линия в рамките на пътното
платно.
Същевременно не следва да се възприемат противоречащите им
показания на свидетеля К. и скицата към двустранния протокол за ПТП в
частта, според която двата автомобила навлизат в кръстовището от две
съседни пътни ленти. Двустранният констативен протокол за ПТП от
26.03.2019 г. със схема, подписан от двамата участници, не съдържа подпис
на длъжностно лице – актосъставител. Протоколът не се ползва с обвързваща
доказателствени сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1
ГПК относно оспорените механизъм на инцидента и причинно-следствената
му връзка с настъпилите вреди. Обективираното в протокола извънсъдебно
признание на увредения водач за неизгодните спрямо него факти, а именно
3
разположението на автомобилите върху две отделни пътни ленти, обвързват
единствено подписалия, но не и застрахователя му, като страна по делото.
Отделно, свидетелят С. при разпита си опровергава своето „признание“, като
логично и последователно обяснява, че е бил притеснен и преди да подпише
не прочита достатъчно внимателно двустранния протокол, изцяло подготвен
от другия водач – свидетеля К.. По арг. на чл. 175 ГПК и по реда на чл. 172
ГПК, съдът след преценка на съвкупния доказателствен материал и всички
обстоятелства, не цени показанията на свидетеля К. и изготвената от него
схема към двустранния протокол, в частта за навлизане на управляваното от
него МПС в кръстовището от самостоятелна пътна лента, вместо от тази на
трамвайната линия.
Въззивният съд намира, че противоправността на деянието от страна
делинквента и водач на товарния автомобил, се състои в нарушение на
вменените с чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 25, ал. 2 и чл. 35, ал. 4 ЗДв.П задължения за
предприемане на маневра от водач на МПС, само след като се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, респ. пътят е свободен за
преминаване. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДв.П ясно предвижда, че
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. В този смисъл, противно на
оплакванията в жалбата, водачът на увредения товарен автомобил не е бил
длъжен да пропусне водачът на увреждащия джип.
Отделно, вината му произтича и от неправилно движение и
престрояване. Императивната норма на чл. 72 ППЗДвП регламентира
ограничението, че движението на нерелсово пътно превозно средство
по трамвайно платно, ако няма други забрани, се разрешава само при
изпреварване или заобикаляне в посоката на движение на трамвая, но без да
му се пречи. В случая не е изпълнена хипотезата на никое от двете
нормативни изключения, т.к. няма предприето изпреварване, нито
заобикаляне. Осъществено е недопустимо движение и
престрояване върху самото трамвайно платно, последвано от навлизане
в кръстовището от тази позиция.
Исковете по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни до
уважените размери.
4
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 400 лв.
– платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.07.2022 г., гр.д. 72129/21 г., СРС, 145
с-в.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, със седалище: гр София, бул. **** да
заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, със седалище: гр. София, ул. **** сумата 400 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5