РЕШЕНИЕ
№ 19948
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110139386 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Б. П.
срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД.
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за кредит №
********* от 18.04.2023 г. поради противоречието му със закона. В условията на
евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск
по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на уговорените в
договора клаузи, предвиждащи заплащането на такса за бързо разглеждане и
динамично плащане.
Ищецът В. Б. П. твърди, че на 18.04.2023 г. сключил с ответното дружество „Би
Енд Джи Кредит“ ООД договор за кредит № *********. По силата на договора му
била предоставена в заем парична сума в размер на 1500 лв. срещу задължение да
върне на кредитодателя предоставената в заем сума, заедно с договорна
възнаградителна лихва и уговорена такса за допълнителни услуги /бързо разглеждане
и динамично плащане по чл. 9, ал. 2 към договора за кредит в размер на 732,06 лева за
таксата за бързо разглеждане и 1098,16 лева за таксата за динамично плащане/. ГПР в
договора бил посочен в размер на 45,90 %, а размерът на погасителната вноска – в
размер на 134,95 лева. Сочи, че върнал главницата по договора в пълен размер.
Намира, че договорът е нищожен на първо място поради противоречието му със
закона. Твърди, че не е получил необходимата преддоговорна информация. Счита, че
са нарушени разпоредбите на ЗПК, кредиторът е начислил недопустимо
допълнителните такси, които са свързани с действия по усвояване и управление на
кредита, което намира за портиворечащо на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага, че годишният
процент на разходите надхвърлял предвидения в закона максимален размер, след като
1
към него бъдат прибавени и допълнително начислените такси. Същевременно в
договора не бил отразен действителният размер на ГПР. В условията на евентуалност
моли да бъде прогласена нищожността на клаузите, предвиждащи заплащането на
допълнителните такси като противоречащи на добрите нрави. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че
договорът бил подписан от ищеца с обикновен електронен подпис, поради което е
налице валидно възникнало правоотношение. Счита, че таксата за бързо разглеждане и
динамично плащане не следва да се калкулират като част от ГПР. Сочи, че същите не
представляват общи разходи по кредита, поради което ГПР в договора е посочен
правилно. Сочи, че ищецът сам е пожелал допълнителните действия, като те не са
били предпоставка за отпускане на кредита. Не оспорва факта, че допълнителните
такси не са включени при изчисляване на ГПР, както и че ищецът е направил
твърдените от него плащания по договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 36656/02.09.2025
г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. без
възражение от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните са отделени фактите, че: 1) между ищеца и „Би Енд
Джи Кредит“ ООД е сключен договор за кредит № ********* от 18.04.2023 г., по
силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1500 лв.; 2) в договора за кредит
са уговорени такса за допълнителни услуги „бързо разглеждане“ и „динамично
плащане“ в посочения размер, които не са включена в изчисления размер на ГПР.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни
обстоятелства за доказани.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства.
Видно е от договор за кредит № ********* от 18.04.2023 г., че кредитодателят се е
задължил и е предоставил сумата от 1500 лева, а кредитополучателят се е задължила
да я върне за срок от 14 месеца при уговорен ГПР в размер на 45,9 % и ГЛП – 38,85 %.
В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че кредитоискателят изрично е заявил желание
да ползва услугите „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ по своя кредит при
условията на т. 7.3 и т. 7.4. от раздел V от Общите условия. Цената за услугата „бързо
разглеждане“ е 732,06 лева, а за „динамично плащане“ - 1098,16 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за кредит № ********* от 18.04.2023 г., който противоречи на
закона.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция-
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
2
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника,
поради което следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем
(кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представения по делото договор за потребителски кредит №
********* от 18.04.2023 г., сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като кредитор,
и ищеца, като кредитополучател, е по правната си същност потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води
до недействителност на договора за потребителски кредит.
В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на
предоставения кредит (означен като „размер на кредита“ в размер на 1500 лв.), срокът
на кредита – 14 месеца, размерът на погасителната вноска, както и посочване на ГПР
45,90 % и годишен лихвен процент 38,85 %, а също и общо дължимата сума по
кредита, изчислена към датата на сключване на договора. В договора е обективиран и
погасителен план, съдържащ размера, броя и периодичността на заплащане и
падежната дата на всяка погасителна вноска, въпреки че в договора е уговорен
фиксиран лихвен процент и поради това предоставянето на такъв погасителен план не
е част от задължителното съдържание на договора (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК).
В договора за кредит е посочен и размерът на годишния процент на разходите
(ГПР) – 45,9 %. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1
Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва
за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта. Към м. април 2023 г. основният лихвен процент е в размер
на 2,47 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения
е 12,47 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал.
4 ЗПК е 62,35 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР
формално не надвишава максимално допустимия размер.
По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорените в договора
допълнителни услуги „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ следва да се
3
прибавят към размера на ГПР, съдът намира следното:
Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението,
съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент
и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони,
такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение
към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия.
Видно от данните по делото, уговореният в договора за потребителски кредит
ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно допълнителни услуги „бързо
разглеждане“ и „динамично плащане“ по чл. 9, ал. 2 от договора. В случая
предоставените допълнителни услуги представляват разходи, свързани с договора за
потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР по кредита, като те са била
изначално известни на кредитора – същите са уговорени още към момента на
сключване на договора за кредит, включени са в погасителния план по него, като
липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължат се
ежемесечно и представляват част от месечните погасителни вноски.
Общият размер на дълга, като се включат и двете допълнителни такси възлиза
на сумата от 3330,22 лева. Сборът от двете такси е в размер на 1830,22 лева и сам по
себе си представлява 122,01 % от размера на главницата. След като сумата се прибави
към уговорения ГПР от 45,90 %, се налага извод, че общият размер на ГПР надхвърля
императивно предвидения максимален размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Налага се извод, че действителният размер на ГПР, след прибавяне на
дължимите суми за допълнителни услуги, надвишава значително максимално
допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута - арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вписаният в договора
параметър не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
4
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, II-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, Ш-Б въззивен състав и др.).
Съдът достигна до извод за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит.
Предвид посоченото, съдът намира, че предявения главен иск за
недействителност на договор за кредит № ********* от 18.04.2023 г. е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по предявения главен иск, не се сбъдна вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност
иск за прогласяване на нищожността на отделни клаузи от договора.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в размер на 148,78 лева, представляваща платена държавна такса.
Представен по делото е и договор за правна защита и съдействие за
осъществена безплатна правна помощ на ищеца от адв. Г. Ч. в хипотезата на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., като претендира да му бъде определено възнаграждение в размер от 400
лева. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна правна помощ и
съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С определение №319 от 09.07.2019г. по ч.гр.д.
№2186/2019г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О. е разяснено, че за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция,
е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в
който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от основанията по т. 1 - 3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от
съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК - той касае разноските, дължими
на страните. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв., както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи
хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която
представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се
присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл.78, ал.1 - 3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите,
5
разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност
на производството и извършените от процесуалния представител действия. В случая
повдигнатият спор е с ниска правна и фактическа сложност, като е проведено едно
открито съдебно заседание по делото, в което представителят на ищеца не се е явил,
като не са събирани и гласни доказателствени средства или експертни заключения.
Предвид изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. Ч.
за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на сумата от 400 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Б. П., ЕГН **********
срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК, че договор за кредит № ********* от 18.04.2023 г. е нищожен поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********
да заплати на В. Б. П., ЕГН ********** сумата от 148,78 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Г. Ч., ЕГН ********** действащ в
Адвокатска колегия – София, сума в размер на 400,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца В. Б. П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6