№ 297
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110112591 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 63941/19.09.2022г., подадена
от Ф. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик” № 405, вх. 6,
ет. 3, ап. 56, чрез процесуалния й представител – адв. Й. С., срещу Р. Х. М., ЕГН
**********, с адрес: ж. к. „Владислав Варненчик” № 405, вх. 6, ет. 3, ап. 56, с която е
предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, като бъде обявено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът.
В исковата си молба ищцата Ф. А. М. излага, че с ответника Р. Х. М. са сключили
граждански брак на 22.03.1977 г. в с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, област Варна.
От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Посочва, че от няколко години
отношенията със съпруга й са влошени, като всички опити за сближаване помежду им и
продължаване на нормалните им съпружески отношения се оказали неуспешни. Твърди, че
ответникът през м. август 2021 г. я заключвал в къщата, не я пускал да ходи без него и
гледал на кого звъни по телефона. На 16.08.2021 г., около 12:00 часа, ответникът й нанесъл
побой – удрял я с юмруци и ритници в областта на горните крайници и с ваза в областта на
корема. Била принудена от страх да напусне семейното жилище. За период от около 6
месеца живеели отделно, като ответникът многократно я молил да се съберат. Решила да му
даде шанс и заживели отново заедно през м. февруари 2022 г. Поддържа, че кратко след това
започнал психически тормоз от негова страна, като я обиждал постоянно с изрази като
„боклук“, „проста“, „не си човек“ и др. Настройвал я срещу родители и приятели. През м.
юли 2022 г. напуснала отново семейното жилище и оттогава двамата не живеят заедно.
Посочва, че на 07.09.2022 г. ответникът е идвал да я търси при приятели, вдигал скандали,
заплашвал нея и приятелите й. Счита, че с поведението си ответникът има изцяло вина за
разстройството на брака и моли съдът да се произнесе по въпроса за вината. Твърди, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли същият да бъде прекратен
с развод.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Х. М. е депозирал писмен отговор на
1
исковата молба. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва
обстоятелствата да е заключвал съпругата си в дома им през м. август 2021 г., съответно, че
не я е пускал да ходи без него. Посочва, че не отговаря на истината твърдението, че на
16.08.2021 г. й е нанесъл побой. Не е вярно, че на същата дата я е удрял с юмруци и ритници
в областта на горните крайници и с ваза в областта на корема. Оспорва това да е причината
за напускането на семейното жилище от страна на съпругата. Оспорва да е осъществявал
психически тормоз върху ищцата след като отново са се събрали да живеят заедно,
съответно да е използвал обидни думи по неин адрес. Признава, че към настоящия момент
двамата не живеят заедно. Излага, че от брака си са имали едно общо дете, което е починало
на 9-годишна възраст. Твърди, че въпреки загубата на единствения им син, животът им е бил
спокоен, хармоничен и сплотен. През дългите години на съвместния им живот съпрузите
били силно привързани един към друг. Ежегодно ходели на почивки и екскурзии. През юни
месец 2021г. последно били двамата на Вършец, като след завръщането им съпругата му
започнала да се държи хладно и провокиращо. Смята, че причините за това са две – едната е
свързана с умишлени манипулации към нея от нейни близки роднини заради материалния
им интерес към парите и имуществото й, а другата свързва с наличието в живота й на друг
мъж, доколкото през последните 2 години тя получавала обаждания от немски номер от
непознат за него човек. Твърди, че на 11.07.2021 г. след поредното телефонно обаждане
ищцата избягала от дома им и му оставила бележка с надпис „Сбогом“. На 18.07.2021 г.
получил обаждане от ищцата, в което му заявила, че ще подаде молба за развод. От силния
стрес и емоция преживял това много тежко и припаднал. Бил приет по спешност в „УМБАЛ
Света Марина“ ЕАД. Поддържа, че по време на фактическата им раздяла през м. ноември
2021 г. се разболял от ковид, като нито съпругата, нито роднините й откликнали на молбите
му за помощ, предвид тежкото му здравословно състояние. След като отново заживели
заедно през м. юли 2022 г. ищцата се разболяла от ковид и в продължение на 10 дни той
единствен полагал грижи за нея. Посочва, че на 15.07.2022 г. съпругата безпричинно
напуснала дома им. Започнал да я търси, да звъни на роднини. Потърсил я в гр. Белослав в
дома на племенницата й, която грубо го изгонила с думите „Отиди на адвокат или полиция
да се разведете“. Твърди, че бил изнудван за пари, за да види жена си, като по този повод
подал жалба в РПУ-Варна. Поддържа, че животът без половинката му на тази възраст губи
смисъл. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се
представлява от адв. Й. С., който поддържа подадената молба за развод, като моли да бъде
обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи съпругът.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. В исковата си молба ищцата е
направила искане съдът да се произнесе и относно вината за разстройството на брака, на
основание чл. 49, ал. 3 СК.
За успешното провеждане на така предявения иск следва да бъде установено по
делото, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.
От представения дубликат на удостоверението от 15.08.2022 г. /л. 8 от делото/ се
установява, че на 22.03.1977 г. в с. Старо Оряхово е сключен граждански брак между
ищцата Ф. А. Асанова /приела след брака да носи фамилното име М./ и ответника Р. Х. М..
Между страните не е спорно, че от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
За установяване на обстоятелството, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, както и за установяване на въведените от ищцата брачни
2
провинения на ответника, допринесли за дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните отношения, са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита
на свидетелите Мисебие М. Ахмедова и Хадие Османова Ахмедова.
Съгласно показанията на свидетеля Мисебие Ахмедова /племенница на ищцата/,
които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, ответникът Р. постоянно тормози ищцата.
Разказва за случай от 16-17 август 2021 г., при който леля й дошла при тях в Белослав.
Посрещната я свекърва й, тъй като тя не била вкъщи. Като се върнала и я видяла, ищцата
била цялата в синини. Извадила си медицинско. Знае, че Ф. физически и психически е
подложена на тормоз от страна на съпруга си. Знае, че постоянно я обижда и псува.
Заплашвал е и нея лично, че ще й изгори къщата, че ще ги унищожи. В момента леля й
живее при тях в Белослав. Ответникът постоянно я търси. Всеки ден звъни от непознати
номера, за да я търси. Знае, че ищцата я е страх от него. Знае, че леля й е била заключвана в
дома си от Р.. Вземал й е пенсията, искал е навсякъде да ходи с нея. Знае, че е гонил леля й
от вкъщи и й е викал, че няма кой да я прибере, че тя няма къде да отиде. Знае, че така е било
и преди случката от м. август 2021 г. Посочва, че нейният мъж е събрал съпрузите, които
заживели отново заедно за около 3-4 месеца. Тъй като е била заключвана, Ф. успяла да
избяга и дошла при тях в Белослав по чехли, без никакъв багаж.
Съгласно показанията на свидетеля Хадие Ахмедова, свекърва на племенницата на
ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, Ф. и Р. са в лоши отношения. Един
ден видяла ищцата пред дома й боса, с чанта, разплакана, подута, трепереща. Прибрала я
вкъщи. Това се случило на 16.08.2021 г. Видяла я, че била пребита, имала в корема голямо
синьо петно. Попитала я с какво я е ударил Р. и тя й казала, че с ядна саксия я е ударил.
Навсякъде имала рани и синини. Посочва, че лично е видяла състоянието на Ф. и нейните
рани. Р. идвал в дома им и крещял „ще я убия, къде е, дайте я“. Сега, когато ищцата живее
при снаха й, знае, че ответникът често, през 10-15 дни, идва да я търси. Чувала го е да
крещи: „Къде е жена ми, дайте ми жена ми, ще у убия“. Няма впечатление от отношенията
между съпрузите преди този случай на 16-17 август. Оттогава Ф. постоянно реве, страх я е
от него, крие се.
Представено по делото е медицинско удостоверение № 891/20.08.2021 г., в което се
посочва, че по предварителни данни на 16.08.2021 г. към 12:00 часа в дома им съпругът на
ищцата й нанесъл удари с юмруци и ритници, стискал я в областта на горните крайници,
ударил я с ваза в областта на корема. При прегледа са установени кръвонасядания в областта
на лявата мишница и десния горен квадрант на корема. Описаните травматични увреждания
са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по
указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, съответно, че същият не изпълнява присъщата си
социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Съпрузите са в
състояние на фактическа раздяла вече повече от половин година. Между съпрузите не
съществува физическа и духовна близост. Предвид липсата на обич, привързаност и
взаимност между страните, следва да се приеме, че са накърнени сериозно основните
принципи, на които се основава бракът.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения има съпругът. По делото безспорно бе
установено, че ищцата е била подложена на психически и физически тормоз от страна на
ответника, като разривът в отношенията между тях е ескалирал до такава степен, че на
16.08.2021 г. той й е нанесъл побой. Разпитаните по делото свидетели са възприели
непосредствено раните на пострадалата, която е избягала от дома си. Установи се, че
съпругата постоянно е била обиждана и псувана от съпруга си, като не веднъж е отправял
3
заплахи към нея за убийство, включително всеки път, когато ходи в гр. Белослав да я търси.
Закани и заплахи е отправял включително и към нейната племенница, която я е приютила в
дома си.
Прави впечатление, че въпреки всичко ищцата е пренебрегнала наранените си
чувства и гордост и е дала още един шанс на ответника, като са заживели пак заедно през м.
февруари 2022 г. за около 3-4 месеца. Отношението на ответника спрямо нея обаче очевидно
е останало непроменено. Ищцата дори е споделила на първата от разпитаните свидетели, че
е била заключвана в дома си от ответника. Успяла е да избяга, като след това е прекъснала
всякакви контакти със съпруга си.
Разбираемо е нежеланието й да го вижда, като за страхът и притеснението, за което
говорят свидетелите, съдът има възможност да се убеди и лично в проведеното по делото
открито съдебно заседание, отчитайки тревожността на ищцата.
Всичко това дава основание на съда да заключи, че действително в основата на
настъпилия разрив в отношенията между партньорите е поведението на ответника.
Доказателства в противен смисъл не бяха ангажирани в производството въпреки
дадената от съда възможност в тази връзка. Приложените с писмения отговор епикризи на
ответника по никакъв начин не опровергават изложените в исковата молба твърдения,
доказани по убедителен начин със събраните еднопосочни доказателства, ангажирани от
ищцата.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен
– бракът между страните следва да бъде прекратен с развод, като бъде обявено, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпругът.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. първо, пр. първо ГПК разноските в
настоящото производство следва да бъдат възложени върху виновния съпруг.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 50
лв., която следва да бъде поета от ответника.
Ищцата не претендира разноски, поради което такива не следва да й бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА брака между Ф. А. М., ЕГН ********** и Р.
Х. М., ЕГН **********, сключен в с. Старо Оряхово на 22.03.1977 г., за което е съставен акт
за граждански брак № 0011/22.03.1977 г., въз основа на който е издадено удостоверение за
сключен граждански брак /дубликат/ от 15.08.2022 г. от Община Долни чифлик, област
Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачните отношения има съпругът Р. Х. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ж. к. „Владислав Варненчик” № 405,
вх. 6, ет. 3, ап. 56, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненския районен съд, сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължимата
държавна такса, на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо, пр. първо ГПК вр. чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5