Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 115
23.02.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………............................
Прокурор:……………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 812 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.32, ал.2 от Закона за администрацията /ЗА/, във вр. с чл.45, ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по оспорване, обективирано в Заповед АК-04-7/13.08.2021г. на Областен управител на Област Хасково, против Решение №87, обективирано в Протокол №5 от редовно заседание на ОбС – Ивайловград, проведено на 22.07.2021г.
Навеждат се твърдения за постановяване на оспорения акт при неспазване на установената форма и в противоречие с материално – правните разпоредби. Сочи се, че липса на изложени в акта фактически основания за издаването му е обстоятелство довело до неспазване на императивната разпоредба на чл.59, ал.2 от АПК, относно формата на административния акт. По отношение твърдяната материална незаконосъобразност се ангажират доводи, че всички поземлени имоти, които колективният орган с оспореното решение е дал съгласие да бъдат продадени на конкретно юридическо лице, представляват земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Съгласно предвижданията на пар.14 от ЗСПЗЗ, земите по чл.19, ал.1 от с.н.а. можело да се предоставят от общинските съвети само при условията на пар.27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, като според ал.2 на същата норма, в срок от пет години от влизане в сила на този закон земите по чл.19, ал.1 не можело да бъдат предмет на други разпоредителни сделки извън посочените по ал.1 (при условията на пар.27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура и на друг обекти, за които съгласно закона се допускало принудително отчуждаване). Тази забрана била продължена и понастоящем с пар.12 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Същевременно, предвиденото от законодателя условие и употребата на израза“само при условията на пар.27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ“ означавало, че поредността при прилагане на забраната въведена с мораториума била първо да се изследва въпросът дали има налични реституционни претенции към всеки от процесните имоти. Ноторно известно било обстоятелството, че този тип земи макар и предоставени на общините не представлявали общинска собственост. Ето защо условие за разпореждане със земи от този поземлен фонд – по чл.19 от ЗСПЗЗ, било производствата за обезщетяване по чл10б от ЗСПЗЗ да са приключили. По тази причина следвало да са представени надлежни доказателства, както за образуваните и приключили производства по обезщетяване по чл.10б, от ЗСПЗЗ, така и данни за образуване на производства за възстановяване на собствеността по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, вр. с па27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, преди даване на съгласие за извършване на каквито и да било разпоредителни действия с имоти от тази категория. Като не бил изложил мотиви и подкрепящи ги доказателства, документи и безспорни данни за отсъствие на реституционни претенции Общински съвет Ивайловград постановил незаконосъобразен административен акт.
Предвид изложеното се моли за отмяна на оспорваното решение на Общински съвет – Ивайловград.
Аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт се съдържат и в допълнително представено по делото писмено становище. Претендира се присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - Общински съвет – Ивайловград, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита ангажира становище за неоснователност на оспорването.
Заинтересованата страна „Агро Трейд Къмпани“ ЕООД, редовно призована не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по оспорването.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 30-00-210 от 25.03.2021г. при Община Ивайловград „Агро трейд Къмпани“ ЕООД, * поискало на основание чл.24д, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ да му бъде предоставена възможност да закупи по пазарни цени 8 бр. поземлени имоти, находящи се в ***, с идентификатори № № 55748.5.84, 55748.25.35, 55748.25.39, 55748.25.42, 55748.25.17, 55748.25.18, 55748.11.766 и 55748.25.10, представляващи частна общинска собственост и предоставени за ползване на дружеството по силата на сключени договори за наем, в качеството на собственик на създадени в същите имоти овощни насаждения.
По докладна записка вх.№ 141/12.07.2021г. на Кмета на Община Ивайловград, на редовно заседание на ОбС - Ивайловград по протокол №5 от 22.07.2021г. било прието Решение № 87. С т.1 от решението, била актуализирана програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2021г., като в същата били включени ПИ с№№ 55748.5.84, 55748.25.35, 55748.25.39, 55748.25.42, 55748.25.17, 55748.25.18, 55748.11.766 и 55748.25.10. С т.2 от решението било дадено съгласие на „Агро трейд Къмпани“ЕООД, в качеството му на собственик на овощни насаждения, създадени върху земеделска земя от общински поземлен фонд по силата на сключени с Община Ивайловград 2 бр. договори за наем на земеделска земя подробно описани в решението, дружеството да придобие право на собственост при условията на чл. 24д, ал.1 от ЗСПЗЗ върху 8 бр. недвижими имоти - частна общинска собственост - ПИ №№ 55748.5.84, 55748.25.35, 55748.25.39, 55748.25.42, 55748.25.17, 55748.25.18, 55748.11.766 и 55748.25.10, всички находящи се в ***, подробно описани като граници, квадратура и местоположение. С т.3 и т.4 от оспореното решение била одобрена пазарната оценка за описаните в т.2 имоти и била определена продажната цена за всеки един от тях. С т.5 от решението било възложено на кмета на община Ивайловград да сключи договор за продажба на имотите, а с т.6 било разпоредено след сключване на договора за продажба, сключените два броя договори за наем с „Агро трейд Къмпани“ЕООД, да бъдат прекратени.
В проведеното поименно гласуване са участвали 12 общински съветници от общо 13, като „за” гласували 10 общински съветници, 2 гласували „въздържал се“, „против“ нямало.
Протокола с приетите от Общински съвет - Ивайловград решения бил изпратен на Областния управител на Област Хасково с писмо изх. № 040 от 28.07.2021г. и входиран с № АК-01-74 от 28.07.2021г.(л.10).
Оспорването срещу решението е депозирано чрез куриер на 13.08.2021г. (л.63), като е постъпило в АдмС-Хасково на 16.08.2021г.
Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – съдържащите се в административната преписка и допълнително представените от оспорващия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Оспорването е подадено в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване административен акт. Правният интерес на Областния управител на Област Хасково да оспори процесното решение произтича от чл.45, ал.3 от ЗМСМА, съгласно която норма същия упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, като може алтернативно да ги върне за ново разглеждане или да ги оспори пред съда. С ТР №5 от 10.12.2008г. по т.д. №20 от 2007г. на ВАС, което е задължително за прилагане от съдебните органи е възприето принципното становище, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинският съвет, чрез оспорването им пред съответният административен съд по реда на чл. 45, ал.4 от ЗМСМА, вр. с чл. 32, ал.2 от ЗА, вкл. и тези издадени на основание чл. 21, ал.1,т.8 от ЗМСМА. Оспореният в настоящото съдебно производство акт, е приет именно на основание чл. 21, ал.1,т.8 от ЗМСМА. Ето защо съдът приема, че оспорването е допустимо и подлежи на разглеждане от Административен съд, гр. Хасково.
Разгледано по същество оспорването е основателно.
Оспореният административен акт е приет съобразно правомощията на общинския съвет, предвидени в чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма. Следователно, а и предвид факта, че имотите индивидуализирани в решението се намират на територията на Община Ивайловград оспореният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Правилно е формирана и волята на административният орган, като са спазени и процесуалните правила за негово приемане - визирани в разпоредбите на чл.27,ал.2 –ал.5 от ЗМСМА. По делото не е спорно, а и се установява от представения протокол № 5 от 22.07.2021г., на ОбС – Ивайловград и от приложения към него списък, че при гласуването му е имало изискуемия се кворум от 2/3 от общия брой на общинските съветници, „за“ са гласували 10 от общо 12 общински съветници в Общински съвет Ивайловград, като решението е прието с явно, поименно гласуване.
Оспореното решение е прието на основание чл. 24д, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, чл.110 от, чл.111 и чл.112 от ППЗСПЗЗ.
Нормата на чл.24д, ал.1, т.1от ЗСПЗЗ предвижда принципната възможност собствениците на овощни насаждения да придобият право на собственост върху земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд по пазарни цени след изтичане на 5 години от създаването на насажденията и при условие, че са създадени и се ползват по силата на договор с министъра на земеделието, храните и горите съответно с кмета на общината.
Съответно в чл. 110 - чл.112 от ППЗСПЗЗ са посочени реда и условията, при които може да се осъществи придобиването - след подаване на заявление по образец до кмета на общината за земите от общинския поземлен фонд, придружено с изрично посочените в чл. 110, ал.4, т.1-т.5 документи, депозирано пет години след създаване на насаждението, установено с протокол на комисия, назначена от директора на ОД“Земеделие“.
В
конкретният случай предмет на управление и разпореждане с процесното решение са
общо 8 бр. поземлени имоти , съответно ПИ
№ 000084, ПИ № 025035, ПИ № 025039, ПИ № 025042, ПИ № 025017, ПИ № 000766, ПИ №
025018, ПИ № 025010- земеделски земи с начин на трайно ползване „овощна градина“,
находящи се в *. От
приетите по делото писмени доказателства – АОЧС № 1843/27.08.2015г., АОЧС №
1592/07.10.2013г.,АОЧС № 1813/21.03.2015г.АОЧС № 1190/01.02.2012г. АОЧС №
1191/01.02.2012г.,АОЧС № 1812/21.03.2015г., АОЧС № 1846/27.08.2015г., АОЧС № 1197/01.02.2012г., АОЧС №
1196/01.02.2012г. съставени по отношение на същите имоти, както и от приетите
също без оспорване по делото пълни истории на четири от тези имоти (ПИ № 025010, ПИ № 025018,
ПИ № 025039, ПИ №
025042,) е видно, че всички те са били със статут на земя по чл.19
от ЗСПЗЗ. Според съда при вземане на
решението си колективният орган, не е съобразил тази характеристика на имотите, а това в
случая е от особено значение, тъй като поради спецификата им на земя по чл.19
от ЗСПЗЗ, разпореждането с имоти от този вид се подчинява на специалните
правила съдържащи се в § 14 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, предвиждащи забрана за
извършване на разпоредителни сделки със
земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ извън хипотезите визирани в посочените в ал. 1
на същия параграф, за срок от 5 години от влизане в сила на този
закон(обн.ДВ, бр. 100 от 2015 г.), която забрана е удължена с § 12,
ал.4 от ЗР към ЗИД на ЗПЗП, според която норма, в
срока по ал. 1(5 години, считано от 23 декември 2020 г.,) земите по чл. 19, ал. 1 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не могат
да бъдат предмет на други разпоредителни сделки извън посочените в ал. 1. Последната разпоредба от своя страна, в редакцията й към датата на приемане на
оспореното решение е предвиждала в срок 5 години,
считано от 23 декември 2020 г., земите по чл. 19, ал. 1 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да се предоставят от общинските съвети само
при условията на § 27, ал. 2 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн.,
ДВ, бр. 62 от 2010 г.; изм., бр. 61 от 2016 г.), както и за:1. изпълнение на
обекти от техническата инфраструктура, за изпълнение на дейности по
предоставени права по Закона за
подземните богатства и на други проекти, за които съгласно закон се
допуска принудително отчуждаване; 2.създаване на нови или разширяване на
строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и
селищни образувания) за изграждане на общински инфраструктурни обекти и при
влязъл в сила общ устройствен план; 3. изпълнение на проекти за уедряване на
земеделски земи за землищата на общината по чл. 37е
и 37з от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи; 4. инвестиционни
проекти, получили сертификат за инвестиции клас А по Закона за насърчаване на инвестициите,
когато това е заявено при сертифицирането на проекта; 5. енергийни обекти по
смисъла на § 1, т. 23 от
допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и 6. изграждане
или разширяване на животновъдни обекти извън урбанизираните територии, когато
същите са преместваеми обекти по смисъла на Закона за устройство на
територията и са спазени изискванията на наредбата по чл. 137, ал. 10 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, в хипотезата на § 27, ал.2, е възможно наличието на едно от следните условия: 1.установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2.изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3.обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.
В контекста на цитираната и приложима към вида на процесните земеделските земи, с които общински съвет Ивайловград е приел да бъде осъществено разпореждане, за да се приеме че е надлежно мотивирано решението е било необходимо да бъдат изложени съображения от които да се изведат мотивите на ответника, че са налице предпоставките на § 27, ал.2 от ЗР на ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение процесните имоти.
Основателно в тази връзка се възразява от оспорващия, че така прието, решението не съответства на изискванията по отношение на формата му, предвидени в чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като нито в протокола от проведеното редовно заседание на общинският съвет на което същото е прието, нито в докладната записка на Кмета на Община Ивайловград, с която е предложено приемането му, нито в някой от другите документи съдържащи се в административната преписка се установява изложение на тези обстоятелства. Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения защо административният орган е издал съответният акт препятства възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на решението, доколкото последния се осъществява само и единствено на база изложените в акта мотиви. Изискването за мотивировка не е самоцелно. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административният орган, по същото. В случая са налице мотиви единствено по приложението на чл. 24д, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, но не и по наличието на предпоставикте на чл.19 от ЗСПЗЗ, вр. с § 14 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, вр. чл. § 12, ал.1 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП, вр. с § 27, ал.2 от ЗР на ПЗР на ЗСПЗЗ, каквото е било задължително с оглед вида и характеристиката на имотите по отношение на които е дадено съгласие за разпореждане. Следователно от оспореният акт и от подготвителните документи по издаването му не може да се извлече волята на административният орган и да се извърши адекватна проверка за наличието на установените в нормативния акт предпоставки за приемането му, което е самостоятелно основание за отмяната на оспореното решение поради неспазване на установената форма за издаването му.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че от доказателствата по делото не се
установяват предпоставките на § 12, ал.1, т. 1
- т.7 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП, вр. с § 27,
ал.2 от ЗР на ПЗР на ЗСПЗЗ, при
наличието на които би могло да се преодолее законодателната забрана за
разпореждане със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ до 23.12.2025 г. Безспорно продажбата на собственик на овощно
насаждение в земя по чл.19 от ЗСПЗЗ не попада в нито една от хипотезите на чл. § 12,
ал.1, т. 1 - т.7 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП, а по делото не са ангажирани писмени
доказателства удостоверяващи, че с оспореното решение се цели изпълнение на съдебни решения за признато право на
собственост или обезщетяване на
собственици, чиято собственост не може да бъде възстановена, нито че е издадено решение на общинската служба по
земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници, с оглед провеждане
задължителната процедура по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. С оглед това процесните 8 бр.имота,
като представляващи земи по чл.19 от ЗСПЗЗ не е следвало да бъдат включвани в
програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост
на 2021г. на Община Ивайловград и в
противоречие с материалните разпоредби на закона е дадено съгласие за
разпореждане със същите чрез продажбата им на „Агро трейд къмпани“ЕООД на
посочените в решението продажни цени, а оттук и да се прекратят на това
основание сключените между последното дружество и Община Ивайловград договори
за наем подробно описани в решението.
Доводите на ответника изложени в писмена защита по делото,
че нормата на чл.24д от ЗСПЗЗ е специална по отношение на разпоредбата на чл.19
от ЗСПЗЗ и предвидената в пар.12, ал.4 от ЗР към ЗИД на ЗПЗП забрана не се
споделят от съда. Разпоредбата на § 14, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗПЗЗ, а
респективно и на приложимата норма на § 12, ал.4 от
ЗР към ЗИД на ЗПЗП императивно забранява земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ
да бъдат предмет на други разпоредителни сделки извън горните случаи на
изключения. Налице е времево ограничение
в компетентността на органа на местно
самоуправление, която се следва по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и по чл.35, ал.1 и
ал.6 от Закона за общинската собственост. Временно, за срок 5 години считано от
23.12.20202г. тази компетентност не може да бъде осъществявана по отношение на
имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Следователно чл.24д от
ЗСПЗЗ съдържа общото правило, което се дерогира при наличието на специално
такова, каквото в случая се явява това
на § 12, ал.4 от ЗР към ЗИД на ЗПЗП, вр. с чл.19 от ЗСПЗЗ.
Предвид
изложеното оспореното решение, като постановено при наличието на отменителни
основания по чл. 146 т. 2 и т.4 от АПК следва да бъде отменено.
При този изход на спора основателна се явява единствено претенцията на оспорващия за присъждане на разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение платимо от ответника. Съгласно чл. 78, ал.8, изр.второ от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №87, обективирано в Протокол №5 от редовно заседание на ОбС – Ивайловград, проведено на 22.07.2021г.
ОСЪЖДА Общински съвет – Ивайловград да заплати на Областна управа Хасково разноски по адм.дело № 812/2021г. по описа на АДмС-Хасково, в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: