Р Е Ш
Е Н И Е № 3892
№ 3892 15.12.2016г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9104 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
В.С.Т., с ЕГН: **********,***, е предявил срещу „РОТ ЕЛТА” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: село Труд, обл. Пловдив, ул. „Карловска“ №
2, представлявано от И.Д.М., със съдебен адрес ***, чрез адв. М.С. обективно
съединени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 1846,49 лева (хиляда
осемстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща неплатени тр. възнаграждения
за периода месец юни – месец август 2014г., от които сумата от 83,81 лева –
частично дължимо ТВ за месец юни, 893,80 лева – ТВ за месец юли и 868,88 лева –
ТВ за месец август, ведно с обезщетение
за забава в общ размер на сумата от 314,48 лева (триста и четиринадесет
лева и четиридесет и осем стотинки), за периода от падежа на всяко вземане,
начиная от 30.09.2014г. – 02.06.2016г.; сумата от 3855,12 лева (три хиляди осемстотин петдесет и пет лева и
дванадесет стотинки), представляваща неплатени
тр. възнаграждения за периода м. август – м. декември 2015г., от които
сумата от 624,84 лева – ТВ за м.08.2015г., сумата от 898,81 лева – ТВ за
м.09.2015г., сумата от 719,25 лева – ТВ за м. 10.2015г., сумата от 903,84 лева
– ТВ за м. 11.2015г. и сумата от 708,38 лева – ТВ за м.12.2015г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на
сумата от 133,05 лева (сто тридесет
и три лева и пет стотинки), за периода 30.01.2016г. (месеца, следващ последното
ТВ) – 02.06.2016г.; сумата от 3 654,96
лева (три хиляди шестстотин петдесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща неплатени тр.
възнаграждения за периода м. януари – м. май 2016г.; сумата от 8753,47 лева (осем хиляди седемстотин
петдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки), неплатено обезщетение за 182 дни неползван ПГО,
натрупан в периода 2004г. – 2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на образуване на делото
– 30.06.2016г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по
делото разноски.
Ищецът
твърди да е работил по ТПО с ответника от 02.08.2000г. до 30.05.2016г. на
длъжност „************”, с ОМВ 700 лева, впоследствие увеличено на 800 лева с
допълнително възнаграждение за продължителна работа 21.6%. Ищецът твърди, че
работил като ************ на „РОТ ЕЛТА“ АД, с. Труд, обл. Пловдив, ул.
„Карловска“ № 2 от създаването на дружеството. Тъй като при създаването на ТЗ
имало колебания в практиката относно формата на договора, който уреждал
отношенията на изпълнителния директор с дружеството, отношенията между страните
били уредени с трудов договор, което продължило до 30.05.2016г., когато
трудовият договор бил прекратен едностранно от ищеца. Прекратяването на
трудовия договор станало на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като в продължение
на повече от 2 години ответното дружество не заплащало трудовите възнаграждения
на ищеца. Твърди се дължимите му тр. възнаграждения за този период да са, както
следва: сумата от 1846,49 лева (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща неплатени тр. възнаграждения за
периода месец юни – месец август 2014г., от които сумата от 83,81 лева –
частично дължимо ТВ за месец юни, 893,80 лева – ТВ за месец юли и 868,88 лева –
ТВ за месец август, ведно с обезщетение за забава в общ размер на сумата от 314,48
лева (триста и четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки), за периода
30.09.2014г. – 02.06.2016г.; сумата от 3855,12 лева (три хиляди осемстотин
петдесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща неплатени тр.
възнаграждения за периода м. август – м. декември 2015г., от които сумата от
624,84 лева – ТВ за м.08.2015г., сумата от 898,81 лева – ТВ за м.09.2015г.,
сумата от 719,25 лева – ТВ за м. 10.2015г., сумата от 903,84 лева – ТВ за м.
11.2015г. и сумата от 708,38 лева – ТВ за м.12.2015г., ведно с обезщетение за
забава в общ размер на сумата от 133,05 лева (сто тридесет и три лева и пет
стотинки), за периода 30.01.2015г. – 02.06.2016г.; сумата от 3610,88 лева (три
хиляди шестстотин и десет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
неплатени тр. възнаграждения за периода м. януари – м. май 2016г. При
прекратяване на ТПО му останали 182 дни неползван платен годишен отпуск за
периода 2004г. – 2016г., от които 11 дни за 2004г., 24 дни за 2005г., 29 дни за
2006г., 29 дни за 2007г., 29 дни за 2008г., 29 дни за 2009г., 15 дни за 2014г.,
8 дни за 2015г. и 8 дни за 2016г., за които му се дължало обезщетение в размер
на 8753,47 лева. Същото не му било заплатено, като не му били заплатени и тр.
възнаграждения за горепосочения период.
Ето
защо моли да се уважат исковете, като се осъди ответника да му заплати
процесните суми, претендира законна лихва върху главниците и разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема
становище за неоснователност на исковете като погасени поради плащане. Твърди
се всички дължими на ищеца суми да са му изцяло изплатени обикновено в брой,
при това често пъти самият той като ************ си ги е заплащал сам на себе
си. Сочи, че задължителна предпоставка за получаване на тр. възнаграждение като
насрещна престация по трудовия договор е качественото изпълнение на възложената
работа в определеното количество и в поставените срокове. Твърди се ищецът да
не е изпълнил тези си задължения, поради което дружеството е изпадало в забава
спрямо свои контрагенти и е натрупало редица задължения. Заявява, че ищецът не
се е явявал ежедневно на работното си място, вследствие на което на ответника
били нанесени големи поражения, изразяващи се в претърпени вреди и пропуснати
ползи. Твърди се всички тези действия (или по-скоро бездействия) до момента на
прекратяване на ТПО да представляват нарушения на трудовата дисциплина и да са
основания за неплащане на възнаграждението поради неизпълнение на задълженията
на работника или служителя да престира труда си съобразно уговореното и при
спазване на нормативните изисквания. Сочи също така, че ищецът като ************
сам си е изплащал трудовото възнаграждение и е отговарял за коректното му осчетоводяване,
като в случай, че това не било правено надлежно, то именно той носи
отговорност. Възразява срещу приемането като доказателства по делото на 2 броя
документи, озаглавени „Справка за задълженията по неплатено трудово
възнаграждение на В.С.Т.“ и „Справка за неизползвани отпуски на В.С.Т.“. Сочи,
че същите били поставени в бланка на ответното дружество, като ищецът ги издал
сам на себе си, докато е заемал поста „************“. Същите носят дата
30.05.2016г. – след като било отправено предизвестието за прекратяване на
трудовия договор и заявлението му, че считано от 30.05.2016г. прекратява
трудовото си правоотношение. Т.е. на посочената дата ищецът вече не е заемал
ръководната длъжност, респ. не е трябвало да подписва и подпечатва каквито и да
било документи от името на дружеството. Относно акцесорните искове за заплащане
на законна лихва, както и направените по делото разноски, се заявява, че с
оглед неоснователността на главните искове същите следва да бъдат отхвърлени
изцяло. Прави се възражение за изтекла погасителна давност както по отношение
на част от претендираното тр. възнаграждение, така и по отношение на
претенцията за заплащане на обезщетенията за неизползван годишен отпуск.
Поради
изложеното моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
В
съдебно заседание всяка от страните, чрез пълномощника си, поддържа становището
си и моли същото да се възприеме от съда, като претендира разноски. Всяка от
тях представя писмена защита, с която аргументира становището си по спора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът по чл.
128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното
трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния
период е работил при ответника, по валидно възникнало трудово правоотношение,
че е изпълнявал трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово
възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи
възраженията си, а именно да докаже, че е заплатила възнаграждението или, че същото
не се дължи на друго основание.
От приложените към исковата
молба писмени доказателства – заверено копие на трудов договор от 02.08.2000г.,
който не е оспорен от ответната страна, ДС от 31.07.2001г., заявление за
прекратяване на ТПО от 25.05.2016г., справка за неизползвани отпуски, справка
за неплатени тр. възнаграждения, справки за законна лихва се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заел
длъжността „*******” при ответника по време, по когато правно-организационната
форма на същия е била ООД, с ОМВ 700 лева и ДТВ за ТСПО – 20, 8 %, като в тр.
договор е посочено, че ищецът заема тази длъжност съгласно решение по фирмено
дело № 10125 и ще я заема до промяна на собственика. Изрично е посочено, че тр.
договор се сключва на основание Решение № 5538/05.05.2000г. по фирмено дело №
10125/1991г. С ДС от 31.07.2001г. ТВ е увеличено на 800 лева на основание
решение № 02/20.08.2000г., а ДТВ за ТСПО е определено на 21, 6 %.
От извършената служебна справка
от Търговския регистър с фирменото дело на „Рот елта” АД се установява, че на
ОС на съдружниците на 10.04.2000г. е избран за ******* В.Т., впоследствие през
2005г. дружеството е преобразувано в ЕАД, за ******* и изп. член на СД на което
е избран ищеца В.Т., като е заемал тази
длъжност до подаване на заявлението за прекратяване на ТПО, а промяната в управлението
е вписана в ТР на 29.07.2016г.
Установява се, че с ЕР на ТЕЛК
от 19.11.2012г. на ищеца са определени 56 % трайно намалена работоспособност за
общо заболяване, като с ЕР от 20.11.2014г. му са определени 70 % трайно
намалена работоспособност. Ищецът е изслушан по реда на чл. 176 от ГПК, като
същият заявява, че за периода, за който претендира трудово възнаграждение, не е
получавал такова, за процесния период е ползвал само част от отпуска си, като
имал неползван отпуск за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Било вземано решение за
размера на възнаграждението му на Общо събрание, след което същото се
отразявало във ведомостите, а възнагражденията и отпуските се начислявали от
главния счетоводител и се отразявали във ведомостите. Относно това как се
получават 29 дни ПГО годишно и как така ищецът не е ползвал отпуска си в
периода 2004 г. – 2009 г. и защо ищецът е работил, след като не му се заплаща,
ищецът отговаря, че в дружеството имали годишен отпуск, който се определял по
КТ и след това започнали да се погасяват старите отпуски, и е ползвал стари
отпуски, които не са погасени. За това за последните години му останали
неползвани отпуски, тъй като ползвал отпуски за предходни години. Ползването на
отпуск се оформяло със заповед за отпуск, която отивала в счетоводството.
Заповедта се подписвала от ищеца. По отношение на заплащането на трудовото
възнаграждение, се погасявали стари задължения. Плащало се, като получавали
аванс, възнагражденията за 2012 г. – 2013 г., но не успявали да наваксат година
по година, месец по месец. Освен този доход по трудовия договор в този период,
за който ставало въпрос от 2012 г. ищецът бил трудоустроен, за което получавал
пенсия по болест. Присъствието се оформяло с форма 19 - кой е на работа, кой е в болнични и отпуск. Началникът на производствения
цех бил лицето, което проверява целия личен състав.
По делото е изслушано и прието
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.М.. От
заключението й се установява, че за периода 02.08.2000г. – 30.05.2016г. ищецът
е заемал длъжността „*******” в ответното дружество по трудово правоотношение,
като по счетоводни сметки и регистри на дружеството към ищеца има следните
задължения – за тр. възнаграждение за 2014г. за месеците юни, юли и август –
2424, 05 лева, за 2015г. за периода август – декември – 4129, 09 лева, за 2016
г. – 4062, 63 лева, нетни суми за получаване. Начислено е обезщетение по чл.
221 от КТ в размер на 961, 92 лева и обезщетение за 182 дни непозлван платен
годишен отпуск от 8753, 47 лева. От тези суми ответникът е извършил частични
плащания, които са, както следва – с РКО от 30.12.2015г. – 577, 56 лева Тв за
юни 2014г., остава да се дължи 1846, 49 лева ТВ за 2014г., 273, 97 лева в брой
на 28.11.2015г., за тази година остават неплатени 3855, 12 лева, за 2016г. за
ТВ е платена сума 407, 67 лева и остава 3654, 96 лева, обезщетението по чл. 221 КТ е платено на 19.05.2016г., и след извършените частични плащания остават ТВ
за периода 2014-2016г. вкл. в р-р на 9356, 57 лева, и обезщетение по чл. 224 КТ
– 8753, 47 лева. Това са нетните суми за получаване на посочените основания.
Изчислена е и мораторната лихва върху главниците за тр. възнаграждения, като за
ТВ за 2014г. в р-р на 1846, 49 лева е изчислена от 30-то число на месеца,
следващ датата на последния месец, за който се претендира тр. възнаграждение,
до 02.06.2016г. и възлиза на 314, 42 лева. Върху ТВ за 2015г. в р-р на 3855, 12
лева от 30-ти януари 2016г. до 02.06.2016г. лихвата възлиза на 133, 99 лева.
Последното БТВ, база за изчисляване на обезщетението по чл. 224 КТ е за април
2016г. в р-р на 1068, 80 лева, или 53, 44 лева на ден, като за периода 2004г. –
2009г. и 2014-2016г. ищецът има 182 дни неползван ПГО, за които му се дължи
обезщетение от 9726, 08 лева бруто, нето 8753, 47 лева. Вещото лице е изчислило
за периода 2014-2016г. кои дни ищецът е бил в болнични, изследвано е ЛТД на
ищеца и счетоводството на ответника, като няма данни за периода на отпуска за
временна неработоспособност на ищеца да е прекъсван разрешения ПГО, ако е имал
такъв.
Цялото ЛТД на ищеца и
ведомостите са изискани и са представени от ответника в заверени копия. В
същите се намират протоколите от заседанията на Съвета на директорите, видно от
които е взето решение за размера на ТВ на ищеца така, както е залегнал в
трудовия му договор и ДС към него, и периодично са вземани решения каква да
бъде неговата заплата. Тоест установява се посочените в ТД и ДС размери на ТВ
на ищеца да са били определени от Съвета на директорите на „Рот елта” АД. На
база на тези решения са сключвани ТД и доп. споразумения към него. Установява
се и какви отпуски е ползвал ищеца и за кои години са същите, както и че реално
стар отпуск отпреди 2003г. е ползван до 2010-2011г., оттам насетне ищецът е
ползвал отпуска си за 2010, 2011, 2012 и 2013г. Установява се и че през 2010г.
ТВ на ищеца е било увеличено на 1300 лева, впоследствие е взето решение за
неговото намаляване на 800 лева, със съответстващите му ДТВ за ТСПО, за което
веднага е било съставено ДС. Всички решения относно размера на възнаграждението
на ищеца за процесния период са вземани от Съвета на директорите на ответника.
Установява се също така, че до 2009г. е имало периоди, в които ищецът е ползвал
неплатен отпуск, какъвто му е разрешаван. Било е определено ползване на доп.
отпуск за ненормиран работен ден в размер на 5 работни дни годишно, като видно
от всички тр. договори и доп. споразумения след м. май 2006г., основният ПГО е
в р-р на 20 дни и още 4 дни по КТД, общо 24 дни, които 5 работни дни за
ненормиран работен ден стават общо 29 дни годишно. В ДС към тр. договори до 2005г. вкл. уговореният
размер на основния ПГО е в р-р на 24 работни дни. Обезщетението за отпуск на Т.
до момента на назначаването му като ******* през 2000г. е изплатено. Абсолютно
всички размери на ТВ на ищеца са били определяни на заседание на Съвета на
директорите, като Т. е бил едновременно ******* на „Рот Елта” ЕООД и ******* на
„Рот елта 99” АД, които впоследствие са се преобразували в „Рот Елта” АД. И за
двете длъжности до преобразуването на дружествата същият е получавал едно общо
тр. възнаграждение, което от 04.07.2001г. е 800 лева. През цялото времетраене
на ТПО ищецът е бил ******* на „Рот елта” ЕООД, а след преобразуването му – *******
на „Рот елта” АД. Била му е връчена ДХ и за двете длъжности – ******* и *******.
Първоначалното възнаграждение в р-р на 700 лева е определено по надлежния ред
на ОС на съдружниците на „Рот Елта” ООД – „Рот елта” АД и държавата чрез
упълномощения представител на МРРБ. Преди това до 1999г. ищецът е работил на
друга длъжност в същото предприятие, като по делото е представено цялото му
ЛТД, вкл. и за периода, преди да бъде избран за представляващ ответника. Видно
от същото, ищецът е имал посочения трудов стаж, за който му е определено ДТВ за
ТСПО, който стаж е натрупан, като първоначално ищецът е бил стругар, а
впоследствие е бил назначаван на ръководни длъжности. Представят се и платежни
ведомости на дружеството, таблици за отчитане явяването и неявяването на
работа, болнични листове, ЕР на ТЕЛК на ищеца, справки за ползвани отпуски, молби
и заповеди за отпуск, на база на които в. лице е работило. Видно от същите,
отчитано е явяването на работа на ищеца, начислявано му е ТВ, същият е ползвал
отпуски и болнични за процесните периоди, като на база на тези документи в. л. М.
е изготвила заключението си.
При така установените факти от
значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно се установи по
делото, че за процесния период ищецът е бил избран по надлежния ред за
представляващ дружеството, на Общо събрание на съдружниците, докато дружеството
е било ООД, а впоследствие на заседание на съвета на директорите, когато е
преобразувано в АД, е бил определян размера на възнаграждението му, като за
процесния период същото е в размер на 800 лева
ОМВ и ДТВ за ТСПО. Установява се, че на ищеца са определени 24 дни
основен и 5 дни допълнителен ПГО за ненормирано работно време, общо 29 дни
годишно. Установи се и че в процесния период ищецът е изпълнявал задълженията
си, ходил е на работа, което е отчитано по надлежния ред от служителите,
отговарящи за човешките ресурси, ползвани са и болнични, и платен отпуск, и
неплатен такъв, като ищецът има останал неползван ПГО 182 дни за периода
2004-2009г. и 2014г. – 2016г. От заключението на в. л. М. се установи размера
на неплатеното тр. възнаграждение и на неползвания отпуск, като възраженията на
ответната страна за лошо управление от страна на ищеца и некачествено
изпълнение на тр. му задължения не могат да бъдат навеждани в настоящото
производство, а отделно такова по реда на ТЗ за ангажиране отговорността на *******я.
В случая страните сами са избрали ад уредят отношенията си по реда на КТ, а не
чрез договор за управление, касае се за заварено правоотношение, което не е
преуредено с договор за управление, поради което релевантно за изхода на спора
е дали лицето е полагало труд, какъв е размерът на ТВ на същото и ползвало ли е
платения си год. отпуск. Установи се ищецът да е полагал труд, да се е явявал
на работа, и какъв е бил размерът на
начисленото му тр. възнаграждение. Установи се и какъв е неплатеният остатък от
същото, за кои периоди се отнася. Установи се и да е ползвал отпуск, да има
непозлван платен годишен такъв, както и да му са се полагали 29 дни годишно. Относно
възражението за погасяване по давност на исковете, относно тр. възнаграждения
най-старата претенция е за м. юни 2014г., която става изискуема най-рано на
последно число ан този месец, погасява се с тригодишна давност, който срок
изтича на 30.06.2017г. Ето защо нито една претенция за ТВ, нито за
съответстващата й лихва не е погасена по давност. Касателно мораторната лихва,
Тв се дължи и без покана, като при липса на уговорен срок за изплащането му,
работодателят изпада в забава на първо число ан месеца след полагането на труда.
В случая най-ранната дата, от която се претендира лихва, е последно число на
последния месец, за който не е платено Тв за съответната година, на която дата
работодателят вече е изпаднал в забава за всички неплатено до този момент тр.
възнаграждения за съответната година. Ето защо претенцията за мораторна лихва
също е основателна. Що се отнася до обезщетението за неползван ПГО, давностният
срок за самото обезщетение започва да тече от датата на прекр. на ТПО, която
дата е и датата на завеждане на исковата молба, поради което за самото
обезщетение като такова давностният срок изобщо не е започвал да тече. Що се
отнася до самото право на отпуск и погасено ли е същото по давност, то съгл.
разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 КТ когато платеният год. отпуск
или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за
която се полага, правото на ползването му се погасява по давност. Съгл. пар. 3
ж от ПР на КТ неползваният отпуск за 2010г., вкл. и отложения такъв може да се
ползва до 31.12.2012г. Тези разпоредби имат действие занапред, поради което
неползваният ПГО до 2009г. вкл. не се погасява по давност. Оттам насетне ищецът
претендира обезщетение за неползван такъв за 2014, 2015 и 2016г., като отпускът
за 2014г. се погасява в случай, че не бъде ползван до края на 2016г. ТПО е
прекратено през 2016г., поради което нито една част от неползвания ПГО за
периода от 2014г. насетне не погасена по давност.
Що се отнася до размерите на
ТВ, лихвите и обезщетението по чл. 224 КТ, същите, видно от ССЕ, изцяло съвпадат
с исковите претенции, поради което исковете ще се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноските по
делото. Същите са в размер на 1072 лева (хиляда седемдесет и два лева) –
платено адв. възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове. В случая
дължимата ДТ по делото възлиза на сумата от 774, 40 лева (седемстотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки),
от които 374, 26 лева ДТ по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, 50
лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ, и 350, 14 лева ДТ по иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 от КТ. В негова тежест следва да се възложат
разноските за ССчЕ, направени от бюджета на съда в размер на 120 (сто и двадесет) лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „РОТ ЕЛТА” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Труд, обл. Пловдив,
ул. „Карловска“ № 2, представлявано от И.Д.М., със съдебен адрес ***, чрез адв.
М.С. да заплати на В.С.Т., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. А.Б. следните
суми: сумата от 1846,49 лева (хиляда
осемстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща неплатени трудови
възнаграждения за периода месец юни – месец август 2014г., обезщетение за забава върху тях в
размер на 314, 48 лева (триста и
четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки), за периода от 30.09.2014г.
до 02.06.2016г.; сумата от 3855, 12 лева
(три хиляди осемстотин петдесет и пет лева и дванадесет стотинки),
представляваща неплатени трудови
възнаграждения за периода м. август – м. декември 2015г., обезщетение за забава върху тях в
размер на сумата от 133,05 лева (сто
тридесет и три лева и пет стотинки), за периода от 30.01.2016г. (месеца,
следващ последното ТВ) до 02.06.2016г.; сумата от 3 654,96 лева (три хиляди шестстотин петдесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща неплатени трудови възнаграждения
за периода м. януари – м. май 2016г., сумата от 8753,47 лева (осем хиляди седемстотин петдесет и три лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща неплатено обезщетение за 182 дни неползван платен годишен отпуск, натрупан в
периода 2004г. – 2009г. и 2014г. – 2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на образуване на делото
– 30.06.2016г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 1072 лева
(хиляда седемдесет и два лева) – разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „РОТ ЕЛТА” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Труд, обл. Пловдив,
ул. „Карловска“ № 2, представлявано от И.Д.М., със съдебен адрес ***, чрез адв.
М.С. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 774,
40 лева (седемстотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки) - държавна такса върху уважените искове, и
сумата от 120 лева (сто и двадесет лева)
– разноски за съдебно-икономическа
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала.
ИК