Присъда по дело №5441/2018 на Софийски градски съд

МОТИВИ по ВНЧХД № 5441/2018  година на СГС, НO, IV-ти въззивен състав

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С присъда от 06.02.2018 година по НЧХД № 4464/2017 година СРС, НО, 152 състав, е признал подсъдимия К.И.К. за невиновен в това, че на 03.02.2017 година около 18.00 часа в гр. София, пред входа на жилищна сграда, находяща се в гр.София, бул. „********, публично да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Ц.С.К. в нейно присъствие с думите и изразите - „*****” (като част от изявлението „За каква се мислиш, ма, *****”), „Можеш да говориш така само на тия, където се ебеш с тях и им духаш”, „долен парцал такъв” (като част от изявлението „Не ме прекъсвай, ма, долен парцал такъв”) и „Ако искам, ще те изхвърля още днес тук, насред Витошка”, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 НК.

 

Със същата присъда е отхвърлен в цялост предявения от частната тъжителка Ц.С.К. срещу подсъдимия К.И. К. граждански иск, като първата е осъдена и да заплати направените от подсъдимия разноски по делото.

 

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от частната тъжителка Ц.К., чрез процесуалния й представител адв. В.И., в която са изложени аргументи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Твърди се, че СРС е изградил вътрешното си убеждение при отсъствие на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Налице било превратно тълкуване на свидетелските показания в разрез с принципите на формалната логика. Прави се анализ на доказателствата и се излагат конкретни аргументи. Иска се отмяна на присъдата и постановяване нова, осъдителна присъда, както и уважаване на предявения граждански иск.

 

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка адв. И. поддържа въззивната жалба и иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава, както и уважаване на предявения граждански иск.

 

Частната тъжителка К. се придържа към казаното от нейния повереник.

 

Защитникът на подсъдимия - адв. И., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на СРС.

 

Подсъдимият поддържа изложеното от неговия защитник, в правото му на последна дума заявява, че няма какво да каже.

 

Софийски градски съд обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебното заседание‚ подложи на анализ материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с чл.313 и чл.314 от НПК, счете, че са налице основания за приемане на нови фактически положения и прие за установени следните относими към предмета на делото факти:

 

Подсъдимият К.И.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работи като оператор въвеждане на данни в „Бистро 55“, заведение „Грийн бар“, бул. „********, живущ ***, an. 1, ЕГН **********.

 

Бащата на подсъдимия К. е собственик, включително и към инкриминираната дата, на жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „********. Тя имала няколко отделни входа, до които се стигало от вътрешен двор, а в него се влизало през безистен откъм булевард „Витоша“. През 2017 година в началото на този безистен били поставени метална врата и ограда, а зад нея почти целогодишно имало разположена количка, на която свидетелят Р.М.продавал, съобразно сезона, сладолед или вурстове. Когато работел вратата била отворена, а в студения сезон разстоянието около количката му от външна страна било оградено с винил, така че да го предпазва от неблагоприятните атмосферни условия.

 

Непосредствено до сградата на тази жилищна кооперация, респективно до входа на безистена и работното място на свидетеля М., на номер 55 на бул. „Витоша“, се намирало заведение „Грийн бар“, чийто собственик е бащата на свидетеля Е.М.. Барът имал вътрешна част само за персонала, нужната техника и за обработване на поръчките на клиентите, а самите клиенти можели да се настаняват на площ пред сградата на номер 55 на самия булевард, която била оформена като тераса с поставените маси и столове. Те за времето от месец Октомври до месец Май се ограждали, първоначално с винил, а след това от 2014 година и със стъкло. Сервитьорите, работещи в „Грийн бар“, преминавали по тротоарната част на бул. „Витоша“, между вътрешната част на заведението и външната му част, за да могат да обслужат клиентите.

 

На 01.05.2015 година тъжителката Ц.К. и подсъдимият К.К. сключили договор за наем, по силата на който К., в качеството на наемател, получила възмездно правото да ползва апартамент на таванския етаж на вх. Б на сградата на бул. „********. Тя следвало да заплаща месечен наем от 250 лева, като съобразно волята на страните договорът, първоначално сключен за срок от една година, можел да бъде продължаван с писмен анекс. Подсъдимият К., макар и несобственик на отдаденото под наем жилище, бил ангажиран от своя баща, като собственик, да носи отговорност за отдаването под наем на всички жилища в кооперацията на номер 53, освен обитаваните от семейството, като намира наематели, осигурява им спокойното ползване и събира наемните вноски. Самият подсъдим и неговата съпруга - свидетелката А.К., заедно с детето им, живеели в апартамент 1 на първия етаж във вход В на сградата. По правило отделните обекти, които се отдавали под наем, били предоставяни за ползване на приятели и познати на семейството на К., по същия начин там се настанила и тъжителката К., която се познавала със свидетелката К. от общата им работа в столично заведение.

 

Във времето на действие на посочения наемен договор тъжителката К. плащала своевременно дължимите суми за месечна вноска, обичайно на подсъдимия К., а когато по някаква причина това трябвало да стане на дата, различна от определената в договора (5-то число на текущия месец) тя постигала изрична договорка в личен или телефонен разговор с подсъдимия и съответно я спазвала. С течение на времето на развитие на облигационните им отношения подсъдимият К. започнал да изпитва дразнение към К., за която смятал, че злоупотребява с готовността му да й помага с дребни технически въпроси в домакинството й, което той по принцип не дължал, а също така намирал, че поведението й не било адекватно уважително към него. За тези свои възприятия той споделял на съпругата си, която се опитвала да го успокои, за да не се налага К. да бъде поканена да напуска жилището.

 

На 03.02.2017 година около 18.00 часа подсъдимият и тъжителката К. трябвало да се срещнат в обитаваната и от двамата сграда, за да може младата жена да плати наема си. К. поканила свидетелката Е.Д., с която се познавали покрай съвместното си участие в различни благотворителни инициативи, да отиде с нея до жилището й, за да проведе срещата с К. и да му даде парите, а след това имали заедно ангажимент по поредна инициатива. Д. се съгласила и след като двете се срещнали след работа на метростанция „Сердика“, пеша стигнали до кооперацията на К.. При приближаването към входа на описания вече безистен, на около 6-7 метра от него, К. видяла, че там вече стои подсъдимият К. и казала на Д. да я изчака, докато тя проведе разговора с К.. Близо до К. се намирал свидетелят М., който в същото време работел на количката си. Преди пристигането на тъжителката, К. споделил с М., с когото се познавали отпреди, поради местонахождението на работното място на последния, че е изнервен и чака свой наемател, който е забавил плащане.

 

Когато К. приближила, подсъдимият К., който бил излязъл вече на булеварда, пред входа на безистена, се обърнал към нея с думите „За каква се мислиш, до кога ще те чакам ма, *****, недей да ми говориш така ма, така можеш да говориш само с тези, с които се ебеш и им духаш, ако реша, мога да те изхвърля тук насред „Витошка“. Използвани били думи, като „долен парцал, боклук и *****“. Всички тези думи били отправени на висок глас, при което част от хората, движещи се по улицата, започнали да се обръщат.

 

Всички тези обидни думи и изрази били възприети пряко и непосредствено освен от пострадалата и от св. Е.Д., която я придружавала, тъй като се намирала на 5-6 метра зад нея на улицата.

 

Самата К. била стъписана от реакцията на подсъдимия К. и без да го репликира, само го молела да се успокои. Последвало качване до обитаваното от К. жилище, тъй като същата не носела в себе си дължимата сума, при което подсъдимият К. я последвал по стълбището. Притеснена от агресивното поведение на К., св.Д. също влязла във входа, където подсъдимият К. продължавал да обижда К., качвайки се след нея, с думите „парцал, боклук и *****“. Св.Д. не продължила на горе, а се върнала и излязла пред жилищната сграда, на булеварда, където видяла св. Д.Т.. Оказало се, че в същия този момент и той бил до мястото на инцидента, във въпросното заведение „Грийн бар“, като възприел развилия се скандал. Разпитан като свидетел по делото, Т. потвърждава дословно използваните от подсъдимия К. изрази, които напълно съвпадат с тези описани от тъжителката К. и потвърдени от св.Д.. Малко след това навън излязла и самата К., която треперела и плачела. Същата отишла до близък банкомат, от където изтеглила сума пари, която предала на подсъдимия К..

 

Веднага след това К. и Д. си тръгнали, като първата била изключително разстроена и притеснена, не спирала да плаче. Двете не успели да отидат на планираното от тях същата вечер събитие, а се прибрали в дома на св.Д., където К. останала през цялата нощ. Впоследствие продължила да изпитва негативните изживявания от случката, като дори потърсила специализирана помощ в лицето на психиатър.

 

По доказателствата:

Въззивният съд достигна до тези факти, след като анализира поотделно и в съвкупност всички налични и относими доказателства - писмени доказателства - материалите по пр.пр. 10292/17 година по описа на СРП, справка за съдимост на подсъдимия, договор за наем от 01. 05. 2015 година, договор за услуги от 05.08.2014 година с приложение към него, както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетелките Т., Д., И., К.,М.и частично от показанията на М..

 

          Въззивният съд достигна до тези факти, след като анализира поотделно и в съвкупност всички налични и относими доказателства. В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на свидетелите Д. и Т., които съдът намира за абсолютно обективни и достоверни, имайки предвид извършения индивидуален и съвкупен анализ на приобщените по делото гласни доказателства и най-вече тяхната взаимна съпоставка.

 

По отношение на конкретните показания на свидетелите Д. и Т. следва да бъде отбелязано, че същите са изключително подробни, последователни, логични и непротиворечиви, както сами по себе си, така и с останалите доказателства по делото.

 

Така например св.Д. пресъздава в пълнота създалата се ситуация и отправени реплики, които напълно съвпадат с изложените в тъжбата обстоятелства – последователността на действията, пресрещането на К. от подсъдимия, отправените първоначално реплики от подсъдимия, които между другото напълно съвпадат с изложеното и от св.Т., последващото качване и слизане на К. до жилището и отиването й до банкомата, както и предаването на парите на К.. Тази свидетелка се е намирала на достатъчно близко разстояние /5-6 метра/, за да може да възприеме обективно казаното от подсъдимия К., още повече, че инкриминираните думи и изрази били изречени на достатъчно висок и силен глас.

 

Нещо повече, тези показания на св.Д. напълно се подкрепят от показанията на св.Т., които пък отделно частично се подкрепят и от показанията на третия свидетел-очевидец на деянието – св.Р. М., който реално потвърждава голяма част от събитията и действията тази вечер, а именно: присъствието на подс.К., неговата предварителна изнервеност, чакането на негов наемател, наличието на възникнал впоследствие скандал и разменени реплики, част от които буквално съвпадат с изнесеното от св.Д. и св.Т..

 

Единственото различие между посочените свидетели /Д., Т. и М./ е невъзприемането на обидните изрази на подсъдимия от св.М., което има своето логично обяснение. На първо място следва да бъде посочено, че св.М. е работел на количка, намираща се в самия безистен, който е навътре от булеварда, а освен това е и бил преграден с винил, поради и което е напълно нормално същият да не е възприел обективно част от изречените думи, доколкото подс.К. реално е бил излязъл от безистена и причаквал К. ***, пред сградите и безистена. Тоест, съвсем логично и обяснимо е св.М. да не е възприел обективно тези изрази, които, както стана ясно, са били отправени още в началото, при виждането на К.,***.

 

На следващо място, съвсем логично и житейски обяснимо е, при положение че св.М. е бил ангажиран с дейността по трудовите си задължения, да не е чул и възприел, макар и да е имал такава възможност, отправените обидни думи. В този смисъл съдът намира, че няма как неговите възприятия или по-точно липса на възприятия да доведат до дискредитиране показанията на свидетелите Д. и Т., за които няма данни да са се занимавали с друга някаква дейност или пък да се били в положение, в което обективно да не са имали възможност на чуят и възприемат развилия се скандал. Дори напротив и двамата свидетели са били фокусирани върху инкриминираните действия, тъй като в тях пряко ангажирана е била тяхната позната – тъжителката К..

 

Св.Д. е била с нея още преди това, като я съпроводила по нейна молба, а св.Т. се е намирал случайно там и е станал свидетел на развилите се събития, без да иска. Съдът намира, че няма основание да не се довери на тези двама свидетели, доколкото дадените от тях сведения са логични и непротиворечиви и се допълват от останалите събрани доказателства.

 

В случая е несъстоятелен довода за близост на тези свидетели с пострадалата К., тъй като същите са само познати, но не и близки приятели или пък намиращи се в други някакви по-особени отношения, за разлика от св.М., за когото има сведения, че е бил в особено близки и зависими отношения спрямо подсъдимия. Това се обуславя на първо място от обстоятелството, че същият е дългогодишен служител във въпросното заведение, чийто собственик пък е близък приятел на подсъдимия и неговия баща, поради тяхното съседство и добри взаимоотношения. Доказателство за последното е факта, че подсъдимият реално, макар и формално, се води служител имено в това заведение „Грийн бар“. Нещо повече, св.М. има изградени лични взаимоотношения с подсъдимия, квалифицирани от него като „много добри“. Цялата тази обвързаност личи изключително ясно и от проведената прокурорска проверка, инициирана по жалба на К. и обстоятелството, че именно подс.К. е предоставил на св.М. бланката, на която са били снети неговите обяснения. Тоест, св.М. не е ходил и не е дал въпросните обяснения пред съответния полицейски орган, какъвто би следвало да е реда, а е сторил това на маса в „Грийн бара“ в присъствието и под надзора на подс.К., което е не само недопустимо от процесуална гледна точка, но и обрисува по един безспорен начин създадените между тях близки отношения. Не на последно място следва да бъде посочена и реалната служебна зависимост, при която е поставен св.М., тъй като същият на практика е пряко подчинен на приятел на подсъдимия. С оглед изложеното съдът намира, че не следва и не може да се довери в пълнота на показанията на св.М. и следва да кредитира същите частично, като по отношение на инкриминираните изрази съдът кредитира в пълнота именно показанията на свидетелите Д. и Т., а не тези на св.М..

 

Съдът намира за несъстоятелни доводите на СРС за некредитиране показанията на св.Д. и св.Т., като счита, че приложения процесуален подход не е съвсем прецизен, доколкото съдът при изграждането на своите изводи не стъпва на конкретен обективен анализ на самите показания и тяхната съпоставка с другите доказателства, а единствено и само ги поставя в зависимост от формалното посочване на свидетелите в документ, който освен всичко друго не касае процесното деяние. Става дума за подадена до прокуратурата жалба, касаеща твърдения за съвсем различно престъпление от процесното, макар и сред фактите да са били описани и събитията от инкриминираната дата. Тоест, няма как на база единствено съдържанието на този сигнал да се изключват показанията на разпитани по делото свидетели, без наличието на каквито и да е било други аргументи. Напълно основателни в този смисъл са възраженията на защитата, че първо няма никакви задължения за подалия сигнала, да посочва в него и свидетели, както и че реално от К. не са били снети обяснения, за да може да изложи обстоятелства в тази насока.

 

Това, което е релевантно в случая, касае вътрешната логичност, последователност и непротиворечивост на сведенията и най-вече съпоставката им от останалите доказателства, които несъмнено ги подкрепят изцяло, с изключение на коментираното вече противоречие с показанията на св.М. и то единствено досежно инкриминираните изрази. В подкрепа на обвинителната теза са изцяло и показанията, депозирани от св.И., който потвърждава въпросния скандал и обидни изрази, като излага свои лични възприятия от личността и поведението на подсъдимия, когото описва като изключително невъзпитан и груб, което напълно съвпада с профила на дееца и извършеното от него престъпление.

 

Останалите писмени и гласни доказателства съдът възприема и кредитира съобразно направения от първоинстанционния съд анализ, поради и което не намира за необходимо да преповтаря тези доводи.

 

По правната квалификация:

 

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и цялостен анализ на доказателствения материал, настоящият съдебен състав прави категоричен извод, че събраните доказателства установяват авторството на престъплението в лицето на подсъдимия К., както и обективната и субективна съставомерност на инкриминираното деяние.

 

Изпълнителното деяние по чл. 146 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации или действия - жестове, мимики и други, които са унизителни за пострадалия (Решение № 22/1995 г. , Решение № 108/1983 г., Решение от 09.10.2008 г. на ОС - Ловеч по в. н. ч. х. д. № 142/2008 г. ). При обидата, за разлика от клеветата, следва да се установи дали честта и достойнството на пострадалото лице са засегнати, т. е. това е съставомерна последица на деянието по чл. 146 от НК. Обидата е довършена като престъпно посегателство с възприемането й от лицето, към което е насочена.

 

От обективна страна – с действията си подсъдимият е осъществил обективните признаци на престъплението "обида", тъй като безспорно по делото се установи, че на инкриминираната дата и място е отправил към тъжителката следните думи и изрази: „*****” (като част от изявлението „За каква се мислиш, ма, *****”), „Можеш да говориш така само на тия, където се ебеш с тях и им духаш”, „долен парцал такъв” (като част от изявлението „Не ме прекъсвай, ма, долен парцал такъв”) и „Ако искам, ще те изхвърля още днес тук, насред Витошка”, които представляват епитети, ругатни и квалификации, с които е изразил своето негативно отношение и презрителна оценка към нейната личност и е унизил честта и достойнството й. Казаното от подсъдимия са думи и изрази, унизителни по своето естество и обективно са засегнали честта и достойнството на пострадалата, като е било наранено нейното самоуважение и самооценка. Засегнати са били обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за чест и достойнство и положителна оценка. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия, като са били изречени квалификации, съдържащи негативна оценка по отношение на адресата. Обидните думи и изрази са били възприети по съдържание от пострадалата.

 

Налице е и квалифициращият белег на престъплението по  чл.148 ал.1 т.1 от НК - елементът "публичност". За да се квалифицира обидата като публична е достатъчно обидните думи и изрази да са могли да бъдат възприети от повече хора. В случая думите и изразите, освен че са били реализирани на публично място – в центъра на гр.София и в присъствието на множество лица, т. е. пред повече от 2-3 лица, реално и са били възприети от повече хора, тъй като разпитаните по делото свидетели-очевидци дават сведения и за други лица, присъстващи и преминаващи, които са възприели обидните изрази.

 

От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Умисълът на подсъдимия за осъществяване на престъплението се обективира чрез личните му действия, напълно съзнателно е използвал горепосочените обидни думи и изрази, като ги е отправил пряко към тъжителката, съзнавайки техния ефект, значение и отражението, което ще дадат върху душевния мир на последната.

 

По наказанието:

 

При определяне на наказанието съдът счете, че спрямо подс. К. следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. Тази разпоредба се прилага при едновременното наличие на определените в същата предпоставки - за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и причинените имуществни вреди да са възстановени.

 

В случая са налице необходимите предпоставки, като няма пречка спрямо подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК. Тоест същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание "глоба" в полза на държава. При съобразяване на нейния размер, съдът счете, че размера на наложената глоба следва да се определи в минимален размер от 1 000 лева, доколкото по делото не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства, респективно деецът е лице с чисто съдебно минало, добри характеристични данни и липса на други противоправни деяния. Този размер на наказанието в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказателната репресия и поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

 

По гражданския иск:

 

Съдът констатира, че с тъжбата е бил предявен граждански иск срещу подс. К. за сума в размер на 3 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 НК.

 

С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по  чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, то така предявеният граждански иск от пострадалата се явява основателен и доказан в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

 

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безсъмнено по делото беше установено, че в резултат на извършеното от подс. К. престъпление пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, свързани със засягане на личностовата й оценка. В резултат на извършеното от подсъдимия тъжителката е имала негативни психологически изживявания - унижение и душевен дискомфорт, почувствала се е засегната и е изпитала притеснения и неудобство. Наред с това е потърсила и специализирана помощ, като е посетила няколко пъти психиатър. Посочените негативни психически преживявания представляват неимуществени вреди, които съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. Предвид принципа на справедливостта съдът счита, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди в резултат на нанесената обида е основателен и доказан до размер от 1000 /хиляда/ лева, като оптимален паричен еквивалент за репариране на причинените й неимуществени вреди. Гражданският иск за разликата между пълния предявен размер от 3 000 /три хиляди/ лева и уважения размер от 1 000 /хиляда/ лева съдът намира за недоказан, поради което и го отхвърли в тази част.

 

С оглед уважения размер на гражданския иск подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

По разноските:

 

Съдът намира, че по делото не следва да се присъждат в тежест на подсъдимия претендираните от повереника на частната тъжителка разноски на първата инстанция, доколкото подобно искане там не е било формулирано, а съобразно изискванията на чл.189 ал.3 НПК, тези разноски подлежат на обезщетяване, само ако са поискани. Пред настоящия въззивен съд също не са били поискани разноски, поради и което такива не следва да бъдат отсъждани.

 

По тези съображения и на основание чл.334 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.2 НПК вр. чл. 303 НПК СГС отмени оправдателната присъда на СРС и вместо нея постанови нова, осъдителна присъда.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.