Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. Първомай, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на десети
юни две хиляди и двадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 505
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Б.Б. в
качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.Г.Б.,
моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът К.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, му
дължи по Договор за потребителски
паричен кредит № 2556598/23.12.2016 г., скллючен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК: ***, както следва:
Ø сумата от 4 919, 20 лева (четири хиляди деветстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане;
Ø сумата от 475, 18 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 07.04.2017 г. до 20.11.2017 г.;
Ø сумата от 678, 43 лева (шестстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки) – обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва за периода от 07.04.2017 г. до 05.03.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 62/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 117/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, а при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на установителните искове пледира за осъждането на ответника да му заплати следните, дължими се по същия договор суми:
Ø сумата от 4 919, 20 лева (четири хиляди деветстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2019 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане;
Ø сумата от 475, 18 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 07.04.2017 г. до 20.11.2017 г.;
Ø сумата от 927, 72 лева (деветстотин двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) – обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва за периода от 07.04.2017 г. до 27.09.2019 г. – датата на подаване на исковата молба в съда.
Претендира и присъждане на
сторените съдебно-деловодни
разноски.
Исковите претенции
се обосновават с фактически твърдения,
че по силата на Договор за потребителски паричен кредит №
2556598/23.12.2016 г. и приложимите
към него Общи условия „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК: ***, предоставило на ответника паричен заем в размер на
5 190, 00 лева, от
които 5 000, 00 лева превел
на 27.12.2016 г. по банковата му
сметка, а 190, 00 лева удържал за погасяване на дължимата се от него такса за разглеждане на
кредита. Заемателят, от своя страна, се задължил да възстанови на кредитодателя
заемната сума и да му заплати възнаградителна лихва в размер на 2 395, 35
лева при фиксиран лихвен процент от 15, 99% и застрахователна премия от 456, 89
лева чрез 61 месечни анюитетни вноски от по 131, 84 лева всяка, първата и
последната от които платими съответно на 07.01.2017 г. и на 07.01.2022 г.,
съгласно уговорен погасителен план.
Релевира се, че ответникът преустановил платежите
и поради допуснато просрочие на две последователни погастелни вноски на
основание чл. 12, ал. 2, б. „а” от Общите условия заемодателят обявил
предсрочната им изискуемост, считано от 10.11.2017 г., за което осведомил
първия с връчено му на 12.12.2017 г. писмено уведомление.
Според ищцовото дружество в съответствие с общите
клаузи насрещната страна му дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неизплатената главница за периода от 07.04.2017 г. до деня на
сезиране на заповедния съд – 05.03.2019 г., в размер на 678, 91 лева, както и от последно посочената дата до окончателното издължаване.
Въз основа на Индивидуален договор от
20.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от
20.12.2016 г. кредитодателят прехвърлил
на ищеца процесните вземания, за което последният в качеството на пълномощник на цедента изпратил
Уведомление изх. № УПЦ-П-УКФ-2556598/28.11.2017
г. до длъжника, получено от него на 12.12.2017 г.
Сочи се,
че принудителното удовлетворяване
на дълговете било постановено
по реда на
чл. 410 от ГПК по заявление на ищцовото дружество с издадена в негова полза от Районен съд – Първомай
Заповед № 62/06.03.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 117/2019 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.
Редовно призовани в открито съдебно заседание, ответникът
се явява и признава исковете, а ищецът не се представлява, като с Молба вх. №
2667/05.06.2020 г., депозирана от процесуалния му пълномощник, заявява, че
поддържа исковата молба и отправя искане за постановяване на решение по чл.
237, ал. 1 от ГПК и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия на чл.
237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът
обективира признание
на исковете, ищецът пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1
от ГПК, а процесните материални права не
противоречат на закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната
власт на ответната страна, съдът е мотивиран да уважи изцяло исковите претенции.
С оглед
гореуказания изход на спора
и неприложимостта на привилегията,
предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране на отговорността му за репариране на съдебно-деловодните
разноски на ищеца, сторени,
както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 275, 31 лева, от
които 175, 31 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на претенциите, и 100,
00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт,
което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на
делото, паричната оценка на предмета му и конкретното участие на довереника в
него;
Ø в заповедното производство в общ размер на 171, 46 лева, от които 121, 46
лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ след съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и
конкретното участие на довереника в него.
За извършването на разходи по връчване на съдебни книжа чрез частен съдебен
изпълнител доказателства не са приложени, поради което не се присъждат.
Водим
от горното, и на основание
чл.
237, ал. 1 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че К.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.Б.Б. в качеството на Изпълнителен директор
и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.Г.Б., по Договор за потребителски
паричен кредит № 2556598/23.12.2016 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК: ***, както следва:
Ø сумата от 4 919, 20 лева (четири хиляди деветстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане;
Ø сумата от 475, 18 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 07.04.2017 г. до 20.11.2017 г.;
Ø сумата от 678, 43 лева (шестстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки) – обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва за периода от 07.04.2017 г. до 05.03.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 62/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 117/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Б.Б.
в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт П.Г.Б., както следва:
Ø сумата от 275, 31 лева (двеста седемдесет и
пет лева и тридесет и една стотинки) – съдебно-деловодни разноски в исковото
производство за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете
и за квалифицирана процесуална
защита от юрисконсулт, и
Ø сумата от 171, 46 лева (сто седемдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) – съдебно-деловодни
разноски по ч. гр. дело № 117/2019 г. по описа на Районен съд
– Първомай,
ІІ състав, за държавна
такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за
квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело №
117/2019 г. по описа на Районен съд
– Първомай, ІІ състав, ДА СЕ
ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/НК