Р
Е Ш Е
Н И Е № 160
гр.КНЕЖА 25 . 10 . 2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД
в публично заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОН АНТОНОВ
при секретар-протоколист : СИЛВИНА ХЛЕБАРСКА
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 653 по описа
за 2017 год. за да се произнесе
взе предвид следното :
В РС – Кн. е постъпила искова молба от А.М.М., с ЕГН ********** и А.К.М., с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със съдебен адрес:***,
против: И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес ***, представлявани от адвокат С.Ч. от ПлАК, със служебен адрес: ***, с която са предявени
искове с
правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.135, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД.
С молбата са представени следните писмени
доказателства : Нот.акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС; Нот.акт №103,
том ІV, дело №487/2014г. на КРС и данъчна оценка.
С
разпореждане на ответниците е връчено съобщение, като им е даден едномесечен
срок за възражение . В дадения от съда срок в канцеларията на съда се
представи писмен отговор.
След
проведеното първо съдебно заседание на 31.01.2018г. на 21.02.2018г. почина
ищеца А.М.М., за което е представен акт за смърт №0302/22.02.2018г. съставен в
гр.Пл..
С определение от 28.02.2018г. , на основание чл.229,
ал.1, т.2 от ГПК съдът спря производството по делото и даде възможност на
наследниците на А.М.М. да заявят писмено встъпват ли в правата му. На
06.06.2018г. в канцеларията на съда се получи молба от М.А.И. и А.А.Л. – наследници
на покойния, в която заявяват, че подържат изцяло предявените искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД и
чл.135, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД и желаят делото да продължи. Със заявление от 29.03.2018г.
А.А.М., в качеството си на наследник на А.М.М., уведоми съдът, че не желае да встъпи като ищец
по делото.
С
определение от 07.06.2018г. съдът възобнови производството по настоящото дело и
го насрочи за 11.07.2018г. с призоваване на наследниците на А.М.М..
В проведеното съдебно заседание на 11.07.2018г. се
установи, че е п. и ищцата А.К.М. - Акт за смърт №****/16.05.2018г. съставен в
гр.Кн., поради което с определение на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК съдът
спря производството по делото и даде възможност на наследниците й да заявят
писмено встъпват ли в правата й. С писмени молби от 21.08.2018г. М.А.И. и А.А.Л.
– наследници на покойната заявяват, че подържат изцяло предявените искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД,
чл.135, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД и желаят делото да продължи.
В проведеното на 26.09.2018г. съдебно
заседание бяха разпитани нови свидетели, беше даден ход „по същество“ на делото
и срок за представяне на писмени становища от процесуалните представители на
страните.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл.235 от ГПК , приема за установено и доказано следното : На 09.09.2003г. с нотариален акт № 192, том IІ, дело № 413 от 2003г. по
описа на КРС А.М.М., и А.К.М. са продали на внука си И.М.З., чрез
неговата майка и законен представител А.А.М., следният недвижим имот, находящ се
в гр.Кн., а именно: Масивна жилищна сграда от 80 кв. метра, лятна
кухня,второстепенна постройка, построени в дворно място от 680 кв.метра, което
е общинско и съставлява Парцела ХVІІ-3259 на кв. №195 по регулационният план на
гр.Кн., при граници и съседи: улица, И. М. Ш., Б. Ш. М. и М. и Ю. М., срещу задължението от страна на
купувача да полага грижи по цялостната издръжка и гледането на продавачите от
датата на подписване на договора, до края на живота им, които грижи до
навършване на пълнолетие на купувача ще се изпълняват от майка му – А.А.М..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103,
том ІV, рег.№ 1530, дело 486 от
30.04.2014г. на Нотариус с регистрационен №550 на Нотариалната камара, с район
на действие района на РС-Кн., И.М.З. дарява на майка си А.А.М. процесният имот
находящ се на административен адрес: гр.Кн.,
ул.“Ск.“ №*.
В исковата молба
ищците твърдят, че ответника И.М.З. не е полагал дължимите по договора
грижи и не е давал издръжка от подписването на договора до момента, въпреки, че
към момента на подписване на договора той е бил непълнолетен, то неговата майка
– втората ответница е била задължена по
договора. Твърди се, че след като навършил пълнолетие З. не изпълнявал поетите
задължения, поради което ищците, предвид напредналата възраст и старческа немощ
и нуждите от постоянни грижи, били принудени да ангажират жена която да ги
обслужва за което й плащали възнаграждение
от нищожните си пенсии, които и без това не им стигали за лекарства.
Искането на А.М.М.
и А.К.М. е съдът да постанови решение с което да развали договора за
даване на издръжка и гледане, сключен между тях и И.М.З., предмет на Нот.акт
№192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС – поради неизпълнение на основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД. На основание чл. 135 от ЗЗД ищците искат да се обяви за
недействителен спрямо тях сключеният между И.М.З., като дарител и А.А.М.,
като дарена, договор за дарение на описаният в исковата молба имот, заедно с
произтичащите от това законни последици, предмет на Нот.акт №103, том ІV, дело
№487/2014г. на КРС, като претендират за направените разноски.
Същите искания потвърдиха и встъпилите в правата на А.М.М.
и А.К.М., техни наследници: М.А.И. и А.А.Л..
В отговора
по чл.131 от ГПК и писмена защита И.М.З. и А.А.М., чрез адвокат С.Ч. от ПлАК ,
считат че правото да се развали договора
за даване на издръжка и гледане, сключен между страните, предмет на
Нот.акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС – поради неизпълнение на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, се е погасило с изтичане на петгодишна давност,
считано от датата на сключване на договора, предвид разпоредбата на чл.87, ал.5
от ЗЗД. Искането е съдът да прекрати съдебното производство по настоящото дело
тъй като иска е недопустим, респективно неоснователен и недоказан. Изложиха се
и доводи оспорващи твърдяното в исковата молба и писмената защита неизпълнение
на задълженията за даване на издръжка и гледане по Нот.акт №192, том ІI, дело
№413/2003г. на КРС.
Искането на ответниците е съдът да отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани предявените искове за разваляне на договор за
даване на издръжка и гледане, сключен между първоначалните ищци и И.М.З.,
предмет на нот.акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС – поради неизпълнение
на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и сключеният между И.М.З., като дарител и А.А.М.,
като дарена договор за дарение на процесният имот, предмет на Нот.акт №103, том
ІV, дело №487/2014г. на КРС, като претендират за направените разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяване на иска с
правно основание чл.87 от ЗЗД . Предявеният иск е
допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене
на настоящото производство, а ответниците са пасивно легитимирани по иска.
От
представените по делото писмени доказателства, а след изслушване и на
свидетелите: М.А.И. – дъщеря на първоначалните ищци, а след смъртта им встъпила
в правата им; А. Д. Л. – жената която помага в домакинството на А. и А. М.; Ст.
М. Л. – внук на А. и А. М. и син на
дъщеря им А.А.Л. - встъпила в правата на
ищците; А. А. М. – съседка на А. и А. М.; И. Ю. М. – съсед на А. и А. М. и
съпруг на св.А. М.; А. С. Ч. - жената която помагала в домакинството на А. и А.
М. през 2016г.; А. Б. М. – колежка на съпругата на И.М.З.;М. А. Др. – помагал
на М.А.И. при погребението на А.М.; Т. И. Б. – помагал на А. и А. М. в домакинството; З. А. А. – роднина
на А.М. и Г. М. М. - жената която
помагала в домакинството на А. и А. М. през 2017г., съдът намира, че предявеният иск за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е недоказан. Между първоначалните ищци и ответниците е бил сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
даване на издръжка, сключен в нотариална форма с нот.акт № 192, том ІІ, дело №
413 от 09.09.2003г. по описа на Районен съд – Кн.. По смисъла на този договор А.
М. М. и А.К.М. продават на внука си И.М.З., чрез неговата майка и законен
представител А.А.М. свой собствен недвижим имот, а именно: Масивна жилищна сграда
от 80 кв. метра, лятна кухня,второстепенна постройка, постоени в дворно място
от 680 кв.метра, което е общинско и съставлява Парцела ХVІІ-3259 на кв. №195 по
регулационният план на гр.Кн., при граници и съседи: улица, И. М. Ш., Б. Ш. М.
и М. и Ю. М., срещу задължението от страна на купувача да полага грижи по
цялостната издръжка и гледането на продавачите от днес до края на живота им,
които грижи до навършване на пълнолетие на купувача ще се изпълняват от майка
му – А.А.М..
Този договор е ненаименован, алеаторен, двустранен и
възмезден. По силата на същия за прехвърлителите на недвижимия имот възниква
еднократно задължение - да прехвърлят собствеността върху имота, а за другата
страна, задължението се характеризира с непрекъснатост на изпълнение на поетото
задължение за гледане и издръжка в обема, определен от съдържанието на
договора. С изпълнение на задължението на прехвърлителите да прехвърлят чрез нотариален
акт собствеността върху имота, за другата страна възниква задължението за престиране на договорените грижи и издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците
по делото е да установят изпълнение на задълженията си по договора. С оглед
спецификата на алеаторния договор, за да е налице изпълнение на задълженията на
приобретателите, същите следва да са полагали
непрекъснати грижи за прехвърлителите, като тези грижи следва да са точно
изпълнение по договора, с продължителност, системност и ритмичност на престацията.
В самият нот.акт № 192, том ІІ, дело № 413 от
09.09.2003г. по описа на Районен съд – Кн. задълженията на ответниците са посочени
схематично, без конкретизиране съобразено със специфични нужди на продавачите -
„…срещу задължението от страна на
купувача да полага грижи по цялостната издръжка и гледането на продавачите от
днес до края на живота им, които грижи до навършване на пълнолетие на купувача
ще се изпълняват от майка му – А.А.М..“
Неотносимо към предмета на спора е установяване на
обстоятелства относно това дали ответниците са изпълнили задължението си по
погребението на първоначалните ищци.
От описаното в
нотариалният акт е видно, че няма задължения за купувачите дължими във връзка и
след смъртта на А. и А. М..
Всички свидетели описват, че А. М. М. и А.К.М. са
живеели самостоятелно, в пристройка долепена към основната къща, състояща се от
стая с баня, тоалетна и предверие. Възрастните хора разполагали с телевизор, пералня,
хладилник, бойлер и всички тези уреди са били единствено и само за техните нужди.
Първоначално те са живеели със семейството на дъщеря си А.А.Л., но се
изпокарали при което А.М. ги изгонил от
къщата. По това време ответничката А.А.М. имала своя къща, но била убедена от
баща си да дойде да живее със семейството си при него, а дома си да отстъпи на
сестра си А.. В тази връзка на 09.09.2003г. бил сключен договор за даване на
издръжка и гледане, сключен между страните, обективиран с нотариален акт №192,
том ІI, дело №413/2003г. на КРС. В този договор задълженията на ответниците не
са конкретизирани по обем и не е изрично
уговорено, че грижите за прехвърлителите следва да се полагат лично и само от
приобретателите.
В исковата молба, а и в писмената защита не се посочиха
конкретни случаи на неизпълнение на задълженията от страна на ответниците по
договора. Твърдяното в ИМ, че ищците били принудени да ангажират жена която да
ги обслужва за което й плащали възнаграждение
от нищожните си пенсии, които и без това не им стигали за лекарства, се
опроверга категорично от свидетелските показания на свидетелите: А. Д. Л. –
жената която помага в домакинството на А. и А. М. през 2018г.; А. А. М. –
съседка на А. и А. М.; И. Ю. М. – съсед на А. и А. М. и съпруг на св.А. М.; А.
С. Ч. - жената която помагала в домакинството на А. и А. М. през 2016г.; А. Б.
М. – колежка на съпругата на И.М.З.; З. А. А. – роднина на А.М. и Г. М. М. - жената която помагала в
домакинството на А. и А. М. през 2017г. Парите за жената която помага в
домакинството са били изпращани от А.А.М., която работела в чужбина. Тя пращала
и пари за памперси;лекарства; храна; за смяна на покрива на къщата, ток, вода и
данъци. А. и А. М. били записани за храна в социална кухня, като през почивните
дни им готвила храна съпругата на И.М.З. – Н..
Всички свидетели, които не са от кръга на роднините на
страните са категорични, че жената на И. редовно посещавала възрастните хора,
водела при тях децата си, както и пазарувала за тях памперси, храна, плодове и
зеленчуци.
След заболяването на А.М. пред 2016г. св.А. Ч.
започнала да се грижи за нея и съпруга й, като им готвела, къпала бабата, А. й
плащал за труда, а парите които получила на два пъти от М.А.И. знаела, че ги
пращала майката на И.. Тази свидетелка заяви, че Н. се е грижела за
възрастните, къпела и се грижела за бабата, а след като родила и детето било
оперирано я ангажирали нея. А. Ч. е категорична, че когато е трябвало да водят А.
и А. М. на доктор е викала И.. Свидетелката Г. М. заяви, че за ремонти на
телевизор и при други проблеми казвала на И. или жена му, която й давала
допълнително още 100 лева на месец.
Свидетелката А. Д. Л. - жената която помага в
домакинството на А. и А. М. през 2018г. като ходи при тях за 1 час на обяд и 1
час вечерта за да чисти, пазарува, внася дърва, въглища, храни А. и я облича. Свидетелката
твърди, че във връзка с тази си работа комуникира с М., която идва 2-3 пъти в
седмицата. Виждала е и А., когато си била дошла около Нова година, всеки ден да
слиза при старците.
Не се доказаха твърденията на М.А.И., разпитана в
качеството на свидетелка за отрязан кабел на котлон и на пералня ползвани от
родителите й. За това, че тя плаща на жените които се грижат от 2016г. за
възрастните хора, за това че тя чисти заедно с чистачката, купува лекарствата,
внася въглища за печката им, лятото правила ремонт на помещенията на родителите
й – сама боядисвала със собствените си ръце, а с другата си сестра изпрали,
изчистили и боядисали. Никой от разпитаните свидетели не потвърди поне едно от
тези твърдения, напротив свидетелите заявяват, че М. не е идвала ежедневно да
вижда родителите си.
От изложеното
настоящият състав счита за безспорно доказано, че ответниците са полагали
непрекъснати грижи за А. и А. М., като нито в един момент те не са
преустановявали задължението си да ги издържат и гледат, било лично или чрез
ангажирани от тях жени. Тези грижи са изпълнение по договора, с продължителност,
системност и ритмичност на престацията. Първоначалните
ищци са получавали от ответниците непрекъсната издръжка от подписване на
договора на 09.09.2009г. до смъртта им, включваща ежедневно и системно: храна,
лекарства, режийни разноски, грижи за здравето им и хигиена за домакинството
им. Ответниците са осигурили всички необходими за нормалното съществуване на А.
и А.М. грижи и цялата им необходима издръжка.
От изложеното следва, че искът за разваляне на
процесния договор за издръжка и гледане се явява недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
В съдебното заседание проведено на 31.01.2018г. съдът
даде възможност на процесуалният представител на ответниците – адвокат С.Ч. да
проведе разговор с ищцата А.К.М., при което се констатира, че същата е
неадекватна, не е ориентирана за време и място, не знае къде се намира,
единствено споменава първото си име, но не така, както е по лична карта. Съдът
не назначи исканата с отговора по чл.131 от ГПК експертиза, а във връзка с
процесуалното поведение на А.М. изслуша и ищеца А.М. за това желае ли да води
това дело или инициативата е от друго лице. Ищеца заяви, че е завел дело против внука си, като
иска наказание за него, тъй като два пъти го бил яко, псувал го , а той го е
отгледал. А.М. заяви, че иска да се развали договора с И.З. защото го бие, иска
си дома, който си е направил сам.
Искането на И.М.З.
и А.А.М., чрез адвокат С.Ч. от ПлАК, съдът да прекрати съдебното производство
по настоящото дело тъй като иска е недопустим, респективно неоснователен и
недоказан, тъй като правото да се развали договора за даване на издръжка и гледане, сключен
между страните, обективиран с Нот.акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС –
поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, се е погасило с изтичане
на петгодишна давност, считано от датата на сключване на договора, предвид
разпоредбата на чл.87, ал.5 от ЗЗД, настоящият състав счита за неоснователно,
при следните съображения: По този въпрос
има противоречива съдебна практика,
като настоящият състав приема, че правилото на чл.87 ал.5 от ЗЗД не е
приложимо по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. В тази насока е и решение на Върховния касационен, ІІ г.о.
№ 653/ 08.07.2002 г. по гр.д.№ 295/ 2002 г. в което е прието, че давността тече
от неизпълнението на всяка от престациите, за които длъжниците са се задължили.
Задължението на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е за продължително изпълнение. Той дължи
всички необходими за нормалното съществуване на прехвърлителя грижи и цялата
необходима му издръжка (независимо дали последният има собствени доходи) - постоянно.
Задължението трябва да се изпълнява всеки ден, тъй като нуждата на кредитора
както от грижи, така и от средства за издръжка е ежедневна. Правото за
разваляне на договора възниква при виновно неизпълнение от страна на длъжника –
чл.87 ал.1 ЗЗД. Преди длъжникът да е в неизпълнение, право да се развали
договора не възниква, а не може да се приеме, че е допустимо да тече давност по
отношение на право, което не е породено. Давността е институт, който урежда отношенията
при бездействие на титуляра на едно субективно право да го упражни в определен
срок, а такова бездействие очевидно не може да е налице, преди самото право да
възникне. Поради това давността по чл.87 ал.5 от ЗЗД започва да тече за всяко
отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи
правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла
ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за
разваляне.
Предявения
иск с правно основание чл.135, ал.1 вр.ал.2 от ЗЗД е конститутивен и чрез него
се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на
правна промяна - обявяване на дадено правно действие за относително
недействително спрямо кредитора -ищец. Съгласно разпоредбата на чл.135,ал.1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по
отношение на него всички действия,с които длъжника го уврежда.За да бъде уважен
този иск, е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да има качеството
на кредитор, същият да бъде увреден от поведението на длъжника, с което той
намалява имуществото си и така осуетява удовлетворяването на вземането на
кредитора, което трябва да е възникнало преди датата на извършване на
атакуваното правно действие от длъжника. Освен това длъжника трябва да е знаел
за увреждането на кредитора при разпореждането с имота в полза на третото лице
и последното да е знаело също за увреждането на кредитора.
В случая, след отхвърляне на иска с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД, с договора за дарение на процесният имот, предмет на
нот.акт №103, том ІV, дело №487/2014г. на КРС, с който И.М.З., като
дарител е дарил на А.А.М. процесният имот, няма извършени действия увреждащи кредиторите – А.М.М.
и А.К.М. - първоначални ищци по
настоящото дело. Иска следва да бъде отхвърлен.
При така изложеното съдът счита , че след
като отхвърля исковете, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ищците следва да
заплатят направените от ответниците
разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи платено възнаграждение
за адвокат.
Водим от
горното съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения
от А.М.М., с ЕГН **********
и А.К.М., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със
съдебен адрес:***, в чийто права след смъртта им встъпиха наследниците
им: М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,***, заместили ги по реда на чл. 227 ГПК, чрез
пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със съдебен адрес:***,
иск за разваляне на договор за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и даване на
издръжка, сключен в нотариална форма с нот.акт № 192, том ІІ, дело № 413 от
09.09.2003г. по описа на Районен съд – Кн., поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД от страна
на И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес ***, представлявани от адвокат С.Ч. от ПлАК, със служебен адрес: *** на поетите задължения да издържат и гледат продавачите А.М.М., с ЕГН ********** и А.К.М., с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от А.М.М., с ЕГН ********** и А.К.М., с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със съдебен адрес:***,
в чийто права след смъртта им встъпиха наследниците им: М.А.И., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** и А.А.Л., с ЕГН **********,***, заместили ги по реда на чл. 227 ГПК, чрез
пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със съдебен адрес:***,
иск за обявяване за
недействителен спрямо тях сключеният между И.М.З., като дарител и А.А.М.,
като дарена договор за дарение на недвижим имот, находящ се в гр.Кн., а именно:
Масивна жилищна сграда от 80 кв. метра, лятна кухня,второстепенна постройка,
построени в дворно място от 680 кв.метра, което е общинско и съставлява Парцела
ХVІІ-3259 на кв. №195 по регулационният план на гр.Кн., при граници и съседи:
улица, И. М. Ш., Б. Ш. М. и М. и Ю. М., заедно с произтичащите от това законни
последици, предмет на Нот.акт №103, том ІV, дело №487/2014г. на КРС
ОСЪЖДА М.А.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.А.Л.,
с ЕГН **********,*** солидарно да заплатят на И.М.З., с ЕГН **********
и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** сумата от 300 лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок пред ПлОС, от датата на получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: