Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Постъпила е искова молба от Н. С. П. от гр.Д. против Прокуратурата на Република Б.- гр.С. и С. Г. С.. Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в размер на сумата от 40 000 лв. Твърди се ,че пред 2004 г. по време на изтърпяване на наказанието от ищеца в затвора в гр.Плевен е направил искане за групиране на наказанията му по нохд № 306/2000 г. на ВТРС, нохд №202/2000 г. на ВТРС и нохд № 7336/2004 г. на СРС, на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК СРС се е произнесъл по това искане с определение, което е протестирано от Софийска районна П. и по внохд № 635/2005 г. СГС се е произнесъл с решение от 18.6.2006 г., като е прието ,че окончателния размер на наказанието, което следва да се изтърпи е в размер на пет години. Твърди се ,че по време на производството по горепосочените дела ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода, но е бил сигурен, че ще надлежи определеното наказание, поради което за това многократно е сигнализирал управата на ОЗ Плевен. В тази връзка е изискано от окръжна П.-Плевен по местоизтърпяване на наказанието да се прекъсне изтърпяването за периода 7.7.2006 г.- 7.10.2006 г. Твърди се, че преди изтичане на този срок ищецът се обадил в затвора и е бил уведомен ,че не следва да се явява за да долежава наказание. Твърди се ,че при направената справка ищецът установил ,че е надлежал шест месеца и 19 дни повече от определеното наказание. Твърди се ,че това се дължи на несвоевременното и бързо произнасяне в законовите срокове по искането за групиране на наказанието. Твърди се ,че ищецът е бил в изключително стресово състояние, бил е убеден в правотата си и забавянето на решението го е депресирало много и постоянно се е обаждал на управата на затвора.Твърди се ,че неговите съзатворници са били свидетели на това му състояние, бил е склонен на необмислени постъпки поради безсилието му да ускори нещата. Счита ,че държавата в лицето на ответниците му е причинила неимуществени вреди с действията на тези органи, като дължимото му обезщетение е в размер на 40 000 лв. Моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно тази сума, заедно със законната лихва от увреждането до окончателонто изплащане. Претендират се разносики по делото. Във връзка с възраженията, направени в отговорите на ответниците ищецът с молба от 7.10.2010 г. конкретизира ,че претенцията на ищеца се основава на обстоятелството ,че съдът се е произнесъл с окончателен съдебен акт/влязъл в сила на 18.6.2006 г./, като производството е извършено извън разумните срокове при спазване изискванията на чл. 6 т.1 от Европейската конвенция за правата на човека и осъдените. Твърди се ,че това производство не изисква процесуални действия, които да го забавят и би следвало да приключи в много по-кратък срок. Твърди се ,че нито съда нито прокуратурата са взели предвид това ,че е възможно надлежаване на определеното наказание. Твърди се ,че прокуратурата е подала протест, което е забавило окончателното решение по делото, като се посочва, че протеста е подаден на 28.12.2005 г., а с решението съда се е произнесъл едва на 16.6.2006 г. По исковата молба е постъпил отговор от представителя на Прокуратурата на РБ. Взема се становище, че искът е недопустим тъй като Прокуратурата на РБ не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по него. Твърди се също ,че искът е неоснователен, тъй като прокуратурата е изпълнила задълженията си и е прекъснала своевременно изтърпяването на наказанието. Освен това се твърди ,че ищецът не установява изключителност на претърпените неимуществени вреди с оглед размера на обезщетението ,което се претендира. СГС в отговора по исковата молба взема становище ,че оспорва изцяло предявения иск, че се оспорва твърдението ,че ищецът е пребивавал в затвора по-дълго време от определеното му наказание. Твърди се, че ако е допуснато надлежаване на срока на определеното наказание не е по вина на действия и бездействия на съдии и служители в СГС, а причината за това е в поведението на пълномощника на ищеца по делото. Освен това се твърди, че претендирания размер на обезщетението е изключително завишен и от същото следва да се приспаднат разноските, които държавата е извършила при престоя на ищеца в затвора, а той си ги е спестил. Твърди се ,че размерът на това неоснователно обогатяване е поне равен на претендираното обезщетение. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Великотърновският окръжен С. като се запозна с исковите претенции, със становищата на ответниците и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори по делото и се установява от приложеното определение от 28.12.2005 г. по нохд№ 7336/2004 г. на СРС, че по молба на ищеца е направено искане за групиране на наказанията му, наложени по нохд № 306/2000 г. на ВТРС, нохд № 202/2000 г. на ВТРС и нохд № 7336/2004 г. на СРС. Не се спори по делото и се установява от приложенията по делото ,че това определение е протестирано от СР П., във връзка с което СГС е постановил решение от 18.6.2006 г. по внохд № 635/2005 г., приложено по делото. С решението съдът е определил едно общо наказание- пет години лишаване от свобода. Не се спори ,че администрацията на затвора-Плевен е предложила на окръжния прокурор гр.Плевен да прекъсне изтърпяването на наложеното наказание от П. на основание чл. 447 т.2 от НПК за срок от три месеца. От цитираното предложение се установява, че към 6.7.2006 г. ищецът е изтърпял от описаните присъди наказание лишаване от свобода общо 2 години, 9 месеца и 19 дни, при общо най –тежка наказание 2 години и три месеца. Не се спори и се установява от приложеното по делото у-ние на л. 13 по делото ,че е прекъснато наложеното наказание лишаване от свобода на ищеца от 7.7.2006 г. до 7.10.2006 г., като след този срок не се е върнал в затвора за до изтърпяване на наказание лишаване на свобода. ВТОС намира ,че Покуратурата на РБ е пасивно материално правно легитимирана да отговаря по предявения иск тъй като съгласно действащия към този момент чл.4 ал.1 от ЗИТ прокуратурата на РБ упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, като тези правомощия са визирани в чл. 118 т.2 от ЗСВ. Съгласно последния текст прокуратурата следи за спазване на законността, като упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки. Това е задължение на всички прокуратури от структурата на прокуратурата на РБ и не е необходимо тя да бъде сезирана от някого и по някакъв начин за да изпълнява тези си задължения, които императивно са и вменени от законодателя. Освен това по делото се установява от разпитания по делото свидетел С., че ищецът във връзка с твърденията си, че надлежава определеното му наказание е изготвял собственоръчно и е изпращал много жалби, които е адресирал до ръководството на затвора-гр. Плевен, до С. и до други инстанции, но не е получавал отговори. Тези показания се потвърждават и от приложените на л.12 и лист приложен последен по внохд № 635/2005 г. на СГС, молба и жалба, в които се твърди ,че надлежава наложеното му наказание. Както вече се посочи по-горе Прокуратурата е разпоредила прекъсване изтърпяването на наказанието, считано от 7.7.2006 г. като последица от предложението, направено от началника на затвора -Плевен по реда на чл. 447 т.2 НПК. С оглед това съдът счита , че по делото е безспорно установено, че прокуратурата със своето бездействие е станала причина ищецът да надлежи противозаконно определеното му за изтърпяване наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и 19 дни. По този начин са били нарушени конституционните права на ищеца по чл. 5 и чл. 8 от Конституцията на РБ, а именно правото му на свобода и сигурност и право на зачитане на личния му живот. Относно твърденията на ищеца ,че прокуратурата е причинила надлежаване на определеното наказание, заради това ,че еподала протест срещу определението на СРС, съдът ги намира за неоснователни, тъй като тя е упражнила свое процесуално право в предвидения от НПК срок. С оглед това съдът счита ,че искът против Прокуратурата на РБ е доказан по основание. Относно иска предявен срещу СГС съдът констатира, че, както вече се посочи по-горе ,че определението от 29.12. 2005 г. по нохд№ 7336/2004 г. на СРС е протестирано в законния срок /протеста е постъпил на 6.1.2006 г./пред СГС, като делото е изпратено на 28.12.2006 г. От приложеното внохд № 635/2005 г. е видно ,че съдебният състав с определението си от 28.2.2006 г. на основание чл. 325 и сл. от НПК е насрочил делото в открито съдебно заседание за 10.4. 2006 г. След това определение по делото е приложена молба, подадена от ищеца П., входирана на 24.1.2006 г., адресирана до председателя на СРС, върху която молба е поставено разпореждане от 9.3.2006 г. да се издаден на молителя препис от определението на СРС. В същата молба освен искането за издавена на препис е заявено, че ищецът надлежава наложеното му наказание. По този въпрос е компетентна съответната П., но същата като страна по внохд № 635/2005 г. ,имаща достъп до всички документи приложени по делото не е предприела нищо, във връзка с твърденията на ищеца. Не се спори ,че решението на СГС по внохд № 635/2005г. е постановено на 18.6.2006 г. Съгласно чл. 340 НПК решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание/ в случай 10.4.2006 г./, в което делото е обявено за решаване. В тази връзка е безспорно установено, че решенето по делото е изготвено по-късно/повече от месец/ от предвидения в закона срок. Видно от жалбата, подадена от ищеца до председателя на СГС, приложена последна по внохд № 635/2005г. и входинара на 22.5.2006 г. в канцеларията на съда, върху същата е разпоредено да се изпрати на молителя препис от решението, като това разпореждане е с дата 19.6.2006 г. Видно от жалбата в същата не се иска издаване на препис от решението , се правят конкретни оплаквания за това , че „вече 38 календарни дни” П. чака решението на съда и не може да се възползва от правата си по ЗИН във връзка с изтичане на срока на наложеното му наказание. Тази жалба остава приложена по делото, без да бъде взето отношение по същата, тъй като този въпрос е от компетентността на прокуратурата. Във връзка с изложеното съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца ,че производството пред СГС не е приключило в „разумен срок” по смисъла на чл. 6 т.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи . Макар решението да е постановено с около месец, след предвидения в НПК срок, от това не може да се приеме, че срокът е неразумен. Освен това не се установява по делото , че е налице причинна връзка от това произнасяне на СГС с решението от 18.6. 2006 г. и настъпилото надлежаване на определеното наказание на ищеца. Всъщност както бе посочено и по-горе прокуратурата на РБ упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, като тези правомощия са визирани в чл. 118 т.2 от ЗСВ и за изпълнение на това задължение не е необходимо тя да бъде сезирана от някого и по някакъв конкретен начин за да го изпълнява. С оглед това съдът счита ,че искът против СГС не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен. Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. съдът го намира за прекалено завишен по следните съображения. Съдът имайки предвид посоченото по-горе, приема че с противоправното надлежаване от ищеца на определеното му за изтърпяване наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и 19 дни са били нарушени конституционните му права по чл. 5 и чл. 8 от Конституцията на РБ, а именно правото му на свобода и сигурност и право на зачитане на личния му живот. Съдът имайки предвид събраните по делото гласни доказателства, съдът съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД намира ,че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които напълно могат да бъдат възмездени от гледна точка на критериите за справедливост от обезщетение в размер на 5000 лева. По делото не се твърди и не са събрани доказателства за настъпили психически или физиологически увреждания, вследствие на по-дългия престой на ищеца в затвора. В тази връзка и с оглед константната практика на съда определянето на по-голямо обезщетение от 5000 лв. би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, което е в противоречие с изискванията за справедливост и целта на обезщетението. По изложените съображения съдът счита ,че искът е основателен и доказан в размер на 5000 лв. по отношение на прокуратурата на РБ, като следва да бъде от отхвърлен за разликата от 5000 лв. до 40 000 лв. като неоснователен и недоказан. По отношение на СГС искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен за цялата сума 40 000 лв. При този изход на делото прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца 26.25 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. При определяна на разноските, направени от ищеца по делото съдът се съобразява с това, че е внесен адвокатски хонорар в размер на 200 лв., както и внесената държавна такса по делото в размер на 10 лв. Ответниците не претендират разноски и такива не се присъждат. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ- гр.С. да заплати на Н. С. П. ЕГН * от гр.Д., ул. „Хр. Б.” № 90, сумата 5 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, произлезли от изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода над определения размер за периода 28.12.2005 г.-7.7.2006 г./ шест месеца и 19 дни/, както и разноски по делото 26.25 лв, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 5000 лв. до 40 000 лв. като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ иска на Н. С. П. ЕГН * от гр.Д., ул. „Хр. Б.” № 90 против С. Г. С. за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, произлезли от изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода над определения размер за периода 28.12.2005 г.-7.7.2006 г./ шест месеца и 19 дни, като неоснователен и недоказан. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |