№ 8306
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110139573 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са осъдителни искове от Л. Т. В. (ищец) срещу „ЕЛЕВАТ“ ЕООД
(ответник), както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на сумата
от 8932.80 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за
месеците август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г. и януари, февруари,
март, април, май и юни 2021 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2571.29 лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който се състои от 20 дни за 2019
г., 20 дни за 2020г. и 21 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане;
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 03.11.2011 г., сключен на основание
чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 03.11.2011 г., е заемал при ответното дружество
длъжността „счетоводител-касиер“, с код по НКПД 43112003, с брутно трудово
възнаграждение в размер на 550.00 лева, платимо ежемесечно за предходния месец.
Посочва, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ със заповед № 6/09.06.2021 г., считано от 09.06.2021 г., като работодателят не е изплатил
на ищеца нетните трудови възнаграждения за периода от месец август 2020 г. до месец юни
2021 г. включително. Размерът на претендираното нетно трудово възнаграждение възлизал
на 8923.80 лева. Ищецът претендира и 2571.29 лева неплатено обезщетение по чл. 224 ал.1
КТ за неизползван годишен платен отпуск в размер на 61 дни за периода 2019 г., 2020 г. и
2021 г.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не е открит на
седалището си, друг адрес не е известен. Адресът на ответника е посетен три пъти на
24.11.2023 г.; 09.12.2023 г. и 20.12.2023 г. Поради наличието на предпоставките на чл. 47, ал.
1 ГПК, е уведомен за исковата молба чрез залепване на уведомление, като в срока не е
получил книжата си.
1
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл. 128. т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже по делото,
че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по
силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност,
размера на дължимото му се трудово възнаграждение за месеците август, септември,
октомври, ноември, декември 2020 г. и януари, февруари, март, април, май и юни 2021 г.,
размера на претендираното трудово възнаграждение и неговата изискуемост.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от ищеца
трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже по делото, че за
процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената
длъжност, че трудовото правоотношение е прекратено, че за календарната 2019 г., 2020г. и
2021г. ищецът има неизползван платен годишен отпуск съответно 20, 20 и 21 дни, както и
размера на дължимото се обезщетение за неизползван отпуск и изискуемост на вземането.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуск за процесния период, или
плащане на обезщетението за неползването му.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказатеслства по
делото.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за неизползван платен годишен отпуск,
който има за 2021г. в търсения размер.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2024г. от
14:30 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
2
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати
препис от писмения отговор, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3