Р Е Ш Е Н И Е
№ 32 08.06.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на двадесет
и шести май две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова
АН дело номер
№ 56 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от А.Й.И. *** против Електронен фиш Серия К № 1573650 на ОДМВР – Т.. Жалбоподателката
заявява, че не можела да направи възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, тъй като
формално били налице две хипотези, поради което подавала настоящата си жалба до
съда. Изразява несъгласие с „наказателното постановление“, като явно има
предвид обжалвания електронен фиш. Моли за отмяната му поради допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалния ред по установяване на
нарушението и издаване на ЕФ. Прави възражение за изтекла давност по отношение
на търсената АНОтговорност. В с. з. същата е представлявана от процесуалния й
пълномощник адв. Р. И. от АК – Г., който
поддържа жалбата и допълва, че в ЕФ не било посочено ясно по модел и номер
техническото средство, измерило скоростта, а приложената по преписката
документация относно ползвано АТСС визирала друго различно средство от
посоченото в ЕФ. Счита, че това прави обжалваният ЕФ незаконосъобразен. Посочва,
че давностният срок по чл. 82, ал. 1 б. „а“ от ЗАНН е двегодишен, а след
приложение на чл. 82, ал. 3 ЗАНН абсолютният давностен срок е тригодишен и същият
е изтекъл в случая до датата на връчване на ЕФ. Моли за отмяна на ЕФ и
претендира присъждане на деловодни разноски в размер на 100 лева.
Ответникът – ОД на МВР- град Т., не
изпраща представител по делото.
Районна
прокуратура – град Т. не изпраща представител по делото и от тази страна не е
взето становище по същото.
По допустимостта на жалбата – с
наличната по АНПреписка разписка се удостоверява, че обжалваният електронен фиш
е връчен на жалбоподателя на 19.02.2020 г. Жалбата е подадена до АНОрган на 24.02.2020
г. от визирания нарушител, с което е спазен предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП
14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.
По основателността на жалбата - Видно
от приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К №
1573650 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо устройство, издаден от ОДМВР – Т., в същия е отразено, че на 23.04.2017
г., в 11.36ч. на път ПП І-4, км. 191+316, в с. ***, общ. А. с МПС лек автомобил
„БМВ 520 И“ с рег. № ***, собственост на А.Й.И. ***, е извършено нарушение по чл.
21, ал. 2 ЗДП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 595,
като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч установената такава на МПС
била 72 км/ч, т. е. налице била превишена стойност на скоростта – 22 км/ч, за
което на осн. чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП на
собственика на автомобила е наложена глоба в размер на 100 лева. Към
електронния фиш е приложен снимков материал – 4 броя снимки, направени от 4
различни разстояния, които представляват разпечатка от техническото устройство
– клип № 3644, направен с Радар № 595, като
данните, отразени от техническото средство в този клип, с малко отклонение /отчетен
толеранс на измерване 3 км/ч/съответстват напълно на данните, вписани в
електронния фиш. Под снимките от видеоклипа е записано допълнително: наказуема
скорост 72 км/ч, наказуемо превишение – 22 км/ч. Встрани от снимките е отразено,
че нарушението е заснето на 23.04.2017 г. в 11.36 часа като е измерена скорост
75 км/ч при ограничение от 50 км/ч в пътния участък, т. е. превишена скорост –
25 км/ч, нарушението е извършено от МПС с рег. № ***, движещо се в посока срещу
радарния лъч/т. е.приближаващо/, като са посочени и точните GPS координати на
мястото на констатираното нарушение. По АНПреписка са приложени документи
относно годността на използваното техническо средство и указания за ползването
му.
Обсъждайки събраните по делото
доказателства съдът намира жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
регламентира, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Второто
изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния
фиш: „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане“. Налице е
изискване образецът на електронния фиш да се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава „в отсъствието на контролен орган
и на нарушител“ и съставлява типизиран документ, издаден от техническо средство,
съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване за посочване
автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /“ Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи/. От дадената дефиниция следва, че
този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по
правното му действие/чл. 189, ал. 11 ЗДП/, но не и по отправените към същия
изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. Автоматизираното
издаване на електронния фиш предпоставя и реализирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на съкратеното
във времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на производството по
издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение
посредством техническо средство, което замества етапа на съставяне на АУАН.
Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство. А съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, т. е. възможно е нарушението да бъде
доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният
електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189, ал. 4 изр. ІІ ЗДвП реквизити
и поради това е редовен като не се констатират допуснати нарушения в
процедурата по издаването му. Направеното от жалбоподателя възражение относно
неясното посочване на АТС, с което е измерена скоростта, е неоснователно. По
АНПреписка, както се посочи, е налице снимков материал – клип № 3644, съдържащ
четири снимки, показващи автомобила на жалбоподателя от четири различни
разстояния. Досежно посоченото в ЕФ и в разпечатката на клипа АТС – радар № 595,
АНОрган е представил удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
на Български институт по метрология, техническо описание и инструкция за
експлоатация на същото и Протокол № 3-50-17/ 02.02.2017 г. на лаборатория за
проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, за
използваната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, от които се установява, че мобилна система TFR – 1M № 4835 с идентиф.
№ 595/12 е одобрен тип средство за измерване с установена изправност. Макар и
посочено в ЕФ само по номер на модела, в случая е ясно, че ползваното АТС е мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR – 1M“ № 4835
с идентиф. № 595/12, одобрена и годна за целта към момента на установяване на
процесното нарушение. Измерената скорост е 75 км/ч с отчетен толеранс от 3 км/ч,
същата е приета за 72 км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото на
извършване на заснетото нарушение. Според отразеното в обжалвания ЕФ „трафик „М“,
разтълкувано с помощта на техническото описание и инструкция за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M, обсегът на действие на радара е бил
около 100-120 метра за лек автомобил, какъвто е автомобилът на жалбоподателя. Отразената
в ЕФ посока на заснемане на автомобилите означава, че радарът е заснемал само
движещите срещу радарния лъч автомобили. Последното съответства на направените
снимки. Съвкупната преценка на описаните данни показва, че автомобилът на
жалбоподателя първо е влязъл в участъка с ограничение на скоростта и е бил
заснет от АТС, когато е бил на максимално разстояние от около 100-120 метра от мобилната
камера. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП „собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил МПС“. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В изтеклия 14-дневен срок няма данни да е подадена такава декларация
от собственика на МПС, с което е извършено нарушението, поради което и правилно
с обжалвания ЕФ е санкциониран собственика. Във връзка с оплакването на
жалбоподателя, че се е наложило да избира едва от двете възможности: да подаде
възражение по чл. 186, ал. 6 ЗДвП или жалба до съда, следва да се посочи, че
това са процесуални действия, следващите се във времето и упражняване на
правото на възражение не препятства реализиране правото на подаване на жалба. Разпоредбата
на чл. 186, ал. 6 ЗДвП гласи, че в 7-дневен срок от получаването на ЕФ може да
се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на МВР,
който пък следва да се произнесе по същото в 7-дневен срок от постъпването му. А
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП гласи, че жалбата срещу ЕФ се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Ето защо съдът не намира за
осуетено правото на жалбоподателя на подаде възражение по административен ред, а
след това и да реализира правото си на жалба по съдебен ред. Н. е бил избора да реши от кой процесуален способ
ще се възползва.
Относно възражението за изтекла
погасителна давност следва да се изложи следното: в наказателния процес
погасителната давност е два вида: едната погасява след изтичане на определен
законов срок възможността за наказателно преследване на дееца за извършено
противоправно деяние и води до прекратяване на образувано за целта производство,
а втората е изпълнителската, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изпълнението на наложената санкция. Началният
срок, от който започва да тече изпълнителската давност е датата на влизане в
законна сила на акта, с който се налага наказанието. Изпълнителската давност в
административно-наказателния процес е уредена в чл. 82 ЗАНН. В с. з.
пълномощникът на жалбоподателката се позовава именно на тази разпоредба, визираща
двегодишен погасителен давностен срок за наказанието „глоба“, но това
позоваване не е относимо към случая, тъй като все още няма влязъл в сила
санкционен акт – ЕФ е в процедура по обжалване и не се е стабилизирал, поради
което и срокът по чл. 82, ал. 1 б. „а“ ЗАНН в случая още не тече. Поради същите
съображения не е започнал да тече и тригодишният срок по чл. 82, ал. 3 вр. с чл.
82, ал. 1 б. „а“ ЗАНН, представляващ абсолютната погасителна изпълнителска
давност. Поради законодателния пропуск да се регламентира срокът на
погасителната давност за реализиране максимално във времето на
АНПроизводство/извън сроковете в чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН и НП/, в т. 2
на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е дадено
задължително тълкуване по повод на тази празнота като е посочено, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. Аналогичната и приложима норма от НК
е тази на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която регламентира тригодишна погасителна
давност, след изтичането на която се изключва възможността за преследване, като
съгласно чл. 80, ал. 3 НК тази давност за преследване/преследвателска давност/
започва от довършването на престъплението, респ. на нарушението. Тази давност е
обикновена и в случая от датата на извършване на нарушението – 23.04.2017 г.,
същата е следвало да изтече на 23.04.2020 г., но е прекъсната с действието по
връчване на ЕФ на нарушителя на 19.02.2020 г., поради което и не е изтекла и
след прекъсването започва да тече нова давност/чл. 81, ал. 2 НК/. Разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН съгласно даденото
задължително тълкуване, гласи, че независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тази разпоредба
визира т. нар. абсолютна погасителна давност за преследване. В случая, с оглед
вида на предвиденото наказание/глоба/, абсолютната преследвателска давност е в
размер на четири години и шест месеца, и съответно от датата на извършване на
нарушението - 23.04.2017 г., същата не е изтекла понастоящем. Ето защо следва
извода, че към момента не е изтекла нито обикновената погасителна давност по чл.
11 ЗАНН във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, нито абсолютната погасителна давност
по чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 НК и във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, и
производството не може да бъде прекратено поради изтекла давност.
След така направения
доказателствен анализ съдът намира за установено описаното в обжалвания ЕФ
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, същото е санкционирано
правилно на основание съответната санкционна норма на ЗДвП с предвиденото
административно наказание глоба, наложено в точно фиксирания от законодателя
размер от 100 лева. Ето защо обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН – в случая процесуалният
пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН,
а именно платен адвокатски хонорар в размер на 100 лева. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за
разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата не е
уважена и обжалвания акт е потвърден. Ето защо направените от жалбоподателя
деловодни разноски не следва да бъдат присъждани в тежест на АНОрган. От страна
на АНОрган не е направена претенция за разноски и съдът не дължи произнасяне по
такава.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К № 1573650за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо устройство, издаден от ОДМВР
- Т., с който за административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено
на 23.04.2017 г., в 11.36ч. на път ПП І-4, км. 191+316, в с. ***, общ. А. с МПС
лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег. № ***, собственост на А.Й.И. ***, е наложено на
А.Й.И. *** административно наказание на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвВП глоба в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени
в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова