РЕШЕНИЕ
№ 9609
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110102375 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
Й. К. Т. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 42788/2023 г. по
описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Й. К. Т. за сумите в общ
размер на 743,99 лв., от които: 620,29 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
88,69 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г.,
сумата от 28,98 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,03 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., както и за разноски:
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева.
Длъжникът по заповедта в срока по чл. 414 ГПК е подал възражения срещу нея,
поради което съдът е указал на ищеца в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да
предяви установителен иск за съответните суми в заповедта за изпълнение по
отношение на тях. Видно от данните в заповедното производство, длъжникът е
предявил и установителен иск за прогласяване нищожността на издадената по делото
заповед за изпълнение. След служебно извършена справка се установи, че с Решение №
8282/07.05.2024 г. по гр. дело № 1137/2024 г. по описа на СРС, предявеният иск за
обявяване нищожността на заповедта за изпълнение е отхвърлен.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
1
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу Й. К. Т..
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с
адрес: гр. София, общ. Витоша поради което е клиент на доставяна до имота топлинна
енергия на основание посочения договор при общи условия. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че в
процесния недвижим имот няма отоплителни тела, тъй като те са отделени от
сградната инсталация, премахната е щранг-лирата в банята и са пломбирани тръбите за
битово горещо водоснабдяване. Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
с твърденията, че посочената разпоредба противоречи на чл. 17, ал. 3 от
Конституцията, на чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС и на чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС,
на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и на чл. 38 ХОПЕС, поради което моли съдът да не прилага
посочената разпоредба. Оспорва наличието на договор между ищеца и ответника, на
договор на етажната собственост с ищеца, оспорва фактически до имота му и до
сградата етажна собственост да е доставяна ТЕ, евентуално – оспорва лицето, което е
доставяло ТЕ да има право да произвежда, пренася и доставя ТЕ, както и доставената
ТЕ да отговаря на изискванията за температура и налягане, оспорва като неверни
данните на общия водомер и топломер с твърденията, че не са преминали
задължителен периодичен метеорологичен контрол, оспорва в имота да е изграждана
абонатна станция, да са спазвани инвестиционни програми, за автоматично регулиране
на температурата в сградата. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
2
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 26.03.2024 г. и
обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание, на осн. чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните по делото е
отделен фактът, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот – в
процесния период. Срещу тази част от доклада ответникът не е възразил. Фактът на
признаване правото на собственост се потвърждава и от твърденията и възраженията в
отговора на исковата молба. По делото са приети и две заявления, подадени от ищеца
до ищцовото дружество във връзка с отчитането в топлоснабдения имот от 16.02.2016
и 30.08.2016 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано.
Като собственик на процесния имот, ответникът има и качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се
намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на
етажна собственост.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период не е имал радиатори, а само щранг – лира в
банята. Топла вода през процесния период не е ползвана и начислявана. Посочено е, че
дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач.
Поради демонтирането на радиаторите, топлинна енергия за отопление на имота не е
начислявана. Отразено е, че топлината от щранг – лирата е изчислявана по т.6.5 от
приложението към наредба № Е – РД – 04 – 1. Топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на
3
база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода,
като е разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 670 куб. м. Посочено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения
тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в
процесния период е в размер на сумата от 620,29 лева и 28,98 лева за цена на доставена
услуга дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена
разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се
изразява в суми за доплащане и за връщане в отделните отчетни периоди, като сумите
са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че
размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 88,65 лева върху
непогасената топлинна енергия и 6,03 лева върху непогасената сума за дялово
разпределение.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява
на претендираното от ищцовото дружество, поради което искът за главница за
доставена топлинна енергия следва да бъде уважен в пълен размер, доколкото не се
установява да е налице погасяване.
Изцяло основателна е претенцията и за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и
изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По делото
е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за извършване на
услугата дялово разпределение. Искът за главница за ДР следва да бъде уважен в пълен
размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
4
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора са напр. Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по
описа на СГС, Решение от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС
и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 601,80 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 78,19 лева държавна такса, 87,27 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер, 436,34 лева
възнаграждение за вещи лица.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответника направените разноски по делото за заплатен адв. хонорар. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което е
основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като
разглеждането му е приключило с проведено едно открито съдебно заседание. В полза
на ответника следва да бъде определено първоначално възнаграждение в минимален
размер от 400 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, като
съобразно отхвърлената част от предявените искове, в полза на последния следва да се
присъди сумата от 50,93 лева.
5
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответника в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 65,44 лева, от които:
21,81 лева държавна такса и 43,63 лева юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът не е представил доказателства за сторени разноски в заповедното
производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Й. К. Т., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 620,29 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № и адрес: гр.
София, общ. Витоша, ж.к. „, както и сумата от 28,98 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
28.07.2023 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 88,69 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г. и за сумата от 6,03 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 06.08.2023 г. по ч. гр.
дело № 42788/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. К. Т., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 601,80 лева разноски в исковото производство и
сумата от 65,44 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Й. К. Т., ЕГН: ********** сумата от 50,93 лева разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6