Определение по дело №16412/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24894
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20241110116412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24894
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110116412 по описа за 2024 година
С Определение № 15288 от 27.04.2023г., постановено по гр. дело № 15308/2023г. по
описа на СРС, 25-ти състав производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал.
2 ГПК и делото е изпратено на АССГ по подсъдност.
С Определение № 9766 от 09.11.2023г., постановено по адм. дело № 5038/2023г. по
описа на АССГ, Първо отделение е повдигнат спор за родова подсъдност между
Административен съд- София град и СРС за определяне на компетентния съд, който следва
да се произнесе по исковата молба, подадена от Г. Т. срещу СДВР за присъждане на
обезщетение от незаконосъобразни действия на длъжностни лица- служители на МВР,
изразяващи се в опит за арест на погрешно лице.
С Определение № 14 от 12.03.2024г., постановено по адм.дело № 43/2023г. по описа
на ВАС е постановено, че компетентен да разгледа иска, предявен от Г. К. Т. срещу СДВР е
СРС.
Делото е образувано по искова молба на Г. К. Т. срещу СДВР. Исковата молба е
редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели, както и искането по чл. 190 ГПК съдът намира за допустими и относими,
поради което следва да бъдат уважени.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.10.2024г. от 15:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
1
делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА СДВР в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението на основание чл. 190 ГПК да представят копие от преписка, образувана по
жалба с вх. № *** от 29.01.2023г., подадена от Г. Т..
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск от Г. К. Т. срещу СДВР с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, неудобство, причинени от
незаконосъобразни действия на служители на ответника на 29.01.2023г. в /населено място/,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Г. К. Т. твърди, че с майка й- Е. Т., сключили договор за наем за апартамент
№ 186, находящ се в /населено място/ в който апартамент живеят постоянно. На 29.01.2023г.
/неделя/ преди 7 сутринта на входната врата на апартамента започнало продължително
звънене. Станала притеснена с мисълта, че се е случило нещо лошо с детето, което с баща си
спяло на друго място. Отворила входната врата на апартамента и видяла пред нея трима
униформени полицаи. Единият от тях й казал да се обува и да тръгва с тях към районното
управление на МВР. Изпълнила заповедта и тръгнала конвоирана. Майка й не се съгласила,
като казала „Дъщеря ми не е направила нищо лошо и защо ще я водите в полицията?“, на
което друг от полицаите казал, че е извършила престъпление, но не могат да кажат какво.
Стигнали до асансьора, когато телефонът на един от полицаите звъннал и се провел
разговор. След разговора, им било заповядано да отидат в кухнята на апартамента и да стоят
там без излизане и без да водят телефонни разговори. След около половин час дошли и
други полицаи, които се настанили в апартамента им. Пред входната врата на блока били
паркирали около 10 автомобила с отличителни знаци на МВР. Към 11 часа дошли цивилни
служители, които се представили че са от криминална полиция, един от тях извадил заповед
за обиск и арест на Г. Т. Г., при което скочила и се развикала, че е Г. Н. Т.. Сочи, че през
тези пет часа никой от полицаите не ги бил попитал за имената им. През времето, през което
били задържани в апартамента си, полицаите отговаряли че била извършила кражба от
12 000 лева и мобилни апарати в гр. Карлово. Отговаряла категорично, че не била ходила в
Карлово и не била извършила престъпление. В последствие се оказало, че в наетия от тях
апартамент преди била живяла Г. Т.. Поддържа, че служителите на МВР напуснали
апартамента, без да се извинят. Твърди, че трудно можело да се опишат негативните
емоции, които била изтърпяла. Била благодарна, че детето й го нямало тази нощ и не
станало свидетел на ужаса, който били преживяли с майка й. Преживеният стрес нарушил
нормалния й ритъм на живот. Сочи, че непрофесионалното отношение на служителите на
ответника я хвърлило в ужас и недоумение. От незаконосъобразните действия на
служителите на МВР се нарушил съня й, чувствала се нервна и потисната, срамувала се от
срещи със съседите им. Стряскала се от всеки шум, не била в състояние да изпълнява
2
служебните си задължения, изпитвала неудобство от колегите на работа й, била напрегната
и неспокойна, което състояние продължавало и към настоящия момент. Депозирала жалба в
СДВР с вх. № ***. С уточнителна молба от 06.04.2023г. ищецът е посочил, че посочените
морални вреди, причинени от служители на ответника, търпяла в периода от 29.01.2023г. до
настоящия момент. С уточнителна молба от 14.07.2023г. ищецът е посочил, че вредите от
събитието били в размер на 6000 лева, а за периода то тогава до настоящия момент- 4000
лева. С уточнителна молба от 25.08.2023г. ищецът е посочил, че неимуществените вреди,
които е претърпяла ищцата само за датата на описаното в исковата молба събитие са в
размер на 6000 лева. След събитието ищцата продължила да търпи вреди, които били
подробно описани в исковата молба, за които също следвало да бъде компенсирана. За този
период от 29.06.2023г. до завеждане на исковата молба претендират обезщетение в размер
на 4000 лева. Намира, че обезщетението следва да бъде разгледано като цяло и да обхване
всички преки и непосредствени вреди от действията на ответника, които следва да се
оценяват комплексно. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който се оспорва предявения иск. Сочи, че
действително служители на МВР са посетили адреса в /населено място/ за да задържат
лицето Г. Т. Г. във връзка с постановление за възлагане на действия по разследване по
делегация на РУ- Карлово, но около 10 часа, а не в 7 часа, както било посочено в исковата
молба. Тези факти се установявали от докладва записка на мл. експерт Х. Д.. Оспорва
настъпването на неимуществени вреди за ищеца, както и причинно-следствена връзка
между тях и действия на служители на СДВР. Сочи, че служители на СДВР са престояли на
адреса, в който живее ищцата около 1 час. През това време същата не била задържана по
смисъла на чл. 72 ЗМВР, не й били слагани белезници. За този период същата не могла да
напуска жилището, като същото е следвало да бъде претърсено съгласно постановление за
претърсване и изземване. Оспорва претендирания размер като прекомерен и несъответстващ
на степента, продължителността и интензитета на увреждането. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
настъпили неимуществени вреди вследствие на виновно и противоправно действие от
страна на служители на ответника във връзка с извършени процесуално-следствени действия
на 29.01.2023г., причинно-следствена връзка между вредите на ищеца и поведението на
служители на ответника, размера на вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже при установяване на горните
обстоятелства, че е заплатил претендираната сума.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
3
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4