РЕШЕНИЕ
№ 18872
гр. София, 20.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110135797 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *******, с която срещу М. М. Х. по
реда на чл.415, вр. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни и осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване вземанията, за които по ч.гр.д. № 71225/2023 г. по описа на
СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
и за които с разпореждане №10885/21.01.2024 г. съдът е отказал да уважи искането на
заявителя и е отхвърлил същото в частта относно вземанията за възнагражденията за
закупен от потребителя пакет допълнителни услуги.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит №
*******/20.09.2018 г., като по силата на същия кредиторът е предоставил на длъжника
сумата 3000 лева, за срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 146,39 лв.; ГПР:
49.90 %; ГЛП: 41.17 %; общо задължение по кредита: 5270,04 лв. Поддържа, че по
искане на потребителя е предоставил и пакет допълнителни услуги, за които
последният се е съгласил да заплати възнаграждение в размер на 3801,96 лева; размер
на вноската по закупена допълнителна услуга: 105,61 лева; като така общото
задължение по кредита възлизало на 9072 лева, а размерът на месечната вноска по
договора: 252 лева. Твърди да е изправна страна по договора, тъй като със сумата по
кредита по искане на кредитополучателя са погасени задълженията му по други
договори за кредит, както следва: 944,10 лева в полза на *******, сума в размер на
1200 лева в полза на ******* сума в размер на 800 лева в полза на *******, а
остатъкът в размер на 55,90 лева е бил преведен по банкова сметка на ответника. Сочи,
че на длъжника е бил предоставен погасителен план, заедно с Договора за кредит,
Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация.
1
Ответникът от своя страна не е изпълнила задълженията, които е поела по договора,
като преустановила плащанията на погасителните вноски. Пояснява, че ответникът е
направила плащания в размер на сумата 1486,03 лева, с която се твърди да е погасил
задължението по пакета допълнителни услуги, като непогасена е останала сумата
2315,93 лева. Отделно сочи, че заплатена е била сума в общ размер на 5732,60 лева,
като са били погасени задължения в общ размер на 3096,32 лева по погасителен план,
погасени са били и лихви за забава в размер на 125,34 лева, както и сумата 50 лева –
такси по тарифата на кредитора. С направените плащания е погасена и лихва за забава
за периода от 03.09.2019 г. до 21.12.2023 г. в размер на сумата 2460,94 лева. Позовава
се на правото си да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми.
Излага подробни съображения относно закупения от потребителя допълнителен пакет
услуги и действителността на клаузите от договора и ОУ, с които тези вземания са
регламентирани. Потребителят е имал възможност да се откаже от договора, от която
не се е възползвал. В обобщение на подробните доводи, съдържащи се в исковата
молба, счита исковете за основателни и доказани и иска от съда да бъдат уважени.
Ответникът оспорва исковете с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, като
твърди, че същите са неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца със сумата по
процесния договор за кредит да са погасени задължения на ответника към други
кредитори, както и да е получила остатъка от сумата по нейна сметка, т.е. оспорва
сумата по кредита да е усвоена в нейна полза. В условията на евентуалност се
позовава на пълна недействителност на договора за кредит и счита, че не дължи нищо
друго извън чистата стойност на кредита. Излага подробни съображения за
нищожност на договора и за отделни клаузи от същия. Оспорва също така да са
настъпили последиците от твърдяното обявяване на предсрочната изискуемост.
Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски и
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, относимите норми на закона и релевантната съдебна
практика, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
С оглед твърденията на страните, ангажирани в производството, съдът приема,
че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на
договора потребителски кредит на ответника е била предоставена сумата от 3000 лева,
както и че на потребителя са предоставени услугите, за които последният се е
съгласил да заплати на кредитора допълнително възнаграждение, извън дължимата
възнаградителна лихва, че за длъжника е възникнало задължение за връщане на
претендираната сума, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата
съгласно уговореното с договора за кредит, респ. че надлежно е упражнено правото на
кредитора на направи вземанията предсрочно изискуеми.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
С доклада по делото на основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът е
изпълнил задължението си да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на
2
договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради
противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на
закона, поради противоречие с добрите нрави и т.н.
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит *******
Стандарт № *******/20.09.2018 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предостави в заем на ответника сума в размер на 3000 лева, а последната се е
задължила да върне сумата на 36 месечни вноски при годишен лихвен процент 41,17
% и годишен процент на разходите 49,90 %. СЪгласно вписаното в договора
потребителят е избрал и се е съгласил да закупи пакет допълнителни услуги в размер
на сумата 3801,96 лева, като така общото задължение по договора за кредит е
достигнало сумата 9072 лева при отпусната главница в размер на сумата 3000 лева.
Представено е и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги,
погасителен план, преддоговорна информация, както и ОУ, приложими към договора.
В първото по делото съдебно заседание като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата около усвояването на
предоставената от ищеца на ответника сума в размер на 3000 лева, както и че със
същата да погасени задължения на ответника към трети за спора лица, а остатъкът е
бил преведен по нейна банкова сметка.
Ищецът признава с исковата молба, че във връзка с процесния договор за кредит
ответникът му е заплатила сума в размер на 5732,60 лева.
От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи
условия на ******* към договора за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че
уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът
закупил пакет допълнителни услуги получава приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди клиентите
по договорите, без закупен допълнителен пакет. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал
и закупил пакета получава право да отлага плащането на вноски при наличие на
посочените в клаузата обстоятелства, удостоверени по надлежен ред, или да отложи
заплащането на една вноска и без наличието на такава причина. Предвижда се обаче за
отлагането на вноска, страните да подпишат допълнително споразумение към
договора. Клиенът закупил допълнителен пкает, съгласно клаузата на чл. 15.3 получава
правото на намаляване на размера на погасителните вноски, за което отново е
необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между страните. Съгласно
т.15.4 допълнителният пакет предоставя възможност за промяна на датата на падежа
на задължението чрез подписване на допълнително споразумение. Следователно
допълнителните услуги се явяват регламентирани в две насоки: услуги, свързани със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги,
свързани с неговото изпълнение.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК
води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,17 %,
като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и
3
общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на
сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 49,90 %.
Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в
него общи положения и допълнителни допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 49,90 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати
на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът
разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин
на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за
националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
4
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит
и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3,
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за
потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да
разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на
допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от
посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално
тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
При отчитането на възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги
като несъмнен разход по кредита за потребителя, действителният ГПР би бил
значително завишен, ерго същият с положителност не е взет предвид от кредитора при
посочване на същия в договора с размер 49,90 %. Такива твърдения не са ангажирани
в производството, Настоящият съдебен състав намира, освен че сами по себе си
клаузите относно допълнителния пакет възнаграждения са в противоречие с
императивни материално норми на закона (чл. 10а ЗПК), същите са неравноправни, но
и посредством тях кредиторът е създал механизъм за увеличаване на
възнаграждението, което да получи от сделката. В договора за потребителски кредит
не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при
заплащане на „услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното
разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв –
приоритетният, респ. – какво преимущество в тази връзка получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Що се отнася до услугата относно
промяната на вноските по кредита (падеж, размер, отлагане на плащането и т.н.) с
оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат
необходимост от сключване на допълнително споразумение към договора за кредит
при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се
възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че
допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване,
представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие
на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките, съдържащи се в договора, допълнителното споразумение и ОУ, макар
формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Характерът на вземането за допълнителните услуги представлява допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставения паричен ресурс, с оглед което и цената
на тези допълнителни услуги предполага включването й в ГПР. Липсата на този разход
5
в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Повеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността
на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и практиката на СЕС, цитирана и по-
напред в решението.
Съгласно трайната вече практиката на ВКС, а именно решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV г. о., както и решение № 60186 от
28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т. о., договорът за потребителски кредит
е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата.
В случая ответникът дължи чистата стойност на отпуснатия кредит. Въз основа
на приобщените писмени доказателства и изявлението на ищеца съдът приема, че това
вземане е било погасено чрез плащане още преди подаване на заявлението, с оглед
което и всички искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква само за ответника, който в
производството е представляван безплатно от адвокат Б. в исковото производство и от
адвокат Л. в заповедното производство. Следователно и в полза на адвокатите на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът следва да определи и присъди адвокатско
възнаграждение, както за исковото, така и за заповедното производство.
Като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора,
изобилната съдебна практика по приложението на ЗПК, срочното приключване на
делото в едно съдебно заседание, както и актуалната съдебна практика по чл. 38 ЗАдв,
съобразявайки ориентирите, дадени с Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и икономическите условия в страната, съдът определя
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. в размер на сумата 800 лева за исковото
производство, а в полза на адв. Л. – сума в размер на 100 лева за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК по заповедното дело.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от
6
„******* *******“ *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******“ *******, срещу М. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *******, офис партер, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните на дължимостта на следните
вземания: сумата 2 430,83 лева (двe хиляди четиристотин и тридесет лева и 83
стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит „*******
Стандарт“ № *******/20.09.2018 г., сумата 95,57 лева (деветдесет и пет лева и 57
стотинки), представляваща лихва за забава за период от 03.09.2019 г. до 21.12.2023 г.,
сумата 22,24лева (двадесет и два лева и 24 стотинки), представляваща договорно
възнаграждение за период от 03.09.2019 г. до 03.09.2019 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2475/21.01.2024 г. по ч.гр.д.№
71225/2023 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от
„******* *******“ *******, със седалище и адрес на управление: *******, срещу М.
М. Х., ЕГН **********, с адрес:*******, *******, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 9 ЗПК за сумата 2315,93 лева (двe хиляди триста и петнадесет лева и 93
стотинки), представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги във
връзка с договор за потребителски кредит „******* Стандарт“ № *******/20.09.2018
г., за което вземане с разпореждане № 10885/21.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 71225/2023 г. по
описа на СРС, 41 състав, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в посочената част.
ОСЪЖДА *******, със седалище и адрес на управление: ******* „*******“
******* да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. К. И. Б., ЕГН
********** и адрес: *******, офис партер, сумата 800 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на ответника М. М. Х. в исковото производство.
ОСЪЖДА *******, със седалище и адрес на управление: ******* „*******“
******* да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М. Л. Л., ЕГН
********** и адрес: *******, офис партер, сумата 100 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на длъжника М. М. Х. в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7