РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Русе, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 17 ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на
прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН
дело № 314
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от ОД
МВР – Русе, представлявана от директора М.Й.Д., депозирана чрез процесуален представител
– гл. юрисконсулт Т. Й., против Решение № 105 от 27.07.2021 г., постановено по
АНД № 183/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 4569-НП-29 от 01.06.2021 г. на директора на ОД
МВР - Русе, с което на Д.Н. *** за
нарушение на чл. 209а ал. 1 Закон за
здравето (ЗЗ) и на същото основание е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 300 лева.
В жалбата се развиват съображения за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят претендира отмяна на
решението и вместо него да бъде постановено ново, с което да се потвърди
издаденото наказателно постановление. Претендира
и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба в
депозиран по делото писмен отговор вх. № 4996 от 21.09.2021 г. по описа на РС –
Разград оспорва основателността на същата. Прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение, като възразява и срещу
претенцията за присъждане на такова за въззивната инстанция, тъй като
касационният жалбоподател не е бил представляван от процесуален представител
пред районния съд.
Становището на участващия по делото
прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е, че жалбата е неоснователна.
След като обсъди наведените
касационни оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Правилно и напълно обосновано
контролираната инстанция е счела, че в производството пред административнонаказващия
орган (АНО) са допуснати съществени процесуални нарушения, довели от една
страна до накърняване правото на защита на нарушителя, а от друга - до невъзможност
да се направи преценка относно законосъобразността на акта. Действително е
налице непрецизна и неправилна правна квалификация на нарушението, което е
вменено на касационния ответник с процесното НП. Разпоредбата на чл. 209 ал. 1
ЗЗ е бланкетна и за попълването й със съдържание и определяне на признаците на
нарушението от обективна страна се препраща към акт на министъра на
здравеопазването или директор на РЗИ. В настоящия случай от обстоятелствената
част на НП е видно, че според АНО нарушителят, като лице, на което е наложена
14-дневна карантина с предписание на РЗИ – Русе, е наруши въведени от министъра
на здравеопазването със заповед противоепидемични мерки – не е изпълнил
задължението да не напуска дома си, след като му е било известно, че е с
положителен резултат от направен антигенен тест за Коронавирус и е посетил
филиал на Спешна медицинска помощ в гр.Две могили. В НП е посочена конкретната
заповед на министъра на здравеопазването, с която са въведени съответните
противоепидемични мерки – Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., като според АНО
поведението на нарушителя е в противоречие с т. 11 от същата заповед. Видно от
съдържанието на цитираната норма лицата, които са поставени в задължителна изолация в домашни условия,
при влошаване на здравословното им състояние, независимо от причината, следва
да уведомят лекаря, осъществяващ медицинското наблюдение, а в случай, че не
успеят да осъществят контакт с него – регионалния център за спешна медицинска
помощ чрез тел. 112. Т.е. съдържанието на сочената от АНО нарушена норма от
заповедта на министъра не кореспондира по никакъв начин с описаното като
нарушение поведение на касационния ответник. Същата действително представлява
част от поредица противоепидемични мерки, въведени със заповедта, но тя не
вменява задължение на Д.Н. да не напуска дома си, след като му е било известно,
че е с положителен резултат от направен антигенен тест за Коронавирус. Близко до
описаното в обстоятелствената част на НП задължение се съдържа в разпоредбата
на т. 10 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., като същата изисква лицата, за
които е потвърдено с лабораторно изследване наличието на Ковид 19, в периода на
задължителна изолация в домашни условия, да не напускат домовете си или
мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието
срок и да спазват инструкциите, посочени в Приложение № 3. Тази норма обаче не
е посочена като нарушена от АНО. По този начин от процесното НП не става ясно
кои точно противоепидемични мерки от цитираната заповед е нарушил Д.Н. – дали
тези по т. 10 или тези по т. 11
При това положение напълно обоснован
се явява извода на районния съд за липсата на конкретизация на нарушените норми
в процесното НП, с което са нарушени изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Така формулираното нарушение от фактическа и правна страна е противоречиво и
неясно и не позволява на нарушителя да разбере за какво точно деяние е
ангажирана отговорността му.
На следващо място настоящата
касационна инстанция споделя и извода на въззивния съд относно неправилното
подвеждане на описаното нарушение под съответната санкционна норма. Съгласно
настоящата редакция на разпоредбата на чл. 215 ал. 1 ЗЗ (ДВ бр. 105 от 2020 г.,
в сила от 11.12.2020 г.), действаща и към момента на извършване на процесното
нарушение, ице, болно от или заразоносител на заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, което откаже или прекъсне изпълнението на
задължителната изолация по чл. 61, ал. 4 или по чл. 61а, ал. 2, се наказва с глоба в размер на 5000
лв. По административнонаказателната преписка са налице писмени доказателства,
че Д.Н. е бил с положителен антигенен тест Коронавирус, същият е знаел за това
(установява се както от писмото от МБАЛ „Юлия вревска“ – Бяла, така и от
приложения амбулаторен журнал, в който мед.фелдшер Д. С. е отразил посещението
на Н. на 26.12.2020 г., а и от обясненията на фелдшера, в които посочва, че е
разбрал от пациента, че е болен от Ковид 19), както и за обстоятелството, че
съгласно ЗЗ и Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. подлежи на задължителна
изолация в домашни условия. При това положение, като е прекъснал задължителната
изолация Н. е осъществил състава на нарушението по чл. 215 ал. 1 ЗЗ, а не този
по чл. 209а ал.1 ЗЗ. Действително с деянието си Н. е нарушил въведени със
заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, но
нарушението му би могло да се подведе под санкционната норма на чл. 209а ал. 1
ЗЗ само ако в законът не беше налична специална разпоредба относно прекъсването
на задължителната изолация. В случая нормата на чл. 215 ал. 1 ЗЗ се явява
именно такава специална разпоредба, която дерогира приложението на общата
разпоредба по чл. 209а ал. 1 ЗЗ
При
гореизложените фактически установявания първата съдебна инстанция формира
правилен и напълно обоснован извод от правна страна за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели и до неправилно приложение на
материалния закон, с оглед на
което незаконосъобразно и необосновано е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при
оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на касационния
ответник се дължат сторените в производството разноски, но тъй като искане в
тази насока не енаправено, съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 105
от 27.07.2021 г., постановено по АНД № 183/2021 г. по описа на Районен съд -
Бяла.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.