Срещу подсъдимият
П.С.Д., роден на ***г***, български
гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН:********** е повдигнато
обвинение за това, че на 22.05.2017г. около 08:45 часа на път ІІ-35, пътен
участък при км.10+428 в близост до отбивката за картинг писта гр.Плевен,
обл.Плевен, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С- 4
Кактус“ с рег.№СВ****КК, нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП и
ППЗДвП, както следва:
- чл. 15 ал.1 от ЗДвП – На пътя водачът на
пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента.
- чл.21 ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.47, ал.1 и
ал.3 от ППЗДвП – когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак
В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената – 80км/ч, като
се движел със скорост 95 км/ч“.
- чл.116 от ЗДвП – Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, …..
и по непредпазливост причинил смъртта на М.Х.С. от гр.Плевен, като
след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия – престъпление по
чл.343а,ал.1,б.“б“във вр. с чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство
процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен поддържа така
повдигнатото обвинение, като ангажира становище, че от събрания по делото
доказателствен материал се установява по един безспорен и категоричен начин
авторството на деянието и неговата съставомерност. Моли съда да признае
подсъдимият за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание
при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ в минимален размер,
като изтърпяването на наказанието бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият П.С.Д.
изразява силно съжаление за случилото се и дава подробни обяснения.
Защитата ангажира
становище,че от доказателствата по делото безспорно се установява настъпването
на вредоносния резултат, но се твърди, че последното е следствие не само на
действията на подсъдимият, но и тези на пострадалия, който е предприел
неправилно пресичане на пътното платно. Моли съда да постанови оправдателна
присъда, тъй като според защитата подсъдимият не е имал техническа възможност
да предотврати удара. При евентуално осъждане моли съда да приема, че са налице
множество смекчаващи вината обстоятелства и да наложи наказание при условията
на чл.55 от НК.
В хода на
наказателното производство преди откриване на съдебното следствие наследниците
на пострадалия М.Х.С. – К.С.С., Е.М.С. и М.М.С. са конституирани като частни
обвинители. Посредством своя повереник молят съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание
съразмерно с тежестта на вината.
Съдът, като
прецени събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
Към инкриминираният
момент П.С.Д. е бил правоспособен водач на моторно превозно средство, категория
„В“, което обстоятелство удостоверявал със издаденото му свидетелство за управление №******, валидно до 05.04.2022г. Д. упражнавял трудова ангажираност в
качеството му на регионален мениджър във
„Фронери България“ ЕООД – гр.Ловеч, като във връзка с изпълняваните от него
служебни задължения му бил предоставен за ползване лек автомобил,марка „Ситроен“, модел „С-4 Кактус“ с рег.№СВ****КК.
Поради тези причини на 22.05.2017г. сутринта подсъдимият
управлявайки поверения му във връзка с работата лек автомобил,марка „Ситроен“ ,модел „С-4 Кактус“ с рег.№СВ****КК
се отправил от гр.Ловеч за гр.Плевен придружаван от колегата си Р.С.И. ***,
който седнал на дясната предна седалка на моторното превозно средство. Пътната
обстановка била благоприятна- времето било облачно, пътното платно сухо, имало
добра видимост. Около 08:45 часа подсъдимият вечи бил позициониран на път ІІ-35
(участъка Ловеч-Плевен), на пътен участък при км.10 +428, в близост до
отбивката за картинг-писта – гр.Плевен. Д. достигнал пътен знак В-26 за
максимално разрешена скорост 80 км/ч, като към
този момент последният продължил движението си със скорост от не по-малко от 95
км/ч, като придвижването се извършвало в
източната пътна лента, в близост до осевата линия. По същото време М.Х.С.
от гр.Плевен се намирал върху
асфалтовата настилка в източната пътна лента с посока на движение към
западната част, на разстояние 0,5-1,0
метра от източния край на платното. Подсъдимият Д. възприел С. преди мястото на
удара. Непосредствено след това С. предприел пресичане на пътното платно, което
изненадало подсъдимият. Последният завъртял кормилния кръг в посока обратно на
часовниковата стрелка. Въпреки това обаче между автомобилът и пешеходецът
последвал удар осъществен между челната предна дясна част на облицовката на
предна броня и преден десен калник и долните крайници на С.. При продължаващото
движение на автомобила напред, неговата предна дясна част навлязла частично под
тялото на С.. Последвал контакт между тялото и гръдната част в предна дясна
колона и дясно огледало за обратно виждане. След като подсъдимият реализирал
спиране на автомобила, тялото се отделило от автомобила и паднало напред по
посоката на придобитата скорост на платното за движение в дясната пътна лента в
посока Плевен. Д. слязъл от него и предприел незабавни действия да помогне на
пострадалия, като му придържал главата и се опитвал да се информира за
състоянието му. Помолил Р.И. да позвъни на тел.112 и да повика медицинска помощ
. Няколко минути по-късно покрай мястото на пътното произшествие преминала с
управлявания от нея автомобил М.Б.К. ***. Тя спряла и се приближила до
подсъдимият, който придържал главата на С.
и го окуражавал, че ще му бъде оказана медицинска помощ. К. също позвънила на
тел.112 за да съобщи за случилото се. Няколко минути по-късно пристигнал
дежурен медицински екип и М. С. бил закаран в Спешно отделение при УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ – гр.Плевен, където обаче въпреки оказаната му неотложна
медицинска помощ, в 10:40 часа С. починал.
В следствие на възникналия удар между
управляваният от подсъдимия автомобил и пострадалия на С. били причинени : разкъсно-контузна
рана на веждата в ляво, кръвонасядания на клепачите в ляво, неголеми охлузвания
по кожата в подочната област, носа, горната устна и брадичката в ляво; мозъчен
оток, неголям излив на кръв под меката
мозъчна обвивка (субарахноидален хематом) и контузия на паренхима на мозъчното
вещество в дясната слепоочно-теменна област; бледовато синкаво кръвонасядане в долната
половина на гръден кош в ляво между предна и задна мишнична линия; счупване на
шесто ребро в ляво по средната мишнична линия, счупване на гръбначния стълб
между дванадесети гръден и първи поясен прешлени; кръвонасядания и
разкъсно-контузна рана по кожата в лявата слабинна област на височина 83 см. от
петата; деколман (джоб) под кожата на описаните по горе рана и охлузвания в
лявата слабинна област, излив на кръв и масивни кръвонасядания в меките тъкани
на малкия таз, тежки контузии на левия бъбрек, многофрагментно счупване на
костите на тазовия пръстен; препълнен с храна стомах; масивен оток и охлузване
в горна трета на предмишницата на лявата ръка, масивно охлузване по вътрешната
повърхност на горна трета на подбедрицата на десния крак на височина 49 см. от
петата, малко кръгловато охлузване в областта на капачката на коляното на левия
крак, охлузвания по външно-предната повърхност на бедрото на левия крак на
височина 74 см. от петата, приличащи на отпечатък от грайфер; счупване на двете
кости на предмишницата на лявата ръка в горна трета. Причината довела до смъртта
на С. е тежка комбинирана (глава, гърди, корем, таз, крайници) травма, довела
до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на травматичен
шок, мастна емболия на белите дробове и кръвозагуба. Налице е пряка причинна
връзка между нанесените травми, усложненията (травматичен шок, мастна емболия)
и настъпването на смъртта.
Така описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които
в своята съвкупност са непротиворечиви относно основните факти и обстоятелства
във връзка с повдигнатото обвинение.
От представената
по досъдебното производство справка за нарушител / водач/ издадена на П.С.Д. / л.106 д.п. / е видно,
че подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство, категория
„В“, което обстоятелство удостоверявал със
издаденото му свидетелство за управление
№******, валидно до 05.04.2022г. По
делото няма спор и това се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че във връзка с трудовите задължения на подсъдимият на същият
бил предаден за ползване лек автомобил марка
„Ситроен“ ,модел „С-4 Кактус“ с рег.№СВ****КК, като на 22.05.2017 година
Д. управлявал автомобила по пътя гр. Ловеч – гр. Плевен, като на дясното място
до него се намирал св. Р.И.. От данни по делото се установява, че подсъдимият е
възприел знак В-26, който е въвеждал ограничение в максималната скорост на
движение от 80 км/ч. Видно от данните отразени в Протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.05.2017 /л.4-12 д.п./ времето е било облачно, пътя
сух и видимостта добра, т.е.не е имало никакви обстоятелства, които да попречат
на възприятието на пътните знаци и техните предписания от водача на моторното
превозно средство. Пътното
платно в този участък е предназначено за двупосочно движение, състоящо се от
две платна с по две ленти за движение, разделени (платната) с разделителен
остров. От доказателствата по делото се
установява, че подсъдимият е възприел С. преди възникване на удара. В тази
насока са показанията на св. Р.И., които е пътувал в същият автомобил. При
разпита му проведен в с.з. от 29.01.2018 година, свидетелят заявява, че са видели непосредствено след
завоя мъж на банкета, които е бил статичен. В показанията си този свидетел
сочи, че С. е погледнал към автомобила, след което е възприел внезапно тръгване
с цел да пресече платното за движение. В същата насока са и обясненията на
подсъдимият, който също сочи, че възприетият от него човек първоначално не е
давал индикация за това, че ще предприеме пресичане, след което го е сторил
бързо и е последвал удара. Съдът няма причини да не кредитира с доверие
показанията на св.Р.И. в частта относно това, че първоначалното възприятие на С.
от негова страна и тази на подсъдимият е била в момент, когато пострадалият е
стоял статично на банкета и не е пресичал, а е бил с лице в посока към
приближаващият автомобил. Доколкото
обясненията на подсъдимият е тези на свидетелят си кореспондират помежду си,
както и съответствието им с останалият събран по делото доказателствен
материал, то съдът приема, че подсъдимият е възприел пострадалият още преди
началото на пресичането на пътното платно, когато С. се е намирал на банкета и
е бил с лице в посоката, от където е идвал лекия автомобил. Относно соченият
начин на пресичане на пешеходеца, то тук както показанията на свидетелят, така
и обясненията на подсъдимият, могат да бъдат възприемани от съда единствено
като източник на данни относно това, че пострадалият е възприел внезапно и
бързо навлизане в пътното платно и опит за пресичането му. Относно скоростта на
движение на пешеходеца обаче данни могат да се почерпят единствено от
заключението по съдебната автотехническа експертиза, тъй като възприятията на
двете лица / подсъдимият и свидетелят/ са субективни и посредством тях не може
точно да се определи скоростта на движение на лицето, която във всеки един
случай зависи от неговата възраст, физическо състояние и т.н.
В хода на
съдебното производство бяха изслушани автотехническите експертизи от
дъсъдебното производство, които съдът приема за компетентни, но изготвени въз основа на доказателственият материал
събран до момента на съставянето им. В тройната съдебно автотехническа
експертиза от досъдебното производство в съдебно заседание се установи
допускане на технически грешки при изчисленията, което по своята същност
компрометира крайните изводи или поне внася съмнения относно тяхната точност.
Предвид на това беше назначена комплексна автотехническа експертиза, която като
е взела предвид всички събрани в хода на досъдебното производство и гласните
доказателства от съдебна фаза дава заключение относно въпросите във връзка с
механизма на възникване на ПТП-то. Съдът възприема това експертно заключение,
като обективно и компетентно, изцяло основаващо се на доказателственият
материал по делото и изготвено при максимално съобразяване на данните както
относно автомобила участвал в произшествието, така и във връзка с данните,
които са събрани за пострадалия. От изводите на експертизата може да се направи
категоричен извод, че ПТП-то е възникнало на път ІІ-35 (гр. Плевен – гр.
Ловеч), при км. 10+428, в близост до отбивката за картинг- писта-
гр. Плевен. Въз основа на гласните доказателства и заключението на експертите,
съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е възприел пострадалият,
докато последният е бил в състояние на покой и се е намирал върху банкета. Това
обстоятелство се установява от обясненията на подсъдимият в кумулативна
обвързаност с показанията на свидетеля И.. Не така стои въпроса обаче със твърдението на подсъдимият и неговия спътник,
че автомобила се е намирал в дясната лента за движение, когато двамата са
възприели С. в покой върху банкета. От заключението по комплексната експертиза,
след извършен нов оглед в пътния участък, се установява, че от техническа гледна точка ако автомобилът
се е движил нормално разположен в дясната пътна лента, нито водача, нито пътника на предна дясна
седалка ще могат да възприемат пешеходеца към момента на започване на
движението му от покой (по техни показания) или при навлизането му на платното
със скоростта му на движение, дори без да се отчита указаното от И. „моментно
забавяне” на започване на движението. Техническата възможност двете лица да
възприемат пострадалия на банкета, първоначално в покой, е ако автомобилът се е движил изцяло в лявата (западна пътна
лента). При хипотезата за навлизане на пешеходеца в платното на скорост, следва
за да бъде възприет в този момент, автомобилът би трябвало да се движи в
областта на разделителната линия, до навлязъл в източната част на западната
пътна лента. В този смисъл съдът приема, че от съвкупният анализ на
доказателствата по делото се налага извода, че подсъдимият непосредствено преди
възникване на удара е управлявал моторното превозно средство в лявата пътна
лента. От данните по комплексната
експертиза се установява, че ако пешеходеца е тръгнал от зоната на западния
край на източния банкет, то той е изминал разстояние до удара, не по малко от
4.7метра, съответно за 2.91 с. От изчисленията и направените научни изводи,
може да се приеме за установено, че в момента на започване на движението на
пешеходеца и навлизането на платното за движение, автомобилът се е намирал от
мястото на удара, на разстояние 76.8 метра. При установената скорост на
движение на автомобила от 95 км/ч, то необходимото разстояние за спиране е 76.4
м, а при движение с разрешената за пътния участък скорост 58.4м. Към момента на
навлизане на пешеходеца на платното, лекия автомобил би бил на разстояние от линията
на удара от 59м. От заключението на вещите лиза се установява, че необходимото
разстояние за екстрено спиране на автомобила (опасна зона за спиране), при
движение с максимално разрешената скорост за пътния участък – 80 km/h, е 58.04 м.
Съдът напълно възприема изводите по
комплексната експертиза относно механизма на възникване на удара. Като са
съобразили деформациите и уврежданията
вещите лица са достигнали до извода, че по отношение на автомобила ударът е
започна от челната предна дясна ъглова част, последвал е удар с по-голям
интензитет в зоната на задната част на преден десен калник, долна част на
предна дясна колона на купето, предна част на предна дясна врата, дясно
странично огледало (с разрушаването му), горна предна част на металната
облицовка на предна дясна врата. Последното въздействие за автомобила е в
зоната на бравата на задна дясна врата.
От назначенатат съдебно медицинска експертиза
в хода на досъдебното производство, която напълно се възприема от съда като
обективна и компетентна, се установява, че в следствие на удара на пострадалия
са нанесени следните травми : разкъсно-контузна рана на веждата в ляво,
кръвонасядания на клепачите в ляво, неголеми охлузвания по кожата в подочната
област, носа, горната устна и брадичката в ляво; мозъчен оток, неголям излив
на кръв под меката мозъчна обвивка
(субарахноидален хематом) и контузия на паренхима на мозъчното вещество в
дясната слепоочно-теменна област; бледовато
синкаво кръвонасядане в долната половина на гръден кош в ляво между предна и
задна мишнична линия; счупване на шесто ребро в ляво по средната мишнична
линия, счупване на гръбначния стълб между дванадесети гръден и първи поясен
прешлени; кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по кожата в лявата слабинна
област на височина 83 см. от петата; деколман (джоб) под кожата на описаните по
горе рана и охлузвания в лявата слабинна област, излив на кръв и масивни
кръвонасядания в меките тъкани на малкия таз, тежки контузии на левия бъбрек,
многофрагментно счупване на костите на тазовия пръстен; препълнен с храна
стомах; масивен оток и охлузване в горна трета на предмишницата на лявата ръка,
масивно охлузване по вътрешната повърхност на горна трета на подбедрицата на
десния крак на височина 49 см. от петата, малко кръгловато охлузване в областта
на капачката на коляното на левия крак, охлузвания по външно-предната
повърхност на бедрото на левия крак на височина 74 см. от петата, приличащи на
отпечатък от грайфер; счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка в
горна трета. Причината довела до смъртта на С. е тежка комбинирана (глава,
гърди, корем, таз, крайници) травма, довела до остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на травматичен шок, мастна емболия на
белите дробове и кръвозагуба. Налице е пряка причинна връзка между нанесените
травми, усложненията (травматичен шок, мастна емболия) и настъпването на
смъртта.
От заключението по комплексната експертиза
назначена в хода на съдебното следствие се установява, че травмите получени от
пострадалия са следствие на настъпилият удар по механизма на съприкосновение на
лекия автомобил и пешеходеца и местонахождението им по тялото на лицето
съответства на начина, по който се възприема механизма на възникване на
произшествието от вещите лица по автотехническата част от заключението. Съдът
няма причини да не възприеме това заключение като обективно и компетентно,
годно да даде отговори на въпросите поставени пред вещите лица и имащи пряко
отношение към установяване на фактите по делото.
При така възприетата фактическа обстановка,
съдът приема, че подсъдимият П.С.Д.
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343а,ал.1,б.“б“във вр. с чл.343,ал.1,б.“в“
във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като на 22.05.2017г. около 08:45 часа на път ІІ-35,
пътен участък при км.10+428 в близост до отбивката за картинг писта гр.Плевен,
обл.Плевен, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С- 4
Кактус“ с рег.№СВ****КК, нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП и
ППЗДвП, както следва:
- чл. 15 ал.1 от ЗДвП – На пътя водачът на
пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента.
- чл.21 ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.47, ал.1 и
ал.3 от ППЗДвП – когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак
В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената – 80км/ч, като
се движел със скорост 95 км/ч“.
- чл.116 от ЗДвП – Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, …..
и по непредпазливост причинил смъртта на М.Х.С.
от гр.Плевен, като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за
оказване помощ на пострадалия –
престъпление по чл.343а,ал.1,б.“б“във вр. с чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342
ал.1 от НК. От обективна страна деянието се изразява в нарушаване на
правилата за движение на моторно превозно средство, в следствие на което е
възникнало пътнотранспортно произшествие довело до причиняването на смърт на М.
С.. Общественоопасният характер на
престъпното посегателство по чл. 343 от НК е свързан с неговото отрицателно
въздействие върху обществените отношения по транспорта, като настъпването на
вредоносния резултат е включено от Закона в състава на престъплението и е
необходимост за неговата наличност. В хода на съдебното производство безспорно
се установява факта ,че подсъдимият е управлявал автомобила и в това си
качество, последният е бил пряко задължен да спазва законоустановените правила
за движение по пътищата и в този смисъл се явява адресат на нормите визирани в
глава ІV от ЗДвП. Последният е годен субект за ангажиране на наказателна
отговорност за престъпление по транспорта, така както е повдигнато обвинението.
Безспорно се установява и факта, че настъпилия вредоносен резултат е следствие
на действията на подсъдимият по повод на управляваното от него пътно
транспортно средство. За да е налице съставомерно деяние по смисъла на чл. 343
от НК следва обаче да се установи кои правни норми, като правила за управление
на моторно превозно средство, е нарушило лицето, чиято наказателна отговорност
се ангажира и до колко тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Видно от обвинителния акт и обвинението, така както бе
формулирано от прокурора в процедурата по чл. 287 от НПК на подсъдимият е
повдигнато обвинение за това, че като нарушил правилата за движение по пътищата
регламентирани в разпоредбите на чл. 15
ал.І от ЗДвП, чл. 21 ал.ІІ от ЗДвП, и чл. 116 от ЗДвП причинил вредоносния
резултат. Съдът счита, че следва да
развие съображения относно всички посочени от прокурора нарушения на ЗДвП, по отношение на които обвинението твърди, че
са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат обуславящ съставомерността на
деянието по чл. 343 от НК.
Така по отношение нарушението по чл.15 ал.І
от ЗДвП, то от доказателствата по делото безспорно се установява, че при
навлизането в десен завой на пътният
участък подсъдимият се е намирал в лявата пътна лента, което е станало причина
за сблъсък между управлявания от него автомобил и навлезлият на пътното платно
пешеходец, тъй като от заключението по комплексната експертиза се установява,
че ако водачът е управлявал автомобила в дясната (източна) пътна лента това
хипотетично би му позволило и при скоростта на движение, която е имал от 95
км/ч и при движение със скорост, не по
голяма от разрешената за пътния участък, да премине през линията на пресичане
на пешеходеца, когато тази, дясна пътна лента е била свободна и по този начин
би се избегнал удар между транспортното средство и пешеходеца. Изводите за
това, че подсъдимият не е управлявал в пътната лента, където предписва Закона,
са безспорни и са следствие на анализ на събраните доказателства по делото.
Самият подсъдим съобщава, че е възприел
пострадалият преди навлизането му на пътното платно. От комплексната експертиза
се установява, че както подсъдимият, така и пътуващият с него свидетел са имали
възможност да възприемат пострадалият преди навлизане в пътното платно
единствено ако автомобилът е бил разположен в лявата пътна лента. От друга
страна няма доказателства сочещи на това, че са били налице обективни пречки Д.
да управлява автомобила в лявата пътна лента, която е била свободна и
проходима.
По отношение
нарушението на чл.21 ал.ІІ във връзка с ал.І от НК, то в пътния участък, непосредствено преди мястото
на удара между лекия автомобил и пешеходеца към датата на инцидента е имало
поставен знак В26, чието предписание е във връзка с въвеждане на ограничение в
скоростта на движение. Както от протокола за оглед, така и от заключението по
автотехническата експертиза се установява, че в пътният участък е въведено
ограничение от 80 км/ч. От заключението по назначената от съда комплексна
експертиза се установява, че подсъдимият непосредствено преди удара в десен
завой е управлявал моторното превозното средство с 95 км/ч. В хода на производството
не бяха събрани никакви доказателства, които да внасят съмнение относно
изводите на експертите по комплексната експертиза. Както бе посочено и по-горе,
съдът напълно я кредитира с доверие и възприема като обективна и компетентна,
поради което и приема за безспорно установено, че Д. е управлявал със скорост,
която макар и не драстично, но превишава допустимата за пътния участък. В този
смисъл поведението на подсъдимият, като водач на МПС, е следвало да бъде
съответно на императивното предписание на чл. 21 от ЗДвП, а именно Д. е следвало като е възприел пътния знак
сигнализиращ стойността на скоростта,
която не следва да се превишава и е била различна от обичайната да приведе
движението на автомобила в съответствие с тези изисквания. Тук следва да се
отбележи, че от съдебната експертиза се налага и друг извод, а именно, че ако
подсъдимият е управлявал моторното превозно средство с допустимата скорост от
80 км/ч, то последният е могъл да предотврати настъпването на удара чрез
ефективно спиране. При
установената скорост на движение на автомобила, необходимото разстояние за
спиране е 76.4 метра, а при движение с
разрешената за пътния участък скорост 58.4 метра. Пешеходеца безспорно не е
попаднал в опасната зона за спиране и водача и това се установява от
заключението на експертите и последният е могъл да предотврати удара при
управление на автомобила с предписаната от пътната маркировка скорост. Като не
е сторил това, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати
удара. Предвид на това несъстоятелни са доводите на защитата за внезапната
поява на пострадалия на пътното платно. На първо място, това не се установява
от събрания по делото доказателствен материал. От гласните доказателства,
включая обясненията на подсъдимият се установява, че последният е възприел
пострадалият, който е стоял с лице обърнато в посока на автомобила и е
предприел пресичане, макар и подсъдимият да твърди, че последното е било
изненадващо и бързо, което именно го е лишило от възможността за предприемане
на ефективни действия, които биха предотвратили удара. Подсъдимият не може да
се позовава на тази изненадваща или внезапна поява на опасността, защото не е
изпълнил нормативно вменените му задължения да се движи със съобразена скорост
/ както и в най-дясното платно за движение/. От друга страна константната
съдебна практика приема, че наличността на пешеходец на пътя всякога
представлява усложнение в пътната обстановка, което нараства в зависимост от
близостта му до лентата за движение на пътното превозно средство, което
задължава водача да преценява дали не е възможно някакво отклонение от неговото движение. Опасността за движението
възниква за водача, не само когато един пешеходец навлезе на пътното платно, а
още когато се извършва движение по тротоара или банкета, което несъмнено сочи,
че намерението на лицето е да пресече пътното платно. В съдебната практика
трайно се приема, че за начало на възникване на опасността се приема момента,
когато един пешеходец се насочи към платното за движение и неговият път по
необходимост ще се пресече с пътя на
моторното превозно средство / Решение 1432/74, Решение 269/83, Решение
134/85 на ВКС /. В конкретният случай подсъдимият, който често е пътувал в този
пътен участък е бил наясно, че често има пресичащи пешеходци предвижващи се от
вилната зона около гр. Плевен. По същината си пострадалият С. не е имал
възможност за никакво друго логично движение освен да пресече пътното платно.
Превишената скорост
се явява форма на изпълнителното деяние, като в конкретния случай тя е
обективно доказана от данните по делото. В този смисъл съдът приема, че
безспорно установеното нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал.І от ЗДвП, е в
пряка причинно следствена връзка с настъпилите съставомерни последици.
По
отношение нарушението по чл. 116 от ЗДвП : От данните по делото безспорно се
установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на пътното платно,
в което е навлязъл пострадалият. От обясненията на подсъдимият и на свидетеля
се установява, че извършителят на противоправното деяние е възприел С. още
преди навлизането му на пътното платно в края на банкета. В обясненията си
подсъдимият сочи, че С. е стоял с лице към автомобила. Това възприятие, което е
възникнало у Д. го е задължило да съобрази поведението си като водач на МПС и да
прояви по-голяма степен на внимание и предпазливост спрямо евентуално
пресичащите лица, още повече че пресичането на платното от страна на С. е било
практически единствената възможност за придвижване в пространството и
най-логичната такава. Подсъдимият е възприел, че лицето на банкета е възрастен
човек и поради тази причина вниманието му е следвало да бъде повишено. Възрастните
хора са особено уязвима група с оглед по-бавните им реакции, занижения
физически тонус, отслабените сетивни възприятия, затруднената преценка на
транспортните ситуации и т. н. Изброените фактори обуславят засилената защита
на тази категория участници в движението от разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, което
правило изисква от водачите да проявяват към тях особено внимание, толерантност
и грижи за безопасността им.Задължение на подсъдимия, в качеството му на водач
на МПС е да наблюдава непрекъснато пътя пред него, да контролира адекватно на
пътната обстановка управляваното превозно средство и при предполагаема или
очевидна опасност, каквато е възникнала в случая, своевременно да вземе всички
необходими мерки за намаляване на скоростта или спиране на превозното средство,
за да пропусне преминаването на пешеходеца. Подсъдимият не е изпълнил тези свои
задължения и това негово поведение се намира в причинна връзка с настъпилия
неправомерен резултат.
Предвид
горните съображения, съдът приема, че подсъдимият Д. виновно е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.15, чл.21, чл.116 от ЗДП, настъпил е
вредоносния резултат – смъртта на М. С. и е налице причинна връзка между
нарушенията извършени от водача на моторното превозно средство и настъпилия съставомерен резултат.
В тази насока следва да се посочи, че подсъдимият, който сам заявява, че е
възприел пешеходеца да пресича пътно платно е могъл и е следвало да прояви
по-висока степен на внимание, като намали скоростта на движение на автомобила,
а в случай на необходимост и преустанови същото с цел на пропусне преминаващото
по пътното платно лице, като по този начин би избегнал възникването на ПТП-то.
Несъстоятелни са исканията на защитата, деянието да се възприеме от съда като
случайно събитие, при което подсъдимият не е имал и техническа възможност да
предотврати удара. От заключението по възприетата от съда автотехническа
експертиза се установява, че подсъдимият е имал техническа възможност да
преустанови движението на автомобила и да предотврати удара, ако е управлявал
МПС-то с допустимата скорост за пътният участък от 80 км/ч или ако се е движил
в дясната пътна лента, както предписва Закона. В практиката се възприема
становището, че не е налице случайно деяние, когато деецът, управлявайки
автомобила с непозволена скорост, сам се е поставил в обективна невъзможност да
избегне удара / Решение №
332/2004 н.д.1037/2003, Решение № 1034/2006 по н.д.539/2005 на ВКС /. В
допълнение към това, следва да се посочи, че превишената скорост не е
единствената причина за настъпването на ПТП-то. Тук следва да се отбележи, че
не е била налице никаква пречка за подсъдимият да се движи в най-дясната пътна лента, която не е била заета от други
превозни средства. От друга страна, като е възприел пешеходеца подсъдимият не е
проявил необходимата внимателност и предпазливост / нарушението по чл.116 от
ЗДП / Именно поради тази причина, деянието не може да се третира като случайно,
тъй като опасността не е възникнала внезапно в опасната зона за спиране на
автомобила, а в един предходен момент, когато подсъдимият е възприел пешеходеца
/ Решение № 645/2007 по
н.д.365/2007, Решение № 557/ 2008 по н.д.617/2008 ВКС / . Нарушаването на правилата за движение, когато
са в причинно следствена връзка със съставомерният резултат изключва
възможността за позоваване на случайно събитие. Няма как да се отрече, че
пострадалият е предприел неправилно пресичане на пътното платно, въпреки, че
най-вероятно и той е възприел приближаващото моторно превозно средство. Движението
на пешеходците обаче по начин не съответстващ на правилата винаги следва да се
възприема като опасност за движението, поради което е била налице нужда от
повишени мерки за безопасност от страна на водача / Решение №
964/1997 по н.д.804/1977г., Решение № 119/2002 по н.д.90/2002 на ВКС/.
Съдът приема, че от доказателствата по делото
може да се направи извода относно предпоставките за намалена отговорност на
подсъдимият по реда на чл. 343а от НК . Действията на виновния, макар и
изразяващи се само в молба за позвъняването на тел.112, окуражаване на
пострадалия и опити да му се помогне, субективно и обективно са били насочени
към спасяване живота на С., а последният се е нуждаел от това независимо от
степента на причинените му увреждания.
Факта, че в последствие пострадалия е починал не влия върху правната
квалификация на деянието по привилегирования състав на чл. 343а от НК, така
както е повдигнато обвинението. От данните по делото се установява, че
непосредствено след удара, подсъдимият е слязъл от автомобила и като е получил
пряко впечатление относно състоянието на пострадалия е инициирал позвъняване на
тел.112 с цел оказване на специализирана медицинска помощ. В практиката на
съдилищата се възприема, че помощта, която оказва дееца на пострадалото лице
трябва да включва такива действия, които обективно и субективно са насочени към
спасяване живота на това лице. Такава помощ съставлява спирането на друго МПС с
цел транспортиране на пострадалия, телефониране до съответното медицинско
заведение и прочее активни действия обективно насочени към спасяване живота на
увредения пострадал. В конкретния случай се установява, че непосредствено след
деянието С. е имал данни за жизнени функции. От друга страна подсъдимият е
предприел обективно всички възможни
действия по осигуряването на адекватна и компетентна помощ.
При преценката на непредпазливостта като
форма на вина, съгласно чл. 11 ал. ІІІ от
НК, следва да отговори на въпроса, длъжен ли е бил и могъл ли е деецът
да предвиди настъпването на общественоопасните последици от поведението си и
тук отговора е положителен. От субективна страна деянието е извършено
непредпазливо, като подсъдимият не е желаел настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При определяне и вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият П.Д., съдът на първо
място, съобрази разпоредбата на чл. 343а ал.І б”в” във връзка с чл. 343 ал.І
б”в” във връзка с чл. 342 от НК, където законодателят е предвидил наказание „
до четири години лишаване от свобода”. При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства данните относно личността
на извършителя – лице, което не е осъждано за престъпления от общ характер и
няма данни за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът приема и доброто процесуално поведение на подсъдимият, който както в хода
на досъдебното производство, така и в съдебната му фаза демонстрира стриктно
спазване на задълженията му като участник в наказателното производство и
респект към провежданата процедура, както и явно силно разкаяние и съжаление за
стореното. От писмените доказателства по делото се установява, че подсъдимият
не е лице системно нарушаващо правилата за движение по пътищата, макар и
работата му да е пряко свързана с ежедневно управление на автомобила. В този
смисъл съдът приема, че се касае за личност с изключително ниска степен на
обществена опасност. Определящо значение за отговорността на даден подсъдим има
обществената опасност на конкретно извършеното деяние, в контекста на
генералната превенция за съразмерност на наказанието към тежестта на деянието.
От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият Д. при реализация на
престъпното деяние е допуснал три нарушения на правилата за движение по
пътищата, регламентирани по законодателен ред, които са и в пряка причинна
връзка с настъпилият вредоносен резултат, като основното от тях е управлението
на автомобила със скорост превишаваща допустимата. Превишението на допустимата
скорост на движение е минимално- 15км/ч и това обстоятелство следва да се
отчете от съда като смекчаващо и сочещо на ниска степен на обществена опасност
на деянието в сравнение с обичайните за този вид престъпления. Относно другите
две нарушения на правилата за движение по пътищата, то последните също не се
отличават с изключителност, дори напротив. В полза на подсъдимият следва да се
възприема и поведението на самия пострадал, който е предприел пресичане на
пътното платно на нерегулирано и позволено за това място, както и въпреки,че
най-вероятно също е възприел приближаването на моторното превозно средство. Съдът
не констатира отегчаващи вината обстоятелства. Предвид на това, съдът приема,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които в своята
съвкупност обуславят изключителност, поради което в конкретният случай съдът
следва да определи наказанието при спазване на изискванията на чл.55 от НК. С
оглед на това, съдът приема, че на П.Д. за извършеното деяние следва да бъде
наложено наказание на основание чл.343а, ал.1, б.“б“във вр. с чл.343, ал.1,
б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.55 ал.1, т.2, б."б" от НК ГО ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ“ при следните
пробационни мерки:
по чл.42а, ал.2, т.1 НК „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от ЕДНА година
и по чл.42а, ал.2, т.2 НК, „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от ЕДНА година. По
отношение на кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343Г от НК
наказание „ лишаване от права” за управление на пътно превозно средство, то
съдът на първо място съобрази обстоятелството относно размера на основното
наказание „ пробация”, което се налага на подсъдимият. Определянето на размера
на кумулативното наказание по чл. 37,
ал. І т. 7 НК следва да е в размер на ЕДНА година и ТРИ месеца. При определяне
размера на това наказание съдът взе предвид както тежестта на самото деяние,
така и данните във връзка с цялостното поведение на подсъдимият извън
процесното във връзка с управлението на моторно превозно средство.
При този изход на производството и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П.С.Д. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен деловодни разноски в размер на 2309,12
лева и по сметка на Окръжен съд – Плевен деловодни разноски в размер на 1623
лева.
При горните съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: