О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 624
гр.
Пловдив.28.10.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 534/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава
XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по постъпил от
ОП - Пазарджик протест против протоколно определение от 07.10.2019г.,
постановено по ЧНД №644/2019г. по описа на ОС – Пазарджик, с което осъденият М.З.Зе
предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание лишаване от свобода в размер
на 2 месеца с изпитателен срок от 2 месеца. В протеста се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради неправилна оценка на
относимите към предмета на делото доказателства, които не сочат положителни
тенденции в поправянето и превъзпитанието на осъденото лице. Отправя се искане
определението да се отмени и да се постанови ново, с което да се остави без
уважение искането на осъдения З.за предсрочно условно освобождаване.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в протеста оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Протестът на ОП - Пазарджик е подаден
в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМ, но разгледан по същество - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно
е установено по делото, че считано от 15.06.2018г. осъденият З.търпи наказание
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, наложено му с влязло
в законна сила на 14.08.2018г. определение, постановено по НОХД № 356/18г. по
описа на Районен съд – Велинград за извършено престъпление по чл.196 ал.1 от НК.
Към 04.10.2019г. осъденият е изтърпял, видно от приложената по делото справка фактически
– 1 година, 3 месеца и 5 дни и към тази дата остатъка от наложеното му
наказание е два месеца и двадесет и пет дни, към датата на проведеното в окръжния съд
съдебно заседание – два месеца и осем дни, а към днешна дата остатъка е един
месец и осемнадесет дни. Безспорно е и това, че извън посочените осъждания З.има
и други престъпни прояви през годините, отразени в справката му за съдимост, а последното
му осъждане датира от 2014г.
При тези данни не може да има спор, че е
налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на З.по смисъла
на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС,
изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно
фактически повече от 2/3 от наложеното наказание, като освен реалното
пребиваване в затвора като фактически изтърпяно наказание, според цитираното
Постановление, се счита и периода, през който осъденият е бил задържан по ЗМВР
и НПК. Поради което правилно е идентично изложеното в атакуваното определение
становище на окръжния съд, че тази предпоставка на закона е налице.
Уважаването
на искането за предсрочно условно освобождаване на едно осъдено лице се
предпоставя, освен от покриване на посочените формални изисквания, и от
наличието на доказателства, че е изпълнена и втората, кумулативно изискуема се предпоставка
- осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Окръжният съд е приел,
че и тази предпоставка на закона е изпълнена, като не може да не се отбележи,
че мотиви в подкрепа на това становище реално липсват в атакувания съдебен акт,
но като краен резултат решението на съда е правилно. Логично е преценката за
покриване на посоченото изискване да се направи през призмата на становището на
затворническата администрация в пенициарното заведение, в което осъденият
изтърпява наказанието лишаване от свобода, макар и това становище да не е
императивно обвързващо съда, който следва сам да извърши оценка на относимите
към тези обстоятелства доказателства, приложени в затворническото досие. А
според тях, към момента на депозиране на молбата от З.за предсрочното му
освобождаване, макар риска от рецидив да не е намалял съществено, се наблюдават
ниски стойности на риска от вреди и настъпили положителни корекции в
проблемните зони. Провежданите с осъденото лице мероприятия са довели до
положителни промени в отношението на З.към правонарушението,
откриват се отчетливи намерения за внасяне на
коректив,
налице е тясна връзка със семейството, което действа позитивиращо на осъдения, коригирани са отделни негативни поведенчески модели,
като З.споделя адекватни и приемливи бъдещи планове и цели. По време на целия престой в затвора на
осъдения не са установени нарушения на правилата и не са му налагани дисциплинарни наказания, а
неполагането на общественополезен труд се дължи на обективни причини – трайно
болестно състояние, което е пречка за осъденото лице да работи. В приложените по делото становища се акцентира на
факта на постигане на плана на присъдата, на предстоящото включване на осъдения в специализирани програми и най – вече
на настъпилите в З.промени с позитивна
насоченост,
намерили отражение в желанието на осъдения да запази внесените корективи в
поведенческия си
репертоар и начина си на мислене.
Посочените безспорно положителни тенденции, преценени през призмата на
оставащата част от наложеното наказание, която е минимална, мотивира този
състав да счете, че осъденото лице следва да се освободи предсрочно условно.
Вярно е, че данните за личността му са обременени, видно от справката за
съдимост, приложена по делото, но законът не забранява прилагането на чл.70 от НК и по отношение на многократно осъждани лица, дори и рецидивисти по смисъла
на чл.29 от НК. Липсват разумни и законови основания да се счете, както
настоява прокурора, че за оставащото от наказанието време – около един месец,
ще се постигнат при З.още съществени и значими положителни промени, тъй като,
според затворническата администрация, възможните такива вече са постигнати. В
протеста се акцентира и на липсата на трудова активност на осъденото лице,
критикува се, че то не е показало положителното си отношение към трудовата
дейност. Както се каза вече здравния статус на З.е изяснен и той не позволява полагане на труд, който му
се предлага в условията на затвора. В т.4. от цитираните постановления на ВС
изрично е посочено, че условно предсрочно освобождаване на изтърпяващ наказание
лишаване от свобода е допустимо и когато той не работи поради
нетрудоспособност, щом като е изтърпял изискуемата част от наказанието и е
показал примерно поведение. Щом като осъденият, поради независещи от него
причини, не може да полага общественополезен труд и по този начин да покаже
своето честно отношение към труда, а с примерното си поведение е дал
доказателства, че се е поправил, може и следва да бъде условно предсрочно
освободен.
Водим
от горните съображения настоящата инстанция намира определението на решаващия
съд за законосъобразно, поради което:
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 07.10.2019г., постановено по ЧНД №644/2019г. по описа на ОС – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не
подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: