РЕШЕНИЕ
№ 260065
гр. Варна, 31.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Снежана Георгиева, като разгледа гр.
д. №16840 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по предявен от „Е. П. П.” АД против А. А. И., иск за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 214,69 лева,
представляваща дължима и незаплатена електрическа енергия за период на отчитане
от 24.06.2018 г. до 23.09.2018 г. и период на фактуриране от 13.08.2018 г. до
15.10.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр.
В., ул. .... с АБ.№ ********** и кл. № **********,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението –
03.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
39,56 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка фактура,
считано от 04.09.2018 г. до 21.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 4770/08.09.2020 г. по ч. гр. д. № 10918/2020 г. по описа на РС
Варна, 12 състав, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е клиент
на ищеца във връзка със същестуващото между страните
по делото облигационно правоотношение по повод доставка на ел. енергия в
описания по – горе обект на потребление. Посочено е, че ответникът е потребил и не е заплатил ел. енергия на стойност от 214,69
лева за периода 24.06.2018 г. до 23.07.2018 г. Изложено е, че върху тази сума е
начислено обезщетение за забава в размер от 39,56 лева, считано от падежа на
всяка издадена фактура до 21.08.2020 г. Твърди се, че за претендираните
суми са издадени фактури № **********/13.08.2018г., **********/13.09.2018г. и
**********/15.10.2018г. Посочва се, че ответницата е следвало да заплати потребената в обекта ел. енергия, но за исковите периоди
такива плащания не са правени. Поддържа се, че за процесните
суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, надлежно връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което е обусловило и правния му
интерес за предявяване на иск относно вземането по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането
на съдебно – деловодни разноски
На
ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата
е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се, че ответницата е клиент на ищеца
с посочените в исковата молба исков период, относно твърдените аб. и кл. номера и обект на
потребление. Оспорва се, че изчислената от ищеца стойност съответства на реално
доставеното количество ел. енергия в обекта. Твърди се, че процесното
СТИ, монтирано в обекта на потребление е било извън срока за годност в исковия
период, поради което е отчитало неточно. Направено е искане за отхвърляне на
предявения иск.
Варненският районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Предявени са установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД . За да бъдат уважени предявените искове,
ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки – 1)
валидно облигационно правоотношение с ответницата по повод доставяне на ел.
енергия в процесният обект; 2) количеството ел.
енергия доставена в обекта и паричната ѝ равностойност, 3) размера на
претенцията си и че същата е изискуема, 4) изпадането в забава на ответницата,
5) размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения, включително всички
наведени в отговора на исковата молба твърдения за положителни факти, от които
ответника черпи за себе си благоприятни последници.
Съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които след
публикуването им в един централен и един местен вестник, влизат в сила за
потребителите на електроенергия, без изричното им писмено приемане.
Облигационното правоотношение възниква от факта на притежавано право на
собственост или вещно право на ползване по отношение на електроснабдения
имот, като при наличие на конкуренция между двете основания, потребител на
електрическа енергия се явява субектът, в чиято полза е било учредено вещно
право на ползване, задължен да заплаща консумативните разноски, свързани с
ползване на вещта – чл.57, ал.1 от Закона за собствеността. Правопораждащият отношенията с ищеца факт е отразен и в чл.
3, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на
"Е.П." АД, съгласно който потребител на ел. енергия е всяко лице -
собственик на имот, присъединен на ниво ниско напрежение към
електроразпределителната мрежа на "Е.-п. М." АД и не е избрало друг
доставчик на електрическа енергия. В същият смисъл е и § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ,
с която е дадена легална дефиниция на понятието "Краен клиент" -
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване.
За
установява качеството на ответника като потребител на електрическа енергия,
ищецът е представил възражение вх. номер
1140563/16.11.2012 г. подадено от А.А.И., за имот находящ се в гр. В.,
ул. „…..“ …, кл. номер **********, абонатен номер **********,
във връзка с дължимостта на начислена сума за потребена ел. енергия, тъй като такава не е потребена и е направено искане за предоставяне на
възможност на ответника да заплаща останалите текущи задължения.
Между
страните е безспорно, а и от приетата по делото СТЕ се установява, че клиентски
№********** се отнася за недвижим имот находящ се в с
гр. В., ул. …...
Ищецът
е представил и съдебно решение 1887/22.04.2013 г. , постановено по гр.д. 18179/2012 г. по описа на ВРС, потвърдено с
решение от 29.07.2013 г. по гр.д. 1939/2013 г. по описа на ВОС, с което е
признато, че ответникът не дължи на ищеца суми, начислени след корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 20.12.2012 г. до 20.02.2012 г., поради
неправомерност на извършената корекция, като е било безспорно, че А.И. е клиент
на ел. енергия за имот с кл. номер **********,
абонатен номер **********.
По
делото са постъпили и два броя справки от Община Варна, Дирекция „Местни данъци
и такси“, в които е посочено, че в регистрите на общината не са регистрирани
недвижими имоти от ответника, за които той да плаща данъци.
При
така събраните доказателства, съдът намира, че може да се изведе извод за доказаност на качеството клиент на електрическа енергия на
ответника. Въпреки, че по делото не е представен титул за собственост върху процесния имот в полза на ответника, от събраните писмени
доказателства / възражение и 2 бр.
съдебни решения/ се извежда извод, че А.И. е собственик на имота. Същата е
подала възражение срещу дължимостта на начислени суми
за потребена ел. енергия, в която имплицитно се
съдържа признание на факта, че тя ползва ел. енергия в процесния
имот, като във възражението се сочи, че тя заплащане текущите сметки за имота.
Това изявление следва да се тълкува като извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факта, което признание разгледано в съвкупност с влязлото в сила
решение от 29.07.2013 г. по гр.д. 1939/2013 г. по описа на ВОС обуславя извода
на съда за принадлежност на правото на собственост и респ. наличието на облигационна
връзка между страните.
За
доказване потреблението на ел. енергия в имота е изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че СТИ с фабричен номер 1125071110188417 /
монтирано за процесния имот/ е отчело ел. енергия,
като същото не е манипулирано и цялата енергия потребена
ел. енергия е преминала през него. Разяснено е, че за да има доставка и
преминаване през СТИ е необходимо да има включен консуматор на ел. енергия,
т.е. потребеление, като потребените
количества енергия за процесния период са обичайни за
времето от година, за което са отчетени. Сочи се, че остойностяването на
отчетите на СТИ е съобразено с промяната на цената на ел. енергията от
30.06.2018 г. Излага се, че начислените количества ел. енергия за вследствие на
редовен месечен отчет. По отношение на средството за търговско измерване е
посочено, че то е от одобрен тип, метрологичната му проверка е от 2017 г. и по
време на отчетите през 2018 г. е било метрологично годно.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е
издал 3 бр. фактури за процесните вземания за период
на потребление от 24.06.2018 г.-23.09.2018 г. - №№ **********/13.08.2018 г.-72,53 лв.,
**********/13.09.2018 г.-77,35 лв. и **********/15.10.2018 г.-64,81 лв. / общо
214,69 лв./. Посочено е, че падежът за заплащане на фактурата от 13.08.2018 г.
е 03.09.2018 г., като до 21.08.2020 г. лихвата за забава възлиза на сумата от
13,93 лв.; върху сумата по фактурата от 13.09.2018 г. е изчислена лихва за
забава за периода от 02.10.2018 г.-221.08.2020 г.-14,25 лв., в върху сумата по фактурата от 15.10.2018
г.-11,38 лв. за периода от 02,11,2018 г.-21.08.2020 г. / общо лихва за забава в
размер на 39,56 лв. за периода от 04.09.2018 г.- 21.08.2020 г./. Изложено е, че
в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания на посочените суми.
От
така установеното от изслушаните експертизи се установява, че до имота на
ответника реално е доставяна ел. енергия, която е отчитана от годно техническо
средство и която е остойностена съобразно приетите от
КЕВР цени, действащия в съответния период. Съдът дава вяра на изготвените по делото
експертни заключения като компетентно дадени и отговарящи мотивирано, точно и
ясно на поставените въпроси.
Не могат да бъдат възприети възраженията на
ответника, наведени в отговора на исковата молба касаещи липсата на годност на
средството за измерване, тъй като от установеното от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че СТИ 11257111088417 е
преминало техническа проверка през 2017 г. и е било метрологично годно през процесния период /2018 г./, който е обхванат от
шестгодишния му период на метрологична годност.
При
изложеното и като съобразява, че ответникът не е представил доказателства да е
погасил задълженията си, съдът намира, че главният иска за стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия се явява изцяло
основателен за сумата от 214,69 лв.-
сбор от стойностите на трите посочени по-горе фактури за период на
потребление 24.06.2018 г.-23.09.2018 г., издадени за отчетена в имота ел.
енергия. Ответникът не е погасил
своевременно задълженията си, поради което е изпаднал в забава, съобразно
посочените от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза дати и дължи
лихва за забава върху стойността на всяка от фактури от датата следваща падежа
на всяка от тях / падежа на първата фактура е 03.09.2018 г., т.е. лихва за
забава се дължи от 04.09.2018 г. / до 21.08.2020 г. в общ размер от 39,56 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при възприемане на счетоводното експертно заключение.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски има ищецът.
Ищецът е доказал
заплащане на следните разноски: 75,00 лв.- държавна такса, 300 лв. – депозит за
особен представител, 300 лв.- депозит за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, 300 лв.- депозит за възнаграждение на вещото лице по
СТЕ, 10,00 лв.- държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения, а съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗП в размер на 100 лв. На ищеца следва да
се присъдят разноски в исковото производство в общ размер на 1085,00 лв.
С оглед даденото задължително
тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно
разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното
производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е доказал
заплащането на следните разноски в хода на заповедното производство – 25,00
лв.- държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и следва да му се присъдят общо 75,00 лв. - разноски в заповедното производство.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А. А. И., ЕГН: **********, адрес: *** дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** следните суми на основание
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр.
чл.200 вр. чл.86 ЗЗД - 214,69
лева,
представляваща дължима и незаплатена главница за потребена
електрическа енергия за период на отчитане от 24.06.2018 г. до 23.09.2018 г. и
период на фактуриране от 13.08.2018 г. до 15.10.2018 г. за обект на
потребление, находящ се в гр. В., ул. .... с АБ.№
********** и кл. № **********, ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението– 03.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 39,56 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка
фактура, считано от 04.09.2018 г. до 21.08.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 4770/08.09.2020 г. по ч. гр. д. № 10918/2020 г. по
описа на РС Варна, 12 състав
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. А. И., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 1085,00 лв. - разноски в исковото производство
и сумата от 75,00 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 10918/2020 г. по описа на РС Варна, 12 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: