РЕШЕНИЕ

Номер   1519                         13.08.2019г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На десети октомври                             две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Катя Чокоевска

 

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер   1298 по описа за    2018   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 7/22.01.2018г. на ***на Община Стамболийски, с което на С.М.П., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лева  за нарушение по чл.50, ал.1от Наредба №2 на Общински съвет Стамболийски за управлението и организацията на движението по общинските пътища и улици на територията на Община Стамболийски.

          Жалбоподателя моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна – Община Стамболийски, намира жалбата за неоснователна.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

На 07.01.2018г. около 10,40 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ ***, собственост на „ПИМК“ ООД в земеделски полски път, собственост на Община Стамболийски инаходящ се в землището на с.Йоаким Груево. Това било констатирано от свид.Н.М.Г. ***, който за горното съставил срещу жалб.П.  АУАН № 7/07.01.2018г. за нарушение на чл.51, ал.1 от Наредба № 2 на Община Стамболийски. В горния имот било забранено преминаването на автомобили с маса над 7т. съгласно Заповед № 67/04.01.2018 г. на Кмета на Община Стамболийски. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното НП. Междувременно организацията на движение в района не била съгласувана с ПП Пловдив, нито с Комисията по безопасност на движението към Община Стамболийски.

Горното съдът намира за установено от разпита на актосъставителят Н. М. Г., както и от писмените доказателства по делото. Първият изрично посочи, че като служител в РУП Стамболийски бил изпратен на полски пътища, находящи се в землището на с.Йоаким Груево, Община Стамболийски. Там свидетелят констатирал, че товарни автомобили на дружеството „ПИМК“ ООД, преминавали през полските пътища, като се отклонявали за тях от третокласен асфалтов път 375, който преминавал в полски път. Предвид наличната заповед за забрана управлението на товарни автомобили над 7 тона по тези полски пътища, на водачите, които били спрени за проверка били съставени актове за установяване на нарушение от свидетеля. съдът приема с доверие показанията на актосъставителя и писмените доказателства, които са логични, непротиворечиви и безпристрастни.

При така установените факти Съдът намира, че нито в АУАН, нито в процесното Наказателно постановление е посочено мястото на твърдяното нарушение, което е задължителен реквизит на АУАН, съответно на наказателното постановление съгласно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва каквато и да била индивидуализация на въпросния полски път, освен, че е собствен на Община Стамболийски, като не е посочен, нито съответен поземлен имот, нито дори землището на населено място, в което се твърди да е извършено нарушението. В тази насока едва в съдебно заседание се установява от разпита на съставителя на акта, както и от съдържанието на представената заповед, че се касае до установено движение на жалбоподателя по полски път в землището на село Йоаким Груево, както и че именно в това землище са имотите, за които се отнася забраната по заповедта на кмета на общината. Изясняването на посоченото обстоятелство в съдебното заседание обаче, не може да замени липсата на съществен елемент от съдържанието на наказателното постановление, което очертава границите на доказване на административното обвинение и в тази връзка липсата на задължителен реквизит, какъвто е място на нарушението, съставлява съществен процесуален пропуск, който се отразява върху правото на защита на наказаното лице, както и възможността на съда в производството по обжалване на наказателното постановление да установи дали описаното в него действително осъществява състав на нарушение и дали е правилно квалифицирано.

          На следващо място, както в АУАН, така и в наказателното постановление е отразено, че с поведението си жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от Наредба № 2 на Общински съвет – Стамболийски за управление и организацията на движението по общинските пътища и улици на територията на Община Стамболийски. Посочената разпоредба обаче е санкционна такава и сочи, че за установени нарушения на Наредбата виновните лица се наказват с глоба до 300 лева, ако за нарушението не е предвидено и друго наказание. Същата напрактика не съдържа конкретно задължение или забрана, адресирани до жалбоподателя в качеството му на водач на товарен автомобил, в каквото качество е бил наказан. Тази разпоредба не би могла по какъвто и да било начин да се съотнесе към текстовото описание на твърдяното нарушение, като в тази връзка е единствено основание за определяне на административно наказание, но при установено конкретно нарушение по Наредбата. В случая, нито в акта, нито в наказателното постановление е дадена конкретна правна квалификация на поведението на жалбоподателя по цитираната Наредба, като на практика не е ясно коя разпоредба от същата се твърди действително същият да е нарушил, за да е налице вече основание за санкционирането му по чл.50, ал.1 от Наредбата. С това не е било спазено изискването на чл.42, т.5 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да се посочат в АУАН, съответно в наказателното постановление, законните разпоредби, които са нарушени. Не на последно място установява се, че до санкционирането на жалбоподателя на място е било извършване движение на МПС, на при неспазване на предвидената процедура е бил поставен знак забраняващ това. Последното също влече незаконосъобразност на наложената санкция.

Горното налага отмяна на процесното НП.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7/22.01.2018г. на ***на Община Стамболийски, с което на С.М.П., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лева  за нарушение по чл.50, ал.1от Наредба №2 на Общински съвет Стамболийски за управлението и организацията на движението по общинските пътища и улици на територията на Община Стамболийски.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.