№ 3761
гр. В., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Т. Лефтерова
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Т. Лефтерова Гражданско дело №
20223110116191 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „В.а“, ж.к. „М.д.“, ул. „Р.П.-К.“ № 4-6, с която против Т. И. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Н.Г.“ 46, ет.5, ап.7, по реда на чл.422 вр.
чл.415 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6171/29.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 15614/2021 г. по описа на ВРС, за следните суми: 3000,00 лева –
частична падежирала главница, дължима за периода от 11.11.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 27.10.2021 г., от общо дължима главница в
размер на 8570,00 лева по договор за потребителски кредит
№FL656998/11.10.2012 г., сключен между „Ю.Б. АД, ЕИК:********* и Т. И.
С., вземането по който е прехвърлено от „Ю.Б. АД на „Е.М.“ ЕООД, с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.10.2021 г. до изплащане на вземането;
800,00 лева, падежирала договорна възнаградителна лихва за периода от
11.11.2018 г. до 27.10.2021 г. от общо дължима договорна лихва в размер на
3606,55 лева. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
1
№15614/2021 г., по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на ищеца
против ответника. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №6171/29.10.2021 г. по ч.гр.д. №
15614/2021 г. по описа на ВРС, за следните суми: - 3000,00 лева – падежирала
главница, дължима за периода от 11.11.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2021 г., частична претенция от общо дължима
главница от 8570,00 лева по договор за потребителски кредит
№FL656998/11.10.2012 г., сключен между „Ю.Б. АД, ЕИК ********* и Т. И.
С., вземането по който е прехвърлено от „Ю.Б. АД на „Е.М.“ ЕООД, с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.10.2021 г. до изплащане на вземането;
800,00 лева, падежирала договорна възнаградителна лихва за периода от
11.11.2018 г. до 27.10.2021 г., представляваща частична претенция от общо
дължима договорна лихва в размер на 3606,55 лева., както и сторените в
заповедното производство разноски.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило възражение
от длъжника, поради което на заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването.
С искова молба, постъпила в съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът
предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се сочи, че на 11.10.2012
г., между ответника и „Ю.Б. АД е сключен договор за потребителски кредит
№FL656998/11.10.2012 г., по силата на който, кредиторът е предоставил на
потребителя, кредит в размер на 8750 лева. Уговореният ГЛП за първите 9
месеца от срока на договора е в размер на 5 %, а за останалия период – 14 %.
Кредитополучателят се е съгласил да погаси задължението си на 120 месечни
анюитетни вноски, вкл. главница и лихва, считано от 11.11.2012 г., които за
първите 9 месеца са в размер на 35,71 лева, а за останалия период – всяка по
138,09 лева. Твърди се, че ответникът не е извършвал редовни плащания, като
непогасеното му задължение е в общ размер на 12176,55 лв. На 18.01.2016 г.,
между „Ю.Б. АД и „Е.М.“ ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на
който ищецът е придобил вземането срещу ответника. Твърди се, че
последният е уведомен за извършената цесия.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция.
Оспорва да е бил уведомен за цедиране на вземането. Твърди, че не е налице
предсрочна изискуемост. Въвежда възражение за погасяване на вземането на
ищеца, поради изтекла погасителна давност, като не уточнява периода, за
който твърди, че е изтекъл давностният срок.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
2
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.430 ТЗ и чл.99 ЗЗД. В процесния
случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността му.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, елемент от
съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена
или определяема парична сума, на соченото от ищеца основание, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. Доказването на
процесния договор изисква установяване, пълно и пряко от ищеца, на първо
място, постигнато съгласие кредиторът да предаде в собственост на
кредитополучателя пари при задължение на последния да ги върне в
уговорените срок и условия; предаване на уговорената сума, както и настъпил
падеж. При въведено възражение от страна на ответника, в тежест на
последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч.,
че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или
че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за
плащането им, в т.ч., че задължението е погасено по давност.
Исковата молба, образувана в настоящото дело, е подадена след
успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на
ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано
ч.гр.д.№15614/2021 г. по описа на ВРС, като по същото е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6171/29.10.2021 г. В
полза на заявителя са присъдени сумите, претендирани с исковата молба. След
възражение от страна на длъжника и в изпълнение разпореждане на
заповедния съд, в законоустановения едномесечен срок, заявителят представя
исковата молба за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
От представени по делото препис от договор за потребителски кредит №
FL656998 и от погасителен план към същия договор, се установява, че на
11.10.2012 г., в гр. В., между „Ю.Е.Д.Б.“ АД /с настоящо наименование „Ю.Б.
АД/, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател,
е сключен договор, по силата, на който, банката предоставя на
кредитополучателя, потребителски кредит за пълно предсрочно погасяване на
задълженията му по договор за потребителски кредит № FL603443/23.08.2011
г., сключен с „Ю.Е.Д.Б.“ АД, в размер на 8750 лева и срок на издължаване –
120 месеца /до 11.10.2022 г./, считано от датата на неговото усвояване.
Последното се извършва по разплащателна сметка на ответника, посочена в
процесния договор, като банката има правото да дебитира служебно сметката,
за целта, за която е сключен договорът. Банковата сметка, по която е
предвидено да бъде усвоен кредитът е вписана в договора.
3
Погасяването на кредита, в т.ч. дължимите лихви е предвидено да се
извършва на равни месечни вноски, първите девет от които – в размер на 35,71
лева, а следващите - всяка в размер на 138,09 лева, с падеж – 11-то число на
месеца. Уговореният ГЛП за първите 9 месеца от срока на договора е в размер
на 5 %, а за останалия период – 14 %.
Съгласно постигнатото съглашение, след първите девет месеца
/определени от кредитора като „гратисен период“/, кредитът се олихвява с
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Ю.Е.Д.Б.“ АД
за потребителски кредит, за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 0,80 пункта. Съгласно чл.3, ал.4 от
договора, ГПР по кредита е 14,93%, а общата дължима сума от
кредитополучателя е в размер на 15649,44 лева.
От банково бордеро №3974577/11.10.2012 г., се установява, че на
11.10.2012 г., по банкова сметка на кредитополучателя, е преведена сумата от
8171,68 лева, а с банково бордеро № 3974578/11.10.2012 г. – сумата от 57,20
лева.
С договор за цесия от 18.01.2016 г., вземането на банката – кредитор към
ответника е прехвърлено в полза на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********.
По делото е приобщено пълномощно, с което „Ю.Е.Д.Б.“ АД
упълномощава „Е.М.“ ЕООД да уведоми длъжниците за сключения договор за
цесия.
Ищецът представя подробна справка „Трансакции“ по процесния
договор за кредит, обхващаща всички компоненти на дълга, за периода от
11.10.2012 г. до 18.01.2016 г., от която се установява, че след цедиране на
вземането, ответникът не е извършвал плащания в полза на ищеца.
Процесният договор за кредит, ведно с погасителния план, както и
искането за сключване на договора, са подписани и приети от ответника.
Възражение относно авторството на положените подписи не е въведено,
поради което съдът приема, че ответникът е съгласен с постигнатата
договореност и между страните по делото е налице облигационна обвързаност
възникнала със сключването на процесния договор за кредит.
От заключението на проведената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, и
компетентно, се установява, кредитът по процесния договор е усвоен изцяло
по банкова сметка на ответника. По договора са извършения само две
плащания от кредитополучателя, за погасяване на задължението му за лихва.
Същите са, както следва – на 12.11.2012 г. – сума в размер на 35,71 лева и на
12.12.2012 г. – сума в размер на 2,82 лева. Според експерта, това са
единствените погашения по кредита. След 18.01.2016 г. /датата на цедиране на
вземането/ не са извършвани плащания по кредита. Вещото лице намира, че
непогасената главница за периода от 11.11.2016 г. до 27.10.2021 г. е в размер на
5227,60 лева, а непогасената лихва, за периода от 11.11.2018 г. до 27.10.2021 г.
е в размер на 1465,45 лева.
4
Възражението на ответника, че не е бил уведомен за обявена предсрочна
изискуемост е неоснователно, доколкото се претендира заплащане единствено
на задължения с настъпил падеж към датата на образуване на заповедното
производство.
Въведеното от ответника възражение за липса на редовно уведомяване
за сключения договор за цесия, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.99 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Договорът за цесия е
двустранен, консенсуален и неформален, като в случая е и каузален -
представлява продажба на вземане. По силата на договора за цесия, от
момента на постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор
прехвърля вземането си на новия кредитор. За да породи правните си
последици този договор, разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД изисква извършеното
прехвърляне да бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор.
Уведомяването на длъжника, обаче, няма отношение към валидността на
договора за цесия, тъй като съобщаването на длъжника за извършената цесия
не е елемент от фактическия състав на договора, а има значение за момента, от
който новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като
насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Длъжникът може да
бъде известен за цесията, при две хипотези, приложими при алтернативност -
получаване на изрично писмено уведомление или връчване на уведомлението
като приложение към сезираща съда искова молба. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на ответника с връчване на исковата молба и
приложенията към същата. Съгласно установената съдебна практика, цесията
следва да се приеме за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане /решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013 г., II т.о./. В практиката си ВКС приема, че извършеното по
този начин уведомление за извършена цесия, макар и връчено като
приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното
право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да
бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК. Съгласно разрешението, дадено с т.9 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, „в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение...”
По наведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
наличие на правопогасяващ факт – изтекла по отношение на вземанията на
ищеца погасителна давност, съдът намира следното:
Давността е институт на правото, представляващ период от време, през
5
който носителят на едно материалното право бездейства, поради което губи
правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове
на давността. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД сочи, че давността започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В производството по
чл.422 ГПК, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска,
какъвто е и процесният случай, искът ще се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този
момент ще се считат настъпили както материалноправните, така и
процесуалноправните последици от предявяването му. С оглед горното,
давността се счита прекъсната със задна дата – считано от датата на подаване,
на заявлението по чл.410 ГПК, която в процесния случай е 27.10.2021 г.
Въпреки обстоятелството, че изпълнението по договора за кредит е дължимо
на части, то не е налице периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД
и това вземане не се погасява с тригодишна погасителна давност. Към датата
на подаване на заявлението в съда не е изтекла приложимата петгодишна
погасителна давност.
Ищецът доказа облигационната връзка с ответника, както и че
последният е усвоил предоставения кредит. Ответникът не проведе успешно
доказване на въведените правоизключващи и правопогасяващи възражения,
като по делото не се представиха или ангажираха доказателства, чрез които да
се установи, че претендираната от ищеца сума е заплатена или същата е
недължима. Твърденията на ищеца, събраните по делото писмени
доказателства, както и неуспешното доказване на възраженията от страна на
ответника, обосновават извод, че същият, като кредитополучател, е останал
задължен по процесния договор за кредит, вземането, по който е прехвърлено
в полза на ищеца. При данни, че периодът на претендираната главница е
11.11.2016 г. – 27.10.2021 г., а вещото лице е намерило, че за този период е
дължима сума в общ размер на 5227,60 лева, то претендираната сума, за
главница, е дължима изцяло.
С оглед установената основателност на главния иск, основателен се
явява и акцесорният иск за заплащане на лихва. По отношение на акцесорния
иск също не е налице погасяване, поради изтекъл давностен срок /дори и при
прилагане на кратка давност/. Съгласно приетото заключение на ССчЕ, за
периода от 11.11.2018 г. до 27.10.2021 г. е дължима лихва в размер на 1465,45
лева, поради което предявеният иск за сумата от 800 лева се явява доказан по
основание и размер.
При съобразяване изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото
производство, като в тежест на ответника следва да бъде възложено да
заплати на ищеца сума в общ размер на 494 лева, от които: 94 лева – държавна
такса и 400 лева – възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва
6
да се произнесе по разноските в заповедното производство, като в процесния
случай, дължима в сумата от 76 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК,
че Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Н.Г.“ 46, ет.5, ап.7, ДЪЛЖИ
НА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „В.а“, ж.к. „М.д.“, ул. „Р.П.-К.“ № 4-6, вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№6171/29.10.2021 г. по ч.гр.д. № 15614/2021 г. по описа на ВРС, а именно:
3000,00 лева – частична падежирала главница, дължима за периода от
11.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2021 г., от
общо дължима главница в размер на 8570,00 лева по договор за потребителски
кредит №FL656998/11.10.2012 г., сключен между „Ю.Б. АД, ЕИК:********* и
Т. И. С., вземането по който е прехвърлено от „Ю.Б. АД на „Е.М.“ ЕООД, с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2021 г. до изплащане на
вземането; 800,00 лева, падежирала договорна възнаградителна лихва за
периода от 11.11.2018 г. до 27.10.2021 г. от общо дължима договорна лихва в
размер на 3606,55 лева.
ОСЪЖДА Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Н.Г.“ 46, ет.5,
ап.7, да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „В.а“, ж.к. „М.д.“, ул. „Р.П.-К.“ № 4-6, сторените
разноски по делото в размер на 494 лева и разноските по ч.гр.д.№ 15614/2021
г. по описа на ВРС г. по описа на РС – В., в размер на 46 лева, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7