Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 643
гр.Пловдив, 02.12.2015г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на дeвeти ноември две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря М.Л. и в присъствието на прокурора
.............. …........................., разгледа докладваното от съдията
т.д. № 550 по описа за 2014г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Иск на основание чл.647, ал.1,
т.2 от ТЗ.
Предявен от К.П.И. в качеството му на синдик на
„ФАРМА МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* против „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД – гр.Пловдив, ЕИК
********* и „ФАРМА МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********. Моли съда
да постанови решение, с което да обяви
за недействителни по отношение кредиторите на „ФАРМА МФ-НР” ЕООД – в
несъстоятелност безвъзмездните сделки, представляващи извършени от несъстоятелния плащания по
банков път към „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД – гр.Пловдив, като на 11.10.2012г му е
превел сумата от 72770лв, на 12.10.2012г – сумата от 99440лв и на 15.10.2012г –
сумата от 70156,74лв с посочено основание на плащането „фактури”, но по тези фактури липсват извършени реални сделки и
несъстоятелният по тях не е получил нищо, а целта е била единствено „ИНВЕКС
ТРЕЙДИНГ” АД да получи тези суми без
насрещна престация. При уважаване на иска претендира и осъждане на „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД да върне сумите в масата на
несъстоятелността.
Ако съдът отхвърли иска при
условията на евентуалност ищецът предявява и втори иск съдът да обяви извършените плащания за относително недействителни на основание
чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, тъй като е извършено
погасяване на изискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнение, извършено след началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността.
Ако съдът отхвърли и втория иск
при условията на евентуалност ищецът предявява и трети иск съдът да
обяви извършените
плащания за относително
недействителни на основание чл.646, ал.2, т.1от ТЗ, тъй като е извършено погасяване на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на
изпълнение, извършено след
началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността. Претендира разноски.
Ответникът „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД оспорва исковете и моли съда да
ги отхвърли.
Ответникът „ФАРМА МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност също оспорва исковете.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните няма спор по
обстоятелствата по развилото се производство по несъстоятелност за втория
ответник. Същото е образувано по молба на кредитор, депозирана пред ОС –
Пловдив на 13.08.2012г и по нея е образувано т.д.№ 683/2012г по описа на ПОС, ХІ състав. В производството е налице
постановено окончателно решение от ВКС, с което е оставено в сила решението на
АС – Пловдив, в частта, в която дружеството е обявено за свръхзадължено, но е
изменено в частта за определената начална дата на свръхзадължеността, която е
определена на 23.03.2010г.
При тази фактическа обстановка
синдикът на несъстоятелното дружество предявява настоящия иск против
несъстоятелния и „ИНВЕКС
ТРЕЙДИНГ” АД като
твърди, че несъстоятелният е извършил плащания към „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД – гр.Пловдив, като на
11.10.2012г му е превел по банков път сумата от
72770лв, на 12.10.2012г – сумата от 99440лв и на 15.10.2012г – сумата от
70156,74лв. За
извършените преводи е посочено
основание - „плащане фактури”. Тезата на ищеца е, че по фактурите
липсват извършени реални сделки и несъстоятелният по тях не е получил нищо, а
целта е била единствено „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД да получи претендираните суми без насрещна престация – поради това ищецът счита
плащанията за безвъзмездни сделки и като такива иска от съда да ги обяви за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание
чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ. Ако съдът уважи отменителния иск, като последица
претендира връщане на сумите в масата на несъстоятелността от първия ответник.
Ищецът предявява и втори иск,
съединен при условията на
евентуалност с
първия, който ако бъде отхвърлен и се установи, че фактурите са издадени по
реално изпълнени сделки, то тогава съдът да ги обяви за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на основание
чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ като извършено погасяване на изискуемо парично
задължение след началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността.
На трето място ищецът предявява
иск, съединен при условията на евентуалност с втория, съдът да обяви извършените от несъстоятелния плащания за недействителни спрямо кредиторите на основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ като
извършено погасяване на неизискуемо парично задължение след началната дата на
неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността.
Първоначалната позиция на ответника „ИНВЕКС
ТРЕЙДИНГ” АД – гр.Пловдив беше, че исковете са
недопустими, тъй като с решение на ПАС е отменено решението в производството по
несъстоятелност на ПОС в частта за определената начална дата като е посочена
нова такава – 31.12.2012г. Продължава, че това решение
е обжалвано и е висящо за произнасяне пред ВКС, поради което все още ачалната дата на неплатежоспособността не е определена
с влязъл в сила акт, респ. не може да се говори за извършени действия след нея.
На второ място оспори исковете и по същество, тъй като плащанията са
извършени по осъществени търговски продажба, за които са съставени фактура № 43/20.01.2011г, фактура
№ 44/20.01.2011г, фактура № 45/21.01.2011г, фактура № 46/24.01.2011г, фактура № 47/20.02.2011г, фактура № 48/20.02.2011г и фактура № 32/30.06.2011г. Посочва, че вземанията по които е платил
са били изискуеми, както и се позовава на съставени, приемо-предавателни протоколи за предаване на
стоките.
Ответникът „ФАРМА МФ-НР” ЕООД – в
несъстоятелност също счита исковете на първо място за недопустими, а след това
и за неоснователни по изложените от първия ответник съображения. Заявява, че
срещу платената цена по фактурите дружеството е получило стоки, съобразно
договор между страните.
По така заявените обстоятелствата
ищецът извърши оспорване на всички представени от „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД фактури,
приемо-предавателни протоколи и договор, тъй като ги счита за антидатирани, не са отразени в справките-декларации
по ЗДДС за съответните периоди, както и номерата на фактурите не следва датите
им на издаване. Оспорва и търговската логика за уговорения в договора между
дружествата период на отложено плащане. Оспорва и извършваните погасявания по
фактурите, като неотговарящи на правилата на чл.76 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.2 от ТЗ могат да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездни
сделки, ако са извършени от длъжника в двугодишен срок преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 от ТЗ. Следователно отнесена към настоящия спор под
тази разпоредба се подвеждат всички безвъзмездни сделки, извършени от
несъстоятелния в периода 13.08.2010г – 13.08.2012г. Процесните плащания като
извършени през месеците януари, февруари и юни 2011г попадат в този период,
което прави разпоредбата приложима. Следващият въпрос, който е по предмета на
предявения иск, е дали тези плащания представляват безвъзмездни сделки, каквото
е твърдението на ищеца.
Становището на ответниците е
обратното, като от тях се твърди, че всички процесни плащания са извършени в
изпълнение задълженията на несъстоятелния по търговски продажби, за които са
съставени фактура № 43/20.01.2011г, фактура № 44/20.01.2011г, фактура № 45/21.01.2011г, фактура № 46/24.01.2011г, фактура № 47/20.02.2011г, фактура № 48/20.02.2011г и фактура № 32/30.06.2011г – всички
включени в дневниците за продажби и справките - декларации по ЗДДС, по които е
ползван данъчен кредит. За установяване на твърденията си те представят по
делото фактурите, приемо-предавателните
протоколи, договор помежду им и пътни листове – всички
оспорени от ищеца като годни писмени доказателства.
По повод търговските отношения
между ответните дружества по делото са изслушани свидетелите Д.Б.и Н.Б., които
са служители на първия ответник и са контактували непосредствено с
представителя на несъстоятелното дружество по повод извършваните от последния
покупки на стоки – медикаменти. Двамата свидетели дават показания, че са
участвали лично в подготовката и предаването на медикаменти на „ФАРМА МФ-НР” ЕООД, което е било нееднократно.
По делото са изслушани и приети и две счетоводни
експертизи, извършени по приетите по делото писмени доказателства. По отношение
на процесните фактури вещото лице е установило тяхното осчетоводяване при
двамата ответници, както и включването им от първия ответник в дневниците за
продажби и от несъстоятелния – в дневниците за покупки и в подаваните
справки-декларации по ЗДДС. Във второто заключение вещото лице установява
продажба на стоките от несъстоятелния на купувач „ПИРИН 97” ООД.
От първия ответник по делото се
представи и издаден му Ревизионен акт № *********/14.04.2014г за установяване
на задължения по ДДС за периодите 25.08.2010г – 31.07.2011г и 01.09.2011г –
31.12.2011г, с който по посочените в него периоди и фактури е прието, че не е
налице право на приспадане на данъчен кредит и са установени задължения за ДДС.
При извършената ревизия от проверяващите са извършени насрещни проверки,
събрани са писмени доказателства, от които за нуждите на настоящото производство
бяха изискани и приложени съставени от несъстоятелното дружество пътни листове
за извършен превоз на закупените от първия ответник медикаменти по процесните
фактури. Ревизионният акт е отменен с
Решение №703/16.07.2014г на Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на
НАП.
В издадения ревизионен акт за
данъчни периоди януари, февруари и юни 2011г на „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД е отказано приспадане на данъчен кредит по
посочени за съответния период данъчни фактури, като процесните не са измежду
тях. Съдът намира, че с включването на процесните фактури в
справките-декларации по ЗДДС те са били обект на извършената на дружеството
ревизия и по отношение на тях проверяващите не са установили да са налице
обстоятелства, въз основа на които да откажат възстановяване на данъчен кредит.
Липсват изложени констатации за липса на реално извършени доставки между
дружествата по процесните фактури, каквито констатации са налице по отношение
на други доставки. Подобни констатации липсват и в Решението на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.Пловдив, с което се
отменя изцяло ревизионния акт, като не се възприемат констатациите в него за
липса на предпоставки за признаване право на данъчен кредит за някои доставки.
От всички коментирани събрани по
делото доказателства съдът намира, че между ответниците са налице сключени
договори за търговски продажби, за които са съставени процесните фактури, ведно
с приемо-предавателни протоколи между тях. Фактурите са редовно осчетоводени и
от двете дружества, включени са в дневниците за продажби и покупки и в
справките-декларации по ЗДДС и по тях е ползван данъчен кредит. Последното
обвързва съда да приеме факта на сключвани от двете дружества търговски сделки,
в който смисъл е и
задължителната съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 42 по
т.д.№ 593/2009г на ВКС, ІІ т.о., ТК и Решение № 46 по т.д.№ 454/2008г на ВКС,
ІІ т.о., ТК.
Отделно от писмените
доказателства от гласните такива се установява, че между дружествата са налице
трайни търговски отношения по повод търговия с медикаменти и в съответствие с
тези отношения са издадени и процесните фактури от първия ответник, а
несъстоятелният е извършил пращане по тях на задълженията си. Редовни извършени
доставки за данъчни периоди януари, февруари и юни 2011г е констатирано и от
извършена на първия ответник ревизия, която не е установила задължения по ЗДДС
и първият ответник е ползвал данъчен кредит. Поради това съдът възприема изцяло
като годни писмени доказателства представените процесни фактури, с
приемо-предавателни протоколи към тях и пътни листове.
При така установените между
дружествата търговски продажби съдът намира, че не са налице сключени между тях
безвъзмездни сделки, така, както ищецът твърди, а напротив длъжникът е платил
цена на закупени от него от първия
ответник стоки, за които сделки са съставени и редовни данъчни фактури, което
прави тази цена изискуема.
Поради това първият иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на
отменителния иск съдът не дължи произнасяне по произтичащия от него иск за
попълване на масата на несъстоятелността.
Следващият предявен от ищеца иск,
съединен при условията на евентуалност е съдът да обяви извършените плащания за относително недействителни на основание
чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, тъй като е извършено
погасяване на изискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнение, извършено след началната дата на
неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността. Хипотезата на разпоредбата
изисква на първо място от длъжника да е извършено погасяване на изискуемо
парично задължение, на второ място –
погасяването да е извършено от длъжника след началната дата на
свръхзадължеността - 23.03.2010г и на трето място – погасяването да е извършено
в 6-месечен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, т.е. в периода 13.02.2012г – 13.06.2012г. Процесните плащания са извършени през 2011г,
поради което те не попадат в ограничителния период от 6 месеца преди подаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Само на това
основание искът следва да се отхвърли, без да е необходимо да се изследва
осъществяването на останалите му предпоставки, които дори и налични няма да се
отразят на неоснователността на иска.
Следващият предявен от ищеца иск,
съединен при условията на евентуалност с предходния, е съдът да обяви извършените плащания за относително недействителни на основание
чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е извършено погасяване на неизискуемо
парично задължение,
независимо от начина на изпълнение, извършено след началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността. Хипотезата на разпоредбата изисква на първо място от
длъжника да е извършено погасяване на неизискуемо парично задължение, на второ място – погасяването да е извършено
от длъжника след началната дата на свръхзадължеността - 23.03.2010г и на трето
място – погасяването да е извършено в едногодишен срок преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, т.е. в периода 13.08.2011г – 13.08.2012г. Процесните плащания са извършени през
месеците януари, февруари и юни 2011г, поради което те не попадат в
ограничителния период от една година преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Само на това основание искът следва да се
отхвърли, без да е необходимо да се изследва осъществяването на останалите му
предпоставки, които дори и налични няма да се отразят на неоснователността на
иска.
Предвид разглеждане и отхвърляне
от съда на трите предявени обективно съединени иска за всеки от тях се дължи
държавна такса в размер на 9694,67лв или общо в размер на 29084,01лв, които на
основание чл.620, ал.3 от ТЗ се
дължат от масата на несъстоятелността.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.И. в качеството му на синдик на „ФАРМА
МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* против „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД – гр.Пловдив, ЕИК
********* и „ФАРМА МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********* иск да
бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на „ФАРМА
МФ-НР" ЕООД – в несъстоятелност
безвъзмездните сделки, представляващи извършени
от несъстоятелния плащания по банков път към „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД – гр.Пловдив,
като на 11.10.2012г му е превел сумата от 72770лв, на 12.10.2012г – сумата от
99440лв и на 15.10.2012г – сумата от 70156,74лв с посочено основание на
плащането „фактури”, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.И. в качеството му на синдик на „ФАРМА
МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* против „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД – гр.Пловдив, ЕИК
********* и „ФАРМА МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********* иск да
бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на „ФАРМА
МФ-НР" ЕООД – в несъстоятелност извършени от несъстоятелния погасявания
на изискуеми парични
задължения към „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД –
гр.Пловдив, като на 11.10.2012г му е превел сумата от 72770лв, на 12.10.2012г –
сумата от 99440лв и на 15.10.2012г – сумата от 70156,74лв, независимо от начина на изпълнение,
извършено след началната дата
на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността в 6-месечен срок от подаване на
молбата по чл.625 от ТЗ, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.И. в качеството му на синдик на „ФАРМА
МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* против „ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД – гр.Пловдив, ЕИК
********* и „ФАРМА МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********* иск да
бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на „ФАРМА
МФ-НР" ЕООД – в несъстоятелност извършени от несъстоятелния погасявания на неизискуеми парични задължения към
„ИНВЕКС ТРЕЙДИНГ” АД – гр.Пловдив, като на 11.10.2012г му е превел сумата от
72770лв, на 12.10.2012г – сумата от 99440лв и на 15.10.2012г – сумата от
70156,74лв,
независимо от начина на изпълнение, извършено след началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността в едногодишен срок от подаване на молбата по
чл.625 от ТЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ФАРМА МФ-НР” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********
да заплати по сметка на ОС – Пловдив дължими
държавни такси в общ размер на 29084,01лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: