№ 412
гр. Благоевград, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20231200100104 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.
Ю Й., ЕГН **********, с адрес /адрес/, против Прокуратурата на Република
България, с адрес /адрес/, представлявана от Главния прокурор И.С.Г..
В исковата молба се твърди, че на 09.03.2022 г. на ищеца С. Й. му е
било повдигнато обвинение по ДП № 339 ЗМ-108/2022 г. по описа на РУП –
С., пр.пр.№2315/2022 г. на РП – Благоевград за престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК. Сочи се, че на 08.03.2022 г. при извършване на проверката от
органите на МВР, същият е бил задържан за срок от 24 часа, със Заповед за
задържане на лице с рег.№339зз-105. Издаден бил талон за изследване №
140594, което е било извършено в полицейското управление с „Драгтест
5000“, който показал наличието на амфетамини. Твърди се още, че на
09.03.2022 г. в РУП – С. на ищеца му е била извършена полицейска
регистрация с № 7583, която била снета със Заповед № 3286з-3297/14.09.2022
г. и с постановление от 09.03.2022 г. му е взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 1000 лева. Сочи се също, че на 11.03.2022 г.
ищецът е внесъл паричната гаранция в размер на 1000 лв. и в същия ден му е
направено лабораторно изследване в BODIMED, с което не е установено
наличието на амфетамини и други упойващи вещества. Твърди се още в
1
исковата молба, че с Постановление от 12.07.2022 г. на прокурор при Районна
прокуратура – Благоевград наказателното производство срещу С. Й. е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 61, ал.
8 от НПК. В исковата молба се навеждат съображения за изживяното
негативно влияние върху ищеца и семейството му от В.ето на наказателното
производство. Посочва се, че ищецът е работил като шофьор, като е
извършвал международни превози на пътници и багажи и лишаването му от
правоуправление на МПС за срок от 4 месеца, се е отразило неблагоприятно
както на него, така и на семейството му. Представят се сведения за съпругата
на ищеца, която била бременна и трудно преживявала стреса от задържането
и повдигането на обвинение срещу съпруга й. Посочва се също, че на
09.03.2022 г. ищецът е трябвало да лети заедно със синът си до Брюксел, а
преди 20.06.2022 г. е трябвало да замине с личният си автомобил за гр. Б. (Ф.),
където е трябвало да постъпи за преглед и операция на две хернии в
Поликлиника „Реймс-Б.“. Твърди се, че по време на В.ото наказателно
производство до неговото прекратяване, ищецът бил силно притеснен,
изпитвал непреодолим страх, бил обезнадежден с голямо напрежение и
тревожност, поради обстоятелството, че му е било повдигнато обвинение, за
което се предвижда лишаване от свобода до 3 години. Твърди се също, че
ищецът бил ограничил контактите си дори и с най-близките си приятели, не
можел да повярва, че обвинен за управление на моторно превозно средство
под въздействие на наркотични вещества, които никога през живота си не е
приемал, не можел да работи, защото свидетелството му за управление на
МПС било отнето и по този начин бил лишен от доходи.
С оглед горните съображения се моли да бъде постановено решение, с
което да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на С.
Ю Й. сумата от 154 474.96 лв., от които 150 000 лв., представляващи
обезщетяване за причинени неимуществени вреди вследствие на В.ото срещу
него наказателно преследване, 382.23 лв. – имуществени вреди и 4092.73 лв. –
лихва върху главницата, считано от 12.07.2022 г. до изплащане на главницата.
Претендира се и присъждането на сторените в настоящето производство
разноски. Ответникът – Прокуратурата на Република България оспорва
ищцовата претенция за неимуществени вреди и по основание, и по размер.
Поддържа се, че от приложеното към исковата молба постановление за
прекратяване не може да се направи извод дали същото е влязло в сила, тъй
2
като е подлежало на обжалване, като дори и да е добило стабилитет, с него се
доказвало само първият елемент от фактически състав по ЗОДОВ, че в тежест
на ищеца е да докаже тьрпените вреди, техния размер и връзката им с
наказателното производство, а такива доказателства не били представени.
Твърди се, че Прокуратурата на Република България не може да носи
отговорност за търпените вреди в резултат на предприетите действия по
отнемане на свидетелството за управление на МПС. Оспорва се претенцията
за неимуществени вреди от 150 000 лв. и по размер. Сочи се, че предявената
такава е прекомерна, че наказателното производство е приключило в разумен
срок – само за 4 месеца и то на досъдебната фаза, че престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК не е тежко, че взетата мярка за неотклонение – „парична
гаранция“ не е довела до ограничаване на правата на ищеца, както и че в
исковата молба не се твърди интензивност на разследването. Сочи се още, че
не са налице и трайни вреди върху физическото и психическото здраве на С.
Й., както и че Прокуратурата на Република България не може да носи
отговорност и за 24- часовото задържане по ЗМВР. Оспорва се по основание и
по размер и предявената претенция за имуществени вреди от 382.23 лв., като
се посочва че твърдените от ищеца вреди от нереализирани пътувания на сина
на ищеца със самолет (трето лице) не подлежат на обезщетение по реда на
ЗОДОВ, че търпените вреди от нереализирания преглед не са в причинна
връзка с повдигнатото обвинение, тъй като спрямо ищеца не е била наложена
мярка за процесуална принуда – „забрана за напускане пределите на
страната“, че сумата от 42 лв. за автобусен билет също не е дължима, тъй като
свидетелството за правоуправление е иззето от органите на МВР, а по
отношение на сумата от 38 лв. – билет за автобус за датата 13.07.2022 г., не е
ясна връзката между пътуването и повдигнатото обвинение. Твърди се по
отношение на акцесорната претенция за лихва в размер на 4092.73 лв., че
исковата молба е нередовна. Посочва се внимание, че с исковата молба се
твърди лихва с начален момент – постановлението за прекратяване на
досъдебно производство и краен момент – изплащане на главницата, но не
става ясно и как е формирана тази сума. Изтъква се, че в производството по
ЗОДОВ е недопустим анатоцизъм (лихва върху лихва), който е допустим само
в отношенията между търговци. Наред с това, се посочва, че началният
момент на лихвата може да е най-рано от стабилизирането на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство – 19.07.2022 г.
3
и размерът на лихвата се определя към датата на погасяване на главницата,
като съдът фиксира само нейния начален момент. Посочено е в отговора, че
предявената претенция за неимуществени вреди от 150 000 лева и
имуществени вреди в размер на 382.23 е прекомерна и не е съобразена с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с тР.та съдебна практика в аналогични случаи
(включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите
условия в страната и размерът е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла
на ЗОДОВ. Като резултат се иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка по делото:
От приложените по делото доказателства се установява, че на ищеца С.
Й. му е било повдигнато обвинение по ДП № 3393М-108/2022г. по описа на
РУ-МВР гр. С., пр.пр. 2315/2022г. на Районна прокуратура Благоевград за
престъпление по чл. 3436, ал.З от НК, за това ,че на 08.03.2022г. около 17.10.
ч в гр, С., по улица „С." в посока ул."В.“, в районна на книжарница „Перун“, е
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Опел Астра" с
френски per. № ,,,,,,, собственост на Н.М., след употреба на наркотично
вещество по смисъла на чл.З, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества й прекурсорите / ЗКНВП/ и Приложение 1 към
чл.З,т.1 в Списък 1 на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, а именно- след употреба на високорисково наркотично вещество
амфетамин, установен по надлежен ред с техническо средство „ Дрегер
Драгтест 5000" със сериен № ARLK 0023, предвиден в Наредба № 1/
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотично
вещества и техни аналози.
На 09.03.2022г. в РУ- МВР гр. С. на ищеца му е била извършена
полицейска регистрация с № 7583, която в последствие е снета със Заповед №
3286з-3297/ 14.09.2022г.
С постановление от 09.03.2022г. на ищеца му е взета мярка за
неотклонение „Парична гаранция" в размер на 1000 лв.
4
На 08.03.2022г. при извършване на проверката от органите на МВР,
ищеца С. Й. е бил задържан за срок от 24 часа, със Заповед за задържане на
лице Рег.№ 339зз-105.
Бил е издаден талон за изследване № 140594, което е извършено в
полицейското управление с „Драгтест 5000", който е показал наличието на
амфетамини.
На 11.03.2022г. ищеца е внесъл паричната гаранция в размер на 1000 лв
и същия ден му е направено лабораторно изследване в BODIMED, където не е
установено наличието на амфетамини и други упойващи вещества.
От приложеното заключение на изготвената „Съдебно
химикотоксикологична експертиза" се е установило по безспорен начин, че в
биологичните проби, взети от С. Й., че не са установени наличието на
наркотични вещества.
С постановление от 12.07.2022г. на прокурор Иван Калоянов при
Районна прокуратура - Благоевград е прекратено наказателното производство
на основание чл.243,ал.1,т.1, вр.с.чл.24, ал.1, т.1 и чл.61, ал.8 от НПК, срещу
С. Ю. Й..
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и
събрани гласни доказателства. Според показанията на ангажираната от
ищцовата страна свидетелка Й.а – съпруга на ищеца, последният се обадил на
съпругата си на 08.03.22г., за да прибере колата, тъй като бил задържан от
полицията и бил обвинен, че употребява наркотици. Свидетелката изяснява
факти около процесното задържане, като сочи, че ищецът е претърпял загуби,
тъй като бил лишен от правото да управлява МПС за около шест месеца и не
могъл да упражнява дейността си като шофьор на микробус, превозващ товар
за чужбина. Същата твърди, че съпругът и не бил на трудов договор и няма
фирма, а превозва със собствените си микробуси. Сочи също така, че ищецът
е имал насрочена дата за преглед и трябвало да пътува на „10“, но заради
задържането не можал да тръгне.
При така установеното от фактическа страна и след съобразяване на
приложимите разпоредби на закона, съдът намира за установено следното от
правна страна:
Настоящият първоинстанционен съд е сезиран с предявени против
5
Прокуратура на Република България при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 382,23 лв. и 4092,73 лв. – лихва за периода от
12.07.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба, в резултат на В.о
срещу него наказателно преследване.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл. второ ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Действията
по повдигане и поддържане на обвинение се считат за незаконни ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. В тези случаи обезщетението за
неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконно
задържане под стража. Ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено или приключи с влязла в сила оправдателна присъда
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража
се поглъща от обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ (отм.), сега чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – в този смисъл вж.т.13 от
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004 г.,
ОСГК, докладчик съдията Ж.Н.. Ето защо, с оглед изложените от ищеца
обстоятелства, че неимуществените вреди, които твърди да е претърпял се
дължат на незаконно В.о срешу него наказателно преследване за извършенo
престъплениe, което е било прекратено, съдът квалифицира иска по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
Съдът намира, че в настоящото производство се установяват
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
6
държавата в лицето на ПРБ, ищецът е привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление, след което наказателното производство е
прекратено поради липса на престъпление. От самия факт на привличането
му към наказателна отговорност лицето търпи неблагоприятни въздействия
върху личността си, които подлежат на обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В ПП № 4/1968 г. на ВС на РБ е
разяснено, че справедливостта не е абстрактно понятие, а винаги е свързана с
преценката на конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел
адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същия да се обогати
неоснователно. Размерът на обезщетенията се определя след преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и
задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС.
Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние
и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените
критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и
жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени
вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV
г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010
г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. III г. о.
7
ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г. III г. о. ВКС.
От събраните писмени доказателства се установява, че наказателното
преследване спрямо ищеца се е развило в периода 08.03.22 г. до 12.07.2022 г.
или за период от 4 месеца, който не се отличава със съществена
продължителност.
От изложеното следва, че макар формално висящността на
наказателното производство да е продължила около 4 месеца, активните
процесуални действия с ищеца са били изчерпани в рамките на първите
няколко дни. Ето защо, не може да се приеме, че характерът, броят и
продължителността на тези действия се отличава с някаква много висока
степен на интензивност и принуда.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е
претърпял негативни преживявания в резултат от действията на ПРБ. От тях
може да се направи извод, че наказателното производство се е отразило
негативно на обичайния начин на живот на ищеца.
Свидетелските показания биват ценени, доколкото дават сведения за
обичайните негативни изживявания при участие на лице в качеството му на
обвиняем в наказателно производство, а именно дискомфорт, притеснение,
изолиране за определен период от време. По делото не се доказва да е
проявено някакво негативно отношение от обществото спрямо ищеца или от
други негови близки и познати, каквито твърдения са изложени в исковата
молба.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в случая не се е стигнало
до съдебно производство (няма внесен обвинителен акт спрямо ищеца в съда),
което показва по-ниска степен на интензивност на наказателно преследване,
тъй като се е развила само първата фаза от наказателния процес.
При съвкупната преценка на горните обстоятелства, съдът намира, че
справедливото обезщетение за обезщетяване на претърпените от ищеца
негативни преживявания в резултат от извършените от ответника действия
следва да бъде определено в размер на 1000 лв. Поради това, предявеният иск
се явява основателен до този размер и подлежи на отхвърляне за разликата до
пълния предявен от 150 000 лв.
8
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният момент на
забавата и съответно началният момент на дължимостта на мораторната лихва
и началният момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, поради
което в настоящия случай съдът, въз основа и на установените факти по
делото, намира, че законната лихва върху претендираното обезщетение за
вреди се дължи, считано от 12.07.2022 г. Законна лихва е претендирана върху
обезщетението за неимуществени вреди и такава следва да бъде присъдена от
посочената по-горе дата, когато е влязло в сила постановлението от
12.07.2022 г. на прокурор от РП - Благоевград, с което е прекратено
наказателното производство против ищеца.
В настоящото производство съдът е сезиран и с претенция за
имуществени вреди, възлизащи в размер на 382,23 лв., а именно: два
самолетни билета от по 68 евро, с дата на пътуване 09.03.22 г., сумата в
размер на 36,24 лв. за направени тестове, автобусни билети на стойност 42
лв., с които ищецът твърди, че е пътувал до Р., за да получи свидетелството си
за управление на МПС и автобусни билети в обратната посока в размер на 38
лв.
Доказани по писмени данни са разходи, извършени от С. Й. - само
автобусните билети на обща стойност 80 лв. и заплатената сума за направа на
тестове в размер на 36,24 лв. Неоснователни, поради липсата на доказателства
за закупени самолетни билети са предявените кумулативно съединени искове
за имуществени вреди в останалата част. По съдържанието на представените
документи не се установява какви разходи са направени за самолетни билети
с посочената дестинация, доколкото такива се твърдят, без да се представят
доказателства за стойността на билетите и дали същите са заплатени от
ищеца, за да се претендира обезщетение и за двата билета, вкл. на трето по
делото лице.
При горните констатации изводите за частична основателност на
претенциите, са обосновани и законосъобразни.
Върху размера на присъдените обезщетения за имуществени вреди се
дължи законна лихва от датата на увреждането - в случая от датата на влизане
в сила постановлението – 12.07.2022 г., като основателна акцесорна
9
претенция съобразно уважените главни искове, на основание чл. 86 от ЗЗД .
Относно съдебните разноски:
Изходът от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, дава право
на съдебни разноски и на двете страни.
Ищецът не е претендирал други разноски, извън възнаграждение за
адвокат и ДТ, който съобразно уважената част от разгледаните искове възлиза
в размер на 4,75 лв.
Мотивиран от горните съображения и на посочените основания,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес /адрес/ да
заплати на С. Ю Й., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата в размер на 1000
лв./хиляда лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на В.ото срещу него наказателно преследване, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 150 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес /адрес/ да
заплати на С. Ю Й., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата в размер на
116,24 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди, вследствие на В.ото срещу него наказателно преследване, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 382,23 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България с адрес /адрес/ да заплати на С. Ю Й., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, сумата в размер на 4,75 лв., представляваща направените
разноски пред настоящата инстанция.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София,
в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11