№ 1550
гр. В., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501222 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ВЛ. Ж. ВЛ., ЕГН
**********, чрез адв. Хр.Д. с адрес в гр. В., ул. „Ш.“, № 18, ет. 3, офис 301, против решение №
260012/18.02.2021г. по гр.д. № 363/2020г. на ПРС, с което упражняването на родителските права
спрямо малолетните деца Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН ********** е предоставено на
бащата Й. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул, „ТР." № 6, на основание чл. 127, ал. 2 от ГПК;
определено е местоживеенето на децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН ********** да е
в дома на техния баща Й. В. Й., ЕГН **********, находящ се на адрес: гр. В., ул. „ТР." № 6 ;
определен й е следния режим на лични отношения с децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й.,
ЕГН **********, както следва: първите два месеца - два пъти месечно за по четири часа в
неработен/неучебен ден, като тези контакти следва да се осъществяват в присъствието на социален
работник; след изтичането на двумесечния период всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката следва да взима децата от
дома на бащата и да ги връща пак там, както и да предупреждава бащата за времето, в което ще
ползва платен годишен отпуск, като бащата е задължен да осъществява необходимото
възпитателско въздействие спрямо децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН ********** и
необходимото съдействие за реално и пълноценно осъществяване на личните контакти между нея
и децата, включително да й осигурява възможност за ежедневен контакт с децата по телефона;
осъдена е да заплати дължимата месечна издръжка за месец януари 2021 година в размер на 2.50
лева/два лева е петдесет стотинки/ на всяко едно от децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й.,
1
ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Й. В. Й., ЕГН **********,
представляваща разликата от заплатената издръжка от 160 лева за всяко дете, до размера на
присъдената издръжка от 162.50 лева за всяко дете, считано от 01.01.2021 г. , както и да заплаща
месечна издръжка на всяко едно от децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН **********,
чрез техния баща и законен представител Й. В. Й., ЕГН ********** в размер на 162.50 лева /сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от 01.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
законова причина за нейното изменение или прекратяване; отхвърлени са предявените от нея
насрещни искови претенции по чл. 127, ал. 2 и чл. 143 от СК, против Й. В. Й., ЕГН **********, за
определяне местоживеенето на децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН ********** при
тяхната майка, да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата, да се определи режим на лични контакти на бащата с децата, като бъде осъден бащата да
заплаща месечна издръжка на децата; осъдена е да заплати на Й. В. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „ТР." № 6 сумата 525.00 лева 1 /петстотин двадесет и пет лева / - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и е осъдена да заплати по сметка на ПРС сумата от 468.20 лева -
държавна такса върху издръжките, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, се
моли да бъде отменено, като бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от бащата
искови претенции и уважени нейните насрещни искове с правно осн. чл. 127, ал. 2 от ГПК.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Й. В. Й., ЕГН **********
чрез адв. Ив.ВЛ. с адрес гр. В., бул. „М.Л.“, № 26, ет. 2, с който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
В редовно проведените о.с.з. страните лично и чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си изразени във въззивната жалба, съответно писмения отговор.
ДСП-Провадия и ДСП-В. не представят писмен отговор на постъпилата жалба.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Й. В. Й., чрез адв. АС. Д. излага, че с ответницата ВЛ. Ж. ВЛ.
са живели на съпружески начала и по време на съвместното им съжителство са родени децата им
Й.Й. Й., р. 07.10.2008г. и В. Й. Й., р. 13.04.2011г. В началото на връзката си били щастливи, но
започнали конфликти, прерастващи в скандали, провокирани от ответницата, които станали
ежедневие. От м.декември 2019г. В.В. установила отношения с друг мъж. Заплашвала го, че ще го
остави на улицата. Не искала да посещава съвместното им жилище, находящо се в гр. В., ул. „З.“,
№ 12, ап. 54, закупено с кредит, който изплащал само той. Месечните вноски били 1200.00лв. За
да си осигури едноличното ползване на жилището тя подала молба по ЗЗДН. От началото на 2020г.
страните не живеели заедно. Той се установил заедно с децата в жилището си в с. В., като от края
на март 2020г. грижите за децата се полагат от него. Владимира не се интересувала от тях, имат ли
нужда от нещо. Не плащала издръжка. Звъняла му непрекъснато да го заплашва, че ако не плаща
вноските по кредита, ще вземе децата с полиция и повече няма да ги види. И двете деца били
2
стресирани, не искали да живеят с нея. Обиждала голямото дете и го гонела да отива при баща си.
Хвърлила по него учебник. Твърди, че домът в който отглежда децата е уютен, добре обзаведен, за
децата има самостоятелна стая. Сочи, че работи като шофьор в „Краси Транс 83“ ЕООД. С
доходите успява да задоволява нуждите на семейството и децата, които са спокойни и щастливи
при него. Може да разчита на помощта на родителите си. Той самият разполага с родителски
капацитет да задоволява емоционалните, биологични и жилищни нужди на синовете си.
Притежава по-добрите родителски качества. Налице е и силна привързаност между тях.
Иска да му бъдат предоставени родителските права по отношение на децата ЙО. и В., да
бъде определено местоживеенето им при него на адреса в с. В., ул. „Р.“, № 5, да бъде осъдена
майката да плаща месечна издръжка за децата в размер на 152.50лв. за всяко дете, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда, да бъде определен режим на лични отношения на
майката с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в
неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато не е в платен годишен отпуск. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В писмен отговор ответницата ВЛ. Ж. ВЛ., чрез адв. Хр.Д. оспорва исковите претенции,
като неоснователни. Оспорва наведените твърдения, като влошените им отношения според нея се
дължат изцяло на агресивното поведение на ЙО.. Живели съвместно от 13 години, но през
последната година той се променил много. Станал агресивен, без причина й вдигал скандали,
посягал и два пъти я удрял в присъствието на децата. Обяснила му, че повече не може да живее в
скандали, в постоянен страх от побои и притеснения за децата, защото стават свидетели на
случващото се между тях. Това наложило раздялата им. На 18.02.2020г. ВРС издал заповед за
незабавна защита. По силата на тази заповед ЙО. бил задължен да се въздържа от домашно
насилие, да не я доближава на по-малко от 100.00метра, както и жилището, което обитава. Такова
било и решението по гр.д. № 2066/2020г. на ВРС. След раздялата им ищецът не спирал да й се
обажда по телефона и да я заплашва, че ще я изгони от жилището и ще й отнеме децата. Всичките
им проблеми били свързани с това, че не може да вижда децата и, че ги настройва срещу нея. При
среща бащата се обаждал няколко пъти на децата да ги кара да си тръгват и отидат при него.
Децата се чувствали много добре при нея. От раждането им тя е полагала грижите за тях. При нея
били спокойни и обгрижени, съществувала силна емоционална връзка. С цел по-лесно да ги
манипулира им позволявал всичко, включително големият да кара колата на баща си, возейки на
задната седалка малкия, без присъствието на възрастен в колата. Бащата няма родителски
капацитет за да се грижи за децата. И двете деца учат в ОУ „Ангел Кънчев“ в гр. В., имат
приятелска среда сред съучениците си и промяна на местоживеенето им в друго населено място,
би им причинило стрес. В града пред тях има повече възможности. Бащата ограничава контактите
на децата с нея.
Моли се исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.
Предявява насрещни искови претенции да й бъдат предоставени родителските права на нея,
да бъде определено местоживеенето на децата при нея, да бъде определен подходящ режим на
лични отношения на бащата с децата, бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза
на всяко едно от децата в размер на 160.00лв., считано от датата на влизане на решението в сила.
Претендира присъждане на сторените разноски.
3
По насрещния иск е депозиран отговор на насрещната искова молба от Й. В. Й., чрез адв.
Ив.ВЛ., с който я оспорва изцяло. Според него децата са видимо тъжни. Споделили са с него ,че не
искат да се виждат с майка си. Изказва несъгласие с твърденията й, че представлява опасност за
живота и здравето им. Неверни са твърденията й, че ще остави децата да учат на село. Има
готовност да наеме квартира в близост до училището им, където да живеят от понеделник до петък
с него, а в събота и неделя в дома си в с. В.. Майката не дава издръжка за децата, но получава
детски надбавки, въпреки ,че децата не живеят с нея.
Моли се насрещните искови претенции да бъдат отхвърлени и уважени неговите такива.
С протоколно определение от 09.06.2020г. ПРС е постановил по реда на чл. 323, ал. 1 от
ГПК привременни мерки, като е предоставил родителските права по отношение на децата ЙО. и В.
на бащата Й. В. Й., определил е местоживеенето им при негов с. В. ,ул. „Р.“, № 5, определил е
режим на лични отношения на децата с майката всяка първа и трета събота от месеца от 17.00ч. в
събота до 17.00ч. в понеделник с две преспивания и 20 дни през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за двете деца в размер на
160.00лв. за всяко едно от тях, считано от 09.06.2020г.
С протоколно определение от 22.10.2020г. съдът е допуснал изменение на претенцията на
ищеца за определяне на местоживеенето на децата, като същата се счита предявена за адреса в гр.
В., ул. „З.“, № 12, ап. 54.
Предявените иск и насрещен такъв намират правното си основание в разпоредбата на чл.
127 от СК.
Няма спор и се установява от приложените по първоинстанционното дело удостоверения за
раждане, че страните по спора-ВЛ. Ж. ВЛ. и Й. В. Й. имат родени две деца-ЙО. Й. Й., р.
07.10.2008г. и В., р. 16.04.2011г.
Двете деца ЙО. и В. към момента на подаване на исковата молба са ученици, съответно в 5-
ти и 2-ри клас, а през учебната 2020/2021г.-в 6-ти и 3-ти клас на Трето ОУ „Ангел Кънчев“-В.,.
Представен е трудов договор № 18/09.04.2020 г., сключен между „Краси Транс 83"
ЕООД, ЕИК ********* и Й. В. Й. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, по
силата на който работникът е назначен на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече
тона, с месторабота с. Черковна, на 8-часов работен ден и с основно месечно трудово
възнаграждение 774.00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж по 0.6% за
всяка година трудов стаж.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, том VI, рег. № 4001, дело №
1044 от 13.09.2005 г. на нотариус ИЛ.К., ищецът Й.Й. е придобил собствеността върху недвижим
имот - дворно място с пространство 990 кв. м., находящо се в с. В., заедно с построената в това
дворно място жилищна сграда.
Видно от молба с вх. № 13825/25.08.2020 г., адресирана до ЧСИ СТ.Д., ищецът Й.Й. е
поискал да бъде образувано изпълнително дело въз основа на издадения по определените по
настоящото дело привременни мерки изпълнителен лист № 338/06.07.2020г. за месечната
4
издръжка на децата, дължима от ответницата В.В..
В.В. е представила от своя страна заповед за незабавна защита № 39/18.02.2020 г, влязло в
законна сила на 19.06.2020г. решение № 1965/22.05.2020 г, както и заповед за защита №
88/22.05.2020 г, всички постановени по гр.д. № 2066/2020 г. на ВРС, с които са постановени мерки
за защита в полза на В.В., като извършителят Й. В. Й. е задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо ВЛ. Ж. ВЛ. и му е забранено да приближава на по-малко от 100 метра ВЛ. Ж. ВЛ.
и жилището, която тя обитава, находящо се в гр. В., ул. „З.“, № 12, ет. 9, ап. 54 за срок от 5 месеца,
считано от датата на постановяване на мярката.
Видно от допълнително споразумение № 51/28.10.2019г. към трудов договор №
23/30.01.2019г. В.В. работи по трудов договор в „Клио Комерс-ТБ“ ЕООД на длъжност Пласьор
стоки с основно трудово възнаграждение от 800.00лв. От удостоверение изх. № 520/12.10.2020 г.,
издадено от „Клио Комерс ТБ" ЕООД, ЕИК *********, се установява, че общият размер на
получения от нея брутен доход за периода от м.септември 2019 г. до м. август 2020 г. е
13966.74лв., или средно месечно е получавала 1163.90лв.
Според договор за наем от 27.08.2020г., сключен между Т.И.И., в качеството му на
наемодател и Й. В. Й., в качеството му на наемател,като наемодателят е предоставил на наемателя
за временно и възмездно ползване за срок от една година, считано от 01.09.2020 г. до 01.09.2021 г,
срещу месечна наемна цена от 370.00лв., следния недвижим имот, а именно: апартамент,
разположен на 2 етаж в сграда 6, находяща се на адрес: гр. В., ул. „ТР.", състоящ се от коридор,
кухненски бокс, дневна, спалня, тераса, със застроена площ от 40.00кв.м. ДСП-Провадия е
представила социален доклад, изготвен при посещение на социален работник на жилището на
семейството в с. В., според който основните грижи за децата Й.Й. Й. и В. Й. Й. се полагат от
бащата Й. В. Й.. Основните потребности на децата са задоволени. Децата са емоционално
привързани към двамата родители. Те продължават да общуват с майка си ВЛ. Ж. ВЛ., която живее
в гр. В.. Бащата разполага с родителски качества, подходящи битови условия и финансови
възможности. Получава подкрепа от своите родители в отглеждането и възпитанието на децата.
Той е привързан към децата и може да им осигури нормално израстване и развитие. Понеже не е
осъществена среща с майката на децата ,социалният работник не може да даде становище относно
родителския й капацитет. В интерес на децата е да поддържат емоционална връзка с двамата си
родители и разширеното им семейство.
Според социалния доклад, изготвен от ДСП-В. е потвърдено, че децата ЙО. и В. полага
баща им Й.Й. в с-. В., където до преди две години е живяло цялото семейство. Там живеят и
прародителите на децата ,имат широк кръг роднини. Децата са израснали заедно и са привързани
към двамата си родители. Общуват повече с баща си, но не са лишени и от контакти с майка си. Не
се ангажира със становище при кого от двамата родители е в интерес на децата те да живеят.
Важно е да бъдат заедно и да растат в среда, предоставяща им спокойствие, възможност за
подкрепа при обучение и израстване, като запазят емоционалната връзка с родителя, който няма да
упражнява преките грижи за тях. По данни на близките на децата и класните ръководители на
двете деца социалният работник е установил, че двамата родители са привързани към децата си и
се стараят да им осигурят възможно най-добра среда за израстване и развитие в гр. В., където са
закупили жилище, за да могат децата ЙО. и В. да имат по-добри възможности за обучение и
развитие на силните им страни и реализация.
5
ДСП-В. е представила и втори социален доклад, с оглед проведена среща с майката на
децата ВЛ. Ж. ВЛ.. Установено е, че тя живее в жилище, находящо се в гр. В., ул. „З.“, № 12, ет. 9,
ап. 54, съсобствено между нея и бащата на децата Й. В. Й.. Жилището предлага подходящи
условия за отглеждане на децата. Майката разполага с постоянни доходи, разчита на помощ от
близки и роднини. Съобщава и показва поведение, от което социалният работник прави извода ,че
има необходимите родителски качества и отговорност, приема консултаци и и сътрудничи на ОЗД.
В.В. говори с любов за синовете си. Изпитва силно желание да полага родителските грижи, да се
вижда с тях, да участва активно в израстването им и да бъде значима личност в живота им.
Отчитайки обстоятелството ,че нарушаването на връзката между децата и майката може да доведе
до тежки последици за развитието им , изготвилият доклада счита, че е в интерес на децата да се
предотврати започналото родителско отчуждение от майката.
ДСП-В. е изготвила и трети социален доклад, с оглед това, че децата ЙО. и В., заедно с
баща си Й.Й. са се установили в гр. В., ползвайки жилище при условията на наем, находящо се в
гр. В. ,ул. „ТР.“, № 6, ет. 2, ап. 2. Това жилище се обитава от тях временно. То предлага подходящи
условия за отглеждане на децаБащата разполага с постоянни доходи, разчита на подкрепа от
близки роднини. Показва качества и поведение, които водят до извода ,че разполага с родителски
качества, отговорност, приема консултации и сътрудничи на ОЗД. Бащата говори с любов за
синовете си, запознат е с тяхното ежедневие, потребности и емоционално състояние. Изпитва
силно желание да полага постоянни родителски грижи, да се вижда често с тях, да участва активно
в израстването им и да бъде значима личност в живота им. ДСП-В. излиза с предложение
родителите да бъдат задължени да ползват социални услуги заедно с двете деца, където
специалисти им оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контактите между
родители и деца.
По делото са разпитани две групи свидетели-АТ.И.И. и В.И.И.-съответно брат и сестра на
ищеца, водени от него и М.Р.М. , КР.Ж.В. и Д.Ж. В., съответно снаха ,брат и сестра на
ответницата, водени от нея. Показанията на всички свидетели се ценят от съда с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и в частта в която споделят лични впечатления. Показанията на
свидетелите В.И.И. и Д.Ж. В. са изслушани в присъствието на вещото лице Ал.Цолчовски.
На осн. чл. 15 от ЗЗДетето е изслушано пред ПРС детето Й.Й. Й.. Споделя, че живее с
баща си и брат си в с. В., а майка му-във В.. Майка им е разговаряла с тях, че иска да ги взема при
себе си. Казвала им е за колко време ще ги вземе и двамата с брат си отивали при нея. Казва, че и
във В. и във В. се чувстват добре. Иска да живее във В. заради града и защото има много приятели
там и има къде да ходи. Баща им ги записал в същото училище, където са учили във В..
Възнамерявал да купи жилище във В. и да отидат да живеят там. Заявява, че повече иска да е при
баща си. Иска да отиде с него във В., като купи жилище. Споделя, че веднъж е станал свидетел
когато майка му и баща му си повишили тон и баща му вдигнал ръка. Казал им да спрат.
Изплашил се малко. Това се случило веднъж. Не е казвал на брат си, който не е присъствал на
инцидента.
На осн. чл. 59, ал. 6 от ГПК са изслушани двамата родители Й.Й. Й. и ВЛ. Ж. ВЛ.. И
двамата поддържат желанието си да упражняват родителските права по отношение на родените от
съвместното им съжителство деца- ЙО. и В..
6
Пред ПРС е изслушано заключение по допуснатата Комплексна СППЕ, дадено
компетентно и безпристрастно, ценено от съда, като неоспорено от страните. Според
заключението на вещите лица у ищеца Й. не са регистрирани отклонения по отношение на
емоционалното състояние . Личността е емоционално стабилна, като агресивната предиспозиция
очертава висок фрустрационен толеранс, като в епизодични случаи е възможно вербално
отреагиране, но със запазване на телесния самоконтрол. Не установяват психопатологични
симптоми, които да предполагат наличие на психично заболяване. Й. е психично здрав. От
медицинска и психологическа гледна точка Й. притежава нужните качества и умения да полага
адекватни грижи за децата ЙО. и В.. Родителската компетентност на бащата е разгледана в
настоящата експертиза-съчетава авторитарен и авторитетен стил на възпитание, като се съобразява
с мненията и желанията на децата, но поставя изисквания и упражнява контрол. Родителският
контрол на Й. е удачен за възпитанието на децата. Той е комбиниран тип екстроверт/интроверт,
каквито са по-голямата част от населението. Интелектът е в границите на нормата за съответната
възраст, има изградени умения да овладява поведението си по време на фрустриращи
обстоятелства, като запазва телесния самоконтрол и отреагира предимно вербално. Скалата
социална желателност/лъжа е леко завишена, но в по-голямата си част отговорите са достоверни и
няма основание да се обяви съответния тест за невалиден. Прави впечатление факта, че и Й. и
двете деца /основно ЙО./ споделят едни и същи случки и събития по отношение на поведението им
към тяхната майка. Децата се намират във възраст в която се влияят от авторитетни фигури. И
децата и техният баща споделят, че „вкъщи за мама не се говори“, което само по себе си е фактор,
който повлиява на децата към отношение то им спрямо родителският обект-майка. Децата
споделят, че се чувстват в момента добре при баща си и не желаят да живеят при майка си. От
друга страна липсата на контакт с тяхната майка или недостатъчният такъв, би могло да повлияе
неблагоприятно върху тяхното отношение към срещуположния пол в бъдеще. Децата споделят и
демонстрират силна емоционална връзка на привързаност и предпочитание към родителският
обект баща. От друга страна не могат да се обосноват по отношение на въпроси, касаещи
негативното им отношение спрямо В.. При В. има по-силно изразена емоционална връзка спрямо
майчиния обект, а при ЙО. тази връзка е силно нарушена, като почти достига крайната степен на
отчуждение. Не се забелязва и амбивалентност.. Децата споделят, че се чувстват комфортно при
своя баща и не желаят да живеят с майка си. От друга страна родителите задоволяват различни
потребности на децата си и предвид възрастта им е необходимо те да прекарват пълноценно време
и с двамата си родители, което носи позитивни емоции у двете страни. Това няма как да се случи
обаче без подкрепата на бащината фигура и в интерес на двете деца е двамата родители да
изградят нормални отношения на комуникация, които децата да виждат и разбират. И при двете
деца има изявен конфликт на лоялност, основно към бащината фигура.
В с.з. на 18.01.2021 г., вещите лица сочат заявената от децата причина те да не искат да се
срещат със своята майка-че тя говори против баща им, като детето ЙО. е споделило, че тя
обиждала баща му, като го наричала „прост" и „неграмотен", но експертите считат, че децата нямат
достатъчно основателна причина, която да ги възпира от срещи с майката. Допускат, че е
възможно В. да копира поведението на батко си, предвид възрастта му. Установили са, че децата
са наясно с делото, което се води, но не могат да се ангажират с категорично становище до каква
степен, примерно бащата, коментира с децата подробности, свързани с делото, респективно, че той
им е казал какво да говорят и те да говорят точно каквото им е казал. Допускат, че е възможно те
да са чули нещо казано от бащата. Посочват, че децата се намират във възраст, в която се влияят
7
от авторитети и мнението им би могло да бъде повлияно от авторитетна фигура. Поясняват, че с
оглед възрастта на детето В. и попадането му в ситуация на родителски конфликт, при който
общува предимно с единия родител и по - малко с другия, е нормално това да предизвика
тревожност, психично напрежение. Поясняват също, че конфликтът на лоялност представлява
ситуация, в която децата искат да са лоялни към двамата си родители и не желаят да изгубят
обичта и на двамата си родители, като при даването на отговори е забелязано едно вътрешно
противоречие -искат да са лоялни и към баща си и към майка си, не желаят да загубят обичта и на
двамата си родители. Посочват, че конфликтът на лоялност е по - изразен спрямо бащата, което е
вследствие на това, че те живеят при него през последните месеци. Бащата е и основната
авторитетна фигура към настоящиямомент. Считат, че няма никакъв проблем да се запази
местоживеенето на децата при бащата и че това не би им се отразило негативно, стига те да могат
да поддържат достатъчно чест и пълноценен контакт и с майката. Изразяват становище, че децата,
като цяло и конкретно в тяхната възраст, имат нужда да общуват пълноценно и с двамата
родители. Посочват, че когато контактите на децата с неотглеждащия родител са пълноценни и
адекватни, това в повечето случаи не се отразява е децата, независимо дали отглеждащият родител
е бащата или майката. Поради това, според експертите, ако нещо ще се отрази евентуално
негативно за в бъдеще върху тях, това би било не дали ще останат да живеят при бащата или ще
живеят при майката, а доколко ще имат пълноценен контакт с неотглеждащия родител и доколко
родителите от своя страна ще успеят да изгладят евентуалните противоречия, защото именно това
е, което повлиява на децата, родителският конфликт се пренася и върху тях, като се отразява на
комуникацията, на общуването им както с единия, така и с другия родител. Отбелязват, че
въпросът не е кой ще бъде отглеждащия родител, а как родителите ще успеят да намерят начин за
пълноценна връзка на децата с неотглеждащия родител.
На въззивна инстанция е изслушано и детето В., на осн. чл. 15 от ЗЗДетето, навършил
междувременно 10-годишна възраст. Заявява, че живее с татко си и батко си в гр. В. ,на ул. „ТР.“ ,
№ 6, в квартира, състояща се от две стаи, коридор и кухня. Майка му живее на друг адрес, но
наблизо–в гр. В. ,ул. „З.“, № 12, където семейството живяло по-рано Там има стая за него и батко
му. Учи в училище „Ангел Кънчев“, където учи и батко му. Ученик е в трети клас. Майка му иска
да са повече време с нея. Иска да ходи при нея. Двамата с батко му ходили при нея преди две
седмици. Ходят в събота и неделя. Баща му почива в събота и неделя и когато вали. Когато са
сами, батко му се грижи за него. Иска да живее с тати и бати, но иска да се вижда с мама.
Относно упражняването на родителските права по отношение на децата ЙО. и В..
С обжалваното решение родителските права по отношение на децата ЙО. и В. са
предоставени на бащата Й.Й. Й.. .
При вземане на решението кой родител следва да упражнява родителските права, съдът
следва да има предвид насоките дадени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. Настоящият
състав приема това и ще изкаже съображенията си по-долу. Според това ППВС решението следва
да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: -
родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за
придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално
обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и
между децата; - помощ на трети лица и др. Не е задължително, но съдът следва да има предвид
8
желанието на детето да живее с дадения родител, след като в разпоредбата на чл. 15 от ЗЗдетето
законодателят му е вменил задължение да го изслуша.
Изхождайки именно от тези насоки при преценката кой от двамата родители следва да
упражнява родителските права, съдът има предвид събраните по делото доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и двамата родители изказват желание да упражняват
родителските права, заявено от тях лично в проведеното пред въззивния състав изслушване на осн.
чл. 59, ал. 6 от СК. Установява се, че родителите на децата ЙО. и В. притежават и капацитета да го
правят. Двамата родители разполагат с добри битови възможности да отглеждат децата при себе
си. Според социалния доклад и свидетелските показания на водените от него свидетели, бащата е
осигурил за отглеждането на децата си жилище, находящо се в с. В., негова собственост, където
има добри битови условия за живот и може да разчита на помощта на родителите си. За удобство
на децата, учещи в гр. В., бащата е наел квартира, в близост до училището им-ОУ „Ангел Кънчев“,
следователно в близост до жилището в която е живяло семейството, собственост на двамата
родители. В жилището под наем има възможност за подготовка на уроците от страна на децата,
като ползват кухненската маса. И на двете места във В. за момчетата има обособена детска стая.
Обзаведени са с вещи, необходими за едно съвременно домакинство, като хигиено-битовите
условия са добри. И в жилището в с. В., в квартирата във В. и в съсобственото на родителите
жилище във В., според социалните доклади са осигурени подходящи условия за отглеждане на
деца. Такъв извод прави и съда, като преценява събраните доказателства.
Майката и бащата работят и си осигуряват доходи от работна заплата. Според
представените писмени доказателства бащата работи като шофьор на камион. Майката също е
шофьор-пласьор на хранителни стоки. И двамата са в състояние да си осигурят високи месечни
доходи-средно около и над 1000.00лв., видно от представените трудови договори и
удостоверението, издадено от „Клио Комерс“ ЕООД.
В.В. може да разчита на помощта на своята майка, живуща в с. В. ,която й е оказвала
помощ при отглеждането на децата по време на извънредното положение в страната през 2020г.,
както и на сестра си и нейната дъщеря, обгрижвала момчетата, макар и още ненавършила
пълнолетие. Й.Й. има подкрепата при грижите за децата от страна на своите родители, живущи
отново в с. В., на семейството на брат си, живущи в гр. В.. Децата гостуват на баба си и дядо си по
бащина линия всяка събота и неделя във В., по-рядко и на баба си по майчина линия във В..
Отново двамата родители са лицата, които се интересуват от успеваемостта на децата си в
клас, те са отговорни и заинтересовани, според проведеното социално проучване и проведените
разговори с класните ръководители на децата. Разбира се, че бащата, който отглежда синовете си
от пролетта на 2020г. и до момента има по-интензивни контакти с учителите в училище, посещава
по-често родителски срещи.
Не се установяват лоши морални качества на някой от родителите, въпреки твърденията от
ищцовата страна за причината за настъпилата раздяла между съжителстващите, по вина на В.В..
Не се установява още и това, в обкръжението на някой от родителите да има лица,
общуването с които би повлияло зле на възпитанието, което следва да получават двете деца.
9
С оглед дотук изложеното, налага се изводът, че майката и бащата на ЙО. и В. разполагат с
достатъчен родителски капацитет, работят, искат и имат материални и битови възможности да
отглеждат децата си.
Следва да се отбележи, че за всяко дете би било добре да живее и се отглежда от двамата
си родители, но това е невъзможно в настоящия казус.
Социалните работници, работили по изготвените социални доклади са констатирали
привързаността на децата към двамата родители, по-силна към бащата, вземайки предвид
споделеното от децата и бащата.
Да, установява се от свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, както и от
заключението на вещите лица по допуснатата КСППЕ, че бащата Й.Й. е привързан към децата си и
те към него, между тях има силна емоционална връзка, че е отговорен баща, поддържа дома, готви
вкусно, по думите на детето В., излизат на разходки съвместно. Въпреки наличието на
емоционална връзка с майката, децата не се срещат често с нея, не общуват колкото й се иска на
нея, а очевидно и на детето В., според споделеното от него при изслушването му от съда.
Съдът има предвид, че бащата има прояви, които не дават основание да се приеме, че може
да упражнява родителски права, да се справя успешно с отглеждането и възпитанието на синовете
си.
Видно от представената заповед за незабавна защита, решение и заповед за защита,
издадени по гр.д. № 2066/2020г. спрямо пострадалата ВЛ. Ж. ВЛ. са предприети мерки за защита
по реда на ЗЗДН срещу извършителя на домашно насилие Й.Й. Й.. По делото става ясно,
включително от споделеното от детето Ѝордан, че е ставал свидетел, когато баща му и майка му си
повишили тон и баща му посегнал на майка му. Имайки поведение на насилник, Й.Й. не е добър
пример за подрастващите си деца.
Той се явява и отчуждител за децата си срещу майка им.
Вярно, че децата сами изказват нежелание да се виждат с майка си, но споделят същите
обстоятелства, каквито е твърдял и бащата и това е направило впечатление на вещите лица. Не
желаят да контактуват с майка си и й гостуват, но не дават смислено обяснение. Това, че се е
случвало майка им да обижда баща им, с цитирани от детето ЙО. изрази, вещите лица не намират
за достатъчно основание да отхвърлят майчината фигура и да отказват срещи с нея. След като
децата са отглеждани от баща си в период от около две години, вещите лица са посочили, че и
двете деца проявяват и се намират в конфликт на лоялност по отношение на родителите си, но
особено към бащата. По думите на свидетелите, водени от В.В., когато децата й гостуват, те са
спокойни, сговорчиви, гушкат се с нея, но имат различно отношение към нея, в присъствието на
бащата. Когато майка им ги покани при себе си по време на телефонен разговор, те не й отговарят
своевременно, а отлагат отговора си за по-късно, за да се консултират с баща си и вероятно за да
получат разрешението му, но не го ли получат на другия ден следва отказ. Вещите лица правят
още по-страшен извод, че двете деца са отчуждени от майката, като по отношение на детето ЙО.
са наблюдавали крайна степен на отчуждение, а за правилното си развитие и възпитание те се
нуждаят от двамата си родители. Отсъствието на единия родител, в случая майката от живота им
10
след време е възможно да доведе до невъзможност да контактуват и създават отношение с лица от
противоположния пол. Недопустимо е споделяното и от бащата и от децата, че в дома им не се
говори за майката. Очевидно бащата, съгласявайки се и поддържайки с поведението си това
положение е отговорен за случващото се в семейството. Той няма възможността, вероятно и
уменията да се справи с поведенческите проблеми на по-голямото дете в училище и лошия му
успех.
Вярно е и това ,че вещите лица изтъкват, че няма проблем ако се запази местоживеенето на
децата при бащата и това не би им се отразило негативно, стига те да могат да поддържат
достатъчно чест и пълноценен контакт с майката. Вероятно е така, но съдът отчита, че към
момента няма никакви гаранции, че това е осъществимо. Бащата не е предприел някаква промяна,
не е потърсил психологическа помощ и не ползва услугите на някой от съществуващите Центрове
за обществена подкрепа, ако и понастоящем да са осъществени няколко срещи между децата и
майката, преди провеждане на последното о.с.з. Дали тази тенденция би се запазила и в случай, че
му бъдат предоставени родителските права? Нищо не предполага такава промяна в поведението
му.
Двамата родители следва да предприемат действия по потушаване на откритата им вражда
и по нормализиране на отношенията им, което налага интереса на собствените им деца. Бащата
следва да насърчава нормализирането на отношенията и на синовете си с майка им, а тя от своя
страна следва да бъде по-активен родител и приласкае децата си, давайки им цялата си любов и
внимание, за да опазят здрава психиката им.
Майката не е преставала да търси децата си, не се е дезинтерисирала от тях, не е абдикирала
от задълженията си на родител.
Съдът приема, че въпреки желанието на момчетата, родителските права следва да бъдат
предоставени на майката. В техен интерес е да бъдат отглеждани в спокойна среда, в жилището
обитавано от майка им, като бъдат осъществявани регулярни контакти с баща им. Той следва да
има много важната задача, да работи и за утвърждаване на мъжката им идентичност, но като
възпитава у тях уважение към майка им, труда й и усилията които полага за възпитанието им. .
Интересът на децата ЙО. и В. изисква те да бъдат отглеждани от майка си, преценявайки
всички събрани по делото доказателства. Важното по казуса е да не се разделят двете деца. На
бащата следва да бъде определен по-широк режим на лични отношения от обичайния.
Първоинстанционното решение в частта относно упражняването на родителските права
следва да бъде отменено и същите предоставени на майката.
Относно местоживеенето на децата ЙО. и В..
След като родителските права по отношение на децата ЙО. и В. са предоставени на
майката, то местоживеенето на децата следва да бъде определено при нея, с оглед разпоредбата на
чл. 126, ал. 1 от СК. Не се установяват причини, поради които детето да не живее при майка си, на
адреса в гр. В., ул. „З.“, № 12, ет. 9, ап. 54.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в тази част и постановено друго
11
в горния смисъл.
Относно режима на лични отношения на Й. В. Й. с децата ЙО. и В..
С оглед това, че упражняването на родителските права по отношение на децата ЙО. и В. са
предоставени на майката, на бащата следва да бъде предоставен режим на лични отношения с него.
Следва да е определен така, че интересът на децата да бъде охранен, като контактува с двамата си
родители, а като се отглежда от майката, да има обичайния режим на лични отношения с баща си.
Следва бащата да може да вижда и взема децата ЙО. и В. при себе, както следва:
-всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09.00ч. в събота с преспиване до 18:00 ч. в
неделя;
-един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като режимът
следва да се осъществява от 09.00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден от месеца.
Решението на ВРС в частта относно режима на лични отношения следва да бъде отменено
и постановен посочения непосредствено по-горе режим.
Относно издръжката в полза на децата ЙО. и В..
След като родителските права по отношение на децата следва да се упражняват от майката,
бащата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка.
В насрещната си искова молба В.В. е поискала да бъдат присъдени издръжки от по
160.00лв. в полза на всяко едно от децата. Този претендиран размер е под законово определения
минимум, определен по реда на чл. 142, ал. 2 от СК, след като към датата на приключване на
устните състезания по въззивното дело, с приложение разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, МРЗ е
в размер на 650.00лв. Бащата следва да бъде осъден да заплаща в полза на всяко едно от децата си
месечна издръжка в размер на 162.50лв. Двамата родители имат сравнително високи месечни
доходи, в трудоспособна възраст са и нямат задължения към други свои низходящи. Издръжката в
полза на двете деца следва да се дължи, считано от датата на влизане на настоящото решение в
сила, доколкото до момента децата се отглеждат от баща си, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в тази част, както в частта за
задълженията на родителите, уведомяването на ДСП-В., отхвърлителната част на решението по
насрещните искови претенции и предварителното изпълнение на решението в частта на
издръжките.
По разноските
С оглед изхода на спора, следва първоинстанционното решение да бъде отменено и в
частта за разноските, възложени в тежест на В.В. -за сумата от 525.00лв., представляваща разноски
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 468.20лв., представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК. За първата инстанция Й.Й. следва да бъде осъден да заплати на Владимира ВЛ. разноски в
размер на 1505.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК според представените доказателства за това и
списък по чл. 80 от ГПК и сумата от 468.00лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК по исковете за
12
издръжка. За въззивната инстанция Й.Й. следва да бъде осъден да заплати на Владимира ВЛ.
разноски в размер на 515.00., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, според представените доказателства за
това и списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260012/18.02.2021г. по гр.д. № 363/2020г. на ПРС, в частта, в която
е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Й.Й. Й., ЕГН
********** и В. Й. Й., ЕГН ********** на бащата Й. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„ТР." № 6, на основание чл. 127, ал. 2 от ГПК ; в частта, в която е определено местоживеенето
на децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН ********** да е в дома на техния баща Й. В.
Й., ЕГН **********, находящ се на адрес: гр. В., ул. „ТР." № 6 ; в частта, в която е определен
следния режим на лични отношения на майката ВЛ. Ж. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„З." 12, ап. 54 с децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН **********, както следва:
първите два месеца - два пъти месечно за по четири часа в неработен/неучебен ден, като тези
контакти следва да се осъществяват в присъствието на социален работник; след изтичането на
двумесечния период е определен следния режим на лични отношения на майката с децата, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиваме, от 09.00 часа в събота до
17.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, като майката следва да взима децата от дома на бащата и да ги връща пак там,
както и да предупреждава бащата за времето, в което ще ползва платен годишен отпуск; в частта,
в която Й. В. Й., ЕГН ********** е задължен да осъществява необходимото възпитателско
въздействие спрямо децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН ********** и необходимото
съдействие на майката ВЛ. Ж. ВЛ., ЕГН ********** за реално и пълноценно осъществяване на
личните контакти между тях, включително да осигурява възможност на майката за ежедневен
контакт с децата по телефона; в частта, в която ВЛ. Ж. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„З." 12, ап. 54 е осъдена да заплати дължимата месечна издръжка за месец януари 2021 година в
размер на 2.50 лева /два лева е петдесет стотинки/ на всяко едно от децата Й.Й. Й., ЕГН
********** и В. Й. Й., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Й. В. Й., ЕГН
**********, представляваща разликата от заплатената издръжка от 160 лева за всяко дете, до
размера на присъдената издръжка от 162.50 лева за всяко дете, считано от 01.01.2021 г.; да
заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН
**********, чрез техния баща и законен представител Й. В. Й., ЕГН ********** в размер на 162.50
лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от 01.02.2021 г, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване; в частта, в която са
отхвърлени насрещните искови претенции по чл. 127, ал. 2 и чл. 143 от СК, предявени от ВЛ. Ж.
ВЛ., ЕГН ********** против Й. В. Й., ЕГН **********, за определяне местоживеенето на децата
Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН ********** при тяхната майка, да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата, да се определи режим на лични
контакти на бащата с децата, като бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на децата чрез
тяхната майка и законен представител; в частта, в която е постановено да се уведоми ДСП - В. за
13
необходимостта от провеждане на срещи с децата и двамата родители, които да бъдат
консултирани за необходимостта да се предприемат мерки за закрила „съдействие, подпомагане и
услуги в семейна среда", като бъде изготвен план за действия, включващ консултации с психолог;
в частта, в която ВЛ. Ж. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „З." 12, ап. 54 да заплати на Й. В.
Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „ТР." № 6 сумата 525.00 лева /петстотин двадесет и пет
лева / - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; в частта, в която ВЛ. Ж. ВЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „З." 12, ап. 54 да заплати по сметка на РС - Провадия сумата от
468.20 лева - държавна такса върху издръжките, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
7 от ГПК и в частта, в която на осн. чл. 242 ,ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение
на решението само в частта за разноските и от вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Й.Й. Й.,
ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН ********** на майка им ВЛ. Ж. ВЛ. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата на децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й.,
ЕГН ********** при тяхната майка ВЛ. Ж. ВЛ. ЕГН **********, на адрес в гр. В. ,ул. „З.“, № 12,
ет. 9, ап. 54.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Й. В. Й. ЕГН ********** с децата Й.Й.
Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН **********, като му дава възможност да ги вижда и взема при
себе си, както следва:
-всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09.00ч. в събота с преспиване до 18:00 ч. в
неделя;
-един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като режимът
следва да се осъществява от 09.00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден от месеца.
ОСЪЖДА Й. В. Й. ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „ТР.“, № 6 да заплаща в полза на всяко
едно от децата Й.Й. Й., ЕГН ********** и В. Й. Й., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител ВЛ. Ж. ВЛ. ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „З.“, № 12, ет. 9, ап. 54 месечна издръжка
в размер на 162.50лв. в полза на всяко едно от децата, считано от датата на влизане на настоящото
решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж 1-во число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжките. .
ОСЪЖДА Й. В. Й. ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „ТР.“, № 6 да заплати на ВЛ. Ж. ВЛ. ЕГН
********** от гр. В. ,ул. „З.“, № 12, ет. 9, ап. 54 разноски за първата инстанция в размер на
1505.00лв., а за въззивната инстанция в размер на 515.00., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. В. Й. ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „ТР.“, № 6 да заплати по сметка на ВОС
сумата от 468.00лв., представляваща дължима държавна такса по исковете за издръжка, на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните при условията на чл. 280 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15