Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 02.03.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тридесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 275/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, чрез юрк. М.С., като пълномощник на изпълнителния директор Н.С., против В.Н.К. ***, ЕГН **********. Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като ищецът го е
иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК - 01.02.2019г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 69/2019г. по описа на РС Своге и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 106 от
04.02.2019г. за следните суми : 928,62 лева - главница, 125,28 лева –
договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до 20.09.2018 г., 86,46 лева –
обезщетение за забава за периода от 21.01.2018г. до 01.02.2019г. и законна
лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 125 лева - разноски по делото, от които 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и изчислено според Наредбата за заплащането на правната
помощ и 25 лева за заплатена държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № CREX-15180843, сключен на 30.08.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (кредитор) и В.Н.К. (кредитополучател), като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на кредитора в полза на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 12.07.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017г.
Цената на исковете е 928,62 лева - главница, 125,28 лева
– договорна лихва и 86,46 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва, като се претендира още и законната лихва за забава
върху главницата, считано от 01.02.2019г. до окончателното издължаване и
направените по делото разноски, както по настоящото, така и по заповедното
производство.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими. Допуснатата
грешка относно датата на договора е без правно значение, тъй като по делото няма
никакво съмнение относно предмета на заповедното и на исковото производство, а
и така е посочена датата по приложението към договора за цесия. С исковата
молба са представени писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими.
От страна на ответника, чрез
назначения му от съда особен представител, е подаден писмен отговор, в който се
оспорват предявените искове. Взето е становище по изложеното в исковата молба и
по приложените към нея писмени доказателства. Направено е възражение, че
договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие, евентуално е унищожаем поради
грешка.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д.
№ 69/2019г. по описа на Районен
съд Своге.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 30.08.2017г. в гр. Своге на ул. „” № е сключен договор за потребителски кредит № CREX-15180843 между ответника /кредитополучател/ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /кредитор/. Видно от договора за
кредит и приложения към него стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити (Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит) К. усвоява кредита като получава стока (спален комплект от модел „Виченца”). Издадената фактура
е подписана от ответника на датата на сключване на договора, като по този начин
се доказва получаването на стоката, съответно усвояването на кредита. Цената на
спалния комплект е 1173 лева, а договорът за кредит е за същата сума – главница,
която е следвало да бъде погасена на 12 месечни вноски в размер на 117,10 лева за
периода от 20.10.2017г. до 20.09.2018г. – общо 1405,20 лева.
Ответникът е заплатила три вноски и е прекратила погасяването на кредита. Според
посоченото в исковата молба кредитополучателят е заплатила главница в размер на
244, 38 лева и лихви в размер на 106,92 лева, а според договора – договорената лихва
е в размер на 232,20 лева + 1173 лева = 1405,20 лева. Останали са неплатени 928,62 лева – главница
и 125,28 лева договорена лихва (за срока от 20.01.2018г., датата на която четвъртата вноска е трябвало да
се плати, до 20.09.2018г., датата на последната дванадесета вноска). Обезщетението за забава за периода от 21.01.2018г. до 01.02.2019г. е в
размер на 86,46 лева. На основание чл. 162 ГПК
съдът намира, че размера на лихвите съответства
на претендираното. Документите по делото не са оспорени от страните и съдът
ги възприема като автентични и верни. Вземането по договора
за кредит е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза
на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, по силата на Приложение № 1 от 12.07.2018г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017г. Съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД продавачът на
вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. По настоящото дело уведомяването
е станало при връчване на преписа от исковата молба и приложеното към нея
уведомително писмо – на особения представител. По принцип длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани
за главницата и за законовата лихва. Налице е валиден договор за кредит, по
който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на
процесната стока, изискуемостта
на вземанията,
както и техния размер. От друга страна кредиторът може да прехвърли вземането, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, което по настоящото дело е станало
при връчването на преписа от исковата молба и приложенията на особения
представител. За падежиралите вноски до датата на заявлението по чл. 410 ГПК не
е необходимо съобщение до длъжника, тъй като срокът го „кани” да плати. Последната
вноска е следвало да се внесе на 20.09.2018г., а заявлението е подадено в Районен
съд Своге на 01.02.2019г.
Относно възраженията в отговора за нищожност/унищожаемост на договора поради липса на
съгласие/грешка доказателствената
тежест беше изцяло за ответника, чрез особения представител. Последният не представи никакви доказателства, поради което съдът следва да приеме за неосъществили се в
обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това
да постанови решението си.
Договорената между страните
лихва в размер на 31.30 % годишно надхвърля трикратно
законната – за периода на действие на договора, което представлява нарушение
на добрите нрави и я прави нищожна. Съдът е длъжен и служебно да следи за съответствието на клаузите от
потребителските договори с добрите нрави, като по настоящото дело договорената между страните лихва
не отговаря на принципа на справедливостта. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника. Също така за периода
от 21.01.2018г. до 20.09.2018г. се претендират две лихви върху една и съща сума
– договорна (
възнаградителна) и законна (обезщетителна).
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, съобразно уважената част на исковете, ответникът ще следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение – съобразено с Наредбата за заплащане на правната помощ, държавна
такса, включително за съдебно удостоверение и възнаграждение на особен
представител – в общ размер на 680 лева, а според уважената част от исковете 605,27 лева.
Съдът дължи произнасяне и по
разноските в заповедното производство – 125 лева, които следва да се присъдят според
установената част от вземанията – 111,26 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на В.Н.К. ***, ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД от гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Д.Б., сумата от 928,62 лева - главница по договор за потребителски
кредит № CREX-15180843, сключен на 30.08.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД (кредитор) и В.Н.К. (кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на кредитора в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на Приложение № 1 от
12.07.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от дата 27.07.2017г. и сумата от 86,46 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 21.01.2018г. до 01.02.2019г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля
иска за сумата от 125,28 лева – договорна лихва за периода от
20.01.2018г. до 20.09.2018 г.
Осъжда В.Н.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД от гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д.Б., сумата от 605,27 лева –
представляваща направени разноски по гр.д. № 275/2019г. по описа на РС
Своге, според уважената част от исковете.
Осъжда В.Н.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД от гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д.Б., сумата от 111,26 лева –
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 69/2019г. по описа на РС
Своге, според установената част от вземанията.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :