РЕШЕНИЕ
№ 17765
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В. Т. Б.
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от В. Т. Б. Гражданско дело № 20231110139026 по
описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. К. Д. против
„В.Б.“ ЕООД, гр. София, за прогласяване на нищожността на клаузата от
договора за паричен заем № ... от 30.03.2021 г., предвиждаща задължение за
заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 29,82 лв.,
поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и поради това,
че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както
и за връщане на платената по това задължение сума в размер на 29,82 лв.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 13.07.2023 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба с № 199959/13.07.2023 г. се твърди, че ищецът и
ответникът са сключили договор за паричен заем № ********** от 30.03.2021
г., по силата на който Кредитодателят се задължава да предостави на
Кредитополучателя (ищец) заем в размер на 100 лева. Съгласно договор за
паричен заем № ********** от 30.03.2021 г. ГПР по кредита е в размер на
48,2%, а ГЛП в размер на 39,42%, при срок на погасяване до 04.04.2021 г. В
договора е предвидено, че ищецът дължи на Кредитора такса за бързо
разглеждане на кредита в размер на 16,57 лева. Твърди, че на 31.03.2021 г.
страните са сключили анекс към договора, по силата на който Кредиторът се
задължава да предостави на Кредитополучателя (ищец) допълнителна сума в
размер на 100 лева, като сумата за експресно разглеждане се променя в размер
на 29,82 лева. Ищецът заявява, че е погасил изцяло сумата по договор за
паричен заем № ********** от 30.03.2021 г. и анекс към него от 31.03.2021 г.,
като е заплатил по сметка на ответното дружество сума в общ размер на 231
лева, включваща и таксата за експресно разглеждане. Излагат се съображения,
че таксата за бързо разглеждане на кредита от договор за паричен заем №
********** от 30.03.2021 г. е недължимо платена, защото същата е нищожна
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с
нея се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
поради което е нищожна, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и е неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи се, че е налице противоречие с
1
добрите нрави - с принципа на добросъвестност и справедливост, защото
таксата представлява добавка към възнаградителната лихва. Излага се, че
клаузата цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до
неоснователно обогатяване на Кредитодателя за сметка на
Кредитополучателя, тъй като чрез таксата се увеличава стойността на
договора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „В.Б.“ ЕООД /с предишно
наименование “...” ЕООД/, чрез юрк. Д., е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва,
че страните са били обвързани от договор за паричен заем № ********** от
30.03.2021 г., като посочва, че задълженията по последния са погасени чрез
плащане още на 31.03.2021 г. Счита, че приложимият към договора ГПР не
противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а стойността на допълнителните и
незадължителни услуги, каквато се явявала и процесната, не следвало да се
включват в размера на ГПР. Възразява срещу направените доказателствени
искания.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното:
Видно от представените писмени доказателства между страните е
сключен договор за паричен заем № ... от 30.03.2021 г., по силата на който
кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя сума в размер
на 100 лв. при уговорени ГПР по кредита в размер на 48,2%, ГЛП в размер на
39,42%, срок на кредита - 5 дни и падежна дата - 04.04.2021 г. Съгласно анекс
към договора от 31.03.2021 г. кредиторът се задължава да предостави на
кредитополучателя допълнителна сума в размер на 100 лв. при следните
условия: размер на кредита преди отпускане на допълнителната сума – 100
лв., общ размер на кредита – 200 лв., ГПР - 47,9%, ГЛП след отпускане на
допълнителната сума - 39,24%, общо дължима сума по кредита – 230,79 лв. и
непроменен срок на погасяване – до 04.04.2021 г. В договора за паричен заем
№ **********/30.03.2021 г. е предвидено, че ищецът дължи на кредитора
такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 16,57 лева, като съгласно
анекса към договора от 31.03.2021 г., след отпускане на допълнителната сума
размерът на таксата е 29,82 лева.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния казус съдът
намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че
ответникът е кредитор по договор за паричен заем № ********** от
30.03.2021 г. и анекс към него от 31.03.2021 г., а ищецът е заемополучател.
С определение от 23.01.2024 г., съдържащо проекто-доклад на делото, са
приети за безспорни между страните следните обстоятелства: че между
страните е сключен договор за паричен заем № ********** от 30.03.2021 г. и
анекс към него от 31.03.2021 г., с посоченото в исковата молба съдържание, по
силата на които ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като
заемополучател сумата от 200 лв., която последният се задължил да върне,
както и че задълженията по процесния договор за заем са били изцяло
погасени чрез плащане от страна на ищеца на сума в общ размер от 231 лв.
По делото безспорно се установява, както от събраните писмени
2
доказателства, че общата сума по заема и анекса към него в размер на 200 лева
е получена от ищеца и по делото няма спор по този въпрос.
Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за
нищожност на договора, както и служебно да извърши проверка за
нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, защото съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК "При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или
за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище.", от което следва извод, че първоинстанционният съд следи служебно
и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови
клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае
за потребителски спор, съдът следи и например за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex
lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и
за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Съдът има и задължение служебно да следи за
спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата
предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените
максимални размери. В конкретния случай е видно, че клаузите от договора и
анекса към него, уреждащи ГПР и таксата за бързо разглеждане на кредита,
сключени между ищеца и ответника срещу заплащане на процесната такса в
общ размер на 29,82 лева са нищожни, тъй като превишават повече от шест
пъти размера на законната лихва (ГПР – 29,82 лв. = 62,81% според ССчЕ, стр.
3 и 4 (200 лв. главница = 0.149*100 = 14,91%), първоначален ГПР 47,90% +
14,91% допълнителни разходи – такса за експресно разглеждане = 62,81%). В
тази насока е и заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза.
Ето защо, съдът намира, че таксата за бързо разглеждане на кредита
следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК на ЗПК за общ разход, съгласно която
„общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
3
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.
Несъмнено заплащането от ищеца на таксата за бързо разглеждане на
кредита представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
паричен заем.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е
било известно задължението на ищеца да заплаща таксата за бързо
разглеждане на кредита, тъй като това задължение е предвидено и в договора
за паричен заем, и в анекса към него, сключени между страните. Доколкото в
процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поради това следва да се приеме, че таксата за бързо разглеждане на
кредита, включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел
да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този
начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Съдът намира, че поради тези особености на сключените между
страните договор и анекс към него, клаузата за таксата за бързо разглеждане
на кредита е нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното съдът, предвид и дадените му
правомощия служебно да установява нищожност, намира, че начислената по
договора и анекса към него такса за бързо разглеждане на кредита не се дължи
поради нищожността на клаузата от договора, която я урежда.
С оглед гореизложеното съдът намира така предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Разгледан по същество искът е основателен.
Платената сума по договора за кредит и анекса към него в общ размер на
29,82 лв. представлява сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца при липса на основание, тъй като тя е надплатена сума и
подлежи на връщане. В този смисъл следва да се има предвид, че съгласно чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. Съобразно така посочената разпоредба и с оглед допуснатите и събрани
доказателства по делото, решаващият съдебен състав приема, че в настоящия
случай фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е осъществен и
доказан от ищеца при условията на пълно и главно доказване поради следните
съображения:
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е
моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва
да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго ще е налице във
всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването
на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или
предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване
унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., ПЛЕНУМ НА ВС.
С оглед установената недействителност на клаузата за таксата за бързо
разглеждане на кредита, както и че в настоящия случай неоснователното
обогатяване е налице в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, съдържаща се в
4
договора да паричен заем и анекса към него, сумата в общ размер на 29,82 лв.,
се явява заплатена от страна на ищеца без наличие на валидно правно
основание за това, поради което предявеният от И. К. Д. осъдителен иск
против ответника следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 13.07.2023 г.
С оглед изхода на делото, ищецът е представил доказателства за сторени
разноски в размер на общо 100 лв. за държавна такса, 250 лв. депозит за вещо
лице по съдебно-счетоводна експертиза, както уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 680 лв. /с вкл. ДДС/ за безплатна правна помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на
350 лв. за държавна такса и експертиза. Адвокатът, предоставил безплатна
правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, има право на
адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 480 лв. с
включен ДДС, с оглед представените доказателства за регистрация по ДДС.
Възнаграждението следва да бъде платено на ЕАД „Димитър Милев“
БУЛСТАТ № *********, с оглед договора за правна помощ, представен по
делото, от който е видно, че същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, а именно предоставена е безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността, по иска с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД и чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, предявен
от И. К. Д. с ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ж.к. “М. л.”, бл. 112, вх. А,
ет. 2, оф. 11, чрез адв. Д. М., против “В.Б.” ЕООД с ЕИК:.., със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № 52-54, представлявано от З.
С. Р. – управител, чрез юрк. Д. Д., на клаузата от Договор за паричен заем № ...
от 30.03.2021 г. и анекс към него от 31.03.2021 г. за заплащане на такса за
бързо разглеждане на кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от Закона за
задълженията и договорите, като противоречаща на добрите нрави и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1
от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД “В.Б.” ЕООД с ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № 52-54,
представлявано от З. С. Р. – управител, чрез юрк. Д. Д., да заплати на И. К. Д. с
ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ж.к. “М. л.”, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11,
чрез адв. Д. М., сумата от 29,82 лева, представляваща такса за бързо
разглеждане на кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба 13.07.2023 г. до окончателното изплащане по Договор за паричен заем
№ ********** от 30.03.2021 г. и анекс към него от 31.03.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: ..,
5
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № 52-54,
представлявано от З. С. Р. – управител, чрез юрк. Д. Д., да заплати на И. К. Д. с
ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ж.к. “М. л.”, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11,
чрез адв. Д. М., сума за разноски в размер на 350 лв., от които 100 лв. за
държавна такса и 250 лв. депозит за вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза.
ОСЪЖДА “В.Б.” ЕООД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № 52-54, представлявано от З. С.. Р. –
управител, чрез юрк. Д. Д., да заплати на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ №
*********, представлявано от адв. Д. М., със съд. адрес гр. С., ж.к. “М. л.”, бл.
112, вх. А, ет. 2, оф. 11, сума в размер на 480 лв. с включен ДДС,
представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ на ищеца И. К. Д.
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6