Р Е Ш Е Н И Е
№ 1389
Гр. Пловдив, 19.07. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, I отделение, XIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2773
по опис на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Постъпила е жалба на Ш.Р.М., с ЕГН **********,***, чрез адв. Р.И.,
срещу заповед № ЗРИ-407/21.06.2022г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив,
с която е наредено да се премахне незаконен строеж: незаконен строеж, представляващ
„едноетажна масивна сграда“, с идентификатор 56784.553.226.2, с приблизителна
площ от 10 кв.м., построена в имот ЧОС /АЧОС № 2486/2010 г./, с идентификатор №
56784.553.226 по КК и КР на гр. Пловдив, в УПИ V-553.226, жилищно застрояване и
общ.обсл.дейности, кв.11 /нов/ по плана на
кв.“Дружба“, град Пловдив, с административен адрес: улица „Елба“ № 9, гр.
Пловдив, собственост на неизвестно лице.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
нищожност на административния акт, като се иска отмяната му от съда. Според жалбоподателката ответният административен орган не е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, съответно не е
извършил служебна проверка за собствеността и времето на построяване на
сградата. Прави възражение срещу констатираното в заповедта от контролните
органи относно това, че извършителят и собственикът на строежа са неизвестно
лице. Посочва, че сградата е придобита по наследство от баща има - Р.Ш., който
през 1994 г. е започнал процедура по узаконяване на сградата, както и че за
сградата е издаден акт за узаконяване и са плащани данъци. Твърди, че тази сграда
е съществувала още по плана от 1993 г. и е пренесена по плана от 2001 г., видно
от приложения Ситуационен план на УПИ III-за обществени дейности от кв.
11/нов/ по действащия РП на кв. „Дружба“-Пловдив. Подадено било заявление през
2014 г. от нея и сестра й Р.Ш- за узаконяване на сградата на основание §127
ЗУТ, към което били приложени множество писмени доказателства. През 2017 г. жалбоподателката и сеста й
изготвили проект за изменение на КК и КР на град Пловдив за този имот, както и
представили геодезическо и архитектурно заснемане на сградата, скица от
СГКК-Пловдив, тъй като имало вече приета
кадастрална карта на град Пловдив. Посочва, че в КК и КР на град Пловдив тази
сграда е отбелязана и има собственик. По подаденото заявление за траен статут и
промяна на отреждането на имотите, върху които е построена сградата до кмета на
района било допуснато изменение на отреждането на УПИ III, УПИ IV и УПИ V от
този квартал от страна на Община Пловдив, като преписката била изпратена през
2015 г. на район „Източен“ за процедиране от Община Пловдив. Твърди, че от
тогава нито кмета на района, нито главния архитект са се произнасяли по това заявление,
поради което и счита, че повече от десет години общинската администрация е
бездействала, както и мълчаливо се е съгласила с подадената молба и е приела за
допустима по действащия ЗРП, както и за вида на отреждането на процесния УПИ
V-553.226, кв.11 /нов/ по плана на кв. Дружба - град Пловдив съществуването на
тази сграда, което е било предвидено за жилищно застояване и обществени
обслужващи дейности в кв.11, за което е била предвидена и съществуващата и преди
и сега едноетажна масивна сграда с идентификатор 56784.553.226.2, посочена в
процесната обжалвана заповед. Прави възражение за недопустимост на издадената
заповед поради изтекла давност – изминали са повече от 10 години от узнаване за
извършения строеж. Сочи наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като
не е осигурено участието заинтересованите лица в производството. Твърди
наличието на търпим стоеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, както и на основание
§127, ал.2 от ПЗР на ЗУТ. Счита заповедта за нищожна поради липса на
компетентност – времева, териториална, материална. Оспорват се констатациите на
контролните органи и се твърди, че проверка на място не е извършвана. Прави
възражение за материална незаконосъбразност, за липса
на компетентност по отношение на проверяващите органи, за съразмерност по чл.6 АПК. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в хода на
съдебното производство разноски.
Ответникът –
кмет на район „Източен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител М.С.
- служител с юридическа правоспособност, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Поддържа се, че сградата е незаконен и нетърпим строеж, поради
което подлежи на премахване. Излага подробни съображения в представена писмена
защита. Претендира съдебни разноски.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не встъпва в
процеса.
Оспорената заповед е съобщена чрез публикуване на
интернет страницата на Район “Източен” – Община Пловдив на 12.10.2022г. Според констативен протокол, съставен от служители
в Община Пловдив - Район “Източен“ /л.33 по делото/, на 12.10.2022г. са
поставени чрез залепване множество заповеди, включително и процесната. Настоящата
жалба е подадена чрез административния орган на 25.10.2022г. Наличието на
правен интерес за оспорващата се удостоверява от доказателствата по делото
(писмени и гласни), сочещи че жалбоподателката стопанисва
строежа. Установява се също, че наследодателят Р. Колев Шолев
е бил носител на право на строеж върху процесния терен, общинска собственост. Предвид
това издадената заповед засяга пряко и
неблагоприятно правната сфера на жалбоподателката,
която макар и да не е посочена като адресат, търпи последиците на заповедта,
които биват неблагоприятни за нея.
С оглед на изложеното, жалбата се явява подадена в
предвидения преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Установява се, че на 16.06.2021г. длъжностни лица от
район “Източен” при община Пловдив са извършили проверка на строеж: „Едноетажна
масивна сграда“ с идентификатор 56784.553,226.2, с приблизителна площ 10 кв.м.,
построена в имот общинска частна собственост, АЧОС 2486/2010г. с идентификатор
56784.553.226 по КККР на гр.Пловдив, одобрен със заповед №РДЛ8-64/05.10.2006г.,
в УПИ V- 553 226, ниско застрояване и общ.дейности кв.11, по плана на кв. „Дружба",
одобрен със заповед № OA 1738/ 07.09.1993г. и изменена заповед № 150A2892/ 22.10.2015г.
с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Елба“ № 9.
За резултатите от проверката е съставен констативен
акт № 152 от 16.06.2021 г. Съгласно установеното в акта, проверката е извършена
в отсъствието на собственика, възложителя и извършителя на строежа, тъй като
същите са неизвестни. Строежът представлява едноетажна масивна сграда с тухлена
зидария и приблизителна площ от 10 кв.м., плосък покрив. Строежът е изпълнен
без одобрен проект и строителни книжа в нарушение на разпоредбите на чл.225,
ал.2,т .2 от ЗУТ. Към акта е приложена графична част върху скица от КК, която
отразява разположението и обема на установеното незаконно строителство в
границите на имот 56784.553.226.
За връчването на съставения констативен акт № 152 от
16.06.2021 г. е представен констативен протокол от дата 13.07.2021г. – л.32 по
делото. В КА не е отразено по какъв начин е разгласен същия. Не се установява
отбелязване в същия дали екземпляр втори от акта е поставен чрез залепване на
обекта и на таблото на Район “Източен“, гр. Пловдив, бул. “6-ти септември“
№274. По делото е представена разпечатка от интернет страницата на община
Пловдив - район “Източен” /л.19/, от която е видно, че констативният акт е
публикуван в интернет на 20.07.2021г. Според констативен протокол от
13.07.2021г., на 13.07.2021г. е извършено поставяне чрез залепване на
констативни актове от №145 до №172 /включително/ от 16.06.2021г.
По делото е приложено становище на главния архитект
Район “Източен” - Община Пловдив, според което: процесният
строеж е от пета категория и в Район “Източен” - Община Пловдив не са
представяни документи, удостоверяващи законността на строежа; не са налице
данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и
§184 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ в предвидените в същите
срокове; няма депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ в предвидения срок. Според становището сградата е построена без
съгласието на собственика - Община Пловдив, без одобрени проекти и разрешение
за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и чл.182 от ЗУТ, както и че
не са налице условията за приложимост на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ за търпимост
на обекти. Посочено е, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1
и т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а от ЗУТ подлежи на премахване. Със становището е
направено предложение на кмета на Район “Източен” - Община Пловдив да приложи
мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно представена скица на поземлен имот № 15-326061/28.03.2021
г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив /л.59 по делото/, по
Кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-64/05.10.2006
г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
в имот с идентификатор 56784.553.226 са нанесени: сграда 56784.553.226.1 със
застроена площ 167 кв.м., брой етажи 3, предназначение – друг вид сграда за
обитаване; сграда 56784.553.226.2 със
застроена площ 7 кв.м., брой етажи 1, предназначение – селскостопанска сграда;
С процесната заповед от страна на кмета на район „Източен“ при община
Пловдив е наредено премахване на процесния незаконен строеж. В мотивите органът
се е позовал на изложената в констативен акт № 152 от 16.06.2021 г. фактическа
обстановка. Посочено е в заповедта, че строежът е пета категория съгласно
чл.137, ал.1,т.5 ЗУТ и Наредба № 1/ 30.07.2003 г. на МРРБ – София. Не е
посочена година на построяването му, но е посочено, че не отговаря на условията
за търпимост, тъй като е изпълнен върху имот частна общинска собственост без
одобрен проект и разрешение за строеж.
По искане на жалбоподателя от ответника са
представени: разрешение за строеж № 14/1988 г. на ОбНС-Пловдив,
ведно с молба вх. № 24-13 от 29.06.1988 г. и цялата преписка към посочени
документи, издадено на
СДТ „Обществено хранене“ за строеж: Павилион за обществено хранене на ул.
„Възход“ и ул. „Елба“; протокол № 19 от 07.04.1992 г. на Съвет по ТСУСА при
Община Пловдив ведно с одобрена разработка за строеж “временен павилион за
закуски и общ. хранене с размери 12,50/13,00 в кв.5 (парцел) I по плана на кв.
Изгрев-Запад, съгласно чл.120 от ППЗТСУ; скица-виза за проектиране от
13.04.1992 г.; преписка по вх. № 14-РИ-342 от 05.11.2014 г. по вх. регистър на
Община Пловдив във връзка с писмо на Район Източен до Община Пловдив с изх.№
1001-851 от 04.11.2014 г./л.143/; заповед №ОА-600 от 30.03.2001г. на кмета на
община Пловдив, с която на основание §50а, ал.6 от ПЗР към Закон за изменение и
допълнение на Закона за териториално и селищно устройство (отм.), чл.32, ал.1,
т.1 от ЗТСУ, отм., чл.54, ал.7 и 8, чл.84, ал.1 и 2 от ППЗТСУ, отм., се
одобрява проект за изменение на ЗРП на част от кв.11 по плана на кв. “Дружба“,
като се образуват два нови парцела (УПИ): II-за пазар и III-обществени
дейности, със запазване на застрояването, изградено по реда на отменения
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ; писмо с изх.№ 1004-6869 от 10.07.2007 г. на Община
Пловдив- Дирекция „Управление и разпореждане с общинска собственост и жилищна
политика“, ведно с молба вх. № А110004/25.06.2001 от Ш. и Р. Шолеви за довършване на процедура по §17, ал. 2 от ЗУТ,
ведно с протокол № 18/19.06.2007 г. на комисията по чл. 48, ал. 1 от НРПУРОС; заявление
вх. № 14 П-12395/26.11.2014 г. от Ш.М. за довършване на процедура по §17, ал. 2
от ЗУТ;; акт за узаконяване № 2 от 09.04.1993 г. на Седмо Кметство Пловдив вх.№
94- Р-134 от 31.03.1993 г. на заведение за обществено хранене /л.145 - гръб/;
декларации по ЗМДТ, подадени от жалбоподателката и от
Р.Ш. ведно с доказателства за извършени плащания на данъци и такси, но за имот
на ул. „Елба“ № 7, а не ул.“Елба“ № 9.
По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза,
с вещо лице инж. Я.Р., прието без възражения от страните и което съдът
кредитира като компетентно и обосновано.
Според вещото лице от представените по делото документи
действащият ПУП за територията на процесния имот е ПУП - изм. на ПУП-ПРЗ,
одобрен със заповед № ОА-2892/22.10.2015г. В плана за регулации ПИ
56784.553.226 е отреден за УПИ V - 553.226 - за жилищно застрояване и
обществено - обслужващи дейности, кв.11-нов по плана на кв
"Дружба". В плана за застрояване е предвидено ново жилищно
застрояване с височина до 10м., свързано със застрояването в УПИ VI - 553.227
по източната регулационна граница и свободно към УПИ IV - 553.69 по западната
регулационна граница, като са дадени ограничителните линии на застрояване и
отстояния от страничните регулационни линии. Определени са устройствена зона и
устройствени показатели за урегулираните поземлени имоти, предмети на плана. Посочва,
че в кадастралната основа на плана са отразени като съществуващи двете сгради,
показани в кадастралната карта. Процесната сграда е надписана като „мс".
Вещото лице посочва, че е налице предходен на
действащия ПУП за процесната територията,
представляващ ПУП - изм на ПРЗ, одобрен със заповед
№600/30.03.2001г., който касае отреждане на парцел III - обществени дейности и
изпълнен в него павилион по отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, който план не е относим към процесния строеж и
имота, в който той е изграден. Според вещото лице този одобрен ПУП включва план
за регулация и план за застрояване в част от кв.11 по плана на
кв."Дружба", като регулацията е коригирана с изместване на юг в един
участък пред обекта - павилион по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./. Образуван е
парцел III - обществени дейности за запазване на застрояването, изградено по
реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ във връзка с §50а, ал.6 от ПЗР на ЗИД
на ЗТСУ и Решение №254, взето с Протокол №26/14.09.2000г. на Общински съвет -
Пловдив. Посочва, че в кадастралната основа не са отразени съществуващи сгради
на територията на сегашния ПИ 553.226 по КК.
Предходен ПУП е кадастрален план и ЗРП на
кв."Дружба"/"Столипиново",
одобрен със заповед №ОА-1738/07.09.1993г. По плана процесният
строеж попада в УПИ II - за пазар от кв.11. В плана за застрояване са
предвидени едноетажни обществено - обслужващи сгради. В кадастралната основа на
плана, на мястото на процесния строеж няма отразени
съществуващи сгради.
ПИ с идентификатор 56784.553.226 по КК попада в
отреждане за парцел I - комплексно и обществено застрояване, детски градини от
кв.5-стар /11-нов/. В кадастралната основа на плана е отразен имот с планоснимачен номер 479. Посочва се, че процесната
сграда попада в този имот почти частично, като само точно геодезическо
заснемане може да покаже дали линията й на застрояване от север е разположена
по северната граница на този поземлен имот. ПИ с идентификатор 56784.553.226 по
КК попада частично, с по-голямата част от площта си в имот планоснимачен
номер 497 и частично от север извън него в комплексното застрояване.
Установява, че ПИ с идентификатор 56784.553.226 по КК попада в отреждане за
парцел I - градина от кв.5. В кадастралната основа на плана са отразени като
съществуващ множество имоти, между които и имот с планоснимачен
номер 481, в който попада процесната сграда.
Посочва, че в кадастралния план от 13.12.1968г. отразяванията
са идентични с тези в кадастъра от следващия план от 1971г. В кадастралния плат
от 1957г имотите, улиците и сградите са със значителни разлики от отразяванията
им в следващите планове, но изследването им е безпредметно, тъй като сградите и
имотите в него са съвсем различни от показаните в следващите планове. Има и кадастрален
план, одобрен със заповед № 1684/03.07.1935г., в който процесният
имот не е включен, тъй като към тази година е бил извън строителните граници.
След преглед на събраните по делото доказателства и
оглед на място, вещото лице констатира за строежа следното: строежът
представлява надстройка на съществуваща едноетажна сграда /външна тоалетна/ с
втори етаж и свързването им с два етажа от триетажна жилищна сграда в имота.
Сградата е разположена на западната имотна граница, отдалечена на разстояния от
0,60м. до 1,00м. от северната имотна граница. Тя има начупена форма в план. В
посока изток - запад е широка 3,14м.-3,19м., а дълбочината в посока север - юг
е 2,28м.-2,63м.
Вещото лице посочва, че старата едноетажна тоалетна е
била изпълнена от тухлена зидария с дебелина 12см., с покривна стоманобетонова плоча с дебелина 9см., без вертикални
носещи стоманобетонови елементи. Разделена е била на
две помещения с тънка стена и е имало две врати за входове в помещенията
директно от двора. Височината й е била 2,10м. При надстрояването на жилищната
сграда до нея с втори и трети етаж, след като в плочата на съществуващия първи
етаж не е имало отвор за стълби към горните етажи, тоалетната е надстроена и
надстройката е присъединена към жилищната сграда за външно стълбище. Над
плочата на тоалетната е изпълнена нова плоча с дебелина 12см., на 25см.
по-високо до кота +2,34м. Изпълнени са 4 стъпала в
посока към жилищната сграда и на нивото на плочата над първия етаж на жилищната сграда /кота +3,12м./, с площадка пред фасадата й, двете сгради са
свързани за плавен преход от стълбишето във втория
етаж на сградата. За достъп до новата плоча, от терена в двора покрай плътната
ограда към имота от запад е изпълнена външна права стълба с 13 броя стъпала
28/18см. От север и запад стълбището е оградено с тухлена зидария 25см. над кота +2,34м. При най-горното стъпала на външната стълба е
монтирана стоманена врата, която затваря стълбището. За покрив на стълбището е
изпълнена стоманобетонова плоча с дебелина 12см. на кота +6,04м., която съвпада с котата
на пода на третия етаж на жилищната сграда.
При огледа вещото лице установява,
че на нивата на двата етажа на жилищната сграда, при изпълнението на процесния обект е създадена връзка между новите плочи и
етажните плочи на жилищната сграда. За втория и третия етаж на жилищната сграда
няма друг достъп, освен през процесната сграда.
Сградата не е измазана отвън и вътре, няма подови настилки върху плочите.
Вещото лице установява, че
застроената площ е 7,88 кв.м., площта на
втория етаж - 7,67 кв.м., съответно РЗП - 15,55 кв.м. и височина на
строежа - 6,04м.
Посочва се от вещото лице, че едноетажната външна
тоалетна е много стара сграда - покривната й плоча е много тънка и напълно
амортизирана. Стените са укрепвани и частично презиждани
с различни тухли през годините. Надстрояването с външно стълбище, логично
погледнато, трябва да е изпълнено с изпълнението на втория и третия етаж на
жилищната сграда, за достъп до които то служи. Жалбоподателката
твърди, че първият етаж на жилищната сграда е построен отдавна, а
надстрояването е извършено през 1994г. - 1995г. до вида на сградата в момента.
Съответно и стълбището за вход към етажите е изпълнено през тези години. От
физическото състояние на процесната постройка може да
се допусне такъв период на изпълнение. Първо отразяване на сградата се
установява в кадастралната карта, одобрена през 2006г.
По действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед
№15-ОА-2892/22.10.2015г. процесната сграда попада в
отреждането за УПИ V - 553.226 - за жилищно застрояване и обществено -
обслужваща дейност от кв.11. Тя остава извън зоната на основното застрояване по
ограничителните линии, дадени в застроителния план, в
пространството, дадено с ширина 3,19м. от застрояването в имота до
регулационната граница от запад. Вещото лице е изчертало
разположението на сградата на приложения №3 и 4 от експертизата /л.334 и л.335
по делото/.
Според вещото лице допустимост на процесната
сграда може да се изследва само като допълващо застрояване по реда на чл.41-47
от ЗУТ на постройка с обслужващо предназначение, допряна до сграда от основното
застрояване от изток. От запад и север се намират плътни огради, но до
границата с УПИ I - за комплексно застрояване /дъно на процесния
УПИ V-553.226/ отстоянието от процесната
сграда е 0,60м. и 1,00м., т.е. тя не е разположена по границата и следва да
отговаря на изискванията за свободно разположена постройка на допълващото
застрояване. Вещото лице прави извод от техническа гледна точка и предвид
разположението на сградата, че е недопустима по разпоредбите на закона.
Към 1994г. - 1995г. действащ ПУП - ЗРП е бил
одобреният ЗРП със заповед №ОА- 1738/07.09.1993г., като процесният
строеж попада в УПИ II - За пазар от кв.11. В плана за застрояване са
предвидени едноетажни обществено - обслужващи сгради. С разположението и
характеристиките си процесната сграда не отговаря на
предвижданията на плана – приложения №6 и 7към експертизата.
Посочва, че към годината на построяване и действащата
нормативна уредба /ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и „Наредба №5/1977г. за
ПНТСУ" /отм.// процесната сграда не представлява
„второстепенна постройка" по смисъла на чл.118 от наредбата /лятна кухня,
лека постройка за отоплителни материали, беседка/. Като стопанска постройка с
обслужващо предназначение, процесната сграда трябва
да отговаря на изискванията на чл.125, чл.10 и чл.13 от наредбата, които
правила са сходни със сега действащите правила за разполагане на сградите от
допълващото застрояване по ЗУТ. В този смисъл вещото лице прави извод, че от
техническа гледна точка параметрите и разположението на процесната
сграда не са били допустими и по нормативната уредба, действала към годините на
изпълнение.
Вещото лице посочва, че в имота, освен процесната сграда, съществува триетажна жилищна сграда,
отразена в кадастралната карта с идентификатор 56784.553.226.1. със стоманобетонова носеща конструкция, три етажни нива на коти
+-0,00м.; +3,12м. и +6,04м., изпълнени с подове от стоманобетонови
плочи и дървена покривна конструкция, с която се оформя тавански етаж. Сградата
може да се определи като основно застрояване в урегулирания поземлен имот.
От своя страна процесната
сграда с идентификатор 56784.553.226.2 е построена за обслужване на втория и
третия етаж от жилищната сграда с идентификатор 56784.553.226.1 като стълбище.
При строителството й са изравнени подовите нива на коти +ЗД2м. и +6,04м. като
еднакви с тези на жилищната сграда. При изпълнението на плочите на процесната сграда, горния ръб на всяка нова плоча е
изпълнен на около 5см. по-високо от този на жилищната сграда и в тази дебелина
е прехвърлена новата армировка при контакта. По този начин е създадена връзка
между новите плочи от процесната сграда и плочите на
етажите от жилищната сграда.
Посочва, че изградената външна стълба от нивото на
двора до кота +2,34м., където е първата площадка на
стълбището /процесната сграда/ не е отразена в
кадастралната карта. Посочва, че в обжалваната заповед и констативния акт, по
който тя е издадена, външната стълба не е включена.
Според арактеристиките и
местоположението си, вещото лице определя процесната сграда като
част от допълващото застояване в имота. Функционално процесният
строеж представлява стълбище към триетажна жилищна сграда с височина 6,04м. Според
вещото лице то следва да се определи като строеж от категория, еднаква с
категорията на жилищната сграда. Жилищната сграда има разгъната застроена площ
612,46 кв.м., което е под 1000кв.м., изпълнена като ниско застрояване, поради което попада в
разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, буква „а" от ЗУТ и представлява строежа
от Пета категория. Съответно процесната сграда вещото
лице определя също като строеж от Пета категория.
Посочва се, че към констативния акт е приложена схема,
представляваща комбинирана скица между кадастралната карта и действащия План за
регулация, като в жълт цвят е повдигната процесната
сграда с идентификатор 56784.553.226.2по КК и е надписана като приблизителна
площ 10 кв.м. В описанието на строежа е посочена като „тухлена зидария, плосък
покрив", без други параметри, като се разчита изцяло на отразяванията за
сградата в кадастралната карта.
Съответно в обжалваната заповед са дадени само етажност и приблизителна площ на процесната
сграда. За формата, местоположението и връзки с останалото застрояване в имота
и за елементи от техническата инфраструктура, заповедта се позовава на кадастралната
карта за сграда с идентификатор 56784.553.226.2. Описанието в заповедта
преповтаря констативния акт: „Обектът е
изпълнен от тухлена зидария и плосък покрив". Не се описват външно
стълбище и други сгради в имота.
Вещото лице посочва, че за всяка построена сграда
принципно има техническа възможност за премахването й. Процесната
сграда също може да бъде премахната. Това изисква разбиване на всички стоманобетонови елементи - колони, греди, две стоманобетонови плочи. Вещото лице посочва, че премахването
ще засегне сграда с идентификатор 56784.553.226.1, долепена до процесната и свързана с нейната конструкция на етажните
нива чрез стоманобетоновите плочи, тъй като при
надстрояването на процесната сграда с идентификатор 56784.553.226.2
е осъществена връзка между плочите на двете сгради.
Обектът за премахване има стоманобетонова
носеща конструкция, изпълнени са две плочи, стълби и тухлени ограждащи стени,
външна стълба, без прозорци. Може да бъде премахнат чрез разрушаване на
плочите, външната стълба и стените. За основа на новата конструкция служи
сграда - стара тоалетна, която има напълно компрометирани тънки стени и плоча. Възможно
е тази стара сграда да бъде съборена при премахване на новата конструкция върху
нея.
По делото се изслушаха свидетелите Идрис
Ююсеин М.и Р. Т.М..
Свидетелят М.твърди, че познава Р.Ш., който имал имоти
на ул. Елба, били близки приятели и се познавали от деца. Знае семейството и че
имат имоти на ул. Елба. На ул. Елба
имотите били строени на голямата дъщеря Р.Ш- през 1990 г. Посочва, че от
другата страната, от която се влизало към двора на Р., от лявата страна, била
на малката дъщеря Ш.Ш., но била недовършена, 3
етажна. Посочва, че на първи етаж били гаражите, които се ползвали като
складове, а втори и трети етаж били недовършени, нямало прозорци и врати. Посочва
като недовършена сградата на ул. Елба №7.
Св. твърди, че в този имот живеел бай Я., дворът бил
2-3 декара. След като бутнали къщите, Р. там построил имотите. Имал познат
архитект в съвета, който му казал, че може да строи, после щели да изкарат
нотариален акт. За тези сгради Р. плащал данъци.
Посочва, че недовършената сграда Р. я е строил през
1994-1995 г. за Р., а като я завършил -
на Ш.. Възникнал проблем, не стигали парите и сградата останала недовършена. Посочва,
че Р. я строил за малката дъщеря Ш.. Св. участвал с помощ по строежа на
сградата, на основите. Посочва, че на първия етаж като се влезе от ул. Елба, от
лявата страна на първия етаж има една тоалетна, но след започнали втория етаж,
се направили стълби, минаващи върху тоалетната. Твърди,
че сега тази тоалетна си седи и се ползва, може да се влезе. Посочва, че
изграждането на стълбите било през 1994-1995 г., но си останало недовършено и
нищо не било пипано от тогава. В момента се ползвали гаражите като складове от Ш..
Имотът бил ограден с железни огради. Твърди, че в квартала се знаело на кого е
този имот. Не е забелязвал през м. юни-юли 2021 г. да е идвал някой от
общината. Твърди, че бил там всяка вечер.
Посочва, че през деня също имало хора, живеели в
самата къща хората и в магазините работели. Двете сестри имали магазини и били
там постоянно. Св. посочва, че живее в кв. Скобелева
майка. Ш. живела в апартамент в кв. Кършияка, но през деня били в махалата в магазините. Р.Ш.
получил обезщетение на ул. Възход в блока, когато отчуждили къщите.
Свидетелят Р. Т.М., зет на Р.Ш. и съпруг на Ш. Ш.-М..***
построил къща за нея през 1994-1995 г. на стопански начала. Св. присъствал при
строежа на къщата. Посочва, че от западната страна на къщата има стълби към
втори етаж и под тях тоалетна. Тоалетната била строена по време на първия етаж.
След започване на втория етаж, една част от стълбите лежали върху тоалетната. Посочва
като година на построяване 1995 г. и твърди, че от тогава до момента нищо не
било променяно и изменяно. Посочва, че имотът се ползвал от него и съпругата му,
никой друг не го е ползвал. Твърди, че имотът откъм ул. Елба е заграден с
метална ограда – малък зид и нагоре била метална ограда с плъзгаща врата, която
се отваряла отвътре. Твърди, че всички в Столипиново
знаели на кого е тази сграда. Всичко било затворено, а през юни-юли месец на 2021
г. е бил на имота всеки ден, освен в неделя. Твърди, че никой от общината не бил
идвал и никой не им е казвал да са ги търсили. Имотът го посещава всеки ден, те
били два-три имота. Ползвал се ежедневно. Долу били гаражи, които се ползват
като складове за стоки за магазина. През 2021 г. било същото. Св. твърди, че
има две фирми – „Топ текс 72“ ЕООД и МКМ 28 ЕООД,
която е от 2014 г. И на двете фирми държал стоки там.
Със съпругата му официално били женени, след като им
се родили децата през 2007 г., живеели съвместно и преди да се оженят, съученици
били. Първото ни дете им се родило през 1998 г. Живеят в гр. ****“.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира от правна и фактическа страна следното.
Съгласно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. В случая е представена заповед № 21ОА 1418 от 10.06.2021 г. на
зам. - кмет на община Пловдив, с която кметът на район „Източен“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи /л.34 и сл./ от името на титуляра съгласно пар.
1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Макар да не се намира по делото, на съда е известна и
заповед № № 21ОА-1247/25.05.2021г. на кмета на Община Пловдив, съгласно която поради
временна неработоспособност на титуляря правомощията са прехвърлени на
зам.-кмета на общината, както и болничен лист от 25.05.2021г.
По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на
изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и
безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Установи се, че процесният
строеж по своето предназначение представлява стълбище към триетажна жилищна
сграда, с височина на стълбището 6,04м, поради което неговата категория следва
да се определи като строеж от категорията на жилищната сграда. Същата вещото
лице установи с РЗП от 612,46 кв.м., изпълнена като ниско застрояване, поради
което въз основа на характеристиките си попада в разпоредбата на чл.137, ал.1,
т.5, буква „а" от ЗУТ и представлява строежа от пета категория, съответно процесната сграда също е строеж от пета категория.
Последното означава, че издалият заповедта орган е компетентен да издаде
заповед за премахването й.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в
урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със
спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва
основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са
разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните
характеристики и предназначение на различните видове строежи. По аргумент от
чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се
осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното
предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи
и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите
имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна,
изградени към основна жилищна или стопанска сграда
От събраните по делото доказателства съгласно сега
действащите правила безспорно се установява, че в случая заповедта касае сграда
от допълващото застрояване. Съгласно чл.42, ал.З от ЗУТ, „При свободно
разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6м. и на
разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко
Зм.". Процесната сграда има височина 6,04м. и е
разположена на по-малко от Зм. от вътрешна граница на УПИ, което я прави
недопустима по разпоредбите на закона.
Освен това, както установи и вещото лице, към годината
на построяване са действащи ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и „Наредба №5/1977г. за
ПНТСУ" /отм./, където по смисъла на чл.118 от наредбата, процесната сграда не представлява „второстепенна
постройка" /лятна кухня, лека постройка за отоплителни материали,
беседка/. Като стопанска постройка с обслужващо предназначение, процесната сграда трябва да отговаря на изискванията на
чл.125, чл.10 и чл.13 от наредбата. Съгласно чл. 125, ал.1 от наредбата стопанските
постройки със селскостопанско, производствено и обслужващо предназначение се
изграждат въз основа на застроителен и регулационен
план, кварталнозастроителен и силуетен
план или кварталнозастроителна разработка в обща
група с такива в съседни парцели съобразно изискванията на Наредба № 6 на МНЗСГ
за хигиенните изисквания за производствените и обслужващите дейности и
минималните хигиенно-защитни зони и на Противопожарните норми. Съгласно ал.2 когато
се разполагат свободно, постройките са на разстояния от регулационните линии
към съседите съгласно изискванията на чл. 10 и чл. 13, а съгласно ал.3 стопанските
постройки могат да имат височина до 8,50 м от съответното ниво на прилежащия
терен до най-високата част на покрива.
Според чл.10, ал.1 от наредбата при свободно
застрояване сградата трябва да бъде на разстояние от страничните регулационни
линии, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 91 от 1990 г.) при височина на сградата
до 8,5 м (до 2 етажа) - най-малко 3 м.
От изложеното става ясно, че и към момента на
построяване строежът не отговаря на правила за разполагане на сградите от допълващото
застрояване по ЗУТ, тъй като параметрите и разположението на процесната сграда не са допустими, установено и със
съдебно-техническата експертиза по делото. С други думи сградата не е била
допустима по ПУП, действал към годината на изпълнение и нормативната уредба в
този период, както и по предвижданията на действащия ПУП - ПРЗ и нормите и
правилата на ЗУТ.
При горната фактическа и правна установеност и липсата
на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ),
настоящия състав на съда, намира за правилно констатирането на процесния строеж като незаконно строителство. От своя
страна декларирането на строежа и заплащането на данъци нямат отношение към
законността му, а в случая не се откриват данни да е проведена процедура по
узаконяването му.
Както констативния акт № 152/16.06.2021 г., така и
заповед № ЗРИ-407/21.06.2022 г. г. са обявени по законоустановените
начини - чрез залепване на съобщение върху обекта, чрез обявление и на
интернет-страницата. Макар обявлението да е неясно и да не посочва къде точно
са били залепени протоколите, това не накърнява правото на защита на жалбоподателката, тъй като същата може да представи всички възражения и
доказателства в подкрепа на твърденията си за законност на строежа и в хода на
съдебния процес, в каквато връзка се допусна събирането на писмени и гласни
доказателства, в т.ч. и на съдебно-техническата експертиза.
Свидетелят М.като съпруг на жалбоподателката
Ш.М. е заинтересован от изхода на делото, но показанията му не могат да бъдат
приети за необективни само предвид този факт. Така твърденията му за годината
на построяване и наличието на търговски обекти наблизо, които стопанисват,
съдът кредитира с доверие, тъй като се подкрепят и от други доказателства по
делото. Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели М.и М.по
отношение на твърденията, че служители на общината не са извършили проверка,
тъй като за първия свидетел се установи, че живее в съвсем различен квартал и
само вечер ходи на ул.“Елба“, а за втория не може да се каже, че свидетелят си
спомня как точно на 16.06.2021 г. е бил на адреса и никой не бил дошъл. Няма
данни, че св. М.категорично се е намирал в магазина на същата дата и през
цялото време и проверка не е извършвана.
По делото безспорно се установи, че оспорващата ползва
процесното строителство и терена, върху който е изпълнено. От св. показания на
св. М.става ясно, че гаражите най-отдолу се ползвали като складове за стоки за
магазина. При това положение съдът намира, че неправилно производството е
проведено срещу неизвестен извършител, но това не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като от една страна на жалбоподателката
е осигурено правото на защита в
настоящото производство с приемането на жалбата за допустима, а освен това в
хода на съдебното дирене не са установени данни, които да удостоверяват
законността на строежа. С други думи нито издаденият административен акт е
лишен от предмет, нито правото на защита на заинтересованото лице е било накърнено.
За да се установи търпимост и да не бъде премахнат незаконният
строеж, следва да отговаря на някое от изискванията на §16, ал. 1, ПР на ЗУТ,
респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ изисква да са
налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до
7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа; 3) да е бил допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и 4) да е бил допустим по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
ЗУТ.
В § 16, ал. 2 и
ал. 3 от ПР на ЗУТ са предвидени други две хипотези на търпимост: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8
април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този
закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи,
започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон,
не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.
С разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е предвидена
още една хипотеза с въвеждането на нов период за обявяване на строежите за
„търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които
за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон. Тази норма въвежда нов, четвърти период за обявяване на
строежи, извършени без строителни книжа, за търпими.
От събраните по делото доказателства – свидетелски
показания, писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът намира за
установено, че процесният незаконен строеж е изпълнен в периода 1994 – 1998 г.
Поради това следва да се приеме, че за да е
търпим, изпълненият строеж следва да са
налице условията на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а именно : незаконен строеж
започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, и деклариран от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Така освен наличието на съответствие
с действалите технически правила и норми, следва да е налице „деклариране” на
незаконния строеж в определения преклузивен срок.
В случая се твърди от жалбоподателката,
че строежът бил деклариран строежа пред данъчната администрация. От представените
по делото документи е видно, че имотът,
който е деклариран през 1998 г. и за който е заплащан данък се намира на
административен адрес ул. „Елба“ № 7, който се явява различен от адреса на процесното строителство – ул.“Елба“ № 9.
Освен това в нормата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ под
„одобряващите органи“ се имат предвид органите, които са компетентни да
разрешат извършването на строителството, а приходната администрация не е сред
тези органи. Няма данни по делото въпросният строеж да е бил деклариран по реда
и в срока съобразно изискванията на закона следва да се приеме, че е изпълнена една
от кумулативните предпоставки за търпимост на строежа.
По отношение на останалите предпоставки съдът посочи
по-горе в изложението своите съображения относно несъответствието му на строителните правила и нормативи нито към
момента на извършването му, нито към настоящия момент.
Поради това се стига до извод, че в случая липсват
всички кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал. 2 от ЗУТ за търпимостта
на спорния строеж, предмет на процесната заповед, поради което не се явява търпим по
смисъла на закона и следва да бъде премахнат в цялост.
Съдът не споделя възраженията за липсата на описание
на строежа. При постановяване на административния акт, органът се е позовал на
фактическата обстановка, отразена в текстовата и графичната част на съставения
констативен акт, въз основа на отразените в КК данни. Действително, в данните
по преписката е посочена площ от около 10 кв.м, а вещото лице е установило
такава от 7,88 застроена площ и 7,67,кв.м. за втория, или общо РЗП 15,55 кв.м.
и височина от 6,04м, но разминаването е без правно значение за изпълнение на
заповедта. В случая е разпоредено да се премахне
индивидуализирана по кадастрален идентификатор, административен адрес и на
терен сграда, която е единствена такава на терена и с различими конструктивни
характеристики.
Относно твърденията, че премахването би засегнало другата
налична триетажна сграда, находяща се в имота,
последното касае самото изпълнение. Вещото лице установи, че това са две
различни постройки, чиито бетонни плочи са свързани допълнително. Освен това се
установява, че втората сграда в имота – триетажна, също е разпоредена
за премахване със заповед като незаконно изградена.
Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за
нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.
ЕСПЧ приема в своята практика, че във всеки конкретен
случай на държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е
допустима и преценка дали е необходима в едно демократично общество. Проверката
за пропорционалност се дължи служебно и без да са нужни изрични възражения в
тази насока. По отношение на допустимостта на намесата като принудителна мярка
са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължение
на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта
на закона, т. е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез
позволени средства за постигане на правно забранен резултат.
Релевантните за необходимостта от намесата в условията
на демократично общество обстоятелства се поставят в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. Наличието на което и да е от тези
обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата
няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен
интерес.
В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж
представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а
от ЗУТ за реализиране на държавна принуда чрез издаване на административен акт
въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона - да се
гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване никакви строежи да
не могат да се строят без разрешение.
От решаващо значение е да се установи необходима ли е
тази намеса спрямо преследваната от закона цел. Принципът за равенство пред
закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице, независимо
дали принадлежи към уязвима група или не и за всеки вид строеж, респ. да не се
дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или
социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да
се допусне дискриминационно третиране, което е в разрез с принципите на
демократичното общество.
Основния принцип за съразмерност цели да гарантира
защита на основни граждански права, каквото е правото на собственост, без да се
пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със
съответното незаконно строителство. Всяко недобросъвестно и противоправно
поведение, като строителство в територии, изключени от гражданския оборот
(изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост);
строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни
резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличие на
изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него отслабва
тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да
бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би
означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се
стимулира погазването на законоустановените правила и
норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата
на принципа за съразмерност.
Предвид изложеното, съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална
намеса съобразно преследваната от закона цел. Видно е, че изграждането, респ.
запазването на процесната незаконна сграда не цели да
задоволи неотложни жилищни или други интензивни нужди. По делото са представени
доказателства, че в имота не е извършвана адресна регистрация по смисъла на чл.
92 от ЗГР, в т.ч. и на жалбоподателката Ш.М., нито е
декларирала и съответно - не заплащала местни данъци и такси за процесната сграда. Няма данни М. да живее или да е живяла в
сградата, предмет на премахване, която не е единственото й жилище. Имотът на ул.Възход
№ 37, вх.Г, ет.2, ап.5 е деклариран на 05.09.2006г. от Р.Ш. и Ш.Ш. /при съсобственост/, като партидата за този имот е
закрита поради продажба на 05.10.2006г. Съпругът на жалбоподателката
заявява, че ползват процесната сграда на първия етаж
на склад и гараж, както и че живеят в кв. Кършияка на
ул.“Полк. Сава Муткуров“, видно и от представените
данни за регистрация на жалбоподателката.
Безспорно от жалбоподателката
е изпълнено незаконното строителство в разрез с предвидения регулаторен режим. Процесният строеж не се явява изпълнен в хипотезата на
законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес пред правно
нерегулирани обществени отношения. В случая жалбоподателката
се стреми да реализира ползи от противоправно
поведение, без наличие на подкрепящи тезата й обективни факти и обстоятелства,
сочещи на извънредност на случая, което от своя
страна изключва непропорционалността на държавната намеса и наличието на
противопоставим частен интерес, нуждаещ се от преимуществена защита.
По тези съображения съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална
принудителна мярка съобразно преследваната от закона цел.
Мотивиран от горното, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Предвид изхода на делото, следва да се уважи претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ
/обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, което следва да се определи в размер на 100
лева.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Р.М., с ЕГН **********,***, срещу заповед № ЗРИ-407/21.06.2022г. на кмета
на район „Източен“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Ш.Р.М., с ЕГН **********,***, да
заплати на Община Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляващи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото постановяване с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: