РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Велико Търново, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на секретаря С.Ф., изслуша докладваното от съдия Костова адм.д. № 319 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във вр. с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Същото е образувано по подадена жалба от Г.И.К. ***, чрез ***Й.П. от ВТАК, адрес: ***, против Решение № 2153-15-70/17.03.2020г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-00714521/04.02.2020 г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 12.10.2017г. до 31.03.2019г. общо в размер на 9 147,57 лв. - главница.
В жалбата се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на административно процесуалните правила и необоснованост.
Намира, че административният орган не е изяснил
напълно и вярно фактическата обстановка, неправилно е ценил събраните в
хода на производството доказателства. Счита за неправилен извода на осигурителния орган, че през процесния
период не е упражнявала трудова дейност
за „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД. Твърди, че са налице всички законови предпоставки за
изплащане на сумите за парично обезщетение. С тези съображения от съда се иска
да отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител *** П., поддържа подадената жалба по съображенията, изложени в нея. Претендира присъждането на разноски в производството, като представя списък с разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново , чрез процесуалния си представител ***;=, счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прилага списък с разноски. Представя подробна писмена защита.
Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателката, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателката Г.И.К., ЕГН **********,***, има сключен трудов договор, регистриран по реда на чл. 62, ал. 3 КТ, за заемане на длъжност „асистент офис“, считано от 07.09.2017г., в „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД, ЕИК *********, до 30.09.2019г., когато трудовото правоотношение е прекратено съгласно Заповед №01/30.09.2019г. на работодателя.
С Удостоверения по образец съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и приложение №10 към чл. 10 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от осигурителя „Е-КОНСУЛТ-А“ ЕООД, ЕИК *********, са представени данни за Г.И.К., ЕГН **********,***, относно правото на парично обезщетение към следните болнични листове и заявление-декларация:
- болничен лист № Е20171352073 с период на временната неработоспособност от 12.10.2017г. до 25.11.2017г., вкл., за който е изплатено парично обезщетение за 14 работни дни от месец октомври 2017 г. в размер на 375.71 лв. и за 18 работни дни от месец ноември 2017 г. в размер на 483,05 лв ;
- болничен лист № Е20171352174 с период па временната неработоспособност от 26.11.2017 г, до 28.11.2017г., вкл., за който е изплатено парично обезщетение за 2 работни дни в размер на 53.67 лв;
- болничен лист №Е20171477280 с период на временната неработоспособност от 29.11.2017 г. до 09.01.2018г., вкл., за който е изплатено парично обезщетение за 2 работни дни от месец ноември 2017 г. в размер на 53.67 лв., за 18 работни дни от месец декември 2017 г. в размер на 483.05 лв и за 6 работни дни от месец януари 2018 г. в размер на 161.02 лв.;
- болничен лист №Е20176336171 с период на временната неработоспособност от 10.01.2018 г. до 23.02.2018 г., вкл., за койтое изплатено парично обезщетение за 16 работни дни от месец януари 2018 г. в размер на 429.38 лв. и за 17 работни дни от месец февруари 2018 г. в размер на 456.22 лв.;
-заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за периода от 135-я до 410-я ден, на основание чл. 50 от КСО и въз основа на разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 24.02.2018 г. до 25.11.2018 г. вкл., за който е изплатено парично обезщетение, в общ размер на 5045.44 лв.;
- заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО и въз основа на разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 26.11.2018 г. до 29.11.2019 г. вкл., за което е изплатено парично обезщетение за периода от 26.11.2018 г. до 31.03.2019 г. вкл. в общ размер на 1606.36 лв.
Изплатеното парично обезщетение за периода от 12.10.2017г. до 31.03.2019г. на Г.И.К. е общо в размер на 9 147,57 лв.
По повод осъществяване на последващ контрол на изплатените парични обезщетения и помощи от ДОО и заявление вх. №1058-15-128/16.04.2018г. за издаване на задължителни предписания за заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, от ТП на НОИ – Пловдив е извършена проверка по разходите на ДОО при осигурителя „Е- КОНСУЛТ-А“ ЕООД за периода 07.09.2017г. – 30.04.2019г. относно данните, подадени за Г.И.К.. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол № КП-5-15-00573525/04.06.2019 г. от проверяващия главен инспектор по осигуряването. В хода на проверката е констатирано, че липсват данни за внесени осигурителни вноски и дружеството не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017г. и 2018г., като за 2015г. и 2016г. е декларирало загуба съответно от 13 663,00 лв. и 16 415,00 лв. От дружеството са представени ведомости за заплати за периода от м.септември 2017г. до месец декември 2018г., без да са положени подписи за получени възнаграждения от лицата по трудови правоотношения, вкл. и по отношение на Г.К.. В констативен протокол е посочено, че са взети писмени обяснения с вх. №1030-15-968#7/08.05.2019г. от лицето А. Н. А., упълномощен да представлява собственика и управителя на „Е- КОНСУЛТ-А“ ЕООД - В.В.Б., както и от Г.К. с вх. №1043-04-175#10/22.04.2019г. Контролните органи са приели, че липсват доказателства за извършвана дейност в „Е - КОНСУЛТ-А“ ЕООД от всички лица, за които са регистрирани трудови договори, в т.ч. и за Г.И.К., след 23.06.2015г., от която дата собственик на дружеството е лицето В.В.Б.. Предвид това е посочено, че подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за всички лица, назначени в Е - КОНСУЛТ-А“ ЕООД, след месец юни 2015г. до момента на извършване на проверката следва да бъдат заличени, а изплатените парични обезщетения да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили. Издадени са Задължителни предписания №ЗД-1-15-00573548/04.06.2019г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО за периода от 07.09.2017г. до 31.12.2018г. Поради неизпълнение на дадените задължителни предписания от осигурителя, на 10.10.2019г. е извършено служебно заличаване на данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. за Г.И.К. за периода от 07.09.2017г. до 31.12.2018г., включващ и периода, през което е получавала обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.
Предвид
резултатите от извършената проверка, обективирани в цитирания констативен
протокол, с разпореждане № РВ – 3 –
15-00714521/04.02.2020г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО към ТП на
НОИ - Пловдив е разпоредено възстановяване на неправомерно получено парично
обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на
малко дете общо в размер на 9 147,57 лв. с мотива, че през периода от
12.10.2017г. до 31.03.2019г. Г.И.К. не е упражнявала трудова дейност в Е-
КОНСУЛТ-А“ ЕООД. В тази насока е формиран и извод, че жалбоподателката не
попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО – след като реално не е осъществена трудова дейност, не е
възникнало осигурително правоотношение.
Недоволна от издаденото разпореждане, Г.К.
го е оспорила пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение №
2153-15-70/17.03.2020 г. е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата. В
мотивите на цитираното решение, горестоящият орган се е позовал на резултатите
от проверката, обективирани в констативен протокол №
КП-5-15-00573525/04.06.2019 г. на проверяващия главен инспектор по
осигуряването, като част от фактическите основания, обуславящи потвърждаването
на разпореждане № РВ – 3 – 15-00714521/04.02.2020г. на ръководител на контрол
по разходите на ДОО към ТП на НОИ - Пловдив за възстановяване на добросъвестно
получено обезщетение.
Потвърдителното решение на
административния орган е съобщено на упълномощен представител на жалбоподателя
на 24.03.2020 г. (л.28 от делото), а жалбата срещу него е подадена по пощата на
19.05.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.29 от делото).
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с
писмо изх. № 1012-15-132#1/27.05.2020г. на ТП на НОИ - Пловдив; както и
приложените към жалбата доказателства, а именно: копие на трудова книжка на Г.И.К.
серия В, № 157732, издадена на 22.08.2007г. от „Ваци“ ЕООД; Заповед №
01/3009.2019г. за прекратяване на трудов договор №15/07.09.2017г.;
удостоверение изх. №1 от 30.09.2019г.; Свидетелство за професионална
квалификация на Г.И.К. рег. №1479-7/07.07.2006г.; Диплома за средно образование
рег. № 5376-10/30.06.2006г.; Сертификат № 71-2/06.04.2017г.; Удостоверение за
професионално обучение рег. №1013-73/12.06.2017г.; удостоверение за раждане на
дете № **********.
В хода на съдебното дирене по искане на процесуалния представител
на жалбоподателката е разпитан в качеството на свидетел Х.И.М., който твърди,
че е живял две – три години в жилището на Г.К. ***. Посочва, че
жалбоподателката е работила от дома си към фирма (не си спомня точно името на
дружеството, само „Консулт“), бил е организиран хоум-офис, като е нямала работно място във фирмата. В
свидетелските си показания св. М. заяви, че има наблюдения, че задълженията й
били да намира хора, но не знае защо и за каква дейност. Твърди, че за
осъществяване на тази дейност през целия ден е работила с лаптоп и е провеждала
телефонни разговори с различни хора като с някои от тях е осъществявала срещи.
Жалбоподателката му е споделяла, че не й изплащат в срок трудовото възнаграждение.
При така установените факти и на база събраните по делото доказателства съдът намира следно от правна страна:
Жалбата е редовна и процесуално допустима – подадена е в предвидения
преклузивен срок по чл. 118, ал.1 от КСО, от страна в административното
производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебно оспорване. Жалбата е подадена в срока, тъй като
съгласно чл. 3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ред. ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), до отмяната на извънредното положение
спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно
приложението. Решението на административния орган е връчено на 24.03.2020 г.,
когато вече е обявено извънредно положение, а жалбата е изпратена на 19.05.2020
г. (т.е шест дни след отмяна на извънредното положение на 13.05.2020 г. и преди
изтичане на 7-дневен срок от отмяна на извънредното положение, след който
започват да текат сроковете),следователно жалбата е подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решението на
директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и
Разпореждане №РВ-3-15-00714521/04.02.2020 на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ- Пловдив, е валиден
индивидуален административен акт, издаден от административен орган в кръга на
неговата компетентност и в съответната писмена форма, като съдържа фактически и
правни основания за произнасянето, поради което същият отговаря на изискванията
за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила при неговото издаване, представляващи основание за отмяната му
По приложение на
материалния закон съдът намира следното:
Оспореното
решение, предмет на съдебен контрол, и потвърденото с него разпореждане на
органа по осигуряването, е издадено на основание чл.114, ал.2, т. 2 от КСО,
съгласно която разпоредба добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на
следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането
на срока за доброволно изпълнени, когато след изплащането им са представени
нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане. Периодът от 12.10.2017г. до 31.03.2019г., очертан с
цитираните по – горе болнични листове и подадени заявления - декларация, за
който ответникът със своето решение изисква възстановяване на изплатено
обезщетение в размер на 9 147,57 лв., представлява обезщетение за бременност
и раждане по чл. 50 от КСО и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл.
53 от КСО.
Не се спори между
страните по делото, че Г.И.К. отговаря на изискването по чл. 48а от КСО да
притежава 12 - месечен осигурителен стаж, като липсва изискване стажът да е
реализиран непосредствено преди датата на настъпване на осигурения риск.
Спорният момент в настоящото производство е дали към датата на настъпване на
осигурителния риск жалбоподателката е имала право да получи парично обезщетение
за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
При спазване на чл. 163, ал. 1 от КТ и на чл. 3,
ал. 1 и чл. чл.4, т. 1 от НПОПДОО, работодателят на жалбоподателката е
представил пред ТД на НОИ нужните документи, в които е декларирано
обстоятелството, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето
е осигурено за съответния риск. На 14.10.2017 г.
е настъпил осигурителният риск бременност и раждане /45 дни преди датата на
раждане/, а на *** г. жалбоподателката е родила детето си (Удостоверение за
раждане №********** – л. 21 от делото).
За да издаде обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.114, ал.2, т. 2 от КСО приемайки, че издаденият констативен протокол от 04.06.2019г., дадените задължителни предписания на работодателя и заличаването на данни по чл.5,ал.4, т.1 от КСО представляват нови документи и данни, които имат значение за определяне на правото на изплащане на парично обезщетение за бременност, раждане и за отглеждане на малко дето по отношение на Г.К., тъй като при проверката на „Е-Консулт-А“ ЕООД е установено, че жалбоподалката няма качеството на осигурено лице. Видно от мотивите на административния акт, до този извод е стигнал поради липсата на подпис върху ведомостите за заплати, липсата на внесени осигуровки, работодателят е декларирал загуба за данъчни периоди 2015г. и 2016г., а за 2017 и 2018г. не е подавал ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
Настоящият съдебен състав намира за необоснована основната теза, въз основа на която административният орган е извел правните изводи в решението си за това, че оспорващата не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал.3, т.1 от ДР на КСО. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя, че „осигурено лице“ е ФЛ, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. По силата на чл. 10, ал. 2 от КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена. А съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
Съдът намира, че материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО следва да тълкува и прилага при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита на бременните жени и майките. Правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и работодателя, съобразно чл. 61 от КТ, който е и основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работникът може да упражни даденото му от закона субективно право да ползва отпуск за бременност и раждане, или респективно за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това право е законово установена възможност, чието реализиране не е свързано със започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение (Решение № 4547 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева).
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява и не е спорно, че Г.К. е сключила трудов договор от
7.09.2017г. с „Е-Консулт-А“ ЕООД за
изпълняване на длъжността „офис асистент“ със трудово възнаграждение в размер
на 850 лв., който факт е надлежно отразен в официален документ-трудова книжка,
и неговото регистриран по реда на чл. 62, ал.3 от КТ съответната ТД на НАП. За
изпълнение на функциите на „офис асистент“ съдът намира, че жалбоподателката е
притежавала нужните знания предвид завършеното средно образование и преминатото
професионално обучение преди назначаването й на работа в „Е-Консулт-А“ ЕООД, за
което е издадено Удостоверение рег.
№1013-73/12.06.2017г. за професия „офис секретар“, неоспорено от ответника.
От намиращите се в административната преписка документи се установява, че след период
малко повече от месец от сключване на трудовия договор жалбоподателката се е
възползвала от законовото си право да получи обезщетение за бременност и
раждане, и за отглеждане на малко дете. Видно от обяснения на пълномощника на
дружеството, дадените в хода на извършената проверка на осигурителя, същият
познава Г.К., която е упражнявала трудова дейност към фирмата, но в град
Павликени, чрез набиране на клиенти за осигуряване на счетоводни услуги. Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, който излага идентични
твърдения като тези, дадени в писмените обяснения на жалбоподателката и
пълномощника на дружеството в административното производство относно естеството
на извършваната трудова дейност, мястото на извършването й и времето, през
което е извършвана. Свидетелят е имал непосредствени впечатления от К., като
живущ в нейното жилище през процесния период, и потвърждава, че същата е контактувала
по телефона с потенциални клиенти и е осъществявала срещи с тях. Съставена е
ведомост за заплати, в която оспорващата фигурира като служител на „Е-Консулт-А“
ЕООД, няма данни ведомостите да са подправени. Налице
са данни за упражнявана трудова дейност и за възникнало основание за
осигуряване за периода от 12.10.2017г. до 31.03.2019г. при осигурителя
и доколкото законът не поставя изискване какъв период от време определено лице
следва да полага труд преди да се възползва от възможността да получи
обезщетение за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете, като в
случая жалбоподателката се е възползвала от това си право месец след сключване
на договора.Предвид това, съдът намира, че към момента на отпускане на паричното
обезщетение е била налице предпоставката за това за осигурителния риск
бременност и раждане и отглеждане на дете до две години, тъй като към деня на
настъпване на този риск жалбоподателката е била осигурено лице.
Действително, въз основа на формирано съмнение във връзка с възникналото основание за осигуряване и изпълнение на условията на чл. 10, ал.1 от КСО е инициирана проверка на осигурителя, приключила с издаването на констативен протокол и дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО, които не са били предмет на самостоятелен съдебен контрол, не са изпълнени, в резултат на което данните за Г.К. са заличени служебно. Трудовото правоотношение е заличено, но жалбоподателката не е участвала в това административно производство, респ. не е разполагал с възможност да защити правата си, доколкото задължителните предписания са дадени на работодателя.
По същество изразеното в оспорения административен акт съмнение от административния орган, че работодателят - осигурител е възможно да не е изплатил дължимата работна заплата не може да доведе до негативни последици за осигуреното лице. Тълкуване в смисъл на реално положен труд, единствено при изплатено трудово възнаграждение, би довело до лишаване на лицата от основни конституционни права поради независещи от тях причини – недобросъвестно поведение на техния работодател, което е недопустимо. Подобно е положението и за допуснати нарушения на осигурителното законодателство и невнасянето на осигурителни вноски. Самата разпоредба на § 1, ал.3, т.1 от ДР на КСО допуска признаване на качеството на осигурено лице и на това лице, за което са дължими осигурителни вноски. От значение за наличието на реално положен труд не е необходимо условие да са изплатени възнаграждение и осигурителни вноски. Не следва работникът да търпи негативни последици от неправомерното поведение на своя работодател, неизпълнил разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство. Не може да бъде споделено твърдението на процесуалния представител на ответника, че житейски и правно необосновано е полагане на труд и получаване на трудово възнаграждение при работодател, който не реализира печалба от дейността си, търпи финансови загуби. Липсва законова разпоредба, която да предписва като страна по трудово правоотношение да бъдат единствено данъчно задължени лица по чл. 2, ал. 1 от ЗКПО, които за предходен данъчен период са реализирали данъчна печалба.
Изводът на административния орган е предопределен от действията/ бездействията на работодателя, чиято недобросъвестност е недопустимо да обуславя правото на една майка, за която е било признато, че е осигурена за този риск към момента на възникване на риска, да получи съответното обезщетение по чл. 48а и чл. 50 от КСО. Предназначението на обезщетенията за майчинство е да заместят трудовите доходи, от които жената се лишава в периода непосредствено преди раждане, както и след него във връзка с отглеждане на детето.
Съгласно нормата на чл. 75, ал.5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съда, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус. Не е в компетенциите на административния съд да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Недействителността на трудовите договори намира своето систематично място в Глава пета от Кодекса на труда и за да бъде обявен за такъв един трудов договор, то съдът трябва да се произнесе по реда на Глава осемнадесета от КТ, което става по реда на ГПК от общите съдилища.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за
основателна, а оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което
е отхвърлил жалбата против разпореждането на орган по осигуряването за незаконосъобразно поради противоречие с
материалния закон.
При този изход на спора, в полза на
жалбодателката следва да се присъдят направените по делото разноски, като се
претендират такива в размер общо на 10 лв. – държавна такса и 790 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. В случая съдът намира за основателно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендирания
адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателката. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата
и правна сложност на делото. Съдът намира, че фактическата сложност на
настоящото дело е относително ниска и следва да се присъди възнаграждение към
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към приключване на
устните състезания редакция /съгласно Решение № 5419 на ВАС на РБ, ДВ бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г. /, а именно 615,90 лв. би покрило критериите
за обоснованост и справедливост. Предвид изложеното съдът намира, че следва да
присъди в полза на жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 615,90 лв., както и 10, 00 лв. – държавна такса, или общо 625, 90
лева.
Настоящото съдебно производство е по жалба
срещу решение, издадено по оспорване на разпореждане от категорията по чл.117,
ал.1, т. 2, буква „д“, но тъй като сумата е над 1000 лв., на основание чл. 119
от КСО настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.И.К. ***, Решение № 2153-15-70/17.03.2020г.
на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-15-00714521/04.02.2020 г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО в
ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно
получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете
за периода от 12.10.2017г. до 31.03.2019г. общо в размер на 9 147,57 лв. -
главница.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Пловдив да заплати на Г.И.К.
***, разноски по делото в размер на 625, 90 (шестотин двадесет и пет лева и
деветдесет стотинки).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.
137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: