МОТИВИ
към присъда №23/19.09.2016
г. по нохд №333/15г. по описа на ПОС:
С обвинителен акт
Окръжна прокуратура - П. е повдигнала обвинение по чл.343 ал.3, пр.І, б.”б”, във
вр. ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК, против М.Б.С. ***, за това че на ***г.,***
при управление на МПС – лек автомобил марка „АУДИ“ с рег.№ *** нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.3, т.1, пр.І-во от ЗДвП- управлявал
МПС под въздействието на алкохол 0,55 промила, установени с химическа
експертиза №***год., чл.20, ал.1 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлявал вследствие на което напуснал платното за
движение, чл.15, ал.1 от ЗДвП- не се движел възможно най-дясно по платното за
движение и при очертани с пътна маркировка пътни ленти не използвал най-дясната
свободна лента и по непредпазливост е причинил смъртта на В. В. Д., ЕГН:**********
***, като деянието е извършено в пияно състояние.
Представителят на
прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение, като пледира за налагане на
наказание, с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, а именно две години
„Лишаване от свобода, както и подсъдимият да бъде лишен от право да управлява
МПС на осн. чл.343г от НК за срок от четири години.
Защитникът на
подсъдимия, пледира за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото
обвинение с обвинителният акт относно квалифициращия признак да е управлявал
МПС в пияно състояние, в каквато връзка се иска да бъде оправдан в тази част,
като след като бъде признат за виновен по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, пледира
съдът след като наложи наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, с
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да отложи изпълнението
на същото с изпитателен срок на осн. чл.66, ал.1 от НК. Защитата пледира при
определяне размера на лишаването от права по чл.37, т.6 от НК, при приложение
на чл.343г от НК, съдът да вземе в предвид размера на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“.
Подсъдимият не е дал
обяснения в съдебното производство, като в последната си дума пред съда, е
изразил съжаление за случилото се и се присъединява към казаното по същество от
неговия защитник.
Пернишкият окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият М.С. и
починалият В.Д. били приятели. Св. Р.С. /майка на пострадалия/ познавала
подсъдимия, не е виждала да злоупотребява с алкохол, знаела и къде работи. Подсъдимият
бил по–голям от сина й /непълнолетния В.Д./, поради което се ползвал с
доверието й. Тези й впечатления я мотивирали да дава съгласието си, същият, да
бъде придружител на сина й при посещение в дискотека, където се изисква пълнолетен
придружител за непълнолетни лица. И към настоящия момент отношенията между
свидетелката и семейството на подсъдимия са добри.
Рано сутринта на ***год.
подсъдимият С. и пострадалият Д. били в гр.К., като пътували с лек автомобил
марка “АУДИ“ с рег.№***, управляван от подсъдимия и собственост на св.Б.С. –
негов баща. За това св. С. разбрала от проведен телефонен разговор със сина си,
който й заявил, че всичко е наред и се прибират в гр.С.. Това бил и последният
контакт между свидетелката и пострадалия В.Д..
Св.О.Д. работел като ***
във фирма „С.“ АД и на въпросната дата управлявал т.а. марка „Мерцедес Актос“,
с рег.№ ***, с хладилно ремарке „Шмитц“, с рег.№ ***, изпълнявайки курс от *****.
Около 08.50-09.00ч., на ***год., св.О.Д. поел обратен курс и в ****, паркирал
служебния автомобил на пътната отбивка, след автобусна спирка. На същата се
намирал св. Г.П.. Св.Д. се отправил към намиращия се в близост търговски обект,
за да си закупи кафе и нещо за закуска. В този момент, в посока гр.С., в
дясната пътна лента, се движел л.а. „Ауди“, управляван от подсъдимия. Скоростта
на движение била около 80 км/ч. Приближавайки спрелия ТИР, подсъдимият изгубил контрол
над превозното средство, в резултат на което автомобила напуснал дясната лента
на пътното платно и последвал удар в задната лява част на ремаркето на спрелия
товарен автомобил в пътното уширение. Свидетелят Д. имал видимост към автомобила
и на връщане от търговския обект, на около два метра от него, чул много силен
шум като от удар и видял, че товарния автомобил се разтресъл. В следващия
момент, св.Д. видял как някаква лека кола /“Ауди А4“/се извъртяла странично на
пътя, с предната част посока на него и лафката. Последвал страничен удар, в
средата на дясната й страна от л.а. марка “Фолксваген Голф“, който се движел
след катастрофиралия автомобил с около 80км/ч. Първият автомобил бил изтласкан
до разделителната мантинела на пътя, като задната му част била допряна до
мантинелата и стоял почти перпендикулярно на пътното платно. Всичко това било
възприето и от св.П.. След удара, лекия автомобил“Фолксваген Голф“, управляван
от св.Д.Д., спрял също в лявата лента за движение, посока гр.С., като
свидетелят изместил автомобила си леко назад, на разстояние около 4-5метра от
л.а.“Ауди“ и същият бил съвсем леко обърнат с предната си част надясно. Водачът
на л.а.“Фолксваген“ не бил пострадал, поради което цялото внимание на
свидетелят било насочено към пътуващите в другия автомобил. Водачът на
автомобила охкал и стенел, но вратата не можела да се отвори, за да му бъде
оказана помощ. Возещия се до ***а, не издавал признаци на живот. Св.С.П. се
обадил на телефон 112 и информирал за настъпилата катастрофа. Повикана бърза
помощ, пристигнала на мястото на произшествието след пристигането на автомобил
на КАТ. Наложило се да бъде извикана и пожарна група, за да бъде изваден пострадалият
*** от автомобила. На място пристигнали и служители на полицията, които
започнали оглед на местопроизшествието и след направените съответни измервания,
л.а. „Фолксваген Голф“ бил преместен извън пътя. Св.Д. установил, че задната
броня на ремаркето на товарния автомобил е била на асфалта, а левия стоп бил
размазан.
Преди инцидента,
подсъдимият е бил спиран за проверка от органите на полицията, в района на гр.К.,
тъй като управлявания от него автомобил нямал винетен стикер. За констатираното
нарушение бил съставен Акт. За тези обстоятелства са показанията на св. В.С..
Според личните възприятия на посочения свидетел, водачът на автомобила –
подсъдимият не е имал външни признаци да е употребил алкохол, поради което не е
бил изпробван с техническо средство за употребата на такъв. Свидетелят е
категоричен за тези обстоятелства, но няма спомен дали в автомобила е имало
друг пътник при извършване на проверката.
След ПТП, на подсъдимия
е била оказана медицинска помощ, като в екипа като лекар е бил св.М. В.. Бил
съставен Протокол за медицинско изследване /т.1, л.130 от ДП/. В същия, е
отразена констатация за мирис на алкохол, както и данни от С., че е употребил такъв.
Подсъдимият е бил с нарушена координация, с нистагям, но с активен словесен
контакт и адекватно поведение. Отразено е също така, че подсъдимият не е в
състояние да подпише протокола. В приемното спешно отделение му е била взета
кръвна проба за употреба на алкохол. Това е записано и в Амбулаторната книга за
кръв за алкохол, под №*****, в присъствието на представител на полицията,
посочен в графа „назначение“ на въпросната книга.
Видно от изготвената химическа
експертиза, дадена в Протокол №***год. /л.129, т.І от ДП/, с в.л.В.О., в
изпратената за изследване кръвна проба от подсъдимия С., се е установило
наличие на етилов алкохол /присъствие на редуциращи вещества, изразени като
етилов алкохол/ в количество 0,55 промила. От заключението на химическата
експертиза, дадена от в.л. И.П./л.135, т.І от ДП/, с Протокол №****, се
установява, че в предоставената за изследване проба кръв, в подсъдимия не е
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества от
следните групи: бензодиазепини, дибензазепини, фенотиазини, барбитурати,
трициклични антидепресанти, алкалоиди, амфетамин, метаамфетамин, метадон,
канабис, респ. и на техни производни и метаболити.
Във взетите кръвни
проби от останалите участници в ПТП – св.Д. и св.Д. не са били констатирани наличие
на етилов алкохол /присъствие на редуциращи вещества, изразени като етилов
алкохол/, видно от химически експертизи, дадени съответно в Протокол № ***год./л.116,
т.І от ДП/ и Протокол №****год. /л.121, т.І от ДП/ на в.л. В.О.. Заключението
на химическата експертиза по отношение на пострадалия Д., дадено в Протокол №*****год.
/л.126, т.І от ДП/, също установява наличие на етилов алкохол /присъствие на
редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол/ в количество 0,49 промила. Не
са установени в предоставените за изследване проби кръв от св.О.Д. /експертиза
л.142, т.І от ДП/ и Д.Й.Д. /експертиза ***, т.І от ДП/ наличие на упойващи
лекарствени средства и наркотични вещества от следните групи: бензодиазепини,
дибензазепини, фенотиазини, барбитурати, трициклични антидепресанти, алкалоиди,
амфетамин, метаамфетамин, метадон, канабис, респ. и на техни производни и
метаболити.
Произшествието станало
в светлата част на денонощието. Пътните и метеорологични условия били добри -
прав, хоризонтален пътен участък, без наклон; суха асфалтова настилка, без
дефекти; светло, ясно време, с оптимална видимост. Движението на автомобили в
района е обособено в две платна за движение, разделени с разделителна мантинела,
като всяко платно за движение се състои от две пътни ленти общо с ширина 8,40м,
от които 3,9м лявата и 4,5м дясната по посока на движение на автомобила на
подсъдимия. В дясно от дясната лента за движение е изградено уширение /отбивка/
на пътното платно за автобусна спирка с ширина 3,2м.
В следствие настъпилите
тежки пластични и еластични деформации на лекия автомобил, в резултат на удара,
пътуващите в л.а.марка „Ауди”, са получили автомобилни травми, резултат от
удари и притискания със или върху твърди, тъпи и ръбести предмети от интериора
на автомобила. Пътуващият В. В. Д. е починал на място.
Вещото лице д-р С., е
дало заключение по приетата съдебно медицинска експертиза /л.104-110, т.І от
ДП/, че подс.С. е получил също увреждания при настъпилото ПТП, изразяващи се в
следното: счупване на шести и седми шийни прешлени с изкълчване, изразяващо се в
многофрагментно такова на дъгите на шести и седми шийни прешлени, като е засегната
и обвивката на гръбначния мозък и това е довело до компресия на гръбначния
мозък и се е проявило клинично с невъзможност за движение на долните крайници и
хаотично движение на горни крайници. При проведения разпит на вещото лице, в
с.з. на 09.05.2016год., същото е заявило, че симптомите за хаотично движение на
горните крайници и невъзможността за движение се е появило в по-късен момент. Получените
увреждания на шийните прешлени, без увреждане на гръбначния мозък водят до
трайно затруднение на движението на врата за период от около 9-10месеца.
Със заключението на изготвената
и приета по делото съдебномедицинска експертиза на в.л. д-р С. /л.96-98, т.І от
ДП/ е установено, че смъртта на В.Д. е настъпила в резултат на черепно-мозъчна,
гръдно-белодробна и коремна травма, довела до състояние несъвместимо с живота,
като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Получените наранявания –
счупване на лицевите кости с приплескване на лицето от към ляво; охлузвания по
лицето, шията, раменете и гърдите; разкъсно-контузна рана по горната устна на
устата; охлузване в дясна тазобедрена област; дребни охлузвания по гръбна
повърхност на дясна ръка; разкъсно-контузна рана по гръбна повърхност на лява
ръка; охлузване по дясно коляно и по ляво ходило; линейно счупване на черепа;
субарахноидален кръвоизлив/под меката мозъчна обвивка/; контузия на белите
дробове;разкъсване на околосърцевата торбичка и на сърцето; счупване на ребра в
дясно от второ до пето включително; кръвоизлив в гръдната кухина. /общо около
2100мл/, разкъсване на черния дроб; кръвоизлив в коремната кухина /около
500мл/. При разпита си в с.з. на 09.05.2016год., вещото лице е посочило, че
констатираните увреждания в ляво по предната повърхност на гръдния кош и
контузията на белите дробове, сочат вероятност пострадалия в ммента на удара да
се е намирал в седнало състояние.
От направената съдебна
автотехническа експертиза /л.156-166, т.І от ДП/ на в.л. В.В. и приетото
заключение в с.з. на 09.05.2016год., се установява че получените деформации на
хладилно полуремарке „Шмитц“, с рег.№*** са в задната лява част; на л.а. марка
„Фолксваген Голф“ с рег.№ **** са в предната част, като съществено са изразени
в дясната част; на л.а. марка „Ауди А4“ с рег.№ *** касае цялостна деформация
на купето, силно изразена деформация на детайлите по цялата дясна част на
автомобила, деформация на елементите на окачането на предно ляво колело,
счупени челно панорамно и задни стъкла, счупени стъкла на десните и предна лява
врата, срязана предна дясна гума с изпуснат въздух. Вещото лице е дало като първоначален контакт
между л.а. „Ауди А““ и полуремаркето надлъжно на 11,05м. след ориентира, приет
в огледния протокол - метален парапет на начало на подлез и напречно зона от
8,85м. до 9,35м. дясно от левия край на платното за движение /уширението на
автобусната спирка/, а по отношение на удара с л.а. „Фолксваген Голф“ надлъжно на
14,00метра от ОР и напречно между двете ленти за движение. Скоростта на
движение на автомобилите е била в порядъка на 80,00км/ч, като вещото лице посочва
от техническа и професионална гледна точка като причина за настъпване на ПТП
отклоняване на л.а.“Ауди А4“ надясно /неправилно движение по пътното платно/ и
удар в спрелия върху уширението товарен автомобил, в резултат на неправилни
действия на водача с органите за управление, при което управлявания от него
автомобил е напуснал платното за движение надясно и е последвал удар с
паркиралия в уширението товарен автомобил.
В производството по
делото е изслушана и прието комплексна /съдебномедицинска, автотехническа и
трасологична/ експертиза /л.176-193, т.І от ДП/, чието заключение също е било
прието в с.з. на 09.05.2016год. Вещите лица са дали заключение, че
констатираните черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма и остра
кръвозагуба от пострадалия В.Д., както и травми на горни и долни крайници и шийната
област, налагат направения от тях извод, че Д. се е намирал на предна дясна
седалка, в нормална позиция, с поставен обезопасителен колан. Вещите лица дават
заключение, че получените увреждания, които са довели смъртта, са получени при
първоначалния контакт между л.а.“Ауди“ и задна лява част на полуремаркето на
товарния автомобил, спрял в уширението на пътното платно. Смъртта при тези
увреждания е настъпила бързо, от порядъка на минути и е била неизбежна дори при
оказана своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ. Приетото
заключение е в съответствие със свидетелските показания относно механизма на
настъпване на ПТП, като по отношение на скоростта вещите лица не могат да
определят същата по аналитичен начин, с оглед създалата се ситуация с два последващи
удара един след друг и последващото преместване на л.а. „Фолксваген Голф“, но обективните
находки по същия говорят за ниска скорост в момента на удара с л.а.“Ауди А4“. Вещите
лица са дали заключение, че разстоянието от първия удар /между л.а.“Ауди А4“ и
полуремаркето/ и втория удар /между леките автомобили/ е в рамките на 4-5
метра, при което при приета скорост от 30км/ч на л.а. „Ауди А4“ след първия
удар, то времето между двата удара е не по вече от 0,5-0,6 секунди, което време
експертите приемат, че е по – малко от времето за реакция на водача на
л.а.“Фолксваген Голф“ и той не е могъл да предотврати настъпването на втория
удар между двата леки автомобили.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид събраните по
делото доказателства, а именно: приетите заключения по изслушаните експертизи,
обсъдени по – горе в мотивите; свидетелските показания на св.Р.Р.С., св.М. Г.Д.,
св.О.Х.Д., св.Г.С.П., св.К.П.Н., св.И.С.И., св.С.А.П., св.Д.Й.Д., св.С.Г.Л.,
св. В.Л.А., св.Х.С.Б., св.В.М.С., св.М.И. В., св.К.Б.Б. и от свидетелските
показания на св. В.Х.И. по реда на чл.281, ал.1, т.4, предл. Последно от НПК,
дадени в досъдебното производство; от представените писмени доказателства в
съдебното производство: заверено ксерокопие на част от Книга за повикванията на
станцията за бърза медицинска помощ зап. на ***год. зав. на ***год., заверено
ксерокопие от Книга ПТП зап. на ***год., заверено ксерокопие на Амбулаторна
книга за кръв за алкохол, започната на ***год., заверено ксерокопие от
страниците на Лабораторна книга, съхранявана в НТЛ-ЕНД при ОДМВР П./учетна
форма №****на МЗ/, касаеща лицата Д.Д., О.Д., В.Д. и М.С.; от писмените
доказателства, приложени в досъдебното производство, а именно: Протокол за
оглед на местопроизшествие от ***год. /л.21, т.І ДП/, с приложен към него албум
/л.27-54, т.І от ДП/, Справка за съдимост на РС П. /л.61, т.І ДП/, АУАН №***год.
на мл. Контрольор ОД МВР К. /л.93, т.І ДП/, Протокол за медицинско изследване
/л.130, т.І от ДП/, Акт за смърт №****год. на Община П. /л.15, т.ІІ ДП/, Удостоверение
за наследници изх.№****год. на Община С., район П. /л.18, т.ІІ ДП/, медицинска
документация относно лечението на подсъдимия /л.4853, т.ІІ ДП/; от веществените
доказателства : гаранционна карта за акумулатор, разпечатка от дигитален
тахограф, л.а. „Ауди А4“ с рег.№****в едно с ключ за него на съхранение в ОД
МВР П., регистрационна табела с № ****.
С оглед на установената
по този начин фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият М.Б.С. с
деянието си, описано по-горе, е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл.343 , ал.3, пр.І, б.”б”, пр.І, във вр. ал.1,
букв."в", вр. с чл.342 ал.1, тъй като на ***г.,*** при управление на
МПС – лек автомобил марка „АУДИ“ с рег.№ *** нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.5, ал.3, т.1, пр.І-во от ЗДвП- управлявал МПС под въздействието
на алкохол 0,55 промила, установени с химическа експертиза №***год., чл.20,
ал.1 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато превозното средство, което
управлявал вследствие на което напуснал платното за движение, чл.15, ал.1 от ЗДвП- не се движел възможно най-дясно по платното за движение и при очертани с
пътна маркировка пътни ленти не използвал най-дясната свободна лента и по
непредпазливост е причинил смъртта на В. В. Д., ЕГН:********** ***, като
деянието е извършено в пияно състояние.
Подсъдимият М.Б.С. е
роден на ***г. Той е българин, с българско гражданство, живее в ****, неженен, неосъждан,
работещ като ****в „Б.“ ЕООД С..
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие - нарушаване на установените правила при
управлението на лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № ***, а именно разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП – не контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което управлявал, в следствие на което напуснал платното за движение;
разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП – не се движел възможно най-дясната
свободна лента, довели до причиняване смъртта на В. В. Д., като деянието е
извършено в пияно състояние – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По отношение на първите
две посочени нарушения на разпоредбите от ЗДвП, страните на спорят, а и от
изложената и възприета от съда фактическа обстановка, се налага по един
категоричен начин изводът, че същите са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от ****од., със
СУМПС №*** /л.6, т.ІІ ДП/ и като такъв е бил длъжен да спазва правилата за
движение по пътищата, както и вменените му задължения. Неконтролирането непрекъснато
пътното превозно средство, което управлявал, в следствие на което не се движел
възможно най-дясната свободна лента и напуснал платното за движение е давело до
удар в задната лява част на ремаркето на спрелия товарен автомобил в пътното
уширение. В резултат на този удар, на возещия се на предна дясна седалка пътник
В.Д., са били причинени увреждания, несъвместими с живота и е настъпила смъртта
му.
Съдебния състав прие,
че е налице и квалифициращият признак на чл.343, ал.3, пр.1-во от НК – пияно
състояние, по следните съображения: Съгласно Постановление №1 от 17.01.1983год.
по н.д. №8/82г. на Пленума на ВС, пияно състояние по смисъла на чл.343 от НК е
налице, когато по време на произшествието в кръвта на дееца има алкохолно
съдържание най-малко 0,50 промила, за което не се изисква да е налице причинна
връзка между това състояние и допуснатите нарушения на правилата за движение. Редът
по който се установява употребата на алкохол от водачите на МПС е уреден с
Наредба №30 от 27.06.2001год., издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Видно от събраните
по настоящото дело доказателства, в Книгата за повиквания на станцията за бърза
медицинска помощ е отразено повикване на ***год. в 08,54часа за станало ПТП на
спирка М. между две МПС, с един починал. Екипът на спешна медицинска помощ,
начело с д-р В., е тръгнал непосредствено след сигнала, в 08,55ч., и се е завърнал
в 09,19часа. В Амбулаторната книга за кръв за алкохол, под № ***год. е отразено
името на подсъдимия, относно обстоятелството, че е била взета кръвна проба, без
издаден талон за вземане на кръвна проба, с отразяване че пробата е взета в
присъствието на представител на полицията - А., като в последствие с писмо с
изх.№ ****год. е била изпратена в лабораторията за изследване от вещо лице. В
съдебното следствие е бил разпитан като свидетел д-р В., на когото е предявен и
Протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество /130, т.І ДП/, касаещ подсъдимия С.. Свидетелят поддържа отразеното в предявения
му протокол, като уточнява че кръвната проба е била взета в спешно отделение,
за което се е подписал и че именно той е провел беседата с подсъдимия, лично
той се е уверил че е налице мирис на алкохол, идващ от подсъдимия и че по данни
на подсъдимия, същият е употребил алкохол. Свидетелят не може да си спомни кое
обстоятелство е довело до невъзможност подсъдимият да подпише протокола, като
заявява, че това може да се дължи на състоянието, в което се е намирал подсъдимият.
Видно от разпита на в.л. О. по приетата химическа експертиза, касаеща подсъдимия
С., се установява, че действително пробата е била получена в химическата
лаборатория /донесена на ръка/ от ЦСМП-П. на ****год., като постановлението с
което й е било възложено да извърши експертизата е с последваща дата ****год. и
което касае единствено и само действия по възлагане на експертиза. Вещото лице
е категорично, че така предоставената й проба е отговаряла на изискванията на
Наредба №30 от 2001год. на реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, включително не е установен мирис на
пробата и шишето е било пълно с 10мл кръв. Получената проба е била съхраняване
в лабораторията в хладилник, при 4 градуса по Целзий, съгласно изискванията на
Наредбата. Представена е и заверена извадка от лабораторна книга /учетна форма
№*** на МЗ/ относно кръвната проба на подсъдимия, касаеща дата ***год. В нея под
№ *** е вписано името на подсъдимия, начина на затваряне и опаковане, въз
основа на какъв документ е била взета пробата, кой е приел и кой е предал
същата, както и резултатите от химическото изследване, а именно че се касае за
0,55 промила алкохол в кръвта. Направените възражения от защитата на
подсъдимия, че представената извадка от лабораторната книга, не отговаря на
изискванията на Наредба №***, поради което се поставя под съмнение резултата от
химическото изследване, а от тук и наличието на квалифициращия признак за пияно
състояние, е неоснователен. В действителност в посочената извадка от
лабораторната книга, в която е отразен резултатът от изследването на взетата
кръвна проба от подсъдимия С., не са посочени всички данни по чл.18 от Наредба
№***, но следва да се вземе в предвид че е налице протокол за извършен
химически анализ, въз основа на който са направени вписванията във въпросната
лабораторна книга, като в съдебно заседание и бил проведен разпит на вещото
лице, извършило този анализ и същото е потвърдило заключението си, за което носи
и съответната наказателна отговорност по чл.291 от НК. Именно въз основа на това,
съдът прие че са налице доказателства, събрани по изискващия се наказателно
процесуален ред, въз основа на които да се направи обоснован извод за извършване
на процесното изследване на кръвна проба съобразно изискванията на Наредба №***.
Да, в действителност подсъдимият преди настъпване на ПТП е бил спиран за
проверка от органите на полицията в района на гр.К., посока с.Я., за което му е
бил съставен АУАН за това, че управлявания от него автомобил нямал винетен
стикер. В тази връзка бе допуснат като свидетел лицето, съставило акта – св. В.С.,
който единствено и само потвърждава, че подсъдимият не е имал видими признаци
за употреба на алкохол, поради което не е и бил проверяван за наличие на такъв.
Тези свидетелски показания по никакъв начин не могат да бъдат кредитирани като обстоятелство,
въз основа на което да се приеме, че подсъдимият към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие не е употребил алкохол. На първо място, проверката
от посочения свидетел, е станала един час преди това, в 07,40 часа, при което свидетелят
може да не е имал възможност да забележи външни признаци, които да навеждат за
употреба на алкохол, както на второ място, не следва да бъде изключена и
възможността за последваща употреба на алкохол.
От субективна страна
деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост като форма на вината, тъй
като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причини за извършване
на деянието - небрежност по отношение на необходимостта от спазване винаги на
всички разпоредби на ЗДвП.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, отношение към извършеното,
приятелските отношения с пострадалия, добрите взаимоотношения с майката на
пострадалия и към настоящия момент, липсата на санкциониране за нарушения по
ЗДвП.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – липсват.
Съдът, след като призна
подсъдимия за виновен по чл.343, ал.3, пр.І във вр. ал.1, букв."в",
вр. с чл.342 ал.1 , пр.ІІІ от НК и като се съобрази с изискванията на чл.54 от НК и при превес на смекчаващи вината обстоятелства и целите на наказанието по
чл.36 от НК, най-вече с оглед превъзпитанието на подсъдимия, осъди подсъдимия
на три години „Лишаване от свобода”.
Съдът, прие че не са налице
условията за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
така както се иска от представителя на прокуратурата и от защитата на
подсъдимия. По – горе в настоящите мотиви бяха посочени смекчаващите вината
обстоятелства, които съдът прие че са в превес в съответствие на отегчаващите
такива. Въпреки това, за да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК,
законодателят изисква наличие и на това, че и най-лекото предвидено в закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко в предвид на извършеното. В конкретния
казус не е налице нито изключително такова, нито многобройни такива. Касае се
за престъпление, включено в Глава единадесета на НК – „Общоопасни престъпления“,
налице е пренебрегване на три от задълженията, вменени на водачите на МПС, като
подсъдимият е с малък стаж като ***.
При преценка на всички
обстоятелства по делото, както и определения размер на наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, съдът приложи разпоредбата на института на
условното осъждане, като на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от четири години, считано от влизане на присъдата
в сила. Касае се за личност, която е била в приятелски отношения с пострадалия,
поддържа такива и към настоящия момент с майката на същия, налице са и много
сериозни увреждания и по отношение на него, в резултат на настъпилото
произшествие, изразява искрено съжаление за случилото се. При така посоченото,
съдът прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на подсъдимия, не е необходимо да бъде изтърпявано ефективно наказанието
„Лишаване от свобода“, като е достатъчно да бъде отложено изпълнението му при
един по - висок размер от четири години.
На основание чл.343г,
вр.чл.343, ал.3 във вр.ал.1 , б.”в” във вр. чл.342 , ал.1 вр.чл.37 т.7 от НК, като
се съобрази с отразеното по – горе в мотивите на настоящата присъда касателно
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства лиши подсъдимия М.Б.С. от
право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. При
определянето на този размер, съдът взе в предвид съдебната практика, според
която срокът на лишаване от права по чл.37 от НК, когато това наказание се
налага заедно с наказанието лишаване от свобода, не може да бъде по – малък от
срока на лишаването от свобода.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата по сметка на ОДМВР П. сумата в размер на 2 076,16лв, представляваща
разноските, направени в досъдебното производство и в полза на съда сумата в
размер на 260 лв., представляваща направени разноски в съдебното производство.
Съдът постанови връщане на веществените доказателства,
иззети в хода на процеса на техният собственик Б.С.С., а именно л.а. марка
„Ауди А4“, с рег.№ ***, ведно с ключ и ключодържател и гаранционна карта за
акумулатор, след влизане на присъдата в сила.
Като взе предвид изложеното и в този смисъл, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
ПРЕСЕДАТЕЛ: