№ 6122
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110168239 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Ю., в качеството му на
правоприемник на търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България, с която срещу Х. Г. Г., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
са предявени искове с правно основание вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-15070050, сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс", като по
силата на същия кредиторът е предоставил на длъжника сума в размер на 20 000 лева,
като било договорено сумата да бъде върната в срок от 60 месеца за периода от
26.07.2017 г. /датата на подписване на договора/ до 20.08.2022г., на 60 равни месечни
вноски, всяка в размер на 539,32 лева. В договора била посочена и общата стойност на
плащанията по кредита. Поддържа, че въз основа на индивидуалния кредитен профил
на ответника бил определен годишен процент на разходите, като било предвидено, че
кредитополучателят заплаща и "такса ангажимент", поради което кредиторът сключил
договора при фиксиран лихвен процент. В чл. 5 от договора било предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че
кредитополучателят е преустановил плащането на погасителните вноски по кредита на
20.10.2020 г., като към този момент били погасени 37 месечни вноски. Съгласно чл. 5
от договора, вземането на кредитодателя ставало изискуемо в пълен размер, в случай
че кредитополучателят просрочи внасянето на две или повече месечни вноски,
считано от датата на падежа на втората пропусната погасителна вноска. В тази връзка,
сочи че на 20.11.2020 г., вземането на ответника е станало предсрочно изискуемо в
пълен размер, за което обстоятелство до длъжника било изпратено изрично
уведомление. Твърди, че ответникът му дължал вземания за главница, в размер на 10
321,56 лева, за възнаградителна лихва, както и 489,16 лева – мораторна лихва,
начислена за периода от 20.11.2020 г. до 16.11.2021 г. За посочените вземания
разполагал с невлязла в сила издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 69166/2021 г. по описа на СРС, 41 състав. Моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи посочените вземания, ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
погасяване на дълга. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за
1
същите вземания, в случай че предявените установителни претенции бъдат
отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, като заявява, че
предявяването на исковете има характер на волеизявление за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Г. Г. чрез назначения му особен
представител, е подал отговор на исковата молба. Твърди, че не е получил
уведомление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Поддържа, че
връчването на препис от исковата молба не може да служи като уведомление за
настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като кредиторът следвало да обяви кредита
за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за да се счита
надлежно в случаите, в които е предявен иск по чл. 422 ГПК. Счита, че
обстоятелството, че крайният падеж е настъпил, не следвало да се отчита, тъй като при
предявен иск по чл. 422 ГПК с твърдения, че предсрочната изискуемост е настъпила,
основанието не би могло да се изменя. Моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни.
С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че
е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителни
искове на същите правни основания.
В тежест на ищеца по същите е да докаже наличието на валидно правоотношение
по договор за потребителски кредит, по което праводателят на ищеца е предоставил на
ответника в заем посочената сума, която последният се е задължил да върне в рамките
на уговорения срок, ведно с дължимата възнаградителна лихва, както и настъпил
падеж на процесните вземания, основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, за което обстоятелство длъжникът е бил уведомен.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на
претендираната мораторна лихва.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже плащане
на процесните вземания.
Съдът намира, че доколкото ответникът в производството се представлява от
особен представител, на ищеца следва да се укаже в срок до ОСЗ да посочи каква сума
твърди ответникът да е заплатил за погасяване на вземанията по процесния договор за
кредит. При неизпълнение на това указание и на база приложените към исковата молба
документи, съдържащи изявления за извършени плащания, съдът ще приеме, че е била
заплатена сума в размер на 20 018,92 лева за периода 19.09.2017 г. – 05.02.2021 г.,
както и сума в размер на 550 лева на 09.08.2021 г.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за
което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да
ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи
от договора.
Следва да се приемат представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
На ищеца следва да бъде указано да посочи размер на претендираната
възнаградителна лихва, в съответствие с издадената заповед за изпълнение, като
съобрази, че е необходимо да е налице идентитет между вземанията, предмет на
настоящото производство и тези, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да формулира
надлежно искането си за възнаградителна лихва в съответствие с посоченото в
обстоятелствената част на определението и като съобрази издадената заповед за
изпълнение. При неизпълнение исковата молба подлежи на връщане в тази част.
УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да посочи каква сума
твърди ответникът да е заплатил за погасяване на вземанията по процесния договор за
кредит. При неизпълнение на това указание и на база приложените към исковата молба
документи, съдържащи изявления за извършени плащания, съдът ще приеме, че е била
заплатена сума в размер на 20 018,92 лева за периода 19.09.2017 г. – 05.02.2021 г.,
както и сума в размер на 550 лева на 09.08.2021 г. и ще обяви това обстоятелство
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото.
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания
поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне
на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на
неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изложат становища във връзка с
проекта за доклад на делото, разпределената доказателствена тежест, както и да
релевират съответните доказателствени искания в първото по делото съдебно
заседание, като в противен случай те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба документи.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 69166/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.03.2025 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и
служебно изготвен препис от отговора на исковата молба.
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен
срок от съобщението ДА ПОСОЧИ ел.способ за връчване на книжа по делото в
съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 5 ГПК, като това може да бъде посочен от
страната адрес на електронна поща (напр. на юрисконсулт, представляващ
дружеството). При неизпълнение на това указание съдът ще наложи на страната глоба
в размер на 300 лева за поредно неизпълнение на съдебно разпореждане.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4