Р Е Ш Е Н И Е
№5065/21.11.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №17341 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „БНПППФ” С.А.,
Париж, рег. № *********
чрез „БНПППФ С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***** *** ******* *****, сгр.
14 срещу Д.Т.Д., ЕГН **********,***, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 3890.00 лева /три хиляди осемстотин
и деветдесет лева/, представляваща незаплатена главница по предоставен
револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard
CARD-14324866., към договор
за кредит № PLUS-12815800;
107.80 лева /сто и седем лева и осемдесет
стотинки/ – такса транзакция; 32.00 лева /тридесет и два лева/ – месечна такса за обслужване
на картата, 181.74 лева /сто осемдесет и един лева и седемдесет
и четири стотинки/ – застрахователна премия; 952.59 лева /деветстотин петдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ – възнаградителна лихва, начислена за периода
от 01.03.2017г. до
11.10.2017г., 213.75 лева /двеста
и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ – мораторна лихва, начислена за периода
от 11.10.2017г. до
11.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда –
20.04.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4269/04.06.2018г.,
постановено по ч.гр. дело № 5715/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Излагат се твърдения като се
посочва, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги №PLUS-12815800, ответникът е дал
съгласие, като освен предоставеният му кредит е отпуснат и револвиращ кредит
под формата на кредитна карта „Мастъркарт“. На
27.01.2017г. ответникът е активирал предоставената му кредитна карта. Твърди,
че на 01.03.2017г. ответникът е преустановил обслужването на задължението
произтичащо от усвоения лимит по посочената кредитна карта. Твърди, че преди
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение в съда е обявена на длъжника предсрочната изискуемост на
задължението.
В условията на евентуалност се предявяват и осъдителни
искове с правно осн. чл.43 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 3890.00 лева /три хиляди осемстотин
и деветдесет лева/, представляваща незаплатена главница по предоставен
револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard
CARD-14324866., към договор
за кредит № PLUS-12815800;
107.80 лева /сто и седем лева и осемдесет
стотинки/ – такса транзакция; 32.00 лева /тридесет и два лева/ – месечна такса за обслужване
на картата, 181.74 лева /сто осемдесет и един лева и седемдесет
и четири стотинки/ – застрахователна премия и 952.59 лева /деветстотин петдесет и два лева и петдесет
и две стотинки/ – възнаградителна лихва, начислена за периода
от 01.03.2017г. до
11.10.2017г.
Предявените искове в условията на
евентуалност се обосновават в случай, че не бъде прието за редовно
уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, то се релевира
волеизявление да бъде прието, че това е момента на връчване на исковата молба
на ответника, която служи за покана.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначеният му от съда особен
представител. Предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва се
възникването на облигационното правоотношение по договор за покупка на стоки
или услуги №PLUS-12815800/25.02.2016г.,
като се сочи, че ответникът не е подписвал същия,
респ. не е дал съгласие за отпускане на кредит под формата на предоставена
кредитна карта. Не е направено искане за откриване на сметка. Не е уведомен за
намерението на кредитора да отнесе вземането, като предсрочно изискуемо.
Посочва, че са налице нарушения на чл.5, 8 и 9 от ЗПК. За нищожна намира
клаузата за определена възнаградителна лихва в размер на 28,75 %.Нарушени са
разпоредбите на чл.11, ал.2 ЗПК.Намира, че договорът в частта, която се отнася
до предоставяне на кредитна карта е нищожен, поради противоречие със закона.
Оспорва договора, като намира, че същия противоречи и на чл. 12 ЗПК, чл.2 ЗПК и
чл.16, ал.1 ЗПК.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена е покана от 17.10.2017г., с която ищецът е поканил ответникът
да изпълни задължението си по издадената в негова полза кредитна карта в размер
на 5170,76 лева.
Депозирано е заключение по назначената от съда съдебно – счетоводна
експертиза на в.л. Д.П., в която се посочва, че размера на дължимата главница
възлиза на 4211,12 лева, съответно дължимите такси в размер на 952,59 лева,
законна лихва за периода 11.10.2017г.-11.04.2018г. в размер на 214,07 лева и
законна лихва за периода 12.04.2018г.- 10.10.2019г.,
върху процесната главница възлиза в размер на 639,87 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, в тежест на ищеца бе вменено да установи, че страните
се намират обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит за покупка на стоки, респ. че по искане на ответника е
отпуснат и револвираш потребителски кредит с издаване
на кредитна карта – CARD – 14324866 от 25.02.2016г.
Изрично в отговорът на исковата
си молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си
представител оспори възникването на облигационно правоотношение между страните,
като оспори автентичността на подписът си в представения от ищеца частен
диспозитивен документ - договор за потребителски кредит №PLUS-12815800/25.02.2016г. за покупка на
стоки или услуги.Съобразно правилата на
чл. 193, ал.2 ГПК съдът запита представилата оспорения документ страна, дали ще
се ползва от него, които й указания бяха дадени още с определение от
04.07.2019г., с което съдът оповести на страните проектът си за доклад по
делото, което определение бе връчено на ищцовото дружество на 16.07.2019г. Определен
бе срок на ищеца да посочи изрично дали ще се ползва от оспорения договор до
датата на първото по делото съдебно заседание (18.10.2019г.), като в
определения от съда срок ищецът не изпълни изискването на разпоредбата на чл.
193, ал.2 ГПК, като изрично не заяви дали ще се ползва от документа. Желанието
на страната, че ще се ползва от конкретно оспореният документ следва да бъде
изрично, ясно, конкретно и недвусмислено изразено, поради което мълчанието от
страна на последната следва да бъде възприето като липса на воля от нейна
страна. Конкретно заявено желание на
ищеца, че ще се ползва от оспорения документ не е заявено нито с молба от
22.07.2019г., нито с молба от 17.10.2019г.
При тези съображения договор за потребителски кредит №PLUS-12815800/25.02.2016г. за покупка на
стоки или услуги, с който се твърди, че ответникът е дал и съгласие, като освен
предоставеният му кредит е отпуснат и револвиращ кредит под формата на кредитна
карта „Мастъркарт“, бе изключен от доказателстневия материал по делото. При така изложеното и
с оглед процесуалното поведение на страната представила оспорения частен документ,
съдът намира че същата не устави наличието на правното основание, въз основа на
което твърди, че ответникът е задължен да заплати процесните суми.
Ищецът в исковата си молба изложи
под формата на твърдения единствено, че процесните суми се дължими на основание
договор за потребителски
кредит №PLUS-12815800/25.02.2016г,
съответно отпуснатия револвиращ кредит под формата на издадена кредитна карта „Мастъркарт“, като друго различно от това основание в условията на евентуалност не се посочи. С
оглед изложеното предявените установителни искове с правно осн. чл. 422 ГПК вр.
чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, доколкото въпреки дадената от съда възможност
ищецът не доказа твърденията си, че с ответника се намират във валидна
облигационна връзка по договор за потребителски кредит №PLUS-12815800/25.02.2016г., съответно
че в полза на последния е отпуснат и револвиращ кредит под формата на кредитна
карта.
По отношение на евентуалните осъдителни искове:
С оглед отхвърляне на главните
установителни искови претенции, то съдът следва да разгледа предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове с правно осн. чл.43 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, които се обосновават на твърдението,
че предсрочната изискуемост на задължението по кредита е възникнала считано от
получаване от страна на ответника на препис от исковата молба, която има
характер на волеизявление за отнасяне на вземането като предсрочно изискуемо.
Преди съдът да пристъпи към
изследване на това твърдение на ищеца, то следва по делото да бъде безспорно
установено, че страните се намират обвързани по силата на облигационно
правоотношение по договор за кредит, като едва след установяване на този факт
ще се постави въпроса дали и как кредитора е довел до знанието на длъжника
намерението му да отнесе вземането като предсрочни изискуемо.
Съдът вече посочи, че ищецът не установи наличието на
валидно възникнала облигационна връзка по договор за кредит, по който той има
качество на кредитор, а ответникът качество на длъжник, поради което не следва
да бъде обсъждана възможността за обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо, включително и посредством връчване на ответника на изявление от
кредитора съдържащо се в исковата молба.
С оглед изложеното предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове с правно осн. чл.43 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД също следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявените искове от „БНПППФ” С.А., Париж, рег. № ********* чрез „БНПППФ С.А.“, клон България,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ***** *** ******* *****, сгр.
14 срещу Д.Т.Д., ЕГН **********,***, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 3890.00
лева /три хиляди осемстотин и деветдесет лева/, представляваща незаплатена главница по предоставен револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard
CARD-14324866., към договор
за кредит № PLUS-12815800; 107.80 лева /сто и седем лева
и осемдесет стотинки/ –
такса транзакция; 32.00 лева /тридесет и два лева/ – месечна такса за обслужване
на картата, 181.74
лева /сто осемдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/ – застрахователна премия; 952.59 лева /деветстотин петдесет и два лева и петдесет
и две стотинки/ – възнаградителна лихва, начислена за периода
от 01.03.2017г. до
11.10.2017г., 213.75 лева
/двеста и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ – мораторна лихва, начислена за периода от
11.10.2017г. до
11.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда –
20.04.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4269/04.06.2018г.,
постановено по ч.гр. дело № 5715/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
отхвърля предявените в условията на евентуалност искове от „БНПППФ” С.А., Париж, рег. № ********* чрез „БНПППФ С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***** *** ******* *****, сгр.
14 срещу Д.Т.Д., ЕГН **********,*** за осъждане
на ответника да заплати сумата от 3890.00 лева /три хиляди осемстотин
и деветдесет лева/, представляваща незаплатена главница по предоставен револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard
CARD-14324866., към договор
за кредит № PLUS-12815800; 107.80 лева /сто и седем лева
и осемдесет стотинки/ –
такса транзакция; 32.00 лева /тридесет и два лева/ – месечна такса за обслужване
на картата, 181.74
лева /сто осемдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/ – застрахователна премия и 952.59 лева
/деветстотин петдесет и два лева и петдесет
и две стотинки/ – възнаградителна
лихва, начислена за периода от
01.03.2017г. до 11.10.2017г., на осн. чл.43 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :