Решение по дело №22/2020 на Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ № 260081

 

 гр. Сливен, 16.09.2020 г.

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря   МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №22  по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която  в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени  положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. При условия на евентуалност към тези искове са съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, претендира да се признае за установено по отношение на ответницата Г.Н.А., ЕГН: ********** *** че му дължи   следните суми: 654,53 лева главница, представляваща 24 броя непогасени месечни погасителни вноски за периода от 22.01.2018 г. до 22.12.2019 г. по отношение, на които на основание т.12, 1 от ОУ към Договора е обявена предрочната изискуемост, считано от 18.06.2019 г.; 172,03 лева - договорна лихва за периода  от 22.01.2018 г. до 21.08.2018 г.; 48,02 лв., съставляваща обезщетение за забава, считано от 22.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.

 В исковата молба се твърди, че на 21.08.2018 г. било подписано между ищеца и „Банка ДСК” ЕАД Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г. По силата на тази цесия на ищеца било прехвърлено задължението на ответницата произтичащо от Договор за стоков кредит № 317901 от 22.12.2017 г. и било индивидуализирано в приемо-предавателен протокол от   21.08.2018 г. Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г. ищецът се бил задължил в качеството си на цесионер да изпрати от името на цедента и за своя сметка уведомление до длъжника. Уведомлението било изпратено на адреса посочен в договора. Съгласно раздел 5, чл. 10, ал. 4 от ОУ към договора длъжникът се бил задължил да уведоми кредитора при промяна на адреса си. В раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора страните се били договорили, че всички уведомления изпратени на посочения от длъжника адрес ще бъдат счетени за редовно връчени. Посочва съдебна практика относно връчването на уведомлението за извършената цесия на длъжника и моли уведомлението за цесията да се счете за връчено на длъжника с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Съгласно Договор за стоков кредит № 317901 от 22.12.2017 г. на ответницата цедента й бил отпуснал стоков кредит в размер на 654,53 лв. за закупуване от Технополис България ЕАД следните стоки- мобилен телефон SAMSUNG GALAXY A5 2017 на цена 599 лв. и за сключване на застраховка „Стандарт +” с еднократна застрахователна премия в размер на 55,53 лв. С извършените плащания към търговеца и застрахователя цедентът бил изпълнил задължението си да предостави заетата сума на ответницата. За извършените плащания му били издадени от търговеца фактура от 22.12.2017 г.  и сертификат от застрахователя от 22.12.2017 г. Страните се били договорили в т. 6 на договора за срока на договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 39,59 %, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно и е в размер на 303,32 лв. Съгласно погасителния план неразделна част от договора длъжникът се бил задължил да върне главницата и договорната лихва в срок до 22.12.2019 г. на 24 броя месечни погасителни вноски. Длъжникът не бил изпълнил задължението си да заплаща месечните погасителни вноски и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание т. 12, 1 от ОУ. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането е било връчено на ответницата на 18.06.2019 г. В раздел 6, т. 12 от ОУ към договора за стоков кредит било предвидено, че при забава на плащането на всяка месечна вноска от деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главницата се олихвява с договорен лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, като по този начин била начислена лихва за забава на ответницата в размер на 48,02 лв. Ответницата не била заплатила заетите й суми. Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, което било уважено и му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която й била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 654,53 лева съставляваща  главница, представляваща 24 броя непогасени месечни погасителни вноски за периода от 22.01.2018 г. до 22.12.2019 г. по отношение, на които на основание т.12, 1 от ОУ към Договора е обявена предрочната изискуемост, считано от 18.06.2019 г.; 172,03 лева - договорна лихва за периода  от 22.01.2018 г. до 21.08.2018 г.; 48,02 лв., съставляваща обезщетение за забава, считано от 22.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. При условия на евентуалност към тези искове са съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. Моли да бъдат присъдени и направените в производство разноски .

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на особения представител на ответницата. Заявява, че исковете са допустими като насочени срещу надлежен ответник. Оспорва основателността на предявените искове. Длъжницата не била уведомена, нито за извършената цесия, нито за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Заявява, че не може да се счете за редовно връчването на тези документи на назначения особен представител на ответницата. Неговата представителна власт била произтичала от акт на съда, а не от упълномощителна сделка. Представителната власт на особения представител по арг. от чл. 29, ал. 5 ГПК била ограничена и същият не бил притежавал пасивна представителна власт да приема волеизявления по материалните правоотношения, по които страна е ответницата. В качеството си на особен представител не могла да доведе до знанието на ответницата извършената цесия. Прехвърлянето на вземането имало действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато му било съобщено от цедента. Оспорва обстоятелството, че стоката е била получена и доставена от ответницата. Оспорва размера на възнаградителната лихва и твърди нищожност на същата, тъй като същата надхвърляла многократно размера на основния лихвен процент на БНБ действащ към процесния период.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ЧГД №5184/2019 г. на СлРС и е прието заключение на съдебно- икономическа експертиза.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Видно е от ч. гр. дело №5184/2019 г. по описа на СлРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3115 от 04.10.2019 г. срещу ответницата за  претендираните суми. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения Договор за стоков кредит № 317901 от 22.12.2017 г. на ответницата цедента й бил отпуснал стоков кредит в размер на 654,53 лв. за закупуване от Технополис България ЕАД следните стоки- мобилен телефон SAMSUNG GALAXY A5 2017 на цена 599 лв. и за сключване на застраховка „Стандарт +” с еднократна застрахователна премия в размер на 55,53 лв. С извършените плащания към търговеца и застрахователя цедентът бил изпълнил задължението си да предостави заетата сума на ответницата. За извършените плащания му били издадени от търговеца фактура от 22.12.2017 г.  и сертификат от застрахователя от 22.12.2017 г. Страните се били договорили в т. 6 на договора за срока на договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 39,59 %, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно и е в размер на 303,32 лв. Съгласно погасителния план неразделна част от договора длъжникът се бил задължил да върне главницата и договорната лихва в срок до 22.12.2019 г. на 24 броя месечни погасителни вноски. Длъжникът не бил изпълнил задължението си да заплаща месечните погасителни вноски и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание т. 12, 1 от ОУ. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането и уведомлението за извършената цесия е било връчено на ответницата на 18.06.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ на посочения от нея адрес в договора.

 В раздел 6, т. 12 от ОУ към договора за стоков кредит било предвидено, че при забава на плащането на всяка месечна вноска от деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главницата се олихвява с договорен лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, като по този начин била начислена лихва за забава на ответницата в размер на 48,02 лв. Ответницата не била заплатила заетите й суми. В този смисъл е и заключението на съдебно-икономическата експертиза.

От заключението на експертизата  и допълнителните обяснения на вещото лице при разпита му в съдебно заседание се установява, че цената на стоката в размер на 599 лева е била преведена по сметката на „Технополис България” ЕАД на 22.12.2017 г. и цената на застрахователната премия предмет на договора в размер на 55,53 лв. била преведена по сметката на ЗК „Групама Застраховане” ЕАД на 22.12.2017 г. По договора за кредит не били извършвани плащания. Размерът на непогасената главница по процесния договор за стоков кредит бил 654,53 лв. Размерът на непогасената договорна лихва за процесния период от 22.01.2018 г. до 21.08.2018 г. бил 172, 03 лв. Размерът на лихвата за забава от датата на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита-18.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-30.09.2019 г. бил 43,52 лв., а размерът на лихвата за забава до подаване на исковата молба-07.01.2020 г. бил 61,52 лв. Уговореният размер на договорната лихва надхвърлял размера на основния лихвен процент на БНБ към момента на подписване на договора с 39,59 пъти.

На 21.08.2018 г. било подписано между ищеца и „Банка ДСК” ЕАД Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г. По силата на тази цесия на ищеца било прехвърлено задължението на ответницата произтичащо от Договор за стоков кредит № 317901 от 22.12.2017 г. и било индивидуализирано в приемо-предавателен протокол от  от 21.08.2018 г. Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г. ищецът се бил задължил в качеството си на цесионер да изпрати от името на цедента и за своя сметка уведомление до длъжника. Уведомлението било изпратено на адреса посочен в договора. Съгласно раздел 5, чл. 10, ал. 4 от ОУ към договора длъжникът се бил задължил да уведоми кредитора при промяна на адреса си. В раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора страните се били договорили, че всички уведомления изпратени на посочения от длъжника адрес ще бъдат счетени за редовно връчени.

На ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия и че ищцовото дружество  встъпва в правата на кредитор срещу него, което уведомление е било получено на 18.06.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.22 от общите условия (договорните разпоредби) на сключения договор, според която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.

Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика /вж. решение  № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., Iт. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./, безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

В случая дори и да се приеме, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия, тъй като не е получил лично изпратеното до него уведомление, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията, адресирано до ответника, като длъжник. В най-актуалната  в момента практика на ВКС по чл. 290 ГПК и съобразената с нея практика на ОС-Сливен се приема, че е редовно връчването на уведомлението за извършената цесия на особения представител на ответницата.

За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.

В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по  Договор за стоков кредит № 317901 от 22.12.2017 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответницата в размер на  654,53 лв. за закупуване от Технополис България ЕАД следните стоки- мобилен телефон SAMSUNG GALAXY A5 2017 на цена 599 лв. и за сключване на застраховка „Стандарт +” с еднократна застрахователна премия в размер на 55,53 лв.  Кредитът следвало да бъде погасен с 24 анюитетни месечни вноски. При просрочие на дължимите месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи и лихва за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва.  Ответницата не била заплатила всички месечни вноски включващи лихва и главница в размер и падеж съгласно погасителния план към договора и не била заплатила дължимите лихви за забава върху просрочените суми в размера на законната лихва за забава. На основание т. 12, 1 от ОУ кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането е било връчено на ответницата на 18.06.2019 г.  по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ.

В раздел 6, т. 12 от ОУ към договора за стоков кредит било предвидено, че при забава на плащането на всяка месечна вноска от деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главницата се олихвява с договорен лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, като по този начин била начислена лихва за забава на ответницата в размер на 48,02 лв. Ответницата не била заплатила заетите й суми.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.  В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК. В този смисъл Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая е налице уговорка в договора за кредит - в раздел 5, чл. 10, ал. 4 от ОУ към договора длъжникът се бил задължил да уведоми кредитора при промяна на адреса си и в раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора страните се били договорили, че всички уведомления изпратени на посочения от длъжника адрес ще бъдат счетени за редовно връчени, която фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено, при наличие на определени предпоставки, които, ако са се осъществили ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем- всички уведомления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени, ако достигнат до адресите на страните посочени в договора. Банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, с уведомление, което е било изпратено на посочения от длъжника адрес и се било считало за връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 18.06.2019 г. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 18.06.2019 г. г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителна вноска,  упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и фингиранато по смисъла на договора уведомяване на длъжника с връчването на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на адреса му за кореспонденция посочен в договора. Съгласно Решение № 204 от 25.01.2018 г. първо отделение на ТК на ВКС -„При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.” В процесния случай уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е направено от цедента чрез цесионера, като съдът счита, че същото е валидно направено.

Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и наказателната лихва.

Предявени са обективно кумулативно съединени  положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД  и чл. 86 ЗЗД от заявител в заповедно производство, като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от представените по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за стоков кредит, усвоена е от кредитополучателя предоставената сума, същият не е заплатил своите задължения, поради което банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита и длъжникът е било правомерно фингирано съобразно клаузите на договора, че е бил редовно уведомен.

Съответно, предявеният иск за неизплатения остатък от главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -30.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД

За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в договора, като нейният падеж е настъпил  преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Съдебната практика приема, че при формиране размера на договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 39,59  % годишно  и надхвърля  трикратния размер на законната  лихва / 115,62 лв. за процесния период/, което  представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/ и същата следва да бъде присъдена в трикратния размер на законната  лихва, тъй като претендирането и в пълния размер съставлява неравноправна клауза.

Размерът на договорната лихва се равнява  на 172,03 лв., за периода от 22.01.2018 г. до 21.08.2018 г видно от изготвената и неоспорена от ответника съдебно-икономическа експертиза. Исковата претенция за присъждане на договорната лихва, обаче следва да бъде частично уважена с оглед на изложените съображения до трикратния размер на законната лихва за процесния период от 115,62 лв. и отхвърлена до пълния претендиран размер от 172,03 лв.

С оглед основателността на главния положителен установителен иск се обуславя и основателността на предявения акцесорен иск за заплащане на мораторната лихва с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.08.2018 г., /началната дата е посочена от заявителя, тъй като на тази дата е било цедирано задължението на длъжника / в договора за кредит, е уговорена мораторна лихва в размер на законната лихва за всяка просрочена вноска до 30.09.2019 г.- датата на подаване на заявлението. Тази претенция следва да бъде уважена в пълен размер от 48,02 лв., тъй като съдът е изчислил използвайки електронен калкулатор, че законната лихва за този период се равнява на 73,64 лева. Вещото лице  е изчислило мораторна лихва за период от 18.06.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 43,52 лв.

         Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 594,02 лв., съставляваща разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска и сумата от 93,51 лв., съставляваща разноски сторени в заповедното производство съобразно с уважената част на иска. Съдът определи справедлив размер на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство от 100 лв. съобразно правната и фактическа сложност на делото и чл. 25 от Наредбата за правната помощ.

         Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът не следва да заплати на ответника разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска, тъй като същият не е сторил такива.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ПРИЗНАВА на правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установено съществуването на вземането на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”  № 25, ЕИК ********* срещу Г.Н.А., ЕГН: ********** ***, за следните суми: сумата от 654,53 лева съставляваща  главница по Договор за стоков кредит № 317901 от 22.12.2017 г., представляваща 24 броя непогасени месечни погасителни вноски за периода от 22.01.2018 г. до 22.12.2019 г. по отношение, на които на основание т.12, 1 от ОУ към Договора е обявена предрочната изискуемост, считано от 18.06.2019 г.; сумата от 115,62 лева - договорна лихва за периода  от 22.01.2018 г. до 21.08.2018 г.;  сумата от 48,02 лв., съставляваща обезщетение за забава, считано от 22.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд -30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3115 от 04.10.2019 г. на СлРС по ч.гр.д. № 5184/2019 г.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”  № 25, ЕИК ********* срещу Г.Н.А., ЕГН: ********** ***, иск по чл.422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване дължимостта на договорната лихва за разликата над сумата от 115,62 лева до пълния предявен размер от 172,03 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА Г.Н.А., ЕГН: ********** ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”  № 25, ЕИК ********* сумата  от 93,51 лв.  разноски по ч. гр. дело  № 5184/2019г. на Сливенски районен съд, както и сумата от 594,02 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция съобразно с уважената част на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: