Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, IX-ти
касационен състав, в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Деница Кръстева
в присъствието на прокурор Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 779/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Образувано
е по касационна жалба на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“/ предишно наименование Областен
отдел „Автомобилна администрация“/ гр. Варна против Решение № 10/13.01.2020година,
постановено по НАХД № 369/2019г. по описа на Районен съд – Девня, с което е
отменено Наказателно постановление № 23-0000205/27.03.2019г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна.В касационната жалба се поддържа, че решението на ДРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон –
отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ДРС се е
произнесъл по фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен
материал. Изтъква се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в
съвкупност, с което е допуснато нарушение и на съдопроизводствените правила.
Моли за отмяна на решението на ДРС и за потвърждаване на НП.В съдебно заседание и по съществото на
спора, касаторът не изпраща представител.
Ответната
страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят
на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348
ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С обжалваното Наказателно
постановление № 23-0000205/27.03.2019г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Варна на „Транс груп България“ ООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 8000лв. на основание
чл.104, ал.13, във връзка с ал.1 от ЗАвП за нарушение нормата на чл. 10, пар.2,
изр.1, пр.2 от Регламент 561/06, вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП.
За да отмени
наказателното постановление, ДРС
приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса
на описание на нарушението от правна и фактическа страна, което да препятства
нарушителя да разбере в какво е обвинен. От фактическа страна в НП е посочено
нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията за междудневна почивка
спрямо водача С. М.. Изложени са мотиви, че от събраните доказателства не се
установява, че наспазването на регламентираните правила за дневна почивка от
водача М. се дължи на неправомерно действие или бездействие от страна на
транспортното дружество. Посочено е също
така, че нарушението на правилата по глава ІІ от Регламент № 561/2006г. може да
се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение
на самия водач.
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящият касационен състав не
споделя изводите на ДРС за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, изразяващи се в липсата на
съставомерни факти, които да препятстват нарушителя да разбере в какво е
обвинен.
Ответната страна по делото – „Транс
груп България“ ООД е осъществила състава на нарушението по чл. 10, пар.2, изр.1, пр.2 от Регламент
561/06, вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Дружеството, в качеството му на превозвач, е санкционирано за нарушение
на чл.10 §2 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15
март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт. Съгласно посочената разпоредба транспортното
предприятие организира работата на водачите, включена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и
глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира
водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент
/ЕИО/ № 3821/85 и глава II.
Съгласно чл.8 §5 от Регламент
561/2006 чрез дерогация от параграф 2 в рамките на 30 часа след края на
дневната или седмичната почивка водач, извършващ екипно управление, трябва да
ползва нова дневна почивка от поне девет часа. За да се приеме, че дружеството
е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи
неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач
на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закон средства, че
това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е
че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от
липсата на такава. От материалите по административнонаказателната преписка е
видно, че този въпрос е изследван и по делото и са налични безспорни
доказателства, че транспортното предприятие за посочения период не е изпълнило
задължението за съответния водач да спазва почивките по време на работа и за
периодите, когато водачът следва да е на разположение. Като доказателство са приложени
пътни листи, товарителници и тахографски листи. Видно от посочените писмени
документи, дружеството е наредило на водача С. М. извършването на посочения
превоз на товари и това следва от съдържанието на посочените документи,
подписани и подпечатани по съответния ред от длъжностно лице на дружеството.
Установява се, че не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като на
водача е осигурена почивка едва 06часа и 50мин.
По делото е констатирано, че има
изготвен график, но не са спазени правилата за работното време и почивките на
водачите. Следователно не е налице соченото от ДРС съществено процесуално нарушение по прилагането на чл.57 ал.1
т.5 ЗАНН поради непълно описание на нарушението.
В настоящия казус съдът не приема
и квалифицирането на случая по чл.28 ЗАНН предвид естеството на извършваната
работа – превоз на товари, която се отличава с висока степен на отговорност, с
оглед което водачът трябва да е във физическа и психическа пригодност да осъществява
задълженията си. Противното би увеличило риска за живота и здравето на шофьора
и и безопасността на останалите
участници в движението.
В нормата на чл.78 ал.1 т.1 от
ЗАвП е вписано, че превозвач, при извършване на дейността си следва да спазва
всички изисквания, уредени в Регламента на Европейският парламент и Съвета,
детайлизирани в приложената като нарушена правна норма, която от своя страна
урежда изрично всички задължения, визирани в глава II на настоящия регламент да
бъдат спазвани от транспортните предприятия. С оглед установеното нарушение от
Регламента- за това, че превозвача не е организирал междудневната почивка на
водача М., настоящия съдебен състав счита,
че чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Съобразно нормата на чл.104 ал.13,
вр. с ал.1 от ЗАвП, когато нарушението по ал. 1, 2, 4, 7 - 10 и 12 е извършено
повторно, наказанието е имуществена санкция 8000 лв. и отнемане на лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България
или на лиценза на Общността. Това наказание е фиксирано от законодателя без
възможност от страна на АНО да го редуцира. Именно за посоченото нарушение е
наказан и ответника по касация, поради което настоящия съдебен състав счита, че
правилно АНО е определил санкционната норма по чл.104 ал.13, вр.с ал.1 от ЗАвП
за извършеното и описано по-горе нарушение от дружеството. В случая се касае за
бездействие относно прилагане на механизъм за осигуряване на режим на работа на
водача М. съгласно нормативните изисквания, което бездействие е обективирано
чрез възлагане изпълнението на различни маршрути, обслужвани от
превозвача-ответник, без да бъде осигурено ползването на междудневната почивка
от най-малко 9 последователни часа след осъществени превози от предходния
работен ден. В случая, правно значение има установения резултат, който винаги е
единствено възможното следствие от осъществяване на процесното бездействие при
изричното нормативно изискване за действие, т.е. неосигурено спазване на
съответния регламент в частта за режима на работа на водача, вкл. и
междудневните почивки, а не конкретните способи за постигане на този резултат,
които по правило са в оперативната самостоятелност на управлението на
превозвача. По този начин транспортното предприятие не е осъществило никакъв
текущ, превантивен или последващ контрол върху работата на водача или пък
осъществения не е бил в достатъчна степен за да бъде осигурено ползването на
междудневната почивка на водача т.е. във всички случаи е налице неизпълнение на
задълженията за организиране на работата на водача. Конкретно в случая е налице
т.нар. безвиновна отговорност, поради което е и неправилно да се изследва
въпроса относно наличието на вина у транспортното предприятие в какъвто смисъл
са и част от неговите възражения.
При служебна проверка на НП и АУАН,
съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването им, респ. съставянето им, които да са засегнали правото
на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем.
Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са в законно
установените за това срокове от органи, имащи материалната компетентност да
сторят това, в обстоятелствената част на наказателното постановление е
направена прецизна квалификация на деянието като нарушение по чл.10 § 2 изр.1
от Регламент № 561/06 на ЕО във вр.с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП, като едновременно
с това е посочена приложимата за случая санкционна норма - чл.104 ал.13, вр.с
ал.1 от ЗАвП. Наложеното наказание е определено именно въз основа на нея, във
фиксирания от законодателя размер, което на свой ред обосновава
законосъобразността на атакуваното постановление, както и липса на отменителни
основания за последното.
Като е стигнал до други правни
изводи ДРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което се потвърди наказателното постановление.
Водим от горното, Варненският
административен съд, десети касационен състав, на основание чл.222, ал.1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 10/13.01.2020г.
постановено по НАХД № 369/2019г. по описа на Районен съд – Девня
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 23-0000205/27.03.2019г.на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.