Присъда по дело №539/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 29
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия: Веселин Димитров Хаджиев
Дело: 20225300200539
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 29
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселин Д. Хаджиев
СъдебниНаталия Андреева Крайчева

заседатели:Тереза Венкова Бобчева
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
и прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Наказателно дело от общ
характер № 20225300200539 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. П. /C. P./ - персонален номер на румънска
лична карта *********************, гражданин на Р. Р., роден на
********** г. в гр. К., Р., живущ в град П., ул. „Х. Б.“ № *, ет.*, ап.**, р., р.
г., неосъждан, със средно образование, работещ като електротехник във
фирма „Е.“ АД, за ВИНОВЕН в това, че на 09.03.2022 г. в гр.П., ул.„Х. Б.“
№* е дал дар – сумата от 20 лева на полицейски орган – А. И. Д. – старши
полицай в група „О. п.“ към РУ П. при ОД на МВР - П., за да не извърши
действие по служба – да не състави протокол за писмено разпореждане по
ЗМВР, поради което и на основание чл. 304а вр. чл. 304 ал.1 от НК, вр.чл.
373, ал.2 от НПК, вр.чл. 58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.Б и ал.3 от НК го
ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, определя следните
пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр.П., ул.„Х. Б.“ №*,
ет.*, ап.**, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице - два пъти седмично за
1
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното наказание
ПРОБАЦИЯ, ПРИСПАДА времето, през което подс. К. П. е бил задържан по
ЗМВР за срок от 24 часа и по НПК за срок от 72 часа, считано от 09.03.2022 г.
до 13.03.2022 г.,като един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за три дни пробация.
На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата
вещественото доказателство по делото – банкнота с номинал 20 лв., сериен №
ГБ 63153676, намираща се на съхранение при Домакина на ОД на МВР -
Пловдив.
На основание чл.189, ал.2 от НПК, разноските за устен и писмен
превод направени на досъдебното производство остават за сметка на ОД на
МВР – Пловдив, а разноските за устен и писмен превод направени в хода на
съдебното производство остават за сметка на Окръжен съд - Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________

Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 539/22 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд.

Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение на К.П.
/С.Р./ - персонален номер на *** лична карта ** и същият е предаден на съд
за това, че на 09.03.2022 г. в гр.П., ул.„Христо Ботев“ №1 е дал дар – сумата
от 20 лева на полицейски орган – А.И.Д., **** в група „Охранителна
полиция“ към РУ П. при ОД на МВР - Пловдив, за да не извърши действие по
служба – да не състави протокол за писмено разпореждане по ЗМВР –
престъпление по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК.
Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от
НПК – съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК –
направено от подс.К. П. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично
изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа повдигнатото обвинение. Счита,
че събраните в хода на досъдебното производство доказателства установяват
по несъмнен и категоричен начин както извършването на деянието така и
неговото авторство. Предлага, подс. П. да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК, като при
определяне на наказанието да се има предвид привилегията по чл.55 от НК,
което изключва прилагането на чл.58а от НК. Счита, че в подкрепа на това са
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което определянето на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК е
по-благоприятно, защото няма предвиден определен минимум на наказанието
предвидено по чл. 304а от НК. В тази връзка счита, че най справедливо би
било на подс. П. да се наложи наказание пробация, с определяне на
задължителните две пробационни мерки, като банкнотата от 20 лева, предмет
на престъплението се отнеме в полза на Държавата.
Защитникът на подс. К.П., адв.Д.М., счита, че повдигнатото
обвинение е доказано и е съгласен изцяло с предложението на прокурора да
се наложи наказание пробация в минимален размер от 6 месеца с двете
задължителни пробационни мерки, тъй като са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства – признаване на вина, съдействие на
досъдебното производство, чисто съдебно минало, добра трудова
характеристика, млада възраст. Предлага банкнотата от 20 лв., предмет на
престъплението да се отнеме в полза на Държавата.
Подс. К.П. поддържа заявеното от защитника му. Моли да му се
наложи минимално наказание пробация в минималните предвидени срокове.
Признава се за виновен и съжалява за стореното.
Пловдивският Окръжен съд, след като се запозна със събраните по
1
делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият К.П. /С.Р./ е роден на *** г. в гр. К., Р. и живее в град
П., ул. „***. Той е р., р. гражданин, неосъждан, със средно образование и
работи като *** във фирма „***. Персонален номер на *** лична карта **.
На 09.03.2022 г. свид. А.И.Д., на длъжност **** ППД към РУ П. при
ОД на МВР – Пловдив бил на смяна за времето от 18.00 часа на 09.03.2022 г.
до 06.00 ч. на 10.03.2022 г. на територията на гр. П. в екип със свид. А.П. –
*** ООР в група „Охранителна полиция“ при РУ П. при ОД на МВР –
Пловдив. При обход на района около 23,30 часа на 09.03.2022 г. свидетелите
били изпратени от ОДЧ на РУ П. при ОД на МВР – Пловдив на адрес гр. П.
ул. „Христо Ботев“ № 1 във връзка с получен сигнал за шум. Пет минути след
получаване на сигнала полицейския екип бил на адреса, като на място същите
установили, че се касае за жилищен блок от 4 етажа, пред входа на който ги
чакало лице. Същото се представило като домоуправител на входа – Д.Т. и ги
помолило да проверят апартамент на последния етаж на входа, от който се
чува силна музика. Полицейските служители погледнали към последния етаж,
забелязали че същият е осветен и предприели качване към апартамента. На
последния етаж от един от апартаментите се чувала музика, като свидетелят
Д. започнал да звъни на звънеца на вратата. През това време домоуправителят
– свид. Т. се прибрал в дома си. След позвъняване, вратата на апартамента
била отворена от лице, което се представило за К.П. /С.Р./ - р. гражданин.
Двамата полицейски служители му разпоредили, че трябва да се спре
музиката и му поискали документ за самоличност. След установяване на
самоличността на лицето Д. докладвал на дежурният в районното управление
за констатираното и получили разпореждане от дежурния, на лицето да бъде
съставен писмен протокол за разпореждане. р.ят гражданин бил поканен от
служителите на МВР да ги придружи до паркираният пред сградата служебен
автомобил, при което същият се подчинил. Стигайки до автомобила свид. Д.
отворил същия и извадил служебната документация, за да състави писмен
протокол за разпореждане на р.я гражданин. Виждайки тези действия на свид.
Д., подс. К.П. /С.Р./ започнал да говори изговаряйки „no, no“ и да рови по
джобовете си, намерил портфейла си, от който извадил банкнота от 20 лева.
Виждайки тези действия на р.я гражданин свид. Д. го предупредил, че това,
което се кани да направи не е редно, но р.ят гражданин без да изслуша
свидетелят хвърлил банкнотата от 20 лева в автомобила и същата паднала
между предното стъкло и таблото в дясната предна част на автомобила.
Свидетелят Д. и свид. П. незабавно напуснали служебния автомобил,
затворили вратите на същия и уведомили за станалото дежурният в
районното управление за предприемане на необходимите действия. На
местопроизшествието – гр. П., ул. „Христо Ботев“ пред дом № 1 пристигнала
дежурната следствено-оперативна група, бил извършен оглед на автомобила
и фотоалбум към същия, като от снимки 4 и 5 от фотоалбума се установява
намерената банкнота, описана подробно в протокола за оглед и иззета със
2
същия. р.ят гражданин бил отведен в районното управление за предприемане
на по-нататъшни действия по разследването.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание по
реда на чл.371, т.2 от НПК на изложените в обвинителния акт факти и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите А.И.Д., А.А. П., Д.И. Т. и А.Р., от писмените доказателствени
средства – характеристична и длъжностни справки, справка за съдимост,
месечен график за изпълнение на задълженията, справка за лице, справка за
нарушител, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него,
приемно предавателен протокол.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват
по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК. В
показанията на разпитаните по делото свидетели А.И.Д., А.А. П., Д.И. Т. и
А.Р. не се констатират съществени противоречия по отношение на
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат
задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК, а съпоставени с обективните данни в описаните по горе
писмените доказателствени средства, и в съответствие с научните мнения на
вещите лица в експертните заключения, еднопосочно подкрепят направеното
самопризнание на подсъдимата относно релевантните за решаване на делото
обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без съмнение се установява
хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимата в
извършване на деянието, предмет на обвинението. Поради това съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на
свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и
приложени по делото писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият К.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК, за това, че на 09.03.2022 г.
в гр.П., ул.„Христо Ботев“ №1 е дал дар – сумата от 20 лева на полицейски
орган – А.И.Д., **** в група „Охранителна полиция“ към РУ П. при ОД на
МВР - Пловдив, за да не извърши действие по служба – да не състави
протокол за писмено разпореждане по ЗМВР.
Елементите на състава на общоопасното престъпление, визирани в
чл.304а от НК са, който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е
3
облага на полицейски орган, за да извърши или да не извърши действие по
служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие. За да
са налице обективните и субективните признаци на това престъпление, е
необходимо подсъдимият да е осъществил една от всичките визирани
хипотези. В случая подс. К.П. е дал облага /пари – 20 лв./ на полицейски
орган, служител от група „Охранителна полиция“ към РУ П. при ОД на МВР
- Пловдив – А.И.Д. на длъжност ****, за да не извърши действие по служба, а
именно да не състави протокол за писмено разпореждане по ЗМВР. С
даването на тази сума подсъдимият е целял да мотивира полицейския
служител да не предприема съответните действия по съставяне на писмен
протокол за разпореждане за предотвратяване на констатирано нарушение.
Свидетелят А.И.Д. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а”
от НК, тъй като е държавен служител в Министерството на вътрешните
работи, назначен в група „Охранителна полиция“ към РУ П. при ОД на МВР -
Пловдив на длъжност старши ***. В кръга на служебните му задължения е
охрана на обществения ред, като разполага с правомощия в тази сфера.
Съгласно чл.61, ал.4 от ЗМВР, за пресичане на престъпления полицейските
органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното
деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и
ограничаване на техните размери, а съгласно чл.66, ал.1 от ЗМВР, при
установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други
нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за
отстраняването им. В рамките на техните правомощия е да преценят дали е
налице нарушение на обществения ред и да предприемат мерки за
предотвратяването му. Това е част от техните действия по служба, които те
осъществяват.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено при форма
на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието - това, че дава подкуп на полицейски орган, за да бъде мотивиран
той да пропусне извършването на действие по служба, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал, пряко е целял
тяхното настъпване.
С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от НПК, при определяне
вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.4
от НК.
За престъплението по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК, законът е
предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ДЕСЕТ ГОДИНИ и
ГЛОБА до 15 000 лева.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се
съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК,
4
като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите,
мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, както и
прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността и изискванията на чл.36 относно целите на наказанието за
поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се въздейства
предупредително върху него и другите членове на обществото, както и да се
отнеме възможността подсъдимия да върши други престъпления.
Съобразявайки горното, съдът е на становище, че на подс.К.П.
следва да бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от
НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото
съдебно минало, добросъвестното процесуално поведение, свеждащо се до
признаване на вината още на досъдебното производство и съдействие за
разкриване на престъплението. Отчете се още, проявеното разкаяние и
изразеното съжаление за извършеното, което съдът приема, че е искрено. От
събраните по делото доказателства и от приложената характеристична
справка се установява наличие и на добри характеристични данни за
подсъдимия. Следва да се отчете и факта, че това деяние е изолиран случай на
противоправно поведение от негова страна. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство се отчете и изключително ниската стойност на подкупа. В
случая не са налице отегчаващи отговорността обстоятелствата. Предвид
изложеното съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които в своята съвкупност намаляват степента
на обществена опасност на престъплението по начин, че и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. В този смисъл
същите обуславят определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б.Б от НК. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал.1 – 3, на същата разпоредба и
условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за
дееца. В настоящия случай определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК със замяна на наказанието лишаване от свобода с по-леко, а именно
„Пробация“ се явява по-благоприятно за дееца от нормата на чл.58а, ал.1 от
НК, която установява редукция само с една трета на определеното наказание
„лишаването от свобода“.
Предвид изложеното съдът намери, че наказанието „Пробация“ за
срок от ЩЕСТ МЕСЕЦА съответства напълно на обществената опасност на
деянието, на личността на дееца, на наличните и отчетени смекчаващи и
липсата на отегчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства и в достатъчна
степен ще допринесе за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК,
като на основание на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, определи
следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр.П., ***, при
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
5
определено от него длъжностно лице - два пъти седмично за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Предвид отчетените многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и най вече отчитайки ниската стойност на дадения подкуп
съдът счита, че са налице предпоставките и на чл.55, ал.3 от НК и не следва
да се налага комулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“ за
престъплението по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, Съдът приспадна от така
определеното наказание пробация времето, през което подс. К. П. е бил
задържан по ЗМВР за срок от 24 часа и по НПК за срок от 72 часа, считано от
09.03.2022 г. до 13.03.2022 г.,като един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за три дни
пробация.
При така постановената присъда и на основание чл.307а от НК,
приложеното по делото вещественото доказателство по делото – банкнота с
номинал 20 (двадесет) лева, сериен № ГБ 63153676 следва да се отнеме в
полза на Държавата.
На основание чл.189, ал.2 от НПК, разноските за устен и писмен
превод направени на досъдебното производство остават за сметка на ОД на
МВР – Пловдив, а разноските за устен и писмен превод направени в хода на
съдебното производство остават за сметка на Окръжен съд - Пловдив.
Причини за извършване на престъплението са ниската правна
култура на подсъдимата.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6