Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1377
гр. Пловдив, 14.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V въззивен състав в открито съдебно заседание на дванадесет и седми
септември две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Валентина
Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Иван Бекяров въззивно
гражданско дело № 1540 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК. Предявени са първоначален и насрещен иск с правна
квалификация чл. 109 от ЗС.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 8141/13.06.2018 г., депозирана от Д.Н.С., срещу
решение № 244/29.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2250/2017 г. по описа на РС
Асеновград, с което е осъден по предявения от А.И.Т. и Д.Я.Т. да премахне
/събори/ навеса, изграден в неговия поземлен имот с КИ 80437.101.188 – по КК и
КР на село Ч., на имотната граница със съсобствения на ищците имот с КИ 80437.101.187
– по КК и КР на село Червен, чиято покривна конструкция е залепена за покрива
на навеса им, изграден върху техния имот и е с наклон към имота им, който е с
размери 12 м. дължина и 4 м. ширина, по имотната граница между двата
имота, както и в частта с която е отхвърлен предявеният от Д.Н.С. насрещен иск
по чл. 109 от ЗС срещу въззиваемите за осъждането им да премахнат частта от
покрива на сграда, изградена в северозападната част от собствени им ПИ №
80437.101.187, по границата с имота на въззивника ПИ № 80437.101.188, сграда
която не е нанесена в КК на с. Ч., чийто покрив навлиза в имота на същия с
около 25 см, както и външната тоалетна с идентификатор 80437.10.187.3.
В
жалбата се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение поради нарушаване
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Аргументите са насочени към липсата на цялостен анализ на доказателствата и
непроизнасянето по всички възражения, направени от ответника. Сочи, че ищците
черпят права от собственото си недобросъвестно поведение, поради навлизане,
изграждане на навеса си в имота на ответника и невъзможността последният да
изгради улук в двора си. Възразява, че атакуваният акт не съдържа мотиви за
неоснователни действия от негова страна и какви пречки създават те за другата
страна. Така той твърди да е изградил улук за южната част на навеса си, а за
останалата част ищците сами са се поставили в такова положени, като са навлезли
в неговия имот. По предявени от него несрещен иск сочи, че са налице всички
предпоставки за уважаването му поради навлизането от страна на ищците в неговия
имот.
Моли да
бъде отменено атакуваното решение и да се постанови друго, с което бъде
отхвърлен предявеният иск, а насрещният - уважен. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна А.И.Т. и Д.Я.Т. представят
отговор, с който считат жалбата за неоснователна. Вземат становище по
възраженията и твърдените нарушения, като считат, че същите не са налице. Молят
решението да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира
следното от фактическа страна:
Районният
съд е сезиран с иск по чл. 109 от ЗС от А. и Д. Т. срещу Д.С. за премахване
/събаряне/ изградения в неговото дворно място на общата им имотна граница
построени навес, чиято покривна конструкция е продължение на изградения в
техния двор навес и поради водосточния наклон отвежда дъждовните води и
снеговете в техния имот. По тяхно твърдение това създава пречки за ползването
на имота им.
Представен
е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 251, т. II, дело № 467/1988 г. по описа на Асеновградски районен съд, съгласно
който ответницата А.Т. придобива правото на собственост върху парцел I-332 от кв. 18 по плана на с. Ч., Пловдивски
окръг, срещу задължението да се грижи и гледа продавачите.
Съгласно
скица на ПИ № 15-322931-07.07.2017 г. на СГКК гр. Пловдив с идентификатор
80437.101.187 се установява, че номерът му по предходен план е *********, с
площ 513 кв.м и съседи: 80437.101.188, 80437.101.186, 80437.101.411,
80437.101.410, а като собственик е отбелязана А.Т. въз основа на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 251, т. II, дело № 467/1988 г. по описа на
Асеновградски районен съд.
Съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том XVIII, дело 5049/1997 г. на нотариус К.
Симеонова при РС Асеновград собственик на дворно място, съставляващо парцел III, отреден за имот с пл. № 375 от
квартал 35 по плана на с. Ч. е Д.С..
Представен
е препис от скица на ПИ III-375 по плана на кв. 35 с означение за разрешение за
извършване на подобрение гараж със складово помещение по означение на скицата в
същия имот. Представени са и две незаверени копия на регулационния на с. Червен
От
комбинирана скица, изработена от инж. Д. Димитров, се установява идентичността
между ПИ № 80437.101.188 по КК на с Ч.., общ. Асеновград и УПИ III-375 кв. 35 по регулационния план на
с. Ч., общ. Асеновград.
На
притежавания от ответника имот е извършено и трасиране съгласно протокол за
такова от 13.07.2017 г.
От
приетата и неоспорена съдебнотехническа експертиза на вещото лица М. Р. се
установява, че изграденият между границата с ПИ № 80437.101.187 и жилищна
сграда с КИ № 80437.101.188.1 навес с метална носеща и покривна конструкция.
Покривът му е едноскатен и покрит с керемиди. На КИ № 80437.101.188.3, заснета
в КК, частично е запазена северната и източната стени, изградени от тухлена
зидария. Сега съществуващия и заснетия по КК навес с КИ № 80437.101.187.3 не са
идентични, като заснетата по КК сграда попада в съществуващия сега навес.
Посочено е още, че оградата (подпорна стена) между двата парцела, а именно:
парцел III-375 кв. 35, а по КК ПИ № ПИ № 80437.101.188 и парцел IV-376 кв. 35, а по КК ПИ №
80437.101.187, е с ширина 45 см. Върху нея са разположени части от сграда с КИ
№ 80437.101.187.2 (лятна кухня), сграда с КИ № 80437.101.187.3 (бокс за прасе и
кокошарник), както и навеси СЗ и ЮИ от сграда с КИ № 80437.101.187.2 (лятна
кухня). В СЗ част на ПИ № 80437.101.187 по границата с ПИ № 80437.101.188 има
навес, а на 0,30 м от покрива – улук за отводняване на навеса, който навлиза в
ПИ № 80437.101.188. Относно сграда КИ№ 80437.101.187.3 не са открити строителни
книжа в архива на Община Асеновград,
нанесена е в РП от 1992 г. и в КК на с.
Червен, в режим на търпимост е и е с функционално предназначение –
селскостопанска сграда. В СЗ част на ПИ № 80437.101.187 по границата с ПИ №
80437.101.188 е построен навес, не сграда, нанесен в РП от 1992 г. и е в режим
на търпимост, а в КК се нанасят само сгради. Приложена е един брой скица.
При
разпита си вещото лице Р. сочи, че в скицата е посочено, че процесният навес,
предмет на предявения от ищците иск, започва от запазени две стени на
отразената КК сграда № 3, която към настоящия момент е съборена. От тази
позиция продължава 9,70 м. В първите 6 м припокрива навеса в имота на ищците и
дори представлява продължение на техния покрив. Установява, че навлизането с
0,30 м в североизточната част на имота на ответника от постройка, намираща се в
северозападната част на имота на ищците, представлява стрехата на покрива и
улука, който извежда водите на улицата. Навесът ляга не на цялата оградата,
като стъпва на нея в ширина от 20 см. Относно навеса в имота на ответника
споделя, че в дължината след 6-те метра, а именно от 3,70 м стъпва на две
бетонни колонки, между които има бетонна част, играеща ролята на улук и
извеждаща водата в двора на ответника. В останалата част същия навес отвежда
водата върху покрива на навеса на ответниците и оттам в техния двор.
В
съдебно заседание е представено и прието писмо изх. № 94 А. 292(1)от 13.06.2017
г. на Община Асеновград относно констатацията за липсата на нови незаконни
постройки на административен адрес с. Ч., ул. „Христо Ботев“ № 9. Установено е,
че не е налице ново строителство, в двата имота има стари навеси с общ покрив,
а отводнителната система от улуци и водосточни тръби е правилно монтирана и
разположена в имота на А. и Д. Т..
Допусната
е съдебнотехническа експертиза на вещото лице инж. Л. със задача да установи в
кой е застроена подпорната стена между имотите и каква е ширината ѝ. Въз
основа на замервания вещото лице е установило, че дворищната регулация по
регулационния план на с. Ч. съвпада с кадастралната карта на селото. Оградата
обаче не съвпада с нито едно от двете изброени и е с различни ширина в
отделните участъци. Заключената между точки 1-2-3-4-11-12-13-1 част от
оградата, по приложената към заключението скица, е с ширина и попада изцяло в
имота на ответника. В участъка между точки 4-5-910-11-4 оградата е
приблизително поравно в двата имота, като между точки 3 и 10 е широка 0,34 м, а
между т. 4-8-9 – 0,51 м. В участъка между точки 5-6-7-8-9-5 ширината ѝ е
0,54 м и попада изцяло в ПИ на ищците. При разпита на вещото лице, същото
уточнява, че навесът на ищците в частта, която навлиза в имота на ответника, е
закрепен на оградата и стъпва на нея. Потвърждава, че отклонението от
кадастралната карта и действителното местоположение на оградата е доста голямо,
при положение че допустимото е до 10 %.
Разпитаната
свидетелка Н. Н. споделя, че познава и двете страни и техните имоти, тъй като
живее в близост, откакто е родена. За оградата между двата двора си спомня, че
е строена преди над 40 години. Казва, че в имота на ответника по дължината на
дувара има изграден навес, чиято покривна конструкция е с наклон към имота на
Т., ответниците. Навесът си спомня да не
е строен отдавна. Спомня си два пъти бабата на ищеца Т. да я е молила да ѝ
помогне с почистването на сняг, поради невъзможността да се стигне до двора и
тоалетната. Чувала е ищеца Д.Т. да ѝ се оплаква, че като вали дъжд му се
пълнил двора с вода. За навеса в двора на ищците разказва, че е виждала улуци,
които излизат на тротоара.
В
показанията си свидетеля А. Х.заявява, че познава страните по делото, с които е
съсед. Запознат е с имотите, между които има нормално висока ограда, изградена
от преди 40 години. Виждал е двата навеса в имотите на страните. Този на ищеца
Т. е фурна с изба. От другата страна в имота на ответника С. също има навес,
чийто наклон е към имота на ищците. Виждал го е от улицата и свършвал на самата
ограда. Знае, че този навес им създава проблеми, заради падащия сняг и водата,
която се стича в двора на ищците. З улука на навеса на Т. споделя, че има улук
към ул. „Христо Ботев“. Казва, че наклонът на покрива му е малък и топящия се
сняг не се свлича, а водата се отвежда в улуците. Скоби за задържане на снега
няма. Поред него керемидите са насочени към имота на ответника.
Въз
основа на установената фактическа обстановка неправилно районният съд е стигнал
до извод за уважаване изцяло на предявения от ищците Д.Т. и А.Т. иск.
Не се
спори, а и от доказателствата се установява, че страните са собственици на
притежаваните от тях недвижими имоти, които са съседни. Така собственици на ПИ
№ 80437.101.188 е ответника по първоначалния иск Д.С., а на ПИ № 80437.101.187
– ищците А.Т. и Д.Т..
Предявеният
с правна квалификация чл. 109 от ЗС негаторен иск, като иск за защита на
собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да
отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху
вещта на ищеца. Двете
задължителни условия за уважаването на иска са неоснователността на действията
на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора
на това действие и в какво се състои нарушението.
От
изложените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства –
свидетелски показания, съдебни експертизи, а и не се спори между страните, че
ответникът е построил в собствения си имот навес с едноскатен покрив, покрит с
керемиди. Той е прилепен за оградата между двата процесни имота и фактическото
разположение на покрива представлява продължение в посока нагоре на покрива на
навеса на ищците, който е констатиран от вещото лице Р. като неотразена в КК
постройка в югозападната част на имота им. В същото време не построяването на
навеса и покрива му е поведението, което само по себе си препятства
упражняването на правото на собственост от страна на ищците, а бездействието на
ответника да осъществи така строежа, че да се отводнява навеса по начин, че да
не пречи на ищците. В тази насока са твърденията в исковата молба, свързани
именно с наводняването на двора на ищците и то е посочено като пречката за
упражняване на правото на собственост. Установява се също от експертизата на
вещото лице Р., че дължината на постройката на ответника е 9,70 м, като частта,
която създава пречки за ищците започва от северния ъгъл на навеса и продължава
в южна посока 6 м, а останалите 3,70 м са отводнени с улук, извеждаща водите в
двора на ответника.
В този
смисъл неоснователно е бездействието на ответника за изграждане на отводнителна
система и то само по дължината от 6 м, която е прилепена към покрива на навеса
на ищците. То поражда пречки за последните да упражняват в пълна степен правото
си на собственост, като при дъжд всичко от увеличената водосборна площ се
изсипва в техния имот, а при топене на снега снежните маси падат в двора и
затрудняват достъпа им до останалата част от него и изискват много повече
усилия за премахването им. Такива са и показанията на свидетелката Н., която
лично е чистила сняг заедно с мъжа си, така и косвено подкрепени от показанията
на Х., който знае за създаваните проблеми и твърди, че ищецът Т. много пъти се
е оплаквал от невъзможността да ползва имота си.
Не е
достатъчно обаче установяването само на неоснователното поведение на ответника
и фактът, че то пречи за спокойното и нормално упражняване на правото на собственост
от страна на ищците. Защитата на собствеността чрез негаторния иск следва да
съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само
на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие
върху вещното право на ищеца, без обаче да ги надхвърля. Тоест защитата да
съответства на нарушението. Така решение № 132/30.03.2010 г. по гр. д. №
66/2009 г. на ВКС, II г.о. и решение № 139/25.06.2010 г. по гр.д. № 457/2009 г. на
ВКС, I г.о. Приемането на противното би означавало да се засегнат правата на
насрещната страна неоснователно и да се наруши принципа на справедливост в
гражданскоправните отношения.
В
настоящия случай нарушаването на спокойното упражняване на правото на
собственост е свързано с неизграждането от страна на ответника на отводнителна
система на покрива на навеса му, като вместо това го е свързал с този на
ищците, и по този начин дворът на последните се наводнявал. В същото време
искането, което се прави към съда е за премахване на целия покрив на навеса,
включително и в частта, където е изградена отводнителна система и не
представлява продължение на покрива на навеса им. Уважаването на искането в
цялост би постигнало именно гореспоменатата неправомерна цел и би надхвърлило
защитата на правата на ищците от неправомерното действие, което им пречи да
упражняват правата си на собственост. Затова и са изложени от тях само
твърдения за наводняване, а не и такива свързани със съществуването на самата
постройка.
Настоящият
състав на въззивния съд счита, че търсената защита от ищците не е съответна на
засегнатото благо и е несправедливо премахването/събарянето/ на целия покрив на
навеса на ответника, при положение че търсената защита може да се постигне чрез
всяко друго действие, което би отвело дъждовните води или би попречило на
топящите се снежни маси да навлязат в имота на ищците. В същия смисъл и
искането за частично премахване на покрива със същата цел би постигнало и същия
резултат. От друга страна съдът е длъжен да осигури възстановяване правата на собственика, след
като той е посочил кои са неправомерните действия на ответника, с какво те
смущават правата му и като е обосновал защо е необходимо да се преустановят
действията, заявени в петитума. Доказването на всичко това от ищеца задължава
съдът да даде защита на заявеното право. Затова съдът не е обвързан изцяло с
формулирания петитум, но само при положение, че постановеното се съдържа като
част от направеното от ищеца искане. Следователно съдът би могъл да уважи иска
частично като осъди ответника да преустанови само онези действия, които са
необходими за адекватна защита на собствеността на ищеца. Така решение № 135 от
31.07.2014 г. по гр. д. № 334/2014 г. ВКС, I г.о.
По
изложените мотиви настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че ответникът
следва да бъде осъден да премахне част от покрива на навеса си в източната част
с дължина 6 метра и ширина 40 см. в посока на югоизток по масивната ограда с имота на
ищците, а именно ПИ № 80437.101.187, който покрив се явява продължение на покрива
на навеса на ищците, изграден в югозападната част на имота им и неотразен в
кадастралната карта, така че да може се постави улук за отвеждане на дъждовните
води и топящите се снегове, както е сторено в югоизточната част на навеса с
дължина от 3,70 метра по продължение на дувара.
Предвид
изложеното въззивната жалба е частично основателна. Искът на ищците следва да
се уважи само в посочената част. Като е стигнал до различен извод и е уважил
изцяло иска им за премахване на целия покрив, първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази част
Предявения
насрещен негаторен иск от ответника въззивният съд намира за частично
основателен.
Установи
се от приетата експертиза на вещото лице Р. и от разпита ѝ в съдебно заседание,
че 0,30 м от постройката в северозападната част на имота на Т., ответници по
насрещния иск, представляващи стреха и улук на навеса, навлизат в имота на
ответника по първоначалния иск С., т.е. намират се над неговото дворно място.
Съдът
като взе предвид изложените по-горе предпоставки на негаторния иск, намира, че
изграждането на стрехата на навеса от страна на ищците по първоначалния иск Т.
и поддържането на такова състояние представлява неоснователно действие, което
като се взе предвид, че навлиза в двора на ищеца по насрещния иск С., пречи за
упражняването в пълна степен на правото на собственост от последния. Попадането
на стрехата на сграда, построена на регулационната линия между два имота, към
съседния имот е достатъчно основание да се приеме, че е налице пречка.
Собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането
в това пространство на стрехата на съседа само по себе си представлява
достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по
смисъла на чл. 109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да
търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Това представлява
навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му и винаги съставлява
неоснователно действие, освен ако той не е дал изричното си съгласие. Така
решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 946/2009 г. на ВКС, I г.о.
Затова
ответниците по насрещния иск А.Т. и Д.Т. следва да бъдат осъдени да премахнат
0,30 метра, намиращи се по протежението на регулационната линия с имота на
ищеца по насрещния иск Д.С., а именно ПИ № 80437.101.187 , и представляващи
улук и стреха на покрива на навеса, построен в северозападната част на техния
ПИ № 80437.101.187. Като е постановил друго, а именно като е отхвърлил
предявения насрещен иск, първоинстанционният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него се постанови нов в
посочения смисъл.
По
отношение на иска за премахване на постройка с идентификатор 80437.101.187.3
настоящият състав намира, че същият основателно е отхвърлен.
Не се
доказа твърдението на ищеца по насрещния иск, че въпросната постройка
представлява тоалетна и от нея се носят неприятни миризми, които му пречат да
упражнява правото си на собственост върху собствения имот. Напротив, установи
се от заключението на вещото лице Р., че тази постройка е с предназначение за
селскостопанска сграда - бокс за прасе и кокошарник. Същата е в режим на
търпимост. Въпреки дадената възможност за установяване на твърдените факти и
допуснатите до разпит свидетели, такива не са ангажирани от страна. Затова
правилно районният съд е преценил, че искът в тази част е недоказан и като
такъв следва да се отхвърли. По изложените причини обжалваното решение в тази
част, следва да се потвърди.
С оглед
на изхода на спора и частичната основателност на въззивната жалба, на
въззиваемата страна, а именно А.Т. и Д.Т., следва да се заплати от
жалбоподателя Д.С. сторените разноски за представителство пред въззивната
инстанция в размер на 100 лв., предвид неоснователността на жалбата само по
отношение на иска, касаещ външна тоалетна с идентификатор 80437.101.187.3. По
отношение на уважената част от иска и отхвърлената част на насрещния иск на
същата страна следва да се присъди и сумата в размер на общо 600 лв. за
разноските, направени в първоинстанционното производство.
На
жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 25 лв. – такса за въззивно
обжалване. По отношение на разноските в първоинстанционното производство и
съобразно с уважената част на насрещния иск и частичното уважаване на
първоначалния иск на жалбоподателят следва да се изплатят разноски общо в
размер на 600 лв. – за първата инстанция.
С оглед на правилата,
установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение подлежи на
касационно обжалване.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 244/29.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2250/2017 г. по описа
на Районен съд Асеновград в частта,
с която Д.Н.С. е осъден на основание чл. 109 от ЗС по предявения иск от А.И.Т.
и Д.Я.Т. да премахне /събори/ навеса, изграден в неговия поземлен имот с КИ
80437.101.188 – по КК и КР на село Ч., на имотната граница със съсобствения на
ищците имот с КИ 80437.101.187 – по КК и КР на село Ч., чиято покривна
конструкция е залепена за покрива на навеса им, изграден върху техния имот и е
с наклон към имота им, който е с размери 12 м. дължина и 4 м. ширина, по
имотната граница между двата имота, както
и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.Н.С. насрещен иск по чл.
109 от ЗС срещу А.И.Т. и Д.Я.Т. за осъждането им да премахнат частта от покрива
на сграда, изградена в северозападната част от собствени им ПИ № 80437.101.187,
по границата с имота на Д.Н.С. ПИ № 80437.101.188, сграда, която не е нанесена
в КК на с. Ч., чийто покрив навлиза в имота на същия с около 25 см, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС Д.Н.С. с ЕГН **********, с адрес *** по иск,
предявен от А.И.Т. с ЕГН ********** и Д.Я.Т. с ЕГН ********** ***, да премахне част от покрива на навеса
си, изграден в неговия ПИ № 80437.101.188 по КК и КР на с. Ч., общ. Асеновград,
която част се намира в източната част на навеса и е с дължина 6 метра и ширина
40 сантиметра, започва от северния ъгъл на постройката и продължава в
югоизточна посока по изградената между имота на ищците А.И.Т. и Д.Я.Т. ПИ №
80437.101.187 и този на ответника Д.Н.С. масивна ограда и която част се явява
продължение на покрива на навеса на ищците, изграден в югозападната част на
имота им и неотразен в кадастралната карта на с. Червен.
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС А.И.Т. с ЕГН ********** и Д.Я.Т. с ЕГН
********** *** по предявения насрещен иск от Д.Н.С. с ЕГН **********, с адрес
***, да премахнат част от покрива на
сграда, изградена в северозападната част на съсобствения им ПИ № 80437.101.187
и неотразена в кадастралната карта на с. Ч., която част представлява улук и
стреха на покрива на същата постройка, навлиза в ПИ № 80437.101.188 на Д.Н.С.,
е с ширина 30 сантиметра и е по протежението на изградената между имота на
ищците А.И.Т. и Д.Я.Т. ПИ № 80437.101.187 и този на ответника Д.Н.С. ПИ №
80437.101.188 масивна ограда.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А.И.Т. с ЕГН ********** и Д.Я.Т. с ЕГН ********** *** да заплатят на Д.Н.С. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 625 лева,
разноски за въззивното и първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Д.Н.С. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.И.Т. с ЕГН ********** и Д.Я.Т. с ЕГН ********** ***
сумата от 700 лева, разноски за
въззивното и първоинстанционното производство.
Решението може да се
обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните при наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване
по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: