Номер 253620.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 20.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело №
20203100502039 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 15269/15.06.2020 г., подадена от „Ай Ти Еф
груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане“, бул.“Александър Стамболийски“ №84-86, ет.12, срещу разпореждане №
16082/26.5.2020 г. по гр.д. № 5090/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. И. И.
за сумата от 939,12 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение съгласно т.3.3 от Договор за заем № 114394/28.01.2016 г., начислена за периода
29.03.2016 г. до 23.11.2016 г. и за сумата от 160,00лева – такса за извънсъдебно събиране на
просрочен кредит.
В частната жалба се твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно.
Изложени са съображения за противоречие на съдебния акт с материалния закон. Според
частния жалбоподател таксата за извънсъдебно събиране не е свързана с управлението на
кредита, както е приел ВРС. Разликите се състояли в това, че таксата за извънсъдебно
събиране зависи от поведението на кредитополучателя и се дължи само в случай на
неизпълнение. Освен това за разлика от таксата за управление на кредита таксата за
извънсъдебно събиране не се дължала за предоставена услуга. Различни били характерът и
функциите на двете такси. Таксата за извънсъдебно събиране имала обезщетителен, а не
възнаградителен характер и имала за цел да покрие разходите на кредитодателя свързани с
действия по събиране на просрочени плащания. По отношение на неустойката за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение поддържа, че същата има
компенсаторен характер и изпълнява присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Същата имала за цел да обезщети вредите
изразяващи се в необезпечаване на заема и неговото неизпълнение с оглед на високия риск,
който кредиторът поемал предоставяйки бързи кредити без обезпечение. Не се заобикаляли
ограниченията на ЗПК относно максимално допустимите ГПР и обезщетение за
неизпълнение в размер на законната лихва.
В хипотезата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната въззивна жалба не е връчван на
длъжника.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред ВРС, е образувано по заявление на „Ай Ти Еф груп“ АД с
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника И. И. И. за следните суми: - 1238,89 лева – главница, дължима по Договор за заем
№114394, сключен на 28.01.2016г., ведно със законната лихва от 22.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; - 197,99 лева – възнаградителна лихва за
ползване на кредита, начислена за периода 29.03.2016 г. до 23.11.2016 г.; - 939,12 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение съгласно т.3.3 от
договора за кредит, начислена за периода 29.03.2016 г. до 23.11.2016 г.; - 160,00лв. – такса за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит; - 414,76 лева – мораторна лихва, начислена за
периода 24.11.2016 г. – 22.05.2020 г.
За да постанови съдебен акт в атакуваните му части, първоинстанционния съд е
приел, че досежно вземането за неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение и такса за извънсъдебно събиране е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК – искането противоречи на закона и добрите нрави. Съдът е приел, че е събирането на
такса за извънсъдебно събиране на задължението по договора за кредит е в пряко
противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, както и цели заобикаляне на закона –
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Досежно претенцията за неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение съдът е приел, че клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото същата е уговорена извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи
само обезщетение в размера на законната лихва.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
При произнасянето си по подаденото заявление, съдът извършва преценка както на
наличието на положителните предпоставки, закрепени в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК,
така и следи за липсата на отрицателните, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи искането да не
противоречи на закона и на добрите нрави. При анализа на изложеното в заявлението
заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя –
физическо лице и липсата на противни твърдения, по своята правна характеристика то
отговаря на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за
потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител"
приложими са и нормите на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя
като по-слаба в икономическо отношение страна.
Уговорката за дължима от кредитополучателя неустойка в размер на 1173,90 лева,
която се начислява на месечна база за периода, в който кредитът е бил необезпечен, е
нищожна като неравноправна, като накърняваща добрите нрави, доколкото излиза извън
рамките на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
(т.3 от ТР №1/2009 от 15.06.2010 на ОСТК, ВКС), и като противоречаща на императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение
в размера на законната лихва.
Уговорката е неравноправна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – чл. 143,
ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Неизпълнението на задължението за
обезпечаване на кредита не причинява директна вреда на кредитора. Вредата би настъпила
само в случай на неизпълнение на задължението за връщане на заема ведно с лихвите и
разноските. Видно е, обаче, че се санкционира не неизпълнението на задължението за
връщане на заема. Ако потребителят добросъвестно и коректно обслужва задълженията си
по кредита и върне изцяло главницата от 1500 лева заедно с начислените лихви в размер на
296,10 лева, но не е предоставил обезпечение под формата на банкова гаранция или
поръчителство от две физически лица, той, въпреки точното изпълнение, ще трябва да плати
допълнително на кредитора сумата 1173,90 лева неустойка без кредиторът да е претърпял
каквато и да било загуба или да е пропуснал някаква полза. Очевидно е, че обезщетение в
размер на 78,26 % от главницата само за това, че кредитът не е бил обезпечен, е в нарушение
на изискването на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неустойката се начислява през целия период на договора, докато кредитът е
необезпечен, ежемесечно или ежедневно дори в патримониума на кредитора да не са
настъпили вреди. Обезпеченото задължение е непарично – за извършване на определено
правно действие от трето за договора лице. Съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на това задължение вреди е несъразмерно, тъй като
неустойката е уговорена като мораторна и длъжникът не се освобождава от задължението си
да заплати обезщетение за забава в случай на неизпълнение на основното парично
задължение по договора – да върне кредита ведно с лихвите. Сам частният жалбоподател
признава, че тази неустойка няма за цел да обезщети кредитора при забава на длъжника. Тя
не се дължи за неизпълнение на задължението за връщане на кредита, което безспорно
причинява пряка вреда на кредитора, а за неизпълнение на едно формално задължение.
Следователно, така уговорената неустойка излиза извън рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което противоречи на
добрите нрави.
От друга страна, ако неустойката има за цел да покрие вредите в случай на
невръщане на кредита, то същата директно противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
ЗПК, която предвижда право на кредитора да санкционира кредитополучателя само за забава
и то само до размера на законната лихва.
В действителност, както признава частният жалбоподател, с така уговорената
неустойка кредиторът цели да покрие риска от бързото предоставяне на необезпечени
кредити без да извършва задълбочена оценка на кредитоспособността на
кредитополучателите в нарушение на изискванията на чл. 16 и сл. от ЗПК. Целта е
добросъвестните кредитополучатели, които ще си платят и лихвата и главницата и
неустойката, да компенсират загубите от предоставените от кредитора лоши кредити,
вземанията по които ще се окажат несъбираеми. Касае се за прикрита рискова премия, която
по икономическата си същност е компонент от уговорения лихвен процент (т.е. от
възнаградителната лихва). Събирайки наред с лихвата в размер на 41 % и неустойка от
1173,90 лева, която номинално е равна на 78,26 %, но на годишна база при 10-месечен
матуритет на кредита достига около 100 % от главницата, кредиторът далеч надхвърля
установения от закона таван за годишен процент на разходите в размер на пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута съгласно чл. 19, ал. 5 от
ЗПК или понастоящем 50 % (при ОЛП на БНБ равен на 0 %).
По отношение на претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на
вземането съдът намира, че същата противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното
събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като
допълнителна услуга. Изпадането на длъжника в просрочие не води автоматично до
промяна в договорното правоотношение. Същото продължава да съществува при условията
на договора и кредиторът продължава да извършва действия по управлението на кредита,
макар и при условията на неточно изпълнение при изпадане в забава на длъжника.
От друга страна, жалбоподателят сочи, че тази такса има обезщетителен характер.
Сумата 160,00 лева е посочена без да са уточнени направените разходи за конкретни услуги
/действия/, предприети от кредитора за събиране на вземането му. Вземанията с
обезщетителен характер, при които не се посочва конкретен размер на вредата и не е
необходимо същата да се доказва, по правната си същност са вземания за неустойка – чл.92
от ЗЗД. Следователно, с посочената такса се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
По изложените съображения се налага извода, че депозираното заявление не отговаря
на формалните изисквания на закона, поради което в частта по претендираните неустойка за
непредоставено обезпечение и разходи и такси за извънсъдебно събиране, предмет на
въззивната частна жалба, подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенния съд е постановил
правилен акт, който следва да бъде потвърден в обсъдените по-горе части.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 16082/26.5.2020 г. по гр.д. № 5090/2020 г., по
описа на ВРС, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНО заявление вх. рег. № 30172/22.05.2020 г.
на „Ай Ти Еф груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Възраждане“, бул.“Александър Стамболийски“ №84-86, ет.12, в частта, с която е
поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника И. И. И. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бл.37,
ет.2, ап.1 за сумата от 939,12 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение съгласно т.3.3 от договора за кредит, начислена за периода
29.03.2016 г. до 23.11.2016 г. и за сумата от 160,00лева- такса за извънсъдебно събиране на
просрочен кредит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________