Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 27.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка
Петрова, разгледа докладваното от съдията АНД № 1324 по описа на Добричкия
районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.В.И.
ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич, с което на Т.В.И.
ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
е редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата на изложените в нея
основания и моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, като в съпроводителното писмо по преписката се
излага лаконично становище съдът да остави жалбата без последствие и да
потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
която констатира следното:
В административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие
на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при
констатиране на нарушението, поради което съдът намира, че същият е редовно
съставен с оглед константната съдебна практика. При надлежното връчване на
АУАН, жалбоподателят е вписал в графа „възражения“: „нямам възражения“. В
законоустановения 3-дневен срок жалбоподателят е депозирал възражение, което
било разгледано от административно-наказващия орган, който след извършена по
случая проверка преценил, че съставения АУАН бил законосъобразен и правилен. С
Писмо жалбоподателят бил уведомен по надлежния ред. НП е издадено в рамките на
законоустановения срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното
постановление във формално-правен аспект.
По отношение на приложимия материален закон
съдът взе предвид следното:
На * г. жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „*“ с рег. № *** в гр. Д*, по ул. „*“. Приближавайки ул. „*“, навлязъл
в кръстовището и предприел завой на дясно, като имал намерение да продължи в
лентата си за движение.
По същото време и място друг автомобил - „*“ с
рег. № *, се движил по ул. „*“, когато навлизайки в кръстовището с ул. „***“
водачът му предприел маневра „изпреварване“ на движещ се пред него автомобил и
така навлязъл в лентата за движение на управлявания от жалбоподателя автомобил.
В резултат на пресичането на траекториите на
движение на двата автомобила възникнало ПТП. Двамата водачи уведомили КАТ
Добрич. Св. Б.Р.А. и св. В.П.Г. – автоконтрольори в Сектор ПП при ОД на МВР Добрич
посетили местопроизшествието.
След като установили, че на ул. „**“ на
кръстовището с ул. „***“ имало знак „Б-2“ – Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“, чието указание, според тях, жалбоподателят не е изпълнил, св. А.
в присъствието и на св. Г. образувал процесното административно-наказателно
производство, като съставил АУАН Серия *** и вменил на водачът И.
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. При описание на нарушението в акта било
отразено, че другото МПС е предприело неправилно изпреварване.
Въз основа на така съставения АУАН, на 30.10.2020
г. било издадено и процесното НП № ***, с което за административно нарушение по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2 от ЗДвП, на жалбоподателят било наложено административно наказание
„глоба" в размер на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните
свидетели и събраните писмени доказателства, приобщени по надлежния ред по
делото.
Горната фактическа обстановка и
анализът на събрания доказателствен материал по делото навеждат съда на
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”.
Съгласно чл. 6 от Закона за административните нарушение и наказания, административно
нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Настоящият съдебен състав намира,
че за да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че първо, водачът
не е спазил въведена с пътен знак забрана, както и на второ място - че неспазването
от страна на водача на въведена с пътен знак забрана е пряката причина за
настъпване на ПТП.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не се установи по категоричен начин, че жалбоподателят
не е спрял на знак „Стоп“. В тази насока показанията на полицейските служители
са уклончиви, доколкото те не са били очевидци на това обстоятелство, защото са
посетили мястото след настъпване на ПТП. Св. А. и св. Г. са констатирали
наличието на забранителен знак на ул. „***“ при включването в движението по ул.
„**“, както и че другият водач е извършил изпреварване на забранен участък,
като са заключили, че ПТП е по вина и на двамата водачи. Въпреки опитите на
съда, другият водач, участник в ПТП, не бе установен и разпитан по делото, но
показанията му в насока дали жалбоподателят е спазил знак „Стоп!“ преди да
навлезе в кръстовището също не следва да бъдат приемани безрезервно, доколкото
същият има интерес от спора. В този смисъл съдът прецени, че събраните
доказателства са достатъчни за изясняване на производството и не продължи
издирването на другия участник. Ето защо съдът намира, че остава недоказано, че
водачът И. не е не е спрял на знак „Стоп“.
Също така, очевидно е в случая,
че ПТП е настъпило в лентата за движение на водача – жалбоподател по делото. Това
се установява от показанията на разпитаните свидетели и от приобщените писмени
доказателства. Другият водач на ПТП е предприел маневра „изпреварване“ на
забранен участък в кръстовището.
Ето защо съдът приема за
недоказана причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и виновното
поведение на И.. По делото не се събраха доказателства, че той не е спрял на
знак „Стоп!“ и с това си поведение е станал причина за ПТП. Напротив, дори в
описанието на нарушението в АУАН актосъставителят е приел, че другият водач е
предприел неправилно изпреварване.
В този смисъл съдът намира, че
описаното в АУАН и НП нарушение не се доказва по безспорен и категоричен начин
от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства. Актосъставителят и административно-наказващия
орган, чиято е тежестта на доказване в производството, не са направили всичко възможно, за да се установи по
безспорен начин, че е налице виновно поведение у И. и че последното е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на
вредоносния резултат – ПТП и в този смисъл административно-наказателната
му отговорност не следва да бъде ангажирана.
Имайки предвид основния
принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на
наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на
наказателното постановление административно-наказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно
наказание, без да е установил по безспорен начин налице ли е извършено
нарушение, респективно – кой е неговия автор.
С оглед изложеното, съдът счита, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно,
поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** г., издадено от
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Д*, с което на Т.В.И. ЕГН **********
*** за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя
Митева/