Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3197 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ищеца „П.П." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ХЮСЕИН ФИКРЕТОВ САЛИМОВ срещу ответника Е.Д.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 318, ал.1, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ за осъждане Е.Д.М. да заплати на ищеца сумата от 1 425,16лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ с ДДС, представляваща неизплатено задължение, дължимо за доставка на плодове и зеленчуци, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди, че по заявка на ответника е доставил в търговски обект, находящ се в гр. В., в периода месец декември 2016 до месец януари 2017 г. плодове и зеленчуци на обща стойност 1 425,16
лв. с ДДС, за което са издадени стокови разписки както следва: стокова разписка № 043111/23.01.2017г. на стойност 204,19 лв.; стокова разписка № 043094/21.01.2017г. на стойност 191,50 лв.;
стокова разписка № 043094/21.01.2017г. на стойност 199.65 лв.;
стокова разпискам 043042/18.01.2017 г. на стойност 87.77 лв.;
стокова разписка №043024/16.01.2017 г. на стойност 169.57 лв.; стокова разписка №043001/14.01.2017 г. на стойност 43.45 лв.;
стокова разписка № 042805/22.12.2016 г.. на стойност 101.91 лв.; стокова разписка № 042783/23.12.2016 г.. на стойност 8.97 лв.
Твърди, че ответникът Е.М. е следвало да заплати цената на доставените плодове и зеленчуци до 12.06.2017г., но това така и не се случило. Сочи,
че стоката по всяка една от горепосочените стокови разписки била доставена и приета от ответника на посочения от него адрес,
а ищцовото дружество е осчетоводило фактурите и заплатило дължимите към държавата данъци.
Ответникът, в срока за отговор чрез особен представител оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че липсват данни за изпълнение на твърдените в ИМ доставки на плодове и зеленчуци, извършени от ищеца, съответно за пораждане на насрещно задължение на ответника за заплащане на доставена стока. Твърди, че нито една от приложените по делото стокови разписки не е подписана от ищеца, респ. от негов представител, който да е удостоверил с изявлението си факта на реалното доставяне на стоката на ответника. Нещо повече, сочи, че в по-голямата част от стоковите разписки не са разписани и от ответника. Твърди, че липсват и данни за счетоводно оформяне на доставката и получаването на стоката.
Оспорва автентичността на приложените към исковата молба стокови разписки, в които има положен подпис след думата „приел“,
като твърди, че не е на ответника по настоящето дело.
Твърди, че стоковите разписки са изготвени едностранно от ищцовото дружество и не могат да послужат за доказване на твърдените от него факти.
За документ
с дата 12.06.2017 г., сочи, че няма посочено никакво основание за дължимостта на сумата, описана в него, като навежда твърдения, че дори т.нар. разписка да се приеме като индиция за някакви финансови взаимоотношения между страните, то това в никакъв случай не може да бъде обвързано с твърдените от ищеца облигационни отношения по процесния спор.
След подаване на отговор на исковата молба от особения представител книжата по делото са връчени на ответницата, като същата в предоставения ѝ отново срок по чл. 131 от ГПК не е подала отговор на исковата молба, не се е явила в съдебно заседание, не е изразила становище по предявения срещу нея иск.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Разписка, подписана от ответницата Е.М., в която заявява, че дължи на фирма „ПРОВАД ПЛОД“ ООД сумата от 1500 лв., която се задължава за изплати до десет работни дни, считано от датата на съставяне на документа – 12.06.2017 г.
По
делото са представени и стокови разписки, както следва:
-
стокова разписка № 043111/23.01.2017г. за сумата от 204,19 лв., подписана лично от ответницата с отбелязване „не платено“;
-
стокова разписка № 043094/21.01.2017г. на стойност 191,50лв., подписана лично от ответницата с отбелязване „не платено“;
-
стокова разписка № 043094/21.01.2017г. на стойност
199.65лв., неподписана от ответницата с отбелязване „вярна“, която повтаря стокова разписка със същия номер и описаните в нея като доставени стоки, но с разминаване в количествата, на последните две доставени стоки – мандарини и боб. Доколкото обаче тази разписка не е подписана от ответницата, съдът не счита, че именно в нея са посочени действително предадените стоки, въпреки отбелязването на нея „вярно“.
-
стокова разписка №043001/14.01.2017г. на стойност
43.45лв., подписана лично от ответницата с отбелязване „неплатено“; стокова;
-
стокова разписка № 043042/18.01.2017г. на стойност
87.77 лв. подписана лично от ответницата с отбелязване „не платено“;
-
стокова разписка №043024/16.01.2017г. на стойност
169.57лв., подписана лично от ответницата с отбелязване „не платено“;
-
стокова разписка № 042805/22.12.2016 г. на стойност 62,79
лв., с положен подпис на приел, който видимо не отговаря на подписа на ответницата;
-
стокова разписка № 042766/22.12.2016 г. на стойност 101, 91 лв., с положен подпис на приел, който видимо не отговаря на подписа на ответницата и отбелязване „неплатено“.
-
стокова разписка № 042783/23.12.2016 г. на стойност 8.97 лв.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 318, ал.1, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на доставчик на плодове и зеленчуци е доставял такива в обект „Магазин“, находящ се в гр. В., като стоките са получавани обичайно от ответницата Е.Д.М. срещу подпис, като е отбелязвано, че стоките не са платени. Стоките са доставяни в периода 22.12.2016 г. – 23.01.2017 г. и по представени стокови разписи са на обща стойност 870,15 лв.
На 12.06.2017 г. ответницата е направила писмено извънсъдебно признание, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1500,00 лв., без обаче да посочи основанието за това. Съдът намира, че доколкото същата не е възразила срещу иска в предоставения за това срок и не е навела факти и обстоятелства, опровергаващи твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, то следва да се приеме, че въпросната „разписка“ инкорпорищата признание за дължимостта на сумата на от 1500,00 лв. следва да се преценява в контекста на изтъкнатото от ищеца основание – търговски взаимоотношения между страните по доставка на плодове и зеленчуци по представените стокови разписки, въпреки не всичките носят подписа на ответницата като приел стоката.
Ищецът е заявил,
че желае да му бъдат заплатени
сумата от 1425,16 лв., дължима
на основание представените разписки,
които съдът обаче изчислява
в размер на 870,15 лв., а не на твърдените 1425,16 лв.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск се явява основателен само за сумата от 870,15 лв., поради и което следва да бъде уважен за тази сума, като за горницата над тази сума до предявените 1425,16 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите върху уважената част от иска.
На осн. чл. 87, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски, съобразно с уважената част от иска. От ищеца са представени доказателства за направени разноски в размер на 660,00 лв., от които: 60,00 лв. – държавна такса; 300,00 лв. – изплатен депозит за особен представител и 300,00 лв. – възнаграждение за един адвокат. Така съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 402,60 лв. Сумата от 30,00 лв., представляваща разликата между внесения и изплатения депозит на особения представител подлежи на връщане с нарочно искане, на отделно основание.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „П.П." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя ХЮСЕИН ФИКРЕТОВ САЛИМОВ сумата от 870,15 лв. (осемстотин и седемдесет лева и петнадесет стотинки), представляваща цената на доставени
от ищеца на ответника
плодове и зеленчуци
по стокови разписки с номера,
както следва: № 043111/23.01.2017г. за сумата от 204,19 лв.; № 043094/21.01.2017г. на стойност 191,50лв.; №043001/14.01.2017г. на стойност
43.45лв.; №
043042/18.01.2017г.
на стойност 87.77 лв.; №043024/16.01.2017г. на стойност
169.57лв.; №
042805/22.12.2016 г.
на стойност 62,79 лв.; № 042766/22.12.2016 г. на стойност 101, 91 лв. и №
042783/23.12.2016 г.
на стойност 8.97 лв., на основание чл. 318, ал.1, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 02.03.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ за разликата над сумата от 870,15 лв. (осемстотин и седемдесет лева и петнадесет стотинки) до предявените 1425,16 лв. (хиляда четиристотин двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки), ведно със законната
лихва от подаване
на исковата молба – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „П.П." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ХЮСЕИН ФИКРЕТОВ САЛИМОВ сумата от 402,60 лв. (четиристотин и два лева и шестдесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: