РЕШЕНИЕ
№ 3377
гр. Варна, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110114300 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по предявен от В. В. Н., ЕГН **********, действащ
чрез адв. Л. П. – В., срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *, осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1 250.00 лева, частична претенция от сумата в размер на 12 834.72 лева,
представляваща дължимо незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил покрит
застрахователен риск по застрахователна полица № * при клауза за покрити рискове
„ПЪЛНО КАСКО“ за мотоциклет „*“, модел: „*“, с държавен peг. номер № *, рама № *, по
повод настъпило застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета с
референтен № */*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата в размер на 82.66 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 26.04.23 г. до 01.11.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.03.2023 г. е сключена застраховка
„каско“, клауза „пълно“ между ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, „У. Л.“ ЕАД (лизингодател) и В. В.
Н. (лизингополучател) за мотоциклет „*“, модел: „*“, с държавен peг. номер № *, рама № *,
която застраховка е със срок на действие от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г. Излага, че
дължимата застрахователна премия е заплатена в срок, като общата застрахователна сума по
застраховката е 23 369.00 лева.
Ищецът твърди, че на 01.04.2023 г., процесният мотоциклет „*“ е бил ударен или
блъснат от друго МПС или бутнат докато е бил паркиран на паркинг в гр. В., ж. к. „В. В.“
бл. *. Вследствие на това, мотоциклетът е паднал на дясната си страна и е увреден.
На 04.04.2023 г. ответникът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
като е заведена щета Реф. № */* и са направени два описа на увредените детайли с
представители на застрахователя за установяване с точност на увредените детайли, като
ответното дружество издало възлагателно писмо за извършване на автосервизните услуги
към сервиз „М. В.“ ЕООД.
След допълнителен оглед извършен от сервиз „М. В.“ ЕООД, било установено, че има
и допълнителни увреждания от първоначално констатираните от застрахователя, поради
1
което била изготвена оферта за ремонт по стандартите и изискванията за безопасност на „М.
В.“ ЕООД.
Ищецът обосновава правния си интерес от настоящото производство с
неоснователния отказ от страна на застрахователя да изплати съответстващото обезщетение,
което да покрие ремонта, което е в размер на 12 834.72 лв.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен, както и да
присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД е подал писмен
отговор, в който не оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните
застрахователно правоотношение по полица № * от 08.03.2023 г. със срок на действие от
09.03.2023 г. до 08.03.2024г., както и че ищецът се явява лизингополучател. Не се оспорва и
твърдението на ищеца, че застрахователят е издал възлагателно писмо за ремонт в сервиз.
Предявения иск обаче оспорва както по основание, така и по размер. Оспорва се
настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие, както и твърдението
на ищеца, че уврежданията по мотоциклета могат да бъдат получени по описания от ищеца
начин и условия. Излага, че след извършения оглед от страна на застрахователя, същият е
установил, че липсват видими материални следи от удар или въздействие от друго превозно
средство, които да потвърждават, че мотоциклетът е бил ударен.
С отговора на исковата молба е направено евентуално възражение за прихващане с
насрещни вземания на ответника срещу ищеца в размер на сумата от 297,06 лева,
представляваща остатък от дължима от ищеца застрахователна премия, на основание чл.
369, ал. 2 КЗ. Ответното дружество твърди, че ищецът е заплатил само първите три вноски
от договорената застрахователна премия, като последната вноска е останала непогасена.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован,
представлява се от адв. Л. П., чрез който поддържа подадена искова молба и предявените
искове. На основание чл. 214 от ГПК, изменя размера на предявените искове, като увеличава
размера на главницата от 1 250.00 лева на 14 987.29 лева, а размера на мораторната лихва от
82.66 лева на 1 040.00 лева.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405 от
КЗ. За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по застраховка
„Каско“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
претенцията: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
застрахователя – ответник по договор за „каско на МПС“; 2./ изпълнението на собствените
си задължения по договора – заплащане на договорените застрахователни премии; 3./
настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за
застраховка „Каско“; 4./ размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните следните правнорелевантни юридически факти: че между
ищеца и ответника е съществува валидно облигационно правоотношение по застрахователна
полица № * от 08.03.2023 г. за застраховка „Каско“ на мотоциклет „*“, модел: „*“, с
държавен peг. номер № *, със срок на действие от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г., който факт се
констатира и от представения договор за застраховка „Каско“ от 08.03.2023 г.; че ищецът се
явява лизингополучател по сключен Договор за финансов лизинг на ППС № */* г. с „У. Л.“
ЕАД, който факт се установява и от приобщения договор за финансов лизинг на ППС № * от
* г.; че застрахователят е издал възлагателно писмо на ищеца, с което му възлага
извършването на ремонт на мотоциклет „*“ с peг. номер № * в сервиз „М. В.“ ЕООД.
Видно е още от застрахователната полица, че ищецът като лизингополучател по
договора за финансов лизинг има качеството на застраховащ, а лизингодателя „У. Л.“ ЕАД
2
като собственик на процесния мотоциклет има качеството на застрахован.
Фактите в конкретния казус следва да бъдат подведени под хипотезата на правната
норма, ситуирана в разпоредбата на чл. 384, ал. 2, от КЗ. Съгласно цитирания законов текст,
по повод изплащането на обезщетение по застраховка, сключена относно лизингово
имущество, лизингополучателят има права на застрахован.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г.
на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към
случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От първоначалната САвТЕ, изготвена от в. л. инж. А. Н. Я., и повторната, изготвена
от А. Х. В., които се кредитират от съда, се констатира, че настъпилите по мотоциклета щети
са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм на ПТП.
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице инж. А. Н. Я. по назначената първоначална САвТЕ като пълно, ясно, обективно
и компетентно дадено от лице, което разполага с необходимите специални знания. Вещото
лице е определило възстановителната стойност в размер на 14 987.29 лева.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
Видно е от представените на л. 108 и следв. платежни нареждания, че ищецът в
изпълнение на поетите по полицата договорни задължения е изплатил в полза на
застрахователя дължимата застрахователна премия в пълен размер, вкл. и последната
дължима вноска в размер от 297.06 лева, което обуславя неоснователността на релевираното
в условията на евентуалност възражение за прихващане.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният осъдителен иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и
следва да бъде уважен в изменения размер от 14 987.29 лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от изтичане на срока по чл.
409 вр. чл. 405, ал. 1 вр. чл. 108, ал. 1 от КЗ до датата на подаване на исковата молба, чийто
изменен размер възлиза на 1 040.00 лева и след датата на подаване на исковата молба –
23.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, доколкото е спазена
процедурата по чл. 380 от КЗ.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на
3 919.50 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени
документи, удостоверяващи сторените разходи, от която 649.50 лева за държавна такса;
670.00 лева за депозит за вещо лице по САвТЕ и 2 600.00 лева за заплатен хонорар за един
адвокат.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК * да
заплати в полза на В. В. Н., ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата в размер на 14 987.29 лева /четиринадесет хиляди деветстотин осемдесет
и седем лева и двадесет и девет стотинки/, увеличена по реда на чл. 214 от ГПК,
представляваща дължимо незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил покрит
застрахователен риск по застрахователна полица № * при клауза за покрити рискове
„ПЪЛНО КАСКО“ за мотоциклет „*“, модел: „*“, с държавен peг. номер № *, рама № *, по
повод настъпило застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета с
референтен № */*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата в размер на 1 040.00 лева /хиляда и четиридесет лева/, увеличена по реда
на чл. 214 от ГПК, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
26.04.2023 г. до 01.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК * в условията на
евентуалност съдебно възражение за прихващане с насрещни вземания срещу В. В. Н., ЕГН
********** в размер на сумата от 297.06 лева /двеста деветдесет и седем лева и шест
стотинки/, представляваща остатък от дължима от ищеца застрахователна премия, на
основание чл. 369, ал. 2 КЗ вр. чл. 103 и следв. от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК * да
заплати в полза на В. В. Н., ЕГН ********** сумата в общ размер от 3 919.50 лева /три
хиляди деветстотин и деветнадесет лева и петдесет стотинки/, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени документи, удостоверяващи сторените
разходи по делото, от която: 649.50 лева за държавна такса; 670.00 лева за депозит за вещо
лице по САвТЕ и 2 600.00 лева за заплатен хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4