Р
Е Ш Е Н И Е
№
334
Плевен,
29.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретар Венера Мушакова изслуша докладваното от съдията Дилова адм. дело № 253 по описа на Административен
съд - Плевен за 2023 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 128а от Административно процесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искова молба на Н.Й.Н. ***, чрез ад Г. А., с която се иска прогласяване нищожност
на Определение № 664/29.03.2023 г. на Адм. съд Плевен. В исковата молба се твърди,
че волята на съда е абсолютно
неразбираема, поради което определението е нищожно. Твърди се, че съставът на
Адм. съд Плевен е прекратил производството по делото и е изпратил делото на
орган, който не е компетентен по АПК, а по ЗСПЗЗ. Излага доводи, че мотивите на
съда, относно подсъдността на делото по реда на чл. 177 ал.2 от АПК са неразбираеми. Твърди, че по ЗСПЗЗq ОСЗ Ч.Бряг не може да се произнесе
по законосъобразността на административен акт издаден от същия орган. Твърди се, че в административния процес
действа принципът на диспозитивното начало, според който защитата на
накърненото право или интерес, се обуславя от волята на лицето, което я търси.
Съдът няма право да въвежда друг, различен от посочения от жалбоподателя
предмет на производството и да се произнася по него. Твърди, че е абсолютно
неразбираемо на какво правно основание съдът е изпратил жалбата на ОбСЗ Ч.Бряг
и в нарушение на принципа на диспозитивното
начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на
търсената защита.Твърди, че в случая определението е нищожно и не отговаря на
изискванията за валидно определение.Твърди, че нищожността на съдебното
определение е налице при особено съществени пороци, като абсолютна
неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя
на тълкуването. Твърди се, че на практика това означава липса на мотиви, което
съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови
решение, с което да обяви за нищожно определението постановено от Адм. съд
Плевен.
Ответникът-
Общинска служба земеделие гр. Червен бряг в дадения срок е представил писмен
отговор, в който оспорва предявения иск. Излага доводи, че предявения иск е
недопустим, тъй като с него се иска проверка на правилността на постановения
акт, което не е предмет на исковата защита по чл. 128 а от АПК. Излага доводи,
че Определение № 664/29.03.2023г. , постановено по адм.д.№ 213/23г. по описа на
Адм. съд Плевен, не представлява съдебен акт, който прегражда по-нататъшното
развитие на производството. Алтернативно изразява становище, че предявения иск
е неоснователен, тъй като не е налице наличие на непреодолим порок в
правораздавателната дейност на съда, който може да обоснове обявяване нищожност
на съответния съдебен акт. Моли съда да остави без разглеждане, като недопустим
предявения иск, алтернативно да отхвърли исковата молба като неоснователна.
В
съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява лично и с адв. С., който
счита, че сме в хипотеза на неизпълнение на съдебно решение, прави искане за
прекратяване производството по делото и изпращането му на РС Ч. Бряг.
Ответникът,
редовно призован се представлява от Г.Н.- Началник на ОбСЗ Ч.Бряг и юрк.Д.,
който изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и моли съда да
я отхвърли. Претендира разноски в размер на 450 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид
доводите на страните, приема за установено следното:
Производството
по адм. д. 213/2023г. по описа на Адм. съд Плевен е образувано и се е развило по подадена от Н.Й.Н. жалба,с която се иска
обявяване на нищожност на Решение № 0003/15.01.208г. издадено от Служба
земеделие Ч. Бряг.
С
Определение №664/29.03.2023 г., постановено по адм. дело № 213/2023 г. Адм. съд
Плевен е прекратил производството по адм. д. № 213/2023г. по описа на Адм. съд
Плевен и е изпратил делото по подсъдност на РС Ч. Бряг, за разглеждане и произнасяне по допустимостта на
предявената жалба. За да прекрати делото, съдът е приел, че съгласно пар.19,
ал. 1 ЗИД на АПК, индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и Правилника
за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени
от Министъра на земеделието, могат да се обжалват пред РС по местонахождението
на имота, по реда на АПК .Постановените по този ред актове на РС, подлежат на
касационно обжалване пред Адм. съд по реда на АПК. Съдът е приел, че
производството по делото е родово компетентно на РС по местонахождение на
имотите, в случая РС Червен бряг. На това основание, Адм. съд Плевен е
прекратил производството по делото пред Адм. съд Плевен и е изпратил делото по
подсъдност на РС Червен бряг за произнасяне по допустимостта и основателността
на жалбата.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 128а ал. 1
от АПК. Същият може да бъде подаван безсрочно.Ищецът счита, че определението на
съда е нищожно, поради това че волята на съда е абсолютно неясна, както и
поради това че излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда.
Изложил е мотиви, че подадената жалба е по АПК, а съдът е приел, че подлежи на
обжалване по реда на ЗСПЗЗ. Излагат се
твърдения, че съдът се е произнесъл по непредявено искане и е въвел предмет
различен от посочения от жалбоподателя.
Произнасянето
на съда по оспорване, различно от заявеното с жалбата, дори и действително да е
налице, не обуславя обаче като краен резултат нищожност на постановения съдебен
акт, а неговата недопустимост. Нищожността и недопустимостта са различни пороци
на съдебния акт, което е видно и от разграничаването им като касационни
основания по чл. 209 АПК. Според доктрината нищожният акт, административен или
съдебен, представлява едно правно нищо, което означава, че поначало не е в
състояние да породи онези правни последици, към които е насочен, но за да се
внесе сигурност и стабилност в обществените отношения, върху които рефлектира,
на засегнатите от акта лица е дадена неограничена процесуална възможност да
претендират от съда изрично да прогласи нищожността му. Когато става въпрос за
нищожен съдебен акт, постановен от административните съдилища или от ВАС,
процесуалният ред за претендирането на нищожността е именно този по чл. 128а АПК.
При
преценката за основателността на иска по
чл. 128а АПК съдът следва да се ръководи единствено от критериите за
нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от чл. 128а АПК параметри на дължимата проверка.
При това, тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид
неговото диспозитивно начало, предметът на делото се определя изцяло от ищеца с
очертаването на спорното право чрез основанието и петитума на предявения иск,
при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания
за нищожност на съдебния акт и преценя наличието на този порок именно от гледна
точка на тях.
Съдът
намира, че в исковата молба не са изложени основания за нищожност на
постановеното от Адм. съд Плевен Определение № 664/29.03.2023 г., а се излагат
твърдения за нищожност или незаконосъобразност на оспорения административен акт
по адм. д. 213/2023, който не е предмет на спора. Съдът намира, че не са налице
основания за нищожност на атакувания съдебен акт. Нищожен би бил онзи съдебен
акт, който е постановен от незаконен съдебен състав; при постановяването на
който не е спазена изискуемата от закона писмена форма; който не е подписан от
болшинството от членовете на съдебния състав; съдържанието на който в
диспозитивната му част е неразбираемо до степен, че да не може този порок да се
отстрани по пътя на тълкуването; който е постановен извън пределите на
правораздавателната власт на съда. Тоест, става въпрос все за пороци, които по
естеството си са толкова сериозни и нетърпими, че е обективно невъзможно при
тяхното допускане съдебният акт да произведе правното действие, към което е
насочен. В исковата молба се твърди, че
волята на съда е абсолютно неразбираема, което не се установява от представения
по делото съдебен акт, чиято нищожност се претендира. Подобни пороци очевидно
липсват в атакуваното съдебно определение, което е постановено в писмена форма
и в пределите на правораздавателната власт на съда, подписано е от съдията
докладчик, като същевременно съдържа напълно ясни мотиви и диспозитив,
обективиращ волеизявлението му.
Ето
защо, съдът намира че предявеният иск с правно основание чл. 128 а ал.1 от АПК е неоснователен, поради което той
следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по
чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащането на правната помощ
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Й.Н. от гр. Ч. Бряг иск с правно основание чл. 128а ал. 1 АПК за обявяване нищожността
на определение № 664/29.03.2023 г. по адм. дело № 213/2023 г. на Адм. съд
Плевен.
ОСЪЖДА
Н.Й.Н. от гр. Ч. Бряг ЕГН **********,*** , да заплати на Общинска
служба земеделие Ч. Бряг, сумата 100 лв представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/