№ 3091
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110101275 по описа за 2024 година
Пред Софийски районен съд е депозирана искова молба, с която са
предявени кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания на ищеца срещу ответницата по договор за .. № . от 07.02.2018 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 23.02.2023 г. по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС,
67 състав, за сумите, както следва:
9 656,79 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната
лихва, считано от 07.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното погасяване на
дълга;
964,78 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от
15.02.2020 г. до 13.12.2020 г.;
132,80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 13.12.2020 г.;
2 070,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.12.2020
г. до 02.02.2023 г.
Ищецът „.“ АД, ЕИК . твърди, че на 07.02.2018г. между “.” АД,
впоследствие преименувано на “.” АД, (с правоприемник “.” АД), и К. В. С.,
ЕГН **********, бил сключен Договор за .. № ., по силата на който
кредитодателят отпуска на кредит в размер на 12 000,00 лева, като последната
се задължила да го върне в срок от 72 месеца, при лихва и други условия,
подробно уговорени в договора. Съгласно договора кредитът се олихвява с
номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,49% годишно за целия
срок на договора, като ГПР, изчислен към момента на сключване на договора
1
е 12,12%. Уговорено е падежната дата за издължаване на месечните вноски да
бъде 15-то число на месеца. Твърди, че част I и част II от договора за кредит,
както и приложение № 1 – погасителен план, получени и приети от
ответницата с подписването им, формират един цялостен договор. Твърди се,
че поради преустановяване на плащанията от страна ответницата на вноски с
падежни дати за периода от 15.09.2019 г. до 15.01.2023 г., банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което било съобщено на
ответницата чрез покана-уведомление с изх. № .г., връчена на 14.12.2020 г. по
реда на чл. 47 от ГПК чрез ., рег. .., район на действие СГС. Твърди се, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 14.12.2020 г., като в този момент
целият или неплатеният остатък от кредита е станал изискуем по отношение
на кредитополучателя. На основание заповед № . г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № .
г., издадени по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 67 състав, на 10.03.2023 г. по
молба на ищеца е образувано изпълнително дело № . по описа на ., с рег. № .,
район на действие – СГС. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта по
чл. 417 ГПК били връчени на ответницата чрез работодател на 17.05.2023г.,
като в законоустановения едномесечен срок последвало възражение от нейна
страна. Поддържа, че възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност е формално и бланкетно, поради което не следва да бъде разглеждано
по същество. При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на ответницата преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
моли съдът да съобрази разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г. по
тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което предявеният
установителен иск по чл. 422 ГПК може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на обявяване на исковото дело за решаване,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението, като разграничението на вноските с настъпил и
ненастъпил падеж в заявлението и в исковата молба по чл. 422 ГПК не е
условие за това.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като неоснователни, като се твърди, че
предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са
налице, ако банката изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, респ. надлежно е уведомила длъжника за
обявената предсрочна изискуемост, което изявление следва да е достигнало до
него в момент, предхождащ подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Посочва, че
уговорка в договор за банков кредит, предвиждаща възможността на банката
за едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено
изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола
на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция
на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че за извършена цесия ответницата не е била редовно
уведомена и че не дължи претендираните вземания.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подаденото от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № .г. по описа
на Софийски районен съд, 67 състав, по което на 23.02.2023г. е издадена
Заповед за незабавно изпълнение № . за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ответницата за сумата от 9
656,79 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва,
считано от 07.02.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнени) до окончателното погасяване на дълга; 964,78 лева,
представляваща дължима договорна лихва за периода от 15.02.2020 г. до
13.12.2020 г.; 132,80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 13.12.2020 г.; 2 070,51 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 14.12.2020 г. до 02.02.2023 г., както и 256,50 лева – държавна
такса, е 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта
е издаден изпълнителен лист, във връзка с който е образувано изпълнително
дело № .. по описа на ., рег. .., район на действие – СГС. В хода изпълнителния
процес преди връчване на поканата за доброволни изпълнение и заповедта за
незабавно изпълнение, в деловодството на съда е депозирано възражение от
ответницата от 18.04.2023г., в което се оспорва основателността на
дължимостта на вземането, като се релевира, че банката не е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, както и че същото е
погасено по давност. С оглед на това, съдът с Разпореждане № ./29.11.2023г. е
указал на заявителя възможността за предявяване на иск за установяване на
вземанията, съответно на основание чл. 422 ГПК в указания срок, ищецът е
предявил настоящите искове.
Предявените искове са за установяване съществуването на задължения
за главница по договор за кредит, възнаградителна и наказателна лихва.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационното отношение между страните по
договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на
сумата, да докаже претендираните размери на задълженията и надлежното
уведомяване на ответницата настъпилата предсрочната изискуемост.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
По делото не е спорно между страните, че между “.” АД и ответницата
К. В. С. е сключен договор за .. № ., по силата на който банката е предоставила
на ответницата кредит в размер на 12 000,00 лева. Това се потвърждава и от
приетото писмено доказателство - копие на . № . от 07.02.2018г., включващ
Част I, Част II и Приложение № 1.
Като писмено доказателство по делото е представена покана –
уведомление изх. № .г., ведно с разписка и констативен протокол от
15.12.2020г., удостоверяваща, че връчител от кантората на . е посетил
3
постоянния и настоящ адрес на ответницата (обстоятелството за това е
установено след направена справка в НБД „.“) – гр. ., четири пъти в рамките на
един месец, включително два от дните били неприсъствени. Междувременно е
направена допълнителна справка за регистрирани трудови договори на
ответницата, като било установено наличието на трудово правоотношение с
работодател „.“ ЕООД, ЕИК ., с адрес на управление: с. .. Бил направен опит за
връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост чрез
работодател, като на 11.11.2020г. служител на . посетил адреса по месторабота,
където било констатирано, че не се помещава офис/канцелария на
работодателя. Във връзка с това бил посетен обект на дружеството, където
служителите предоставили телефонен номер на съпруга на ответницата, който
пожелал да приеме поканата от централата на дружеството. Предвид това
съдът намира, че следва да се приеме, че кредиторът надлежно е изпълнил
задължението си да направи целия кредит изцяло и предсрочно изискуем,
като съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е изпратил покана уведомление до длъжницата.
Изводът за редовността на обявяването на предсрочната изискуемост се
подкрепя и от постановеното Определение № ./13.11.2023г., по ч.гр.д. № .г. по
описа на Софийски градски съд.
От приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което
съдът намира, че изцяло следва да бъде кредитирано, доколкото кореспондира
с писмените доказателства, се установява, че на 07.02.2018г. по
разплащателната сметка на ответницата е постъпила сума в размер на 12
000,00 лева, с основание „усвояване на кредит“. Към 15.09.2019г.
кредитополучателката е преустановила плащането по вноските за главница.
Както беше посочено, поради настъпилите просрочия кредитополучателката е
уведомена от банката, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и
съгласно спазване на разпоредбата на чл. 47 ГПК, датата, от която е настъпила
предсрочната изискуемост е 14.12.2020г., като до този момент се дължат
възнаградителна и наказателна лихва, като размерът на вземането след
обявяване на предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване
на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия
до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора
преди изменението му. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода 15.09.2019г. до 14.12.2020г. неплатената просрочена
главница е в размер на 2 158,96 лева. Към момента на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК същата не е погасена по давност, тъй като по
отношение на нея се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Предсрочно изискуемата главница е в размер на 7 497,83 лева, на базата на
което се установява, че общия размер на дължимата и неизплатена главница е
в размер на претендираната – 9 656,79 лева. По отношение на претендираната
сума в размер на 964,78 лева, представляваща възнаградителна лихва, от ССЕ
се установява, че същата е в размер на 727,09 лева, начислена за периода
4
15.02.2020г. до 14.12.2020г. По отношение на това задължение следва да бъде
приложена 3-годишната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
която с оглед подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 07.02.2023г. е
прекъсната, следователно не се явява изтекла. По отношение на лихвата за
забава се установява, че същата е в размер на 132,80 лева, начислени за
периода 15.01.2020г. до 14.12.2020г., за която лихва също се прилага давността
по чл. 111, б. „в“. Следва да се отчете и периодът на обявено извънредно
положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т.
2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Н. от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в Държавен вестник. От изложеното следва, че
давностният срок по отношение на процесните вземания, е спрял в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., като същият е продължил да тече, считано от
21.05.2020 г. Следователно не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
поради което и процесните вземания не са погасени по давност. По отношение
на задължението за законна лихва за забава се установява, че е в размер на
2 107,56 лева, начислени за периода 15.12.2020г. до 06.02.2023г., за което също
се прилага разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК също не е погасено по давност. С оглед на това
следва, че възражението на ответницата за погасяване на вземанията по
давност се явява неоснователно.
Съгласно прието писмено доказателство, представляващо заверено от
ищеца копие на удостоверение с изх. № .г., издадено от . (л.15 от делото) за
вписано обстоятелство, се установява, че към 04.05.2020г. „.“ АД, ЕИК . се
преобразувало чрез вливане в „.“ АД, ЕИК .. В открито съдебно заседание от
02.10.2024г. ищецът е представил писмени доказателства – заверени от
процесуалния представител на страната извлечения от Търговския регистър,
въз основа на които същото обстоятелство се потвърждава. Съгласно чл. 154,
ал. 1, т. 3 ТЗ, вливането в друго дружество с ограничена отговорност или
акционерно дружество е основание за прекратяване на ЮЛ на влялото се
дружество. Налице е правоприемство между влялото се и приемащото
дружество, а ЮЛ на влялото се дружество се заличава без ликвидация, като се
прехвърлят всички прехвърлими права (Решение № 163 от 15.07.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1451/2016 г., I г. о., ГК). В настоящия случай се касае именно
за универсално правоприемство, каквото е преобразуването на търговско
дружество чрез вливане, а не за частно, касаещо прехвърлянето на вземане,
каквото по естеството си е цесията и по отношение на което длъжникът трябва
да бъде уведомен. Търговският регистър е публичен, като вписаното в него
5
обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица
от момента на вписването. С оглед на това, безспорно се установява, че
ищецът има качество на кредитор на задълженото по договора лице, във
връзка с което възражението на ответницата за неуведомяване на извършена
цесия, се явява неоснователно.
Във връзка с твърдението в отговора на исковата молба, че в договора за
банков кредит фигурира уговорка, предвиждаща възможността на банката за
едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в самия договор основание, която е неравноправна по смисъла
на общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП, съдът намира, че подобна клауза не е
приложена в настоящия случай. Видно от приложението към приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза лихвеният процент е 8,49 % за целия
период на договора, който не е променян по време от действието му.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че исковата претенция
е частично основателна, като по отношение на претендираната
възнаградителна лихва искът следва да бъде уважен за сумата от 727,09 лева,
като за горницата до 964,78 лева, искът трябва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК, съобразно
уважената част от претенциите, на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в исковото производство разноски, за които е представен списък по
чл. 80 ГПК, представляващи държавна такса, депозит за изготвяне на ССЕ и
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част, в размер на 748,46 лева, както и сумата 300,82 лева за
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че К. В. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. . ДЪЛЖИ НА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. ., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 9 656,79 лева, представляваща дължима главница по договор за .. № .
от 07.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2023 г. до
окончателното плащане, сумата 964,78 лева, представляваща дължима
договорна лихва за периода от 15.02.2020 г. до 13.12.2020 г., сумата 132,80
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
13.12.2020 г. и сумата 2 070,51 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.12.2020 г. до 02.02.2023 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 23.02.2023 г. по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за възнаградителна лихва до пълния претендиран размер от 964,78 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. . ДА ЗАПЛАТИ на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
6
управление: гр. ., сумата 748,46 лева – разноски в исковото производство и
сумата 300,82 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7