№ 53
гр. Шумен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на двадесет
и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500206 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образовано по въззивна жалба на С. СТ. В., действаща чрез особения
представител адв. Й.С. от ШАК срещу решение № 260010/21.01.2021 г. по гр.д. № 1703/2019
г. по описа на РС – Нови пазар в частта, в която е признато се установено, че дължи на «
Агенция за контрол на просрочени вземания « ЕООД сумите от 473.46 лева – главница по
договор за паричен заем № 3020369 от 22.08.2017 г., сключен между нея и « Изи Асет
Мениджмънт « АД, 23.86 лева – договорна лихва по същия договор и 75.29 лева – лихва за
забава за плащане по договора за периода 01.03.2018 г. – 27.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.09.2019 г. до окончателното й плащане, и е осъдена
да заплати на ищеца 293.79 лева – разноски по делото и 32.16 лева – разноски по ч.гр.д. №
1008/2018 г. по описа на НПРС.
Жалбоподателката намира решението за постановено в противоречие със закона, при
съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано по съображения,
подробно изложени във въззивната й жалба, с оглед на което моли въззивният съд да го
отмени в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове
изцяло, респ. – да върне делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият « Агенция за контрол на просрочени
1
задължения « ЕООД, ЕИК *, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрисконсулт Й.М. е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й
без уважение и присъждане на извършените по деловодни разноски.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и въззивна частна жалба от С.
СТ. В., действаща чрез особения представител адв. Й.С. от ШАК срещу определение №
260176/08.03.2021 г. по гр.д. № 1703/2019 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е оставена
без уважение молбата й за изменение в часта за разноските на постановеното по същото
дело решение № 260010/21.01.2021 г..
Жалбоподателката счита определението за неправилно по съображения, подробно
изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с
което да уважи молбата й по чл.248, ал.1 от ГПК.
В предоставения му от съда срок въззиваемият по жалбата « Агенция за контрол на
просрочени задължения « ЕООД, ЕИК *, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрисконсулт Й.М. е
депозирал отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното определение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната и въззивната частна жалби са подадени в срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, въззивната жалба е частично основателна, а въззивната
частна жалба – изцяло неоснователна, поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на въззиваемия
срещу жалбоподателката, с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
« Агенция за контрол на просрочени задължения « ЕООД сумите от 713.93 лева – главница,
51.50 лева – договорна лихва за периода 30.08.2017 г. – 28.02.2018 г., 446.22 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 116.11 лева – лихва за забава върху
непогасената главница, считано от 01.03.2018 г. – датата, следваща деня на последната
погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 27.08.2019 г., ведно със законата
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми и осъждане на същата да им заплати
извършените по делото разноски.
За да обоснове претенцията си ищецът е навел твърдения, че за посочените вземания
се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което има правен интерес от
завеждане на установителен иск за тях. Въпросната заповед за изпълнение е била издадена
въз основа на договор за паричен заем № 3020369, сключен между « Изи Асет Мениджмънт
« АД като заемодател и ответницата като заемател, в който последната е удостоверила, че е
получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по заема.
2
Основанието, на което заявлението е подадено от ищеца е рамков договор за прехвърляне
на парични задължения / цесия / от 30.01.2017 г., на основание чл.99, ал.1 от ЗЗД и
Приложение № 1 от 01.04.2019 г. към него, сключени между « Изи Асет Мениджмънт « АД
и « Агенция за контрол на просрочени задължения « ЕООД, по силата на които процесните
вземания са прехвърлени на заявителя изцяло, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Съгласно договора за заем, страните са се съгласили заемодателят да
отпусне на заемателя сумата от 1 000.00 лева, както и, че със сключване на същия ще се
рефинансира текущ заем на ответницата по договор за паричен заем № 2828277, в размер на
259.51 лева. Страните са направили и изрични изявления за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, по отношение на които договорът има силата на разписка. След
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му
изплаща остатъка от заемната сума по договора. Ответницата се е задължила да върне заема
като заплати сумата от 1 111.32 лева, ведно с договорната лихва на 27 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 41.61 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва.
Ответницата е извършила плащания по договора в общ размер на 614.00 лева, като
дължимата главница е в размер на 713.93 лева. Съгласно чл.2, т.5 от договора за заем,
същата дължи и договорна лихва в размер на 40% годишно, като дължимата от датата на
първата вноска – 30.08.2017 г. до датата на настъпване падежа на договора – 28.02.2018 г. е
51.50 лева. Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на
сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в него, както и, в
случай на неизпълнение на това задължение, да заплати неустойка, която се начислява
еднократно след 3 дни от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна
сума към всяка погасителна вноска Към момента дължимата неустойка се равнява на 446.22
лева. Тъй като от последната падежна дата – 28.02.2018 г. до завеждане на исковата молба
ответницата не е погасила виновно задълженията си, дължи и мораторна лихва върху
непогасената главница, в размер на 116.11 лева за периода от датата, следваща деня на
последната погасителна вноска – 01.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението –
27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до изплащане на сумата.
Назначеният на ответницата особен представител, в лицето на адв. Й. С. от ШАК е
оспорила предявените искове като недоказани и неоснователни, навеждайки възражения за
нищожност на неустоечната клауза по чл.4, ал.2 от договора за паричен заем поради
противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК,
сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД и имаща за цел
или резултат заобикаляне на закона, както и за неравноправност на клаузите по чл.2, т.6 и
т.8 и чл.4, ал.2 от договора.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени
установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
– за сумите от 713.93 лева и 51.50 лева, чл.92 от ЗЗД – за сумата от 446.22 лева и чл.86, ал.1
от ЗЗД – за сумата от 116.11 лева, като с решението си е признал за установено, че
3
ответницата дължи на ищеца сумите от 473.46 лева – главница по договор за паричен заем
№ 3020369 от 22.08.2017 г., сключен между нея и « Изи Асет Мениджмънт « АД, 23.86 лева
– договорна лихва по същия договор и 75.29 лева – лихва за забава за плащане по същия
договор за периода 01.03.2018 г. – 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.09.2019 г. до окончателното й плащане, и е осъдил ответницата да
заплати на ищеца 293.79 лева – деловодни разноски в производството и 32.16 лева –
разноски по ч.гр.д. № 1008/2018 г. по описа на НПРС, съразмерно с уважената част от
исковете. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете относно сумите 240.47 лева –
главница по договор за паричен заем № 3020369 от 22.08.2017 г., 27.64 лева – договорна
лихва по същия договор, 446.22 лева – неустойка по договора и 40.82 лева – лихва за забава
за плащане по същия договор за периода 01.03.2018 г. – 27.08.2019 г..
Решението се обжалва от ответницата, чрез назначения й особен представител в
частта, в която се признава наличието на нейни задължения към ищеца и е осъдена да му
заплати деловодни разноски.
С молба от 22.01.2021 г. особеният представител на ответницата е поискал
допълване на решението в частта за разноските като, на основание чл.7, ал.9 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения му бъде присъдено
допълнително възнаргаждение за явяване в три поредни заседания в размер на 100.00 лева.
С молба от 10.02.2021 г. ищецът е поискал изменение на решението в частта за
разноските като бъде добавено заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение в
размер на 322.94 лева за назначения на ответницата особен представител и бъде отхвърлено
искането за присъждане на допълнителни 100.00 лева на основание чл.7, ал.9 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При условията на
евентуалност, в случай, че в полза на особения представител бъдат присъдени допълнително
100.00 лева е поискал да му бъде предоставен срок за внасянето им и е заявил, че претендира
и тях, в който смисъл моли да бъде допълнено решението.
С определение № 260176/08.03.2021 г. съдът е оставил без уважение подадената от
особения представител на ответницата молба по чл.248 от ГПК.
При извършена проверка, съдът намери, че обжалваните съдебни актове са валидни и
допустими.
Първоинстанционният съд е посочил неточно правната квалификация на
предявените искове, което обаче не рефлектира върху допустимостта на постановеното от
него решение предвид факта, че е обсъдил всички релевантни за спора факти и
обстоятелства и е основал изводите си на относимите към тях доказателства.
По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност се установи следното:
4
На 22.08.2017 г. между « Изи Асет Мениджмънт « АД, в качеството на заемодател и
жалбоподателката, в качеството на заемател е бил сключен договор за паричен заем №
3020369, по силата на който дружеството е предоставило на физическото лице
потребителски заем в размер на 1 000.00 лева, подлежащ на изплащане на 27 равни
седмични погасителни вноски от по 41.16 лева, включващи главница и договорна лихва, с
падежни дати посочени в чл.2, т.5 от договора, при фиксиран ГЛП 40%. Съгласно чл.2 от
договора, общата дължима сума от заемателя на заемодателя е била определена в размер на
1 111.32 лева, при ГПР 48.52 лева. В чл.1 е било посочено, че договорът е сключен на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и
посочващ индивуалните условия по заема. Според чл.3, с подписването на договора
страните са се съгласили да се рефинансира текущ заем на заемателя, като същият заявява,
че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № 2828277, в размер
на 259.51 лева, както и, че страните правят изрично заявление за прихващане на насрещни
задължения, а именно от заемната сума по договора заемодателят прихваща задължението
на заемателя по договор за паричен заем № 2828277. След извършеното прихващане
задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от
заемната сума, като договорът има сила на разписка. В чл.4, ал.2 от договора е било
уговорено, че ако не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по ал.1,
заемателят ще дължи неустойка в размер на 669.33 лева, която се заплаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка погасителна вноска е
добавя сумата от 65.95 лева. В чл.8 е било уговорено, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената
сума за всеки ден забава. В чл.10 е било посочено, че заемодателят има право по всяко време
да прехвърли правата си по договора на трето лице.
Кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем и вземанията по договора са
станали изискуеми с изтичане срока на действие на същия, а именно от датата на последната
дължима погасителна вноска – 28.02.2018 г..
На 30.01.2017 г. между « Изи Асет Мениджмънт « АД и въззиваемия е бил сключен
рамков договор за прехвърляне на парични вземания, с който е било постигнато съгласие
първото дружество да прехвърля на второто станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се
индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано
от датата на неговото съставяне. В пар. 2 страните са договорили, че Приложение № 1 ще
бъде съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП.
Следващите вземания се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със
съответна нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване то става
неразделна част от договора. Всяко едно от прехвърлените вземания включва всички
непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
5
включително изтеклите лихви, засечени към датата на подписване на приложението. В
пар.4, т.4.1. страните са се споразумели, че моментът на потвърждаване приемането на
съответното Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача се счита
за надлежна дата, от която вземанията са валидно прехвърлени. От този момент съответното
Приложение № 1 става неразделна част от договора. В т.4.8. и т.4.9. от договора е било
уговорено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение № 1 от
купувача, продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за
сключената цесия, съгласно императивната разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Потвърждението се извършва между лицата за контакт по реда на т.4.3. – 4.6., във формата
на електронен документ, удовлетворяваща изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.3, ал.2
от ЗЕДЕП. Продавачът се задължава от негово име да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното Приложение № 1 от купувача.
На 01.04.2019 г. е било изготвено и подписано от страна на продавача и купувача
Приложение № 1 към рамковия договор от 30.01.2017 г., в което под № 939 е отразено като
прехвърлено вземане по договор за кредит № 3020369, с длъжник жалбоподателката,
възлизащо към 01.04.2019 г. в общ размер на 1 302.17 лева, от които 713.93 лева – остатък от
главница, 51.50 лева – договорна лихва, 446.22 лева – неустойка и 90.52 лева – лихва за
забава за минал период.
На л.17 от първоинстанционното дело е приложено потвърждение за сключена цесия
на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което цедента потвърждава извършената цесия на всички
прехвърлени с договора от 30.012017 г. вземания, които са индивидуализирани в
Приложение № 1/01.04.2019 г., представляващо неразделна част от договора. На
потвърждението не е отразена дата и по делото липсват данни кога е било изпратено на
цесионера.
На л.18 е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. №
1943/14.02.2017 г. на нотариус рег. № 140, с което цедента упълномощава цесионера да
уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали
по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 30.01.2017 г., като горните
права се предоставят в изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по чл.99,
ал.3 от ЗЗД във връзка с посочения договор. Пълномощното е дадено без срок.
На л.16 от делото е приложено уведомително писмо от въззиваемия до
жалбоподателката, без дата на изготвянето му, с което същата се уведомява за извършената
цесия на вземанията по сключения от нея договор за паричен заем, като по делото липсват
доказателства, удостоверяващи изпращането му, респ. – получаването му от адресата.
На 10.09.2019 г. въззиваемият е депозирал заявление по чл.410 от ГПК въз основа на
което се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 732/12.09.2019 г.,
6
издадена по ч.гр.д. № 1216/2019 г. по описа на НПРС, с която жалбоподателката е осъдена
да му заплати сумите от 713.93 лева – главница, 51.50 лева – договорна лихва за периода
30.08.2017 г. – 28.02.2018 г., 446.22 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и 116.11 лева – лихва 01.03.2018 г. до 27.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 10.09.2019 г. до окончателното й изплащане, представляващи
задължения по договор за паричен заем № 3020369 от 22.08.2017 г., както и 26.56 лева –
деловодни разноски и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на
което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да
предяви вземанията си по съдебен ред.
В първоинстанциионното и настоящото производство са допуснати ССЕ, като
първата е изготвена на база справки – извлечения, представени от ищеца, а втората на база
справки – извлечения, представени от „ Изи Асет Мениджмънт „. Вещите лица и по двете
експертизи дават заключение, че във връзка с процесния договор за паричен заем са
постъпили суми за погасяване на задълженията по него в общ размер на 569.00 лева, като
посочват различни дати на плащане и размер на платените вноски. Според първата
експертиза, от постъпилата през периода 30.08.2017 г. – 25.10.2017 г. сума в общ размер на
569.00 лева са били погасени 286.07 лева – главница, 59.82 лева – договорна лихва и 223.11
лева – неустойка. Към датата на падежа на договора – 28.02.2018 г. общият размер на
задължението по него е бил 1 561.65 лева, от които 898.83 лева – главница, 89.01 лева –
договорна лихва и 573.81 лева – неустойка. Към датата на входиране на заявлението по
чл.410 от ГПК общият размер на задължението е бил 1 211.65 лева, от които 713.93 лева –
главница, 51.50 лева – договорна лихва и 446.22 лева – неустойка. Дължимата лихва за
забава е била в размер на 110.85 лева. Според второто заключение, от постъпилата в периода
28.08.2017 г. – 26.09.2018 г. сума от 569.00 лева са били погасени 286.07 лева – главница,
59.82 лева – договорна лихва и 223.11 лева – неустойка. Размерът на непогасените
задължения към датата на прекратяване на договора с изтичане на срока е бил 1 561.65 лева,
от които 898.83 лева – главница, 89.01 лева – договорни лихви и 573.81 лева – неустойка.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК размерът на непогасените
задължения е бил 1 211.65 лева, от които 713.93 лева – главница, 51.50 лева – договорна
лихва и 446.22 лева – неустойка. Размерът на законната лихва върху дължимата главница за
периода 01.03.2018 г. – 27.08.2019 г. е 108.08 лева.
Жалбоподателката не оспорва валидността на извършеното в полза на въззиваемия
прехвърляне на вземания по договор за потребителски заем № 3020369/22.08.2017 г. и
качеството му на цесионер, но оспорва твърдението, че заемната сума й е била реално
предадена, респ. размера на задълженията си за главница, договорна лихва и лихви за забава
за минал период.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
7
Предявените искове, предмет на разглеждане в настоящото производство, имащи за
правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, чл.240, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
са допустими.
По същество, не е спорно по делото и се потвърждава от събраните писмени
доказателства, че между ответницата и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД е бил сключен договор
за потребителски кредит в размер на 1 000.00 лева. Ответницата оспорва, че заемната сума й
е била реално предадена. Възражението и обаче се опровергава от съдържанието на
договорните клаузи по чл.3 от договора, в които е изрично посочено, че страните се
съгласяват от заемната сума да бъде погасено чрез прихващане нейно задължение по друг
договор за заем, в размер на 259.51 лева, за която сума безспорно е налице престиране от
страна на заемодателя в изпълнение на задълженията му договора. Що се касае за разликата
до пълния размер на заетата сума, възражението се опровергава от една страна от факта, че
ответницата не твърди и не доказва, че се е отказала от договора или е възразила относно
изпълнението му по реда на чл.7, ал.3 и ал.4 от него, респ., че го е развалила поради
неизпълнение по чл.87 от ЗЗД, а от друга страна – от безспорно установения факт, че същата
е изпълнила, макар и със забава част от задълженията си по него за връщане на остатъка от
заетата сума в размер на 740.49 лева.
Не е спорно също, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени чрез валиден договор за цесия от първоначалния кредитор на ищеца, като по
делото се установява, че длъжникът е узнал за прехвърлянето с връчване на уведомително
писмо по чл.99, ал.3 от ЗЗД ведно с препис от исковата молба, което, съгласно трайно
установената съдебна практика е равнозначно на съобщаване на цесията и на основание
чл.235 от ГПК следва да бъде взето предвид от съда.
Позовавайки се на изложеното, съдът достига до извод, че ищецът е надлежно
материално правно легитимиран като кредитор на ответницата за вземанията по сключения
между нея и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД договор за паричен заем № 3020369/22.08.2017
г., до размера им към датата на, която са му били прехвърлени по силата на сключен между
него и „ Изи Асет Мениджмънт „ договор за прехвърляне на парични вземания / цесия / от
30.01.2017 г., а именно 01.04.2019 г., когато е било подписано Приложение № 1 към
договора за цесия.
Относно ликвидността и изискуемостта на претендираните вземания, от
изслушаните по делото две ССЕ се установява по категоричен начин, че съгласно
изготвения погасителен план, при който е бил отпуснат процесния кредит, общият размер на
задълженията на ответницата е възлизал на 1 780.65 лева, от които 1 000.00 лева – главница,
111.32 лева – договорна лихва и 669.33 лева – договорна неустойка. За погасяване на
задълженията по договора са постъпили суми в общ размер на 569.00 лева, от които
заемодателят е погасил 286.07 лева – главница, 59.82 лева – договорна лихва и 223.11 лева –
неустойка, като към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК размерът на
8
посочените задължения е 1 211.65 лева, от които 713.93 лева – главница, 51.50 лева –
договорна лихва и 446.22 лева – неустойка. Като съобрази изложеното, че с влязлото в сила
в отхвърлителната му част решение по гр.д. № 1703/2019 г. по описа на НПРС вземането за
неустойка по договора за заем е признато за недължимо, поради нищожност на клаузата,
както и разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, която е приложима, доколкото между страните не е
уговорено друго във връзка с изпълнението на задълженията, съдът достига до извод, че от
платената от ответницата сума в размер на 569.00 лева са били погасени следните
задължения 462.70 лева – главница и 106.30 лева – договорна лихва. Ето защо, приема, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК задълженията й по договора са
били за 537.30 лева – главница, 5.02 лева – договорна лихва и 81.34 лева – лихва за забава
върху главницата от 537.30, дължима за периода 01.03.2018 г. – 27.08.2019 г..
В съответствие с изложеното, заключава, че предявеният положителен
установителен иск за главница се явява основателен и доказан за сумата от 537.30 лева,
искът за договорна лихва – за сумата от 5.02 лева, а искът за лихви за минало време върху
дължимата главница за сумата от 81.34 лева, за които следва да се уважат.
Като съобрази изложеното и забраната за влошаване положението на жалбоподателя,
установена в чл. 271, ал.1, изр. ІІ от ГПК, съдът намери, че първоинстанционното решение
следва да се потвърди в частта, в която е признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите от 473.46 лева – главница и 75.29 лева –
лихва за забава върху главницата в размер на законната, дължима за периода 01.03.2018 г. –
27.08.2019 г.. В частта, в която е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
договорна лихва в размер над 5.02 лева до 23.86 лева решението следва да се отмени като
неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск за установяване
на задължение за договорна лихва да бъде отхвърлен за разликата над 5.02 лева до 23.86
лева. В частта за разноските решението следва да се измени, като бъде отменено в частта, в
която ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в
първоинстанционното производство в размер над 231.29 лева и деловодни разноски в
заповедното производство в размер над 25.36 лева.
Досежно депозираната частна жалба срещу определението на първоинстанционния
съд по чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, съдът съобрази следното: С
молбата си по чл.248 от ГПК ищцата е поискала изменение на решението, като на
назначеният й служебен представител бъде определено допълнително възнаграждение за
явяване в три съдебни заседания в размер 100.00 лева. Видно от мотивите към решението,
такова възнаграждение е било определено от съда и присъдено като част от дължимите по
делото разноски, съобразно уважената част от предявените искове, поради което настоящата
инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззивамия
9
деловодни разноски във въззивното производство, съразмерно с уважената част от жалбите
в размер на 944.60 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010/21.01.2021 г. по гр.д. № 1703/2019 г. по описа
на Районен съд – Нови пазар, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че С. СТ. В.,
ЕГН ********** дължи на „ Агенция за контрол на просрочени вземания „ ЕООД, ЕИК *
сумите от 473.46 лева – главница по договор за паричен заем № 3020369 от 22.08.2017 г. и
75.29 лева – лихва за забава за плащане по същия договор за периода 01.03.2018 г. –
27.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.09.2019 г.
до окончателното й плащане.
ОТМЕНЯ решение № 260010/21.01.2021 г. по гр.д. № 1703/2019 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че С. СТ. В., ЕГН
********** дължи на „ Агенция за контрол на просрочени вземания „ ЕООД, ЕИК * сумата
над 5.02 лева – договорна лихва по договор за паричен заем № 3020369 от 22.08.2017 г., като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ Агенция за контрол на просрочени
вземания „ ЕООД, ЕИК * срещу
С. СТ. В., ЕГН ********** положителен установителен иск за задължение за договорна
лихва по договор за паричен заем № 3020369 от 22.08.2017 г. в размер над 5.02 лева до
присъдения размер от 23.86 лева, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 260010/21.01.2021 г. по гр.д. № 1703/2019 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар В ЧАСТТА, в която С. СТ. В., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „ Агенция за контрол на просрочени вземания „ ЕООД, ЕИК * деловодни
разноски за първа инстанция в размер над 231.29 лева и деловодни разноски в заповедното
производство в размер над 25.36 лева.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 260176/08.03.2021 г. по гр.д. № 1703/2019
г. по описа на РС – Нови пазар.
ОСЪЖДА С. СТ. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., общ. К., обл. Ш... да
заплати на „ Агенция за контрол на просрочени вземания „ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С..., представлявано от И.Ц.К. деловодни разноски във въззивното
10
производство в размер на 944.60 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11