№ 139
гр. София, 23.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение от 04.02.2022г. по ЧНД №254/2022г., Софийски градски съд е оставил
без уважение молбата на осъдения Б. С. Б. да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване от свобода“,
постановено по нохд №130/2020г. по описа на РС Разград.
Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият Б.Б. чрез адв.Т.. В нея
се изразява несъгласие с втория извод на съда, че не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на Б.. Твърди се, че с цялостното си поведение в мястото за изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“, Б. е дал доказателства за поправянето си. Посочва се, че
лишеният от свобода не е наказван за допуснати нарушения на вътрешните правила. Не се
спори, че Б. не е ангажиран с трудова дейност и не участва в социални мероприятия, но
останало неясно дали това е по негова воля или не му е предлагано от администрацията.
Обръща се внимание, че неполагането на труд, когато не е по вина на лишения от свобода,
не може да се отчита в негова реда. Според защитата не следва да бъде кредитиран
социалния доклад за Б., тъй като в него липсва посочване какви конкретно действия са
извършвани с него. По тези съображения се моли да бъде отменено определението на СГС и
да бъде постановено друго, с което да бъде условно предсрочно освободен лишеният от
свобода Б..
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
1
С определение от 04.02.2022г. по ЧНД №254/2022г., Софийски градски съд е
оставил без уважение молбата на осъдения Б. С. Б. да бъде условно предсрочно освободен
от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване от свобода“,
постановено по нохд №130/2020г. по описа на РС Разград.
Най-напред съдът установил от представената актуална справка от началника на
СЦЗ, че осъденото лице Б.Б. е постъпил в Затвора в гр.София на 22.06.2021г., когато по
отношение на него е било приведено в изпълнение общо наказание от 2 години и 4 месеца
лишаване от свобода, определено по нохд №130/2020г. на РС Разград, за престъпление по
чл.196 от НК, с предварителен арест от 1 година, 7 месеца и 1 ден. Към датата на съдебното
заседание пред първия съд той е изтърпял фактически 2 години, 2 месеца и 13 дни, с остатък
за изтърпяване от 1 месец и 17 дни.
Правилно първостепенният съд установил, че е налице първата предпоставка,
визирана в чл.70 ал.1 т.2 от НК, а именно осъденият Б. да е изтърпял не по-малко от 2/3 от
наложеното наказание, тъй като наложеното наказание е при опасен рецидив.
Контролната съдебна инстанция споделя направения от първият съд извод, че не е
налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне. Съдът констатирал, че при лишения от свобода е констатиран среден риск
от рецидив – 45 точки. В изготвения доклад са посочени ясно изразени дефицити касаещи
отношение към правонарушението, формално приема отговорността за деянието и не
разбира в пълна степен мотивите за извършеното деяние, не приема присъдата за
справедлива, не разпознава факторите допринесли за извършване на правонарушението,
начин на живот и обкръжение, приобщен към хора с утвърдени криминални нагласи, с
безразсъдно и рисково поведение. Освен това Б. не разпознава проблемите си, което води до
липса на способност за тяхното разрешаване и не осъзнава последствията от собствените си
действия.
Необходимо е да се посочи в отговор на аргумента на защитата, че именно тези ясно
и конкретно описани дефицити при лишения от свобода Б. са пречка да бъде постановено
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието. Видно е, че
прогресивната система не е била приложена по отношение на Б.. Не на последно място,
осъденото лице е бил с предварителен арест от 1 година и 7 месеца, като в този период от
време с него не е била извършвана работа. А извършваната до момента работа с него, не е
дала положителен резултат.
Първостепенният съд, съобразявайки и нормата на чл.439а от НПК е преценил в
съвкупност и останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на
осъденото лице и достигнал до извод, че следва да се осигури възможност на
администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока
2
поправяне в пълнота на осъденото лице и постигане на положителен резултат в процеса на
превъзпитание.
Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените от първостепенният съд
изводи като правилни и законосъобразни.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и
намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.02.2022г. по ЧНД №254/2022г., с което
Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на осъдения Б. С. Б. да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, постановено по нохд №130/2020г. по описа на РС Разград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3