№ 10779
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110161283 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „...“ .. срещу ответното дружество „..“ ...
Ищецът „...“ .. твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ..,
находящ се в ... Поддържа, че ответникът е ползувал доставената топлинна енергия
през периода 01. 11. 2018 г. - 30. 04. 2020 г., но не я заплатил. Заявява, че е отправил
покана до ответника за сключването на договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, но въпреки това договор не е бил сключен. При това положение
намира, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка. Освен това
заявява, че ответникът е изпаднал в забава за заплащането на стойността на топлинната
енергия съобразно съответни общи условия. Твърди, че съответната етажна
собственост е сключила с ищеца договор за осъществяването на услугата дялово
разпределение. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че
последният му дължи сума в размер на 583 лева и 88 стотинки - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018
г. до 30. 04. 2020 г., 72 лева и 9 стотинки - законна лихва за забава от 31. 12. 2018 г. до
17. 06. 2021 г., 26 лева и 98 стотинки - сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от 01. 05. 2018 г. до 29. 02. 2020 г., и 5 лева и 40 стотинки. - законна лихва за
забава за периода от 01. 07. 2018 г. до 17. 06. 2021 г., ведно със законовата лихва от 24.
06. 2021 г. (датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното изплащане на сумите, за които суми била издадена
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът „..“ .. твърди, че между страните не са възниквали
облигационни отношения по писмен договор за доставяне на топлинна енергия, но
също така заявява, че липсва неоснователно обогатяване. Поддържа, че топлинна
енергия не е била реално доставяна и използвана през процесния период спрямо
съответния имот, защото той не е свързан към топлопреносната мрежа. Позовава се на
протокол от общо събрание на етажната собственост от 17. 05. 2011 г. и договор между
1
етажната собственост и ищеца, според които „..“ не се счита потребител на топлинна
енергия спрямо съответния имот. Оспорва представения към исковата молба протокол
от общо събрание на етажната собственост от 20. 02. 2012 г. с доводи за нищожност,
незаконосъобразност и липса на необходими реквизити. Намира, че ищецът не може да
претендира плащане на разходи за топлинна счетоводство, че неправилно се позовава
на общи условия при липса на сключен договор и че съответно ответникът не би могъл
да е изпаднал в забава съгласно тях. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответното дружество на 24. 06. 2021 г., във връзка с което е образувано ч. гр. дело №
36791/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 150-и състав. Съдът е уважил
заявлението, като е издал заповед за парично изпълнение по чл. 410 на 07. 07. 2021 г.
Ответното дружество своевременно е депозирала възражение по чл. 414 ГПК.
Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответства
на издадената заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правни основания чл. 59 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно, че е обеднял чрез доставянето на топлинна енергия и
осъществяването на услугата разпределение на топлинна енергия, че ответникът се е
обогатил с получаването на топлинната енергия и услугата, наличието на връзка между
обедняването и обогатяването и тяхната стойност. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
обедняването и обогатяването. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в
забава.
По иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД
Между страните не се спори, а и от представения договор за покупко-продажба
на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ от 10.05.2012 г. (л.28-61) се установява, че
ответното дружество е собственик на процесния .., находящ се в ...
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Според §1, чл. 43 ДР
на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка
на държавния или общинския бюджет.
По делото не се спори, че ответникът има качеството на небитов клиент.
В настоящия казус ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
2
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за
доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че страните не са били обвързани от
облигационно правоотношение.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността
на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (л.130-135) във връзка с
потреблението на топлинна енергия в имота. Вещото лице посочва, че абонатната
станция топлозахранва целия блок /2 входа/. Общия топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. В процесния имот няма монтиран
апартаментен топломер. За двата отчетни периода не е осигурен достъп до имота. На
09.05.2019 г. в отчетния формуляр с подпис на домоуправител е отбелязано, че имота е
необитаем, но в отчетния формуляр за 2020 г. няма отбелязване, че имота също е
необитаем. Въпреки неосигуреният достъп за процесния период няма изчислена ТЕ за
отопление на имот. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи
части. За периоди 18/19 г. и 19/20 г. не е осигурен достъп до имота. На 09.05.2019 г. в
отчетния формуляр с подпис на домоуправител е отбелязано, че имота е необитаем, но
в отчетния формуляр за 2020г . няма отбелязване, че имота също е необитаем. За
период 19/20г. не е представен протокол за неосигурен достъп, а непопълнен формуляр
за показанията на водомер. За период 18/19г. няма изчислена ТЕ за БГВ, а за период
19/20г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла
вода, при служебно определен разход 140 литра на денонощие за един потребител.
Вещото лице посочва, че за период 19/20 г. ФДР не са изготвили протоколи за
неосигурен достъп за двете дати за отчет, поради което не може да потвърди
служебното изчисление за ТЕ за БГВ. Изчисленията извършени от ФДР за ТЕ за
отопление от сградна инсталация са в съответствие с действащата Наредба№16-334
изменение от 01.06.2014 г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
Вещото лице посочва, че при посещението на 15.12.2022 г. на жилищна сграда
бл. №430, вх. Б, .. е установено, че имотът е на две нИ.: кота -2.71 и кота 0.00 с
вътрешна стълба между двете нИ.. В процесния имот към датата на огледа е нямало
монтирани отоплителни тела. Видими са били само връзките на тръбопроводите в
колекторната кутия. Няма поставен апартаментен топломер в колекторната кутия.
Вещото лице е установило, че в колекторната кутия връзката към хоризонталните
щрангове е прекъсната и няма подаване на ТЕ към имота. Същото е установено за
процесния период и в настоящата СТЕ в т.2 по въпросите на ищеца, поради което няма
изчислена ТЕ за отопление на имот.
От приетата експертиза е видно, че начислените от ответника суми са за сградна
инсталация, както и за периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г. за БГВ, но вещото лице
посочва, че за период 19/20г. ФДР не са изготвили протоколи за неосигурен достъп за
двете дати за отчет, поради което не може да потвърди служебното изчисление за ТЕ за
БГВ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
3
общите части на сградата.
Същевременно от приетия като писмено доказателство по делото протокол от
17.05.2011 г. на общото събрание на етажната собственост в .. (л.70-73) е видно, че
всички етажни собственици са декларирали, че отклоненията за отопление и горещо
водоснабдяване към апартаменти и магазини, сред които и процесният магазин, са
трайно прекъснати от общите сградни инсталации на сградата, като същите са поели
ангажимент за осъществяване на контрол относно неправомерното потребление на
топлинна енергия за тези имоти.
В представения по делото договор от 02.09.2011 г., сключен между „...“ .. и
етажните собственици на .. от сградата на адрес .. (л. 67-69), в качеството им на
потребител, страните са приели, че няма да се считат за потребители на топлинна
енергия по смисъла на Закона за енергетиката собствениците на посочените в договора
имоти, сред които и праводателя на ответното дружество „С.А.Г.“ ООД – собственик
на магазин 38, като потребителят се е задължил да заплаща дяловете от топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, общи части и др. за имотите по т. 2 от
договора, в която е посочен и ... Уговорката в договора от 02.09.2011 г. относно начина
на заплащането на дължимите суми само от част от етажните собственици на
топлоснабдената сграда /новоизградена/, е валидна. Същата не противоречи на
нормите в специалния закон - ЗЕ, като така договореното следва да бъде зачетено при
прилагане на принципа на договорната свобода /арг. и от чл. 29, ал. 2 и 3 от Наредба №
16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/. С този договор страните са се
споразумели потребители на топлинна енергия в .. да са останалите етажни
собственици, а не собственикът на топлоснабдения имот „С.А.Г.“ ... Не съществува
пречка за това, като в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС изрично е предвидено, че клиенти на топлинна енергия могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като при
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия.
Представеният протокол от ОС на ЕС от 20.02.2012 г. (л. 63-65), съгласно който
е взето решение от ЕС за отмяна на това по протокола от и считано от 01.10.2011 г.
дължимите суми за ТЕ за сградна инсталация да се разпределят между всички имоти в
сградата, е бил оспорен в срока по чл. 131 от ГПК от ответника. В открито съдебно
заседание на 25.01.2023 г. съдът го е изключил от доказателствата по делото на
основание чл. 183, ал. 1 от ГПК, изречение второ ГПК. Следва да се отбележи, че дори
и евентуално такова валидно решение да е било взето на 20.02.2012 г. от ОС на ЕС за
отмяна на предходно такова от 17.05.2011 г., то не е бил сключен анекс за изменение
на договора от 02.09.2011 г. между ищеца и ЕС, така че и първоначално изключените
обекти, вкл. и .., да участват при разпределение на ТЕ за общи части. Така ищецът е
обвързан от сключения договор с ЕС от 02.09.2011 г. и няма възможност да
преразпределя ТЕ за сградна инсталация по друг начин.
При така установените обстоятелства и при съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства съдът намира, че не е налице основание за ангажиране
отговорността на ответното дружество. Извод в този смисъл се обуславя освен от
заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е констатирано, че
ответникът не ползва топлинна енергия за отопление на имота и БГВ, като в имота не е
направена връзка с отоплителната инсталация, няма отоплителни тела, няма прибори и
мивки, но и от представения по делото договор от 02.09.2011 г., съгласно който е
4
постигнато съгласие между ищеца и етажните собственици за непредоставяне на
услугата по отношение на част от тях, както и за освобождаването им от задължението
за заплащане на разходите за изразходваната топлоенергия за сградна инсталация и
общи части. Доколкото въз основа на установените права и задължения в сключения на
02.09.2011 г. договор ответното дружество не дължи заплащане на претендираните от
него суми за цена за доставена топлинна енергия, като задължението за това е за друго
лице, съдът намира, че не се касае за разместване на блага между имуществена сфера
на ищеца и ответника на извъндоговорно основание именно поради това, че ищецът
разполага с правото да претендира вземането си от друго задължено по договора лице.
С оглед изложеното по-горе, съдът счита, че като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и искът за дялово разпределение, тъй като ищецът не е ползвал топлинна
енергия, с оглед на което не следва да дължи и такса за услугата дялово разпределение.
По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
С оглед липсата на установено задължение по главния иск, неоснователен се
явява и акцесорният иск, поради което същият също следва да бъде отхвърлен изцяло.
Неоснователен е и искът за мораторна лихва по отношение на цената за дялово
разпределение.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, в чиято полза следва да бъдат присъдени претендираните такИ. за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и депозит за съдебно-техническа
експертиза в размер на 200 лева. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, защото така уговореното и реално заплатено адвокатско
възнаграждение съответства на актуалния минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...“ .., с ЕИК .. и със седалище и адрес на
управление .. .., с ЕИК .. и със седалище и адрес на управление ..., иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 583лева и 88 стотинки,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г.
до м.04.2020 г. спрямо имот – .., абонатен номер 428149, находящ се в .., вх. Б, както и
сумата в размер на 26 лева и 98 стотинки, представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 28. 02. 2020 г., както и сумата в размер на
72 лева и 9 стотинки - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на топлинната енергия за периода 31. 12. 2018 г. – 17. 06.
2021 г., както и сумата 5 лева 40 стотинки, представляваща обезщетение за забава
върху цената за услугата дялово разпределение за периода 01. 07. 2018 г. до 17. 06.
2021 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 07. 07. 2021 г. по ч. гр. дело № 36791/2021 г. по
описа на Софийския районен съд,150-и състав.
5
ОСЪЖДА „...“ .., с ЕИК .. и със седалище и адрес на управление .., да заплати
на „..“ .., с ЕИК .. и със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 600 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6