Решение по дело №329/2020 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 14.10.2020 г.

 

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

          

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в публичното заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                                  РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 329 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 52/09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 744/2018 г. на РС- Своге, е отхвърлен предявения от Т.И.Д. с ЕГН: ********** *** против О.С. иск за признаване на установено по отношение на Т.И.Д., че Общината не е собственик на помещение № 5, представляващо самостоятелен обект с предназначение „за склад“, с площ по документи от 21,43 кв.м., находящо се на първия етаж от масивна четириетажна сграда, изградена в УПИ I-970 от кв. 105А по ПУП на гр. Своге.Т.И.Д. е осъдена да заплати на О.С. разноски по делото в размер на 1100 лева.

         Решението е обжалвано от Т.И.Д. с доводи за неправилност и незаконосъобразност, постановено при съществени процесуални нарушения. Посочва, че с нотариален акт за покупко-продажба  на недвижим имот от 31.01.2013 г. № 12, том I, рег. № 109, нот. дело № 12/2013 г. на нотариус Г.М., вписан в регистъра на НК под № 143, В.К. Г. с ЕГН: ********** й продава следния недвижим имот: Самостоятелен търговски обект-книжарница, със застроена площ от 173,03 кв.м., състояща се от търговска зала, офис, склад и санитарен възел, находяща се в гр. С., ул. „Ц. С.“ 00, на първи партерен етаж на строената през 1969 година масивна четириетажна административна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота на който е построена сградата, а именно: урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел I-970 „За административен търговски комплекс“ в кв. 105А по плана на гр. Своге. В закупеният от нея имот е включена и спорната част, представляваща Помещение № 5, представляващо склад, с площ от 21,430 кв.м., находящо се на първи етаж от масивна четириетажна сграда със застроена площ от 243,21 кв.м., при граници на обекта: Обект № 3 /книжарница и магазин/, обект № 6 /котелно/, обект № 4 /стълбище/, което е неразделна част от самостоятелен търговски обект-книжарница, целия със застроена площ от 173,03 кв.м. На следващо място счита, че РС-Своге е изтълкувал неправилно заключението на съдебно-техническата експертиза, от която се установявало, че процесното помещение никога не е било самостоятелен обект, а е било неразделна част от книжарницата. Неправилно били интерпретирани и показанията на разпитаните свидетели С.С., В.Г., С.К. и Е. Е., от чиито показания също се установява, че процесното помещение никога не е било самостоятелен обект. Излага подробни съображения, че имотът е придобит по давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, чрез непрекъснато 5-годишно добросъвестно владение, считано от 2013 г. до настоящия момент. В подкрепа на същото са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които посочват, че единствен собственик на целият недвижим имот е Т.Д., като никой не е имал претенции за собственост до този момент. По изложените съображения моли за отмяна на решението и уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.

         Ответникът по жалба О.С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че в документите за собственост на праводателите на ищцата, никъде процесното помещение не е описано като част от книжарницата, обект на прехвърлителната сделка. В този смисъл били показанията на св. К. и св. Е.. Входът на процесното помещение от 21,43 кв.м. е с вход на гърба на сградата, т.е. не от към ул. Ц.С.. В експертизата в.л. е посочило, че е налице идентичност между процесното помещение № 5 по АЧОС и помещение-офис и склад по неодобрения проект, изготвен по възлагане на ищцата, но не и идентичност с недвижим имот-книжарница, предмет на няколко прехвърлителни сделки. Счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че не са интерпретирани правилно показанията на разпитаните по делото свидетели. Правилно първоинстанционния съд приел, че спорното помещение не е закупено от Д. по силата на договора от 31.01.2013 г., нито е било собственост на нейните праводатели, потвърдено както от писмените доказателства, така и от показанията на свидетелките К.и Е.. Навежда твърдения, че ищцата не е могла да придобие имота по давност, тъй като имота е общинска собственост. Моли решението на РС-Своге да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

         РС-Своге е бил сезиран с предявен от Т.И.Д. с ЕГН: ********** *** против О.С. отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на Т.И.Д., че Общината не е собственик на помещение № 5, представляващо самостоятелен обект с предназначение „за склад“, с площ по документи от 21,43 кв.м., находящо се на първия етаж от масивна четириетажна сграда, изградена в УПИ I-970 от кв. 105А по ПУП на гр. Своге.

Ищцата твърди, че  е собственик, по силата на договор за продажба от 31.01.2013 г., на самостоятелен търговски обект-книжарница, със застроена площ от 173, 03 кв.м., състояща се от търговска зала, офис, склад и санитарен възел, находяща се в гр. Своге, ул. „Цар Симеон“ 11, на първи партерен етаж от масивна четириетажна сграда. На 06.11.2018 г. установила, че има съставен Акт № 11922 от 07.07.2016 г. за частна общинска собственост, който засяга помещение нейна собственост. Излага, че помещението не е самостоятелен обект, а винаги е било част от книжарницата-нейна собственост. Сочи, че владее добросъвестно, явно и непрекъснато помещението-склад, посочено в Акт № 11922 от 07.07.2016 г. от момента на закупуване на книжарницата – 31.01.2013 г.

         О.С. е подала отговор на исковата молба, с който исковата молба се оспорва. Заявява, че помещение № 5, представляващо самостоятелен обект с предназначение „за склад“ не е част от книжарницата, като излага подробни аргументи за това.

         Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         По силата на договор за изкупуване на Книжарница, по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗППДОбП, Министъра на културата прехвърля на купувачите П.Г.Г.с ЕГН: ********** и П. Д. Г.с ЕГН: ********** и двамата от гр. С., правото на собственост върху недвижим имот-Книжарница, със застроена площ от 173,03 кв. м., състояща се от търговска зала, офис, склад и санитарен възел, находяща се на партера на ЧИТИРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, в гр. С., ул."Ц.С." № 00. Към договора е представен проспект, в който се посочва, че в книжарницата са обособени следните помещения: търговска зала с площ от 80 кв.м., склад с площ от 93,03 кв.м., в който са разположени и санитарният възел с площ около 3 кв.м., офис с площ около 8 кв.м. и килер с площ около 6 кв.м.

С нотариален акт от 13.08.2012 г. за замяна на недвижим имот срещу движима вещ № 120, том І, рег. № 1012, н. д. № 110/2012 г. на  нотариус Г.М. /вписан под №143 в НК/ е била изповядана сделка, по силата на която К.П.Д.е прехвърлил на К.Л. Г. своята ¼ ид. ч. от КНИЖАРНИЦА, със застроена площ от 173,03 кв. м., състояща се от търговска зала, офис, склад и санитарен възел, находящ се в гр. С., ул."Ц. С." №00, на първи партерен етаж в построената през 1969 г. МАСИВНА ЧИТИРИЕТАЖНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ парцел I-970 „За административен и търговски комплекс", в кв. 105А по плана на гр.Своге, при граници и съседи на имота: от две страни-улица, пл. III-969, пл.VIII-971 и двата в кв. 105А по плана на населеното място, а  в замяна на прехвърления му имот К.Л.Г. е прехвърлил на К.П. Д.собственото си МПС.

С нотариален акт от 24.09.2012 г. за продажба на недвижим имот № 151, том І, рег. № 1210, н. д. № 138/2012 г. на  нотариус Г.М. /вписан под №143 в НК/  е била изповядана сделка, по силата на която П.Г. Г., действаща чрез пълномощника си К.П.Д. е продала на К. Л.Г. собствените си 3/4 ид. ч. от процесния имот- КНИЖАРНИЦА.

С нотариален акт от 30.01.2013 г. за замяна на недвижими имоти № 11, том І, рег. № 106, н. д. № 11/2013 г. на  нотариус Георги Маринов /вписан под №143 в НК/  е била изповядана сделка, по силата на която К. Л.Г.прехвърля на В. К.Г. процесния имот- КНИЖАРНИЦА. В замяна на прехвърленият му имот – КНИЖАРНИЦА, В.К.Г. от своя страна прехвърля на К.Л.Г. УПИ с площ от 545 кв.м., съставляващ имот планоснимачен № 97, за който имот в съсобственост с имоти пл.№ 63 и пл. № 64 е отреден парцел VIII-63,64,97-„За детски дом и детски ясли” в кв. 8 по плана на с. Б., общ. Своге, при граници и съседи на имота: улица- от три страни, п. VII-52, п. IX-51 и двата в кв. 8 по населеното място.

С нотариален акт от 31.01.2013 г. за продажба на недвижим имот № 12, том І, рег. № 109, н. д. № 12/2013 г. на  нотариус Г.М. /вписан под №143 в НК/  е била изповядана сделка, по силата на която В.К.Г. е продал на Т.И.Д. процесния имот- КНИЖАРНИЦА /описан по-горе/, за сумата от 25 000 лева.

За процесното помещение № 5 е съставен АЧОС № 11922/07.07.2016 г. и АЧОС № 12408/21.06.2018 г.

         Приетата пред РС-Своге е съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че самостоятелен обект № 5 с идентификатор 65869.607.126.1.5 – за склад е със застроена площ от 21,430 кв.м., а самостоятелен обект № 3 с идентификатор 65869.607.126.1.3-за търговска дейност /книжарница и магазин/,  е със застроена площ от 173,030 кв.м. Дадено е заключение, че няма разлика в застроената площ на търговския обект-книжарница в приложените към делото документи за собственост и продажба на същата обособена част от сградата. В приложените по делото документи застроената площ е от 173,03 кв.м. Към момента на огледа вещото лице констатира, че книжарницата се състои от следните помещения: търговска зала, санитарен възел с предверие /умивалня/ към него, складова част, състояща се от голям склад, малък склад и предверие /тип входно антре/. До складовата част се достига чрез подход през търговската зала и чрез отделен външен вход от южната страна на сградата. Границите на спорното помещение № 5 съответстват на отразените в приложената по делото схема от 09.08.2016 г., а именно: обект № 3-книжарница с идентификатор 65869.607.126.1.3; обект № 6-котелно с идентификатор 65869.607.126.1.6; двор-част от УПИ I- за административен и търговски комплекс в квартал 105А; обект № 4-стълбище с идентификатор 65869.607.126.1.4. Към момента на огледа от вещото лице не са констатирани видими признаци за извършено през последните години преустройство на търговския обект-книжарница.

         Пред РС-Своге за разпитани две групи свидетели – на ищеца /С.С.С.и В.К.Г./ и  на ответника /С.Г.К. и Е. Н. Е./.

         От показанията на свидетеля С.С. се установява, че от 2007 г. ползва книжарницата, която представлява 150 кв.м. търговска част, плюс складово помещение. Входът на складовото помещение е от вътрешния вход, а външния вход не се ползва – заграден е с решетки и врата. Нищо не е преправяно или променяно по помещението. Свидетелят Г. дава показания, че познава имота и складовото помещение винаги и било част от книжарницата.

         От показанията на С.К. се установява, че е влизала в книжарницата, където имало склад. В последно време обаче не е влизала там. Свидетелката Е. Е. от 1981 г. до 1983 г. е работила в книжарницата и сочи, че процесният имот се намирал отзад, но не е имала достъп до него, защото бил затворен. Сега също е влизала в книжарницата като клиент като посочва, че цялата търговска част и складова част са едно помещение. Премахната била преградата от рафтове между склада и залата. За процесното помещение нямало врата отвътре, от към книжарницата, входът бил на гърба на сградата. Свидетелката не знае кой е ползвал помещението, не е виждала никой да влиза в него.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:    

 Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове /положителен или отрицателен/ е наличието на правен интерес за ищеца от търсената по този ред защита. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да добие права, ако отрече правата на ответника. В този смисъл е Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, ищецът обосновава правния интерес от предявяването на иска, чрез отричането на собственическите права на ответника, което ще е от значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. В съответствие с общото правило на чл. 154 ГПК

 за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите правото си на собственост факти. При отрицателен установителен иск ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на правото, което се оспорва. Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това дали твърдяното или отричано право произтича от твърдения или отричан правопораждащ факт /в случаите на спорове за собственост - придобивен способ/.

В случая Т.И.Д. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ответника не е собственик на помещение № 5, представляващо самостоятелен обект с предназначение „за склад“, с площ по документи от 21,43 кв.м., находящо се на първия етаж от масивна четириетажна сграда, изградена в УПИ I-970 от кв. 105А по ПУП на гр. Своге. Ищцата основава заявеното от нея отричане на правото на собственост на ответника върху процесния имот с твърдение, че последния оспорва правото й на собственост и неоснователно с Решение на Общинския съвет е обявен публичен търг за продажбата му. При така заявеното оспорване на правото на собственост на ответника у ищцата е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с оглед твърдението, че притежава самостоятелно право /право на собственост/ на конкретно придобивно основание, което се оспорва от ответника /арг. от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Ответникът основава правото си на собственост на АЧОС № 11922/07.07.2016 г. и АЧОС № 12408/21.06.2018 г.

Няма спор, че цялата сграда е построена върху имот, който е общинска собственост. В проспект – Приложение №1 към Договор от 05.12.1996 г. е посочено, че сградата в която се намира книжарницата е построена през 1969 г. върху общинска земя с право на строеж. В нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез изкупуване по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОБП от 14.12.1998 г. също е посочено, че имота върху който е построена сградата представлява общинска собственост и съставлява имот пл. № 970, включен в парцел-за търговски комплекс в кв. 105 по регулационния план на гр. Своге, видно и от скица – л. 23 от делото. По силата на чл.  92 от Закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго,  а в § 10 , ал. 1 от ПЗР на ЗОбС се предвижда, че с влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението.

Безспорно по делото е, че с нотариален акт от 31.01.2013 г. за продажба на недвижим имот № 12, том І, рег. № 109, н. д. № 12/2013 г. на  нотариус Г.М. /вписан под №143 в НК/  е била изповядана сделка, по силата на която В.К.Г.е продал на Т.И.Д. процесния имот- КНИЖАРНИЦА, със застроена площ от 173,03 кв. м., състояща се от търговска зала, офис, склад и санитарен възел, находящ се в гр. С., ул."Ц.С." № 00, на първи партерен етаж в построената през 1969 г. МАСИВНА ЧИТИРИЕТАЖНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ парцел I-970 „За административен и търговски комплекс", в кв. 105А по плана на гр.Своге, при граници и съседи на имота: от две страни-улица, пл. III-969, пл.VIII-971 и двата в кв. 105А по плана на населеното място.

Спорен се явява въпроса дали процесното помещение №5 представляващо самостоятелен обект с предназначение „за склад“, с площ по документи от 21,43 кв.м. се включва в площта на книжарницата. Заключението на вещото лице Л.Д. е, че самостоятелен обект № 5 с идентификатор 65869.607.126.1.5 – за склад е със застроена площ от 21,430 кв.м., а самостоятелен обект № 3 с идентификатор 65869.607.126.1.3-за търговска дейност /книжарница и магазин/,  е със застроена площ от 173,030 кв.м. Границите на спорното помещение № 5 съответстват на отразените в приложената по делото схема от 09.08.2016 г., а именно: обект № 3-книжарница с идентификатор 65869.607.126.1.3; обект № 6-котелно с идентификатор 65869.607.126.1.6; двор-част от УПИ I- за административен и търговски комплекс в квартал 105А; обект № 4-стълбище с идентификатор 65869.607.126.1.4.При това положение съдът заключава, че се касае за два различни обекта, като процесното помещение № 5 е самостоятелен обект, с площ от 21,43 кв.м., чиято площ не се включва в площта на книжарницата от 173,03 кв.м. Освен това до складовата част се достига чрез подход през търговската зала и чрез отделен външен вход от южната страна на сградата. Съдът дава вяра на показанията на св. Е., която от 1981 г. до 1983 г. е работила в книжарницата и сочи, че процесният имот се намирал отзад, но не е имала достъп до него, защото бил затворен. Сега също е влизала в книжарницата като клиент като посочва, че цялата търговска част и складова част са едно помещение. Складът, за който е съставен акт за частна общинска собственост не е от към ул. „Ц.С.“ и следва да се приеме, че Т.Д. не е закупила спорното помещение през 2013 г., нито пък е било собственост на нейните праводатели. Постоянна е практиката на ВКС, че площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег – в този смисъл са например решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 1459 16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО. Границите на имота определят и площта, заключена между тях. Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не отразената в документа за собственост.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че РС-Своге е изтълкувал неправилно заключението на съдебно-техническата експертиза, от която се установявало, че процесното помещение никога не е било самостоятелен обект, а е било неразделна част от книжарницата. Вещото лице констатира към момента на огледа, че книжарницата се състои от следните помещения: търговска зала, санитарен възел с предверие /умивалня/ към него, складова част, състояща се от голям склад, малък склад и предверие /тип входно антре/,  която констатация не води до извода, че процесното  помещение е част от книжарницата, собственост на ищцата, щом се ползва от нея.

Процесното помещение № 5, което е частна общинска собственост, не може да бъде придобито и по давност по следните съображения:

Съгласно чл. 86 от ЗС /редакция до изм. ДВ бр.33/1996 г./ до 01.06.1996 г. не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

 С изменението на чл. 86 от ЗС /ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г./ в сила от 01.06.1996 г., тази забрана остава да действа само за имотите публична държавна или публична общинска собственост.  С разпоредбата на пар. 1 от ЗД на ЗС, в сила от 01.06.2006 г. е прието, че давността за придобиване на имоти-частна държавна или частна общинска собственост спира да тече до 31.12.2017 г. Ето защо никой не може да придобие по давност имоти частна държавна или общинска собственост, въпреки че ги е владял от 1 юни 1996 г. до 31 май 2006 г., както и в следващи периоди. 

Съдебната практика също е непротиворечива по отношение на въпроса за възможността за придобиване на имот частна държавна или общинска собственост. С ТР №3/2017 г. от 14.02.2018 г. на ОСГК на ВКС е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса:  „Дали с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС/ДВ бр. 46/2006г./ е постановено спиране на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС /ДВ, бр. 33/1996г./, преди този срок да изтече“. Според мотивите на ТР няма противоречиви разрешения по този въпрос. Десетгодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996г., изтича на 01.06.2006г., а не на 31.05.2006г., откогато е в сила мораториумът, установен с §1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр.46/2006г./, с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен впоследствие до 31.12.2017 г. Към настоящия момент мораториумът е удължен до 31.12.2022 г. /ДВ бр. 7/2018 г./.

По изложените съображения не може ищеца да е придобил имота, който е частна общинска собственост по давност.

При тази фактическа обстановка се налага категоричен извод, че процесният обект е собственост на О.С. съставените актове за общинска собственост легитимират ответника като такъв, и иска като неоснователен следва да се отхвърли.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към неговите мотиви.

С оглед изхода на делото въззивника Т.И.Д.  следва да бъде осъдена да заплати на О.С. разноски в размер на 470,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката е направила възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Така направеното възражение за прекомерност е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание без събиране на доказателства. С оглед на това на О.С. следва да се присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, а именно минималния такъв за този вид защита       / по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Тарифа № 1/09.07.2004 г./, а именно 470,00 лева.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 744/2018 г. на РС- Своге, с което е отхвърлен предявения от Т.И.Д. с ЕГН: ********** *** против О.С. иск за признаване на установено по отношение на Т.И.Д., че Общината не е собственик на помещение № 5, представляващо самостоятелен обект с предназначение „за склад“, с площ по документи от 21,43 кв.м., находящо се на първия етаж от масивна четириетажна сграда, изградена в УПИ I-970 от кв. 105А по ПУП на гр. Своге.    

 

ОСЪЖДА Т.И.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати на О.С. ***, БУЛСТАТ:, представлявана от кмета Е.К.И., направени по делото разноски в размер на 470 лв. /четиристотин и седемдесет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                           2.