Р Е Ш Е Н И Е
№ 1882/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1539 по описа на съда
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на АДФИ
против решение № 44 от 11.03.2020 г., постановено по
а.н.д. № 292 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, с което е
отменено наказателно постановление № 11-01-707/2018 от
12.03.2019 г. на директора на АДФИ, с което на Д.Ф.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.58, ал.3 от Закона за общинския дълг (ЗОД) е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на
чл.56, ал.1 ЗОД.
Според касатора решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необосновано, базирано единствено на
свидетелските показания на зам.-кмета на община Сопот. Иска се отмяна на
обжалваното решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът счита касационната жалба за неоснователна
по съображения, изложени в молба-становище, постъпила в съда по електронна поща
на 23.09.2020 г. и по пощата на 24.09.2020 г.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че жалбоподателят формално е осъществил състава на нарушението по
чл.56, ал.1 ЗОД, но деянието не е общественоопасно. Според първостепенния съд
ръководството на община Сопот в периода 29-30.12.2015 г. е действало в спешен
порядък, за да защити интересите на общината и държавата предвид угрозата от
спиране на европейски проекти при неплащане на дължимите по тях суми до края на
2015 г. Д. и екипът му са започнали да осъществяват функциите си по-малко от
месец преди да бъде извършено процесното разпореждане за плащане на сумата
484 913,48 лева, като е липсвала документация в общината във връзка с
плащанията, които е следвало да бъдат извършени по проектите за пречиствателна
станция, за водопреносна мрежа и за енергийна ефективност на детските градини.
Според съда от доказателствата по делото се установява, че всички действия по
получаване на заема от МФ и неговото разходване са извършени след съгласуване
със зам.-министъра и директори на дирекции в МФ, МОСВ и МРРБ. Към момента на
извършване на разпореждането за изплащане на сумата 484 913,48 лева в
община Сопот е липсвал писмен документ от МФ, указващ начина на разходване на
средствата от получения от МФ заем от 2 400 000 лева, но плащането е
извършено за защита на интереса на общината и държавата. Според първостепенния
съд жалбоподателят е действал при условия на крайна необходимост, поради което
липсва обществена опасност на деянието му и съгласно чл.8 ЗАНН деянието не
представлява нарушение.
Решението е неправилно.
Приетата от съда фактическа обстановка е
доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя
изцяло от настоящия касационен състав, но изводите на районния съд са
неправилни.
Неправилен е изводът, че кметът е действал в
условията на крайна необходимост. Доколкото ЗАНН не съдържа легално определение
на понятието крайна необходимост, следва да се има предвид нормата на чл.13 НК, приложим по
аргумент от чл.11 ЗАНН, не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост –
за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични
или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне
по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените; няма крайна необходимост,
когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
Т.е., фактическият състав на крайната
необходимост включва три основни елемента – непосредствена опасност, деяние,
насочено към неутрализиране на опасността, и особени изисквания към деянието и
причинените от него вреди.
Основателното е възражението на касатора, че
в настоящия случай не са доказани два от елементите на фактическия състав на
крайната необходимост – кои общински и държавни интереси е защитил кмета на
община Сопот, като е извършил незаконосъобразно плащане в нарушение на решение
№ 242 от 16.12.2014 г. на Общински съвет Сопот, и как е преценена липсата на
вреди от деянието, след като не е изследван въпросът дали са съществували други
общински задължения, които е следвало да бъдат погасени приоритетно, съответно
дали тяхното неизпълнение чрез плащане не е довело до вреди за общината. В тази
насока нито са правени доказателствени искания, нито е проведено пълно
доказване.
Основателно е също възражението на касатора,
че изводите на първостепенния съд почиват изцяло на свидетелските показания,
които не кореспондират с писмените доказателства. Тези показания не могат да
бъдат квалифицирани като безпристрастни и обективни с оглед участието на
зам.-кмета в ръководния екип на община Сопот, взел участие във вземането на
решение за извършване на процесното плащане. От друга страна, свидетелят сам
посочва в показанията си, че на кмета и на председателя на общинския съвет не
им е било ясно дали плащанията, които ще извършат с получения заем, са точно
тези, които трябва да се направят. В този смисъл напълно необоснован се явява
изводът на първостепенния съд, че кметът на община Сопот е действал в условията
на крайна необходимост.
От друга страна, настоящият състав намира, че
забавеното изпълнение на което и да е облигационно задължение не може да доведе
до по-тежки вреди за общината и за общинския бюджет от незаконосъобразното и
нецелесъобразно разходване на публичните средства, като е без правно значение
формата, под която общината получава тези средства. Още повече това се отнася
до получените като заем от общината средства с оглед императивния характер на
чл.56, ал.1 ЗОД, изискващ използването на постъпленията от дълга да става само
по предназначението, за което общинският съвет е одобрил поемането на дълга.
В случая, както е отбелязано това и в
обжалваното решение, нарушението е доказано по безспорен начин, доколкото
именно кметът на общината отговаря за използването на дълга по предназначението,
одобрено от общинския съвет. Решение № 242 от 16.12.2014 г. на Общински съвет
Сопот е за даване на съгласие за поемане на краткосрочен, целеви, временен и
безлихвен заем за разплащане на задълженията на община Сопот по Оперативна
програма „Околна среда“ по проект № 58-111-74-265. На 28.12.2015 г. по
извънбюджетната сметка на община Сопот е постъпило авансово финансиране от
2 400 000 лева от МФ по проект „Реконструкция и модернизация на
канализационната мрежа, подмяна на амортизираната водопреносна мрежа на град
Сопот“. Съществува също размяна на кореспонденция между МФ и МОСВ от 30.12.2015
г., че предоставеният безлихвен заем на община Сопот е за извършване на
плащания по проекти с наложени финансови корекции.
Разплащанията, извършени по проекта по
Оперативна програма „Регионално развитие“, не фигурират нито в решение на Общински
съвет Сопот, нито в мотивите на МФ за отпускане на заема, тъй като по този
проект няма наложени финансови корекции.
Доколкото
фактическата обстановка е правилно установена, по безспорен начин са доказани
нарушението и нарушителят, правилно е квалифицирано извършеното нарушение и е
определена санкционната норма, като размерът на глобата е в предвидения от
закона минимален размер, под който не може да бъде определено наказание, допуснатото нарушение от първостепенния съд
не налага връщане на делото за ново разглеждане. Наказателното постановление е
законосъобразно, защото е издадено от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при
правилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка
с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 44 от 11.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 292 по
описа на Карловския районен съд за 2019 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-707/2018 от 12.03.2019 г.
на директора на АДФИ, с което на Д.Ф.Д., ЕГН **********,***, на основание
чл.58, ал.3 от Закона за общинския дълг (ЗОД) е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.56, ал.1 ЗОД.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.