Р Е
Ш Е Н
И Е
№430, 18.12.2020г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На седемнадесети декември две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1081 по описа за 2020г.:
Предявени са
обективно-съединени искове по чл.128 КТ, чл.224 КТ, чл.221 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С.
М. Ю.,които твърди, че е бил назначен на
длъжност
“водач на МПС-международен шофьор” с място на работа товарен автомобил. През
годините с анекси е преназначаван в същата фирма, като трудовото му
възнаграждение е било съобразявано с минималната за страната. При ответника
работил до 23.12.2019г., като трудовият договор бил прекратен, на основание
чл.327 ал.1 т.2 КТ.
Първите
години ответникът плащал редовно дължимите заплати. През последните две години
започнал постепенно да забавя на плащането на трудовите възнаграждения.
Налагало се постоянно да напомня, че ми се дължат пари. Това го натоварвало
допълнително защото работел извън страната. Ответникът му дължи неплатени
командировъчни за периода 01.01.19г.-23.12.19г. в размер на 2860лв.
Ответникът
му дължи и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на
20дни в общ размер 597.56лв, както и
обезщетение по чл.221 ал.1 КТ в размер на 597.56лв..
Върху
дължимите суми се следва и лихви за забава: върху обезщетението по чл.221 КТ-39.16лв., върху обезщетението по чл.224 КТ-36.19лв. и върху неизплатените
командировъчни-173.20лв.
Освен тези
суми ответникът му дължи и 500евро/977.92лв./, представляваща гаранционен
депозит
Въпреки
многократните покани ответникът отказва да му плати заработеното.
Моли съда
да задължи ответника да представи трудовото му досие, ведомостите за заплати за
2019г., пътни листи на управлявани от него товарни автомобили за процесния
период, справка по личната му счетоводна партида,
Ответникът Логис Транс ЕООД при
редовно върчена искова молба, не е отговорил.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С
трудов договор №3/16.01.12г. ищецът е назначен при ответника на длъжност „водач
на МПС“. Видно от представената справка от НАП трудовият договор на ищеца е
прекратен на 23.12.19г. по едностранно по негова молба поради неизплащане и
забавяне в изплащането на трудовото му възнаграждение.
По делото е назначена ССЕ
според която, ответникът е изплатил
трудовите възнаграждения на ищеца, като му дължи към 23.12.19г. командировъчни в размер на 2860лв. , а
законната лихва върху това обезщетение за периода 16.02.20г.-06.08.20г. е в
размер на 137.44лв. Обезщетението за неползван платен годишен отпуск е
изплатено с декемврийската заплата. Внесеният от ищеца гаранционен депозит е в
размер на 977.92лв. Размерът на БТВ за
месеца предхождащ уволнение е в размер на 597.56лв.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира исковите претенции за частично основателни.
Не се спори от страните, че са
били в трудово-правни отношения, като ищецът е работил при ответника до края на
23.12.19г., когато работникът е прекратил договора, поради забава в плащането и
неплащане на дължимите трудови възнаграждения. Не се спори, че работодателят е
изплатил дължимите трудови възнаграждения, макар и със закъснение.
Обезщетението за неползван платен годишен отпуск е начислено към декемврийската
заплата и изплатено с нея през м.февруари 2020г. Предвид на това тази претенция
е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за заплащане на обезщетение за
забава върху нея.
Не се спори по делото, че
ищецът е бил в командировки и му се дължат командировъчни. Вещото лице е
установило техния размер на 2860лв., поради което същите му се дължат. Тъй като
ответникът е изпаднал в забава, същият дължи обезщетение за това на ищеца.
Според вещото лице размерът на
обезщетението е 137.44лв. за периода 16.02.20г.-06.08.20г. Ищецът претендира
лихвата за забава до размера на 137.44лв., но предвид липсата на оттегляне,
респ.отказ от иск, съдът дължи произнасяне за целия размер. Над размера от
137.44лв. до претендирания от ищеца размер от 173.20лв., претенцията е
неоснователна.
Установено по делото е, че при
постъпването си на работа ищецът е платил гаранционен депозит, който е
осчетоводен, като при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не
го е възстановил. Предвид на това ответникът дължи левовата равностойност на
500 евро или 977.92лв.
Ищецът претендира обезщетение
по чл.221 ал.1 КТ от 597.56лв., което му се следва, тъй като трудовият договор
е прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ.
Претенцията за забава върху
това обезщетение за периода 01.01.20г.-06.08.20г. от 36.19лв. е неоснователна,
тъй като законната лихва по чл.86 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква само при поискване и при уважаването на иск за главницата. По делото
няма доказателства ищецът да е претендирал такова обезщетение от работодателя
си, поради което последният е изпаднал в забава едва с предявяването на тази
претенция пред съда.
Ответникът дължи сторените от ищеца
и от съда по делото разноски, както и държавни такси, съобразно уважените
претенции.
Ищецът е направил разноски в
размер на 610лв.. При заявен материален интерес 5278.62лв. и уважен 4572.88лв.
на ищеца се следва разноски до размера на 528.44лв.
Дължимата държавна такса е в
размер на 211.14лв., а разноските от съда са за вещо лице и са в размер на
200лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ООСЪЖДА ЛОГИС ТРАНС ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
С.М.Ю. ***, ЕГН ********** сумата от 2860лв./две
хиляди осемстотин и шестдесет лева/ дължими командировъчни, сумата
от 137.44лв./сто тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/
обезщетение за забава върху дължимите пари за командировка за период от
16.02.20г.-06.08.20г. сумата 597.60лв./петстотин
деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, сумата от 977.92лв./деветстотин
седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ гаранционен депозит и сумата 528.44лв./петстотин двадесет и
осем лева и четиридесет и четири стотинки/ съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.М.Ю. против ЛОГИС ТРАНС ЕООД искове за заплащане на дължимо обезщетение
по чл.224 КТ от 597.56лв., за лихва за забава върху претендироното обезщетение
по чл.221 ал.1 КТ от 36.19лв.,за лихва за забава за претендираното обезщетение
по чл.224 КТ от 36.19лв., за лихва за забава върху командировъчните за размера
над 137.44лв. до 173.20лв. и за периода 01.01.20г.-1.02.20г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
На основание чл.242 ГПК
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА ЛОГИС ТРАНС ЕООД, ЕИК *********
да заплати по сметка на Районен съд-Разград сумата от 211.14лв./двеста и
единадесет лева и четиринадесет стотинки/ дължими държавни такси по отношение
на уважените искове и сумата от 200лв./двеста лева/ разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: